Здравейте! Пиша тук, тъй като имам нужда да си споделя, а не желая това да е пред близки и приятели, за да не злепоставям никого. Ще се опитам да бъда максимално обективна. Определено не смятам, че само едната страна на монетата е блестяща.
От 3 години съм във връзка, на 2 месец заживяхме заедно. В момента съм на 29, а той на 34. Преди това съм имала една дълга връзка. Винаги съм мечтала да създам семейство, истинско и сплотено. В началото всичко тръгна с тази заявка. Изключително сериозни намерения от негова страна, за това и прибързах толкова. Добър, всеотдаен, винаги ме поставяше на първо място. В един момент, толкова отрязано във времето, че дори мога да кажа ден и час, буквално за едно денонощие всичко се преобърна. Това след 8-9 месеца съвместно съжителство. Тотално неглиже към домакинските задължения, тотално неглиже към мен, за чувствата ми (или неговите) да не говорим - не се обсъждат. Ако не сготвя - скандал, ако не му изпера - скандал. Като го направя - пак не е както трябва. Тръгна ли да говоря за някаква крачка в отношенията ни - пак не му изнася и стигаме до спор и сърденки, а отговора е “ няма да го направя ако ме караш насила” . От моя страна е мрънкането, което дълго подтисках и в момента избива с пълна сила. Не мога да държа всичко и винаги да преглъщам. Напоследък съм като премазана, никаква енергия и желание за каквото и да било. Изтощена. При скандал ми казва много лоши неща, след което после не мога да го погледна със същите очи. Отделно, до сега винаги аз полагах първата крачка, направо му се подмазвах, за да оправим отношенията, той никога не ми се е извинявал, но си казах край. Започнах да се държа като него и отношенията ни вървят все по-надолу, защото не отстъпвам, той се сърди още повече и набираме все по-голяма сила надолу.
Нормалната реакция ще е “като не ти харесва си тръгваш”, и това е най-логичното, но… явно съм глупаво наивна и вярвам, че човекът в който се влюбих е някъде там, просто му е крив периода и е решил да се скрие. Надявам се, че ще изплува. От друга страна тази година ще направя 30, което също ме плаши. Чувствам се на кръстопът - все едно си губя времето, което нямам, а от друга страна не искам да съм сама и се натискам, където съм неоценена. Бихте ли ми дали съвет какъв е ключът в подобни взаимоотношения да възкръстнат. След толкова падения имам желание да направя още един опит, за да съм твърдо убедена в решението си.
От 3 години съм във връзка, на 2 месец заживяхме заедно. В момента съм на 29, а той на 34. Преди това съм имала една дълга връзка. Винаги съм мечтала да създам семейство, истинско и сплотено. В началото всичко тръгна с тази заявка. Изключително сериозни намерения от негова страна, за това и прибързах толкова. Добър, всеотдаен, винаги ме поставяше на първо място. В един момент, толкова отрязано във времето, че дори мога да кажа ден и час, буквално за едно денонощие всичко се преобърна. Това след 8-9 месеца съвместно съжителство. Тотално неглиже към домакинските задължения, тотално неглиже към мен, за чувствата ми (или неговите) да не говорим - не се обсъждат. Ако не сготвя - скандал, ако не му изпера - скандал. Като го направя - пак не е както трябва. Тръгна ли да говоря за някаква крачка в отношенията ни - пак не му изнася и стигаме до спор и сърденки, а отговора е “ няма да го направя ако ме караш насила” . От моя страна е мрънкането, което дълго подтисках и в момента избива с пълна сила. Не мога да държа всичко и винаги да преглъщам. Напоследък съм като премазана, никаква енергия и желание за каквото и да било. Изтощена. При скандал ми казва много лоши неща, след което после не мога да го погледна със същите очи. Отделно, до сега винаги аз полагах първата крачка, направо му се подмазвах, за да оправим отношенията, той никога не ми се е извинявал, но си казах край. Започнах да се държа като него и отношенията ни вървят все по-надолу, защото не отстъпвам, той се сърди още повече и набираме все по-голяма сила надолу.
Нормалната реакция ще е “като не ти харесва си тръгваш”, и това е най-логичното, но… явно съм глупаво наивна и вярвам, че човекът в който се влюбих е някъде там, просто му е крив периода и е решил да се скрие. Надявам се, че ще изплува. От друга страна тази година ще направя 30, което също ме плаши. Чувствам се на кръстопът - все едно си губя времето, което нямам, а от друга страна не искам да съм сама и се натискам, където съм неоценена. Бихте ли ми дали съвет какъв е ключът в подобни взаимоотношения да възкръстнат. След толкова падения имам желание да направя още един опит, за да съм твърдо убедена в решението си.
