… явно съм глупаво наивна и вярвам, че човекът в който се влюбих е някъде там, просто му е крив периода и е решил да се скрие. Надявам се, че ще изплува.
- Публикувана: 19 ян. 2025, 15:26 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2025, 10:23 ч.
Как да накарам взаимоотношенията ни да разцъфтят отново
Да, наивна до глупост! Ще изплува още по- голяма тиня, друго няма да изплува! Не му е крив периодът , а човекът е крив! Проумей го! Радвай се, че е показал истинското си лице сега, а не след децата. Попитай , който и да е психолог, какво мисли за човек, който никога не се извинява, дори това само...Надявам се наистина, да не си твърде глупаво наивна.
А бе ти наред ли си? Крив период! Глупости - ТОВА Е МЪЖА - смяташ ли така да го живееш този живот?
Колко младости имаш, че смяташ да си пропилееш живота и годините в подобна връзка?
Не, не е добре! Не, няма да стане по-добре!
Вземай си надеждите под мишница и слизай метафорично на гарата дорде си млада да си хванеш правилния влак.
Ако тоя се събуди и пак почне да те гони - ще премислиш!
Чудиш се какво стана. Защо той така се промени.
Защото по причина Х те е разлюбил. И не не се самонаранявай, че нещо с теб не е наред. Има такива хора - извднъж губи интерес към човека до себе си, помисля нещо, чува нещо, решава нещо - не може да анализираме всяка лудост! Само че е отговорен по някакъв безумен начин. Осъзнава, че си свястна и ще се държи все повече като прасе, за да те накара сама да си тръгнеш, за да не е виновен че е разкарал доброто момиче! Може и някоя малка пръцла да е завъдил. Все тая!
Хайде сега, стегни си багажа, оправи си нещата и хич и не се разяснявай и не чакай той да те разбере.
Тъй като в поведението на този индивид има смущаващ елемент на коренна и рязка промяна не изключвам да е психично болен. Това може да те направи в риск ако си тръгваш драматично. За това внимателно обмисли къде ще идеш, изнеси си багажа докато го няма и финалните неща вземи с придружител мъж.
Не казвай нищо лошо, не нападай.
Хората си мислят, че лудите, които могат да те убият, нарежат и подредят в куфар са оцъклени, мръсни, бръщолевещи и чуващи гласове. Ами не - здрави мъже са, които нявгаш са сваляли звезди, обичали страстно и после нещо се е променило. Разбра ли - разумно изчезни.
Не се обяснявай, не се разправяй, не го плаши и заплашвай как ей сега тръгваш!
Колко младости имаш, че смяташ да си пропилееш живота и годините в подобна връзка?
Не, не е добре! Не, няма да стане по-добре!
Вземай си надеждите под мишница и слизай метафорично на гарата дорде си млада да си хванеш правилния влак.
Ако тоя се събуди и пак почне да те гони - ще премислиш!
Чудиш се какво стана. Защо той така се промени.
Защото по причина Х те е разлюбил. И не не се самонаранявай, че нещо с теб не е наред. Има такива хора - извднъж губи интерес към човека до себе си, помисля нещо, чува нещо, решава нещо - не може да анализираме всяка лудост! Само че е отговорен по някакъв безумен начин. Осъзнава, че си свястна и ще се държи все повече като прасе, за да те накара сама да си тръгнеш, за да не е виновен че е разкарал доброто момиче! Може и някоя малка пръцла да е завъдил. Все тая!
Хайде сега, стегни си багажа, оправи си нещата и хич и не се разяснявай и не чакай той да те разбере.
Тъй като в поведението на този индивид има смущаващ елемент на коренна и рязка промяна не изключвам да е психично болен. Това може да те направи в риск ако си тръгваш драматично. За това внимателно обмисли къде ще идеш, изнеси си багажа докато го няма и финалните неща вземи с придружител мъж.
Не казвай нищо лошо, не нападай.
Хората си мислят, че лудите, които могат да те убият, нарежат и подредят в куфар са оцъклени, мръсни, бръщолевещи и чуващи гласове. Ами не - здрави мъже са, които нявгаш са сваляли звезди, обичали страстно и после нещо се е променило. Разбра ли - разумно изчезни.
Не се обяснявай, не се разправяй, не го плаши и заплашвай как ей сега тръгваш!
Здравейте! Пиша тук, тъй като имам нужда да си споделя, а не желая това да е пред близки и приятели, за да не злепоставям никого. Ще се опитам да бъда максимално обективна. Определено не смятам, че само едната страна на монетата е блестяща.
От 3 години съм във връзка, на 2 месец заживяхме заедно. В момента съм на 29, а той на 34. Преди това съм имала една дълга връзка. Винаги съм мечтала да създам семейство, истинско и сплотено. В началото всичко тръгна с тази заявка. Изключително сериозни намерения от негова страна, за това и прибързах толкова. Добър, всеотдаен, винаги ме поставяше на първо място. В един момент, толкова отрязано във времето, че дори мога да кажа ден и час, буквално за едно денонощие всичко се преобърна. Това след 8-9 месеца съвместно съжителство. Тотално неглиже към домакинските задължения, тотално неглиже към мен, за чувствата ми (или неговите) да не говорим - не се обсъждат. Ако не сготвя - скандал, ако не му изпера - скандал. Като го направя - пак не е както трябва. Тръгна ли да говоря за някаква крачка в отношенията ни - пак не му изнася и стигаме до спор и сърденки, а отговора е “ няма да го направя ако ме караш насила” . От моя страна е мрънкането, което дълго подтисках и в момента избива с пълна сила. Не мога да държа всичко и винаги да преглъщам. Напоследък съм като премазана, никаква енергия и желание за каквото и да било. Изтощена. При скандал ми казва много лоши неща, след което после не мога да го погледна със същите очи. Отделно, до сега винаги аз полагах първата крачка, направо му се подмазвах, за да оправим отношенията, той никога не ми се е извинявал, но си казах край. Започнах да се държа като него и отношенията ни вървят все по-надолу, защото не отстъпвам, той се сърди още повече и набираме все по-голяма сила надолу.
Нормалната реакция ще е “като не ти харесва си тръгваш”, и това е най-логичното, но… явно съм глупаво наивна и вярвам, че човекът в който се влюбих е някъде там, просто му е крив периода и е решил да се скрие. Надявам се, че ще изплува. От друга страна тази година ще направя 30, което също ме плаши. Чувствам се на кръстопът - все едно си губя времето, което нямам, а от друга страна не искам да съм сама и се натискам, където съм неоценена. Бихте ли ми дали съвет какъв е ключът в подобни взаимоотношения да възкръстнат. След толкова падения имам желание да направя още един опит, за да съм твърдо убедена в решението си.
От 3 години съм във връзка, на 2 месец заживяхме заедно. В момента съм на 29, а той на 34. Преди това съм имала една дълга връзка. Винаги съм мечтала да създам семейство, истинско и сплотено. В началото всичко тръгна с тази заявка. Изключително сериозни намерения от негова страна, за това и прибързах толкова. Добър, всеотдаен, винаги ме поставяше на първо място. В един момент, толкова отрязано във времето, че дори мога да кажа ден и час, буквално за едно денонощие всичко се преобърна. Това след 8-9 месеца съвместно съжителство. Тотално неглиже към домакинските задължения, тотално неглиже към мен, за чувствата ми (или неговите) да не говорим - не се обсъждат. Ако не сготвя - скандал, ако не му изпера - скандал. Като го направя - пак не е както трябва. Тръгна ли да говоря за някаква крачка в отношенията ни - пак не му изнася и стигаме до спор и сърденки, а отговора е “ няма да го направя ако ме караш насила” . От моя страна е мрънкането, което дълго подтисках и в момента избива с пълна сила. Не мога да държа всичко и винаги да преглъщам. Напоследък съм като премазана, никаква енергия и желание за каквото и да било. Изтощена. При скандал ми казва много лоши неща, след което после не мога да го погледна със същите очи. Отделно, до сега винаги аз полагах първата крачка, направо му се подмазвах, за да оправим отношенията, той никога не ми се е извинявал, но си казах край. Започнах да се държа като него и отношенията ни вървят все по-надолу, защото не отстъпвам, той се сърди още повече и набираме все по-голяма сила надолу.
Нормалната реакция ще е “като не ти харесва си тръгваш”, и това е най-логичното, но… явно съм глупаво наивна и вярвам, че човекът в който се влюбих е някъде там, просто му е крив периода и е решил да се скрие. Надявам се, че ще изплува. От друга страна тази година ще направя 30, което също ме плаши. Чувствам се на кръстопът - все едно си губя времето, което нямам, а от друга страна не искам да съм сама и се натискам, където съм неоценена. Бихте ли ми дали съвет какъв е ключът в подобни взаимоотношения да възкръстнат. След толкова падения имам желание да направя още един опит, за да съм твърдо убедена в решението си.
Животът е пред вас.
User123123123,
според мен сте влезнали в тази серозна връзка с различни представи за нея. Може би общото между теб и него, е че всеки е очкавал да получи всичко, което иска само защото е приел етикетчето 'сериозен'. И двамата сте създали един ментален договор в главите си, ако аз правя това и онова, ще получа всичко което искам. Усещам, че никога не сте го заявили в прав текст. Нито ти си му казала, ей аз искам да ми предложиш до 1 годиниа, нито той ти е казал, че иска безупречна домакиня да го обслужва на 100%.
Направи си изводи за следващията ти връзка и се научи да ги изговавяте нещата навреме, а не когато всеки се е напълнил със злоба защото си е хапал езика с години.
според мен сте влезнали в тази серозна връзка с различни представи за нея. Може би общото между теб и него, е че всеки е очкавал да получи всичко, което иска само защото е приел етикетчето 'сериозен'. И двамата сте създали един ментален договор в главите си, ако аз правя това и онова, ще получа всичко което искам. Усещам, че никога не сте го заявили в прав текст. Нито ти си му казала, ей аз искам да ми предложиш до 1 годиниа, нито той ти е казал, че иска безупречна домакиня да го обслужва на 100%.
Направи си изводи за следващията ти връзка и се научи да ги изговавяте нещата навреме, а не когато всеки се е напълнил със злоба защото си е хапал езика с години.
Авторке, какво трябва да стане, за да разбереш, че този мъж не е за теб? Колко години трябва да минат, заради някаква роля, която той е играл известно време, за да те привлече... Съсипваш си живота, губиш си времето. Това не е последният мъж на света. Мъртви отношения не могат да възкръснат.
Ти решаваш.
Ти решаваш.
Loodsman е прав в случая.
Напиши си на лист исканията и ясно му ги кажи. Ама си отваряш устата и започваш изречението със : Искам да...
Ако срещу този разговор получиш поредния скандал, знаеш къде е вратата.
Впрочем, вие къде живеете?
Напиши си на лист исканията и ясно му ги кажи. Ама си отваряш устата и започваш изречението със : Искам да...
Ако срещу този разговор получиш поредния скандал, знаеш къде е вратата.
Впрочем, вие къде живеете?
Я си предствави, ако ти се обади брокер на имоти и ти каже:
"Искам да взема комисионна 5 хил евра и за целта трябва ти да купиш един апартамент тука за 166 хил евра!"
В смисъл, добро упражение е това с листчето, за да е наясно човек със себе си, но когато водиш преговори трябва да влезеш с това, което отсрещната страна. Освен това, явно авторката не може да е достатъчно прилежна домакиня за изискванията на въпросния. Дали неговите очаквания са нереалистични или пък тя е с две леви ръце .. може само да гадая, но проблем има!
Как го обърна, не е истина.
Все едно " трай си, няма къде да ходиш".
Ами ако има?
Все едно " трай си, няма къде да ходиш".
Ами ако има?
Хех, може би не съм се изразил достатъчно разбираема. Искам да каже, че не става само с "Аз искам", а трябва да е "Аз искам да ... и съм готов/а да ти дам ... "
Без да си измислил и втората част няма как да се получи.
Ще дам по-конкретен пример. Авторката казва че било абсурд да се говори за това, как той се чувства. Напълно рабзираемо е, повечето мъже още от малки разбират, че не трябва да споделят чувствата си, защото рано или късно биват наказвани за това поведение. Това е начина по който функционира света.
Така, конструираме примера:
"Аз искам да ми кажеш как се чувстваш и аз няма да те накажа за което, но ще се опитам да те разбера и да ти помогна"
Сега, това последно си е висш пилотаж в междуличностните отношения и едва ли авторката ще може да изпълни втората част, но знае ли човек ?