Фирмата сменя адреса си, има несъгласен служител

Не знам юридически как е, но в предната ми фирма, няколко пъти ни местеха офисите - всяко място, все по-отдалечено и неприятно. Не сме подписвали анекси. Предполагам, че не е било необходимо от юридическа гледна точка, защото имаше много недоволни служители, които пуснаха сигнали за проверка на фирмата. Доколкото знам, всичко е било изрядно

Това може да се разглежда от различни гледни точки на практика.
Ако + на тази работа е локацията, а ме пратят някъде надалече, и примерно трябва да си купувам кола за да ходя на работа, това автоматично означава че ще се разделяме с тази фирма. Например има и работници докарвани отдалече със служебен транспорт. Когато разстоянието се увеличи и няма тази възможност, част от тях също ще трябва да бъдат уволнени, или да напуснат.
Предполагам вариантите със командировъчни и наемане от фирмата на квартири близо до новото място са отпаднали, а и не всеки го устройва.

Едва ли служител може да спре преместването на фирма. Като не му изнася, напуска и това е.
Преживявала съм местене на адрес на фирмата навремето от по-хубаво на по-неприятно място. Някак издържах, но имаше колеги, за които това беше нещо, с което не правят компромис и малко след местенето напуснаха. В нашия случай можеше да се поиска примерно увеличение на тр.възнаграждение заради пътни разходи, но никой не се сети да го направи, а и шефката ни обираше от адресите - явно поне те бяха помислили за това.

Предприятието се мести от Младост в Люлин (условно казано). Все в София - едно и също населено място, независимо, че разстоянието е от Земята до Луната. Не се признават командировъчни. На какво отгоре да наема квартири?

Вярно е че сега сме по-мобилни но в София това е доста относително понятие.
Едно загрижено за оптималните въсможности на служителите като почивка и идване до работата, ръководство би преценило разни варианти. А не - служителите са ни основно от Варна и Бургас, ама местим офиса в София. На който му изнася да се оправя, ако не, ще си вземем софиянци да работят.
Един по прост пример - имаме строително обединение със много работници. Едната бригада е на един обект във фургоните от Понеделник до Петък. След завършване на работната седмица се прибират. Местят ги на друг обект в другия край на града и там би следвало да са подсигурени фургони или пък квартири или комбинация от възможности.

Само дето случая не е такъв. И е безмислено да разсъждаваме върху специфични браншове като строителството.
В общия случай когато предприятието реши да си измести базата на друго място или в друг град може и да не им харесва на работниците, но става точно така. Наемат се нови лица вместо тези, на които локацията не е удобна. Предприятието е задължено да осигури безопасни и здравословни условия на труд НА работното място. Извън портала всеки си ги осигурява сам.

По-нагоре някой беше цитирал закона, местенето в друг град или местност. Не мисля, че местенето от Люлин в Младост е друга местност.

Напълно разбирам, че новия офис може да е неудобен за служителите. Аз работя в офис, който е малко в нищото. И транспортът е ограничен. Но живея близо. Имахме още 2 локации, които постепенно решиха да местят при нас. Едната беше на хубаво място, но я махнаха. Разбирам, че за хората идващи от онзи офис, нашият им се е видял на майната си. Но това е..

Бизнес решенията не може да се водят от това, че на Пешо му е неудобно да идва с метрото или му е далече. Просто Пешо е заменим, а фирмата е инвестирала в собствена сграда и това е по-важното.

Понеже не е съвсем еднозначно тълкуването, най-добре е да се чуе становището на ИТ (инспекция по труда) и какво мисли по въпроса работодателя. Меродавно е мнението на ИТ, защото те проверяват за буквалното спазване на КТ и може би се явяват като експерти по трудово-правни дела.
За работник, който иска да напусне защото не го устройва новата локация по-благоприятно е да се тълкува, че е друга местност.

Ще бъде полезно за всички чели и писали по темата, ако потребителката сподели как е минало събранието и изобщо какво е развитието по случая (когато има развитие).

Това не е точно така. Съвсем наскоро осъдиха работодател, чийто служител загина от кучета на път за работното си място. Това става дори в съседен град, не там където е работното място, но в закона пишело, че ако човек отива по обичайния си маршрут за работа и претърпи злополука, то това е трудова злополука.
Малоумно, но факт.

Да ти кажа и на Инспекцията не е меродавно мнението - на съда е при съдебно дело!
Ето, че има варианти - който не го устройва на ти лаптоп и работи от споделени пространства. Вярвам, че до една година ще го ошъткат.

Изобщо не е малоумно. Открай време се води трудова злополука дори това, което ти се случи на път за работа. Става въпрос за най-краткия път. Ако служителят беше кривнал да си напазарува или да изпрати колежката до тях, нямаше да важи. Но в случая дали ще те блъсне кола, или ще те изядат кучета, все тая – трудова злополука е.
И работодателя едва ли са го осъдили да лежи в затвора, а просто да плати обезщетение.

По казуса на темата – преди години имаше член в закона, според който в подобен случай – промяна на мястото на работа, работодателят можеше да съкрати работника, без да му изплаща обезщетение, но за сметка на това съкратеният да получава съответните обезщетения от БТ като съкратен, а не като напуснал по взаимно съгласие.
Не знам дали го има още, но адвокатът и юрисконсултът би трябвало да знаят.

Колега бе убит /катастрофа/ отивайки до банкомата да си изтегли пари. Също съда го сметна за трудова злополука и фирмата плати обезщетение.

Има го още и аз го писах в няколко предходни поста. Цитирах разпоредбата от КСО в скрит текст.
Злополука по време на придвижване от и до работа се счита за трудова. Осигуряването на безопасни условия на труд е нещо друго. Работодателя дори не е задължен да организира или компенсира разноските за пътуване до работното място.

Съда наистина е последната инстанция, която урежда трудово правни-спорове. Само че ИТ е достатъчно компетентна да даде тълкуване или практическа насока за спорни случаи, така че да не се стига изобщо до съд. Още повече за подобни дребни спорове. При жалба от страна на работник може да извърши проверка и да задължи работодателя да си изпълни задълженията по КТ.

***“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
мястото за получаване на възнаграждение.***

Възприели са, че е отиването до банкомата е вид "получаване на възнаграждение". (вероятно).
Нашия КТ е толкова комунистически, колкото не знам да има на друго място. Редица ангажименти на държавата са прехвърлени върху гърба на работодателите. В редица случаи на злополуки, ако са проведени и документирани изискващи те се мероприятия по безопасност работодателя не носи никаква отговорност.

Могат да ги местят в рамките на града, разбира се. Никакви обезщетения да не сънува.
Няма правно основание да възрази.

Навсякъде в развития свят, инцидентите по пътя за работа се третират като трудова злополука. Пак там, грижата за сигурността а работното място  Е на работодателя. Все пак те са най- добре запознаните с рисковете и спецификата на работата.  Голямата разлика с Бг е, че в по-напредналия свят бизнесите гледат на това сериозно и имат съответните застраховки. Ако Пешо го изядат вълците, докато крачи през ‘обичайната’ гора, застрахователят ще плати, а компанията може ( само ако пожелае) да прати цветя и съболезнования на вдовицата. Андрешко обаче иска да спести от премията и като дойде едно голямо обезщетение се почва ах и ох колко е гадно законодателството.

Какво му е комунистическото на това от работника да се очаква да мисли с главата си и да спазва правилата? Все пак става дума за възрастни, не за детската градина. Ако е забранено да ходиш по джапанки, надлежно са те инструктирали, а ти не го спазиш и нещо тежко ти смаже пръстите на крака, какво е виновен работодателя ?  Какво се очаква от държавата в тоя случай? Да забрани идиотите? Комунистическо  е когато държавата вместо само да даде рамката и организира контрол, се втурва да микро-менажира цвета на  ръкавиците, създава безкрайна бюрокрация и се меси където не й е работата.

Да не е само общи приказки. Не мисля, че може да се  претендира за обезщетение за местене в рамките на същия град.    При липса на синдикат най- логичното за компанията   е да общува индивидуално с всеки от засегнатите- това е и начин да се пресеят служителите. Могат в ДС  да се предложат по-добри условия на много добрия Иван и  нищо допълнително на  Гошо  (а дано се махне сам).   Не знам дали революционерът  се е сетил за тази възможност при подготовката на съпротивата.