Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 87

  • 47 988
  • 1 166
  •   1
Отговори
# 870
  • Мнения: 140
Здравейте, всички! Понякога като чета за рецидиви и се чудя толкова ли са чести. После се успокоявам, че ще тези, които нямат проблеми не пишат в нета.
Аз не понесох Фемарата и незнам как ще продължа напред. Сега ми я сменят с Анастразол. Не вярвам, че ще има голяма разлика. Ако след ПЕТ скенера се потвърди, че няма проблеми по други органи може би ще продължа на късмет - без хормонална терапия.

# 871
  • Мнения: 4 005
Aelita_62, а тамоксифен/нолвадекс няма ли да се пробва, ако другите лекарства не стават?
Ох, и мен ме тресе много страхът от рецидив и сякаш не ако се случи сега, а си мисля, че най-ужасни са тези, които стават след години направо в костите и дробовете. Минали са десет години, успокоил си се, спрял си терапия, живееш нормално и изведнъж разсейки навсякъде...
Иначе сигурно има статистика колко често се случва това, но за съжаление онколозите нямат време или желание да я споделят, а на мен вече.не ми се рови да търся и да чета, много ме изморява това.
Преди няколко седмици детенцето ни се разболя и го водих на лекар. Като ме попита за адреса ни и не можах да си го спомня. Умрях от срам. Имам все повече такива бели петна и все повече се изморявам като трябва да чета нещо, а преди бързо разбирах и запомнях дори сложни текстове. Дали е от хормоналната терапия, дали последица от химията, дали има нещо в главата, не знам, но се чуствам ужасно тъпа напоследък и се дразня от себе си.

# 872
  • Мнения: 140
Aelita_62, а тамоксифен/нолвадекс няма ли да се пробва, ако другите лекарства не стават?
Ох, и мен ме тресе много страхът от рецидив и сякаш не ако се случи сега, а си мисля, че най-ужасни са тези, които стават след години направо в костите и дробовете. Минали са десет години, успокоил си се, спрял си терапия, живееш нормално и изведнъж разсейки навсякъде...
Иначе сигурно има статистика колко често се случва това, но за съжаление онколозите нямат време или желание да я споделят, а на мен вече.не ми се рови да търся и да чета, много ме изморява това.
Преди няколко седмици детенцето ни се разболя и го водих на лекар. Като ме попита за адреса ни и не можах да си го спомня. Умрях от срам. Имам все повече такива бели петна и все повече се изморявам като трябва да чета нещо, а преди бързо разбирах и запомнях дори сложни текстове. Дали е от хормоналната терапия, дали последица от химията, дали има нещо в главата, не знам, но се чуствам ужасно тъпа напоследък и се дразня от себе си.
Майка ми е лекувана през далечната 1988 г. и никога не съм си мислила, че може да рецидивира. Във Варна на един от най-добрите гръдни хирурзи съпругата му е получила много агресивен рецидив 12 години, след първото установяване. Не знаем, разбира се нищо за параметрите на нейното заболяване, но...

# 873
  • Sofia
  • Мнения: 717
Момичета, мен ако питате - не го мислете. Фокусирайте се върху това, че днес сте здрави и живейте пълноценно.

За паметта и мисълта въобще. Не съм човек, който има самочувствието, че запомня по принцип. Преди години, когато бях още ученичка и трябваше да наизустяваме дълги стихотворения, голяма мъка беше. История - същото. Телефонни номера, имена, ЕГН -то си го запомних покрай бременноста, защото го казвах до откат. Но, пък бях съобразителна и мисълта ми вървеше бързо. Сега, по време на активното лечение - химиотерапия, операция и лъчетерапия бих казала, че още повече ми се засилиха тези умения, защото бях фокусирана върху това, което ми се случва и трябваше да бъда в кондиция. Обаче, откакто започнах хормоналната терапия ей, думите ми изкачат от главата.

Aelita, пожелавам с новата терапия да ти потръгне. Хормоналната е важна. Както и всяко друго лечение.

# 874
  • Мнения: 252
Здравейте, момичета, прегръдки и от мен HeartHug, благодаря за подкрепата. Много пъти миналата година изпадах в дупка и благодарение на вас виждах светлина в тунела. Колкото и всички около нас да ни съчувстват и проявяват внимание, те не могат да ни разберат, а само тук се чувствам разбрана.  Opossum и аз имам същите страхове, сигурно всички ги имаме. Но все си повтарям, че единствено настоящото ни принадлежи.
Бъдещето е несигурно както за хората с нашата диагноза, така и за всички останали, но разликата е в това, че ние го осъзнаваме. Винаги ще има една скрита горчивина, заради това, което ни се е случило и стаен страх, но и истинска радост от хубавите моменти, които преди не сме ценили. За това по- добре да не му мислим много Kissing Heart

# 875
  • Мнения: 701
Opossum, Katty, и моят мозък не е същият. Мисля, че е от химията, а не от хормоналната. Бях чела някъде за т.нар. химически мозък или подобно след химиотерапия, който се възстановявал около 2 години след края на терапията. Не мисля, че моят се възстанови, да си призная, но ми се струва, че става по-бистър и по-малко забравям. 😁

# 876
  • Sofia
  • Мнения: 717
Calm, всъщност да, може и да не е от хормоналната. Тогава се прояви при мен, но може да е реакция от натрупаното до момента. А и съм на таргетна, може и от нея да е. Двете терапии ги започнах с разлика, около 2 седмици. Докато бях на лъчетерапия около мен се оплакваха жени, че много са започнали да забравят. Сигурна съм, че това може да е обратимо. Лечението е сериозно и е нормално да има такива последици.

Важното е, да помагат и да сме здрави!

# 877
  • Мнения: 1
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.

# 878
  • Мнения: 111
Бих добавила, че и този постоянен стрес и притеснения също силно влияят на паметта. Но може да й се помага с повече четене, судоку и други такива упражнения за мозъка, както и раздвижване и други занимания, осовобождаващи от стреса

# 879
  • Мнения: 15
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.

Здравей, st_ilina,
Аз съм на Верзениос от м. ноември миналата година. Имах жестока диария в началото, която не можахме да овладеем месец и половина и ми намалиха дозата. При някои жени организма свиква с лекарството и страничните ефекти отшумяват. По протокол се изчаква приема на 3 опаковки за 21 дни на стандартната доза и след това се взима решение за намаляване на дозата. Сега съм добре и нямам странични ефекти. А колкото до токсичността, не знам какво да ти кажа. Всичко е токсично - и химиотерапията, и лъчетерапията, и упойките, и лекарствата...  На всеки 21 дни си правя кръвни изследвания и за сега чернодробните ми показатели са в норма. Аз имах някаква съпротива срещу леченията и тяхната токсичност, особено срещу химиотерапията в началото, но след това реших, че ще мина през всичко с надеждата, че няма да причиня този тормоз на семейството си отново след година или две да цъфна с някоя такава диагноза и се надявам да съм взела правилното решение. Общо взето приех факта, че до преди диагнозата не пиех никакви лекарства, а сега всеки ден пия по една шепа.

# 880
  • Мнения: 4 498
Бях много зле с паметта.
Не можех да събирам и изваждам, без за се замисля. Абе трагедия!
С упражнения и тренировки се завърна.

# 881
  • Мнения: 651
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.
Да,дъщеря ми е на тази ,таргетна терапия,с Верзенио и нито за миг не се е замислила,за друг вариант.

# 882
  • Мнения: 683
И жена ми е на верзенио + ендокринна. Не сме се замисляли дали да го ползваме или не. Това е едно от новите лекарства така че всяко оръжие което може да се ползва срещу болестта е само в плюс. Естествено ако се почне и се види че наистина ви действа зле - ами тогава нещата се премислят, съпоставя се полза/риск и ако се наложи дозата се намаля или спира. Но така без въобще да се започне.... Естествено може лекаря да преценя и други неща които ние няма как да знаем - възраст, съпътстващи заболявания, общо състояние на организма (и физическо и психическо) и разни други. При жена ми (пу-пу-пу) няма изявени странични ефекти освен по-ниските бели кръвни телца и може би диария един път в месеца (овладява се с еднократен прием на лопедиум), чернодробните ѝ са си добре.
Тук става въпрос за верзенио съжалявам че е на английски, но се застъпва и темата за живота на раковите клетки.
https://youtu.be/9K6luQO-QVE?si=puSVp7oh9c5nZtVo

# 883
  • Sofia
  • Мнения: 717
st_ilina, аз също съм на Верзениос.  Само, че в комбинация с Аримидекс.  От самото начало на лечението ми никога не съм се замисляла кое колко е токсично. Важното е, че има терапия. Верзениоса не е като химиотерапията, т.е. не нанася такива щети и наистина има известни странични реакции, най-вече диярията, която споменава E-le, но не е задължително. Моля се, да свикна с лекарството, за да мога да го приемам през целият период от 2 години. Четох много добри отзиви на пациенти в един чуждестранен сайт. На който и да съм казала за таргетната терапия, всеки ми е казал, че това е бъдещето в лечението при онкологичните заболявания и е чудесно, че я има. Ако питаш един математик за тези 5% успеваемост, той би ти казал, че дори и да е 1%,  си струва.
Решението все пак е твое.

# 884
  • Мнения: 199
Даже не отправям взор към сценарии, обичам да виждам хора, които са преживяли диагнозата, отказвам да живея в страх. Имам една позната, която ми разказа за баба си, че имала някакво образувание на окото, когато и го махнали казали, че е злокачествено и предложили лечение. Те отказали и даже не и казали. 10 години по-късно жената още била жива. Вярно, че възрастните развиват по-бавно този тип заболявания, заради забавеното обновяване на клетките и кои знае какви други механизми, но всеки за себе си. Понякога даже се чудя дали ако не бях отишла на лекар тогава, нямаше да си стоя така все още…. 5 години живеех в мир с буците… Любопитно ми е една “здрава” мастектомирана жлеза дали ако се изследва под микроскоп няма да покаже ракови клетки в дадена област от себе си. Нали клетките са подложени на автоматична клетъчна смърт, една апоптозна клетка дали не прилича на една атипична ракова клетка с вакуолизации. Аз обичам да съм дървен философ и да си разсъждавам така, все в моя полза, но нагласата е важна, а щом съм решила, че съм здрава, значи съм.

Общи условия

Активация на акаунт