Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97

Абсолютно съм съгласна. Особено ако има някой клюкар, кой види документа по някакъв случай, после всички ще разберат.

Не можем да искаме болничен и в САЩ, конфиденциална информация е. Може HR обаче да го поиска. Тук злоупотребяват много в смисъл - обажда се/пише смс, че е болен или изобщо no call, no show. Ако желаеш тези дни да са ти платени, супер, ползвай си от натрупаните часове болнични. Ако не искаш, пак супер - нямаш парички. Уж могат да освободят служител от днес за утре, ама аз такъв случай не съм видяла. То го чакат, пък три пъти да не дойдел, пък мейли, циркове и най-любимото ми - в болница били. Да бе да, как ли не повярвах - престоят в болница е толкова скъп, че не могат да си го позволят изобщо повечето.

Била съм и в такава австрийска фирма някога - на Коледа затваряхме и отваряхме след НГ. 2 седмици вземах лятото и още една, когато си искам. Супер беше, с предимство в планирането на отпуските винаги бяхме майките с малки деца, заради училищните ваканции. Само още 5 месеца и късам връзката с училището и ще си почивам, когато си искам, а не когато е най-скъпо по ваканциите.

Това е съвсем друг случай. Както и за гледане на болен родител.


Имаме такъв приятел. Фирмата им затваря работа края на Юли за 2 седмици и 1 седмица  покрай Коледните. Много е неприятно, когато искаме да ходим с тях на море. Трябва да сме в най-голямата жега. През другото време да си вземе отпуск е много трудно. Единствения плюс, който виждам е, че няма сръдни кой ще почива по Коледа и кой ще работи, никой не те занимава със служебна работа по време на отпуск, защото все има някой “знам, че си отпуск, ама аз да питам нещо…”

Да, това, че никой не те занимава със служебни въпроси по време на общата ти платена отпуска и не ти се натрупва работа е супер, аз съм имала такива отпуски и в настоящата си работа, но не чак 16 дни годишно, това е прекалено много. Между другото за болничните за пълнолетно дете или болен възрастен май имаше някакъв лимит, който беше доста малък, не е като за малолетно дете. Аз вземах за дъщеря ми, когато беше на 13, защото беше с много висока температура, вдигаше над 40 градуса. И личната ми мрънка, че трябва да издава болничен за толкова голямо дете, по-добре да пишела, че аз съм болна. Отказах й, бях говорила със шефката, че ще съм болничен за детето, така щеше да излезе, че лъжа. Аз много рядко съм вземала болничен за дете, с баща й си напасвахме графиците, като беше малка, ползвали сме и по някой ден отпуска, като е била на оздравяване сме я оставяли на дядо й. Но понякога се налага.

Тука изчетох няколко неща, не ми се цитира, но ми се иска да коментирам.

1. Бърнаут. Такава диагноза в БГ няма одобрена по здравния класификатор. Ако мен някой ме пита - категорично съм против да бъде вкарана, защото има други заболявания и физически проявления, които могат да бъдат вписани като диагноза. Освен това, дори и тук във форума, тази диагноза щедро се раздава за всеки, който е уморен, демотивиран и недоволен. Бъраута е сериозна болест/състояние. Аз бих приела такава диагноза само ако е поставена от психиатър, защото иначе е възможност само за "врАта У пОле". Миналия нормври бяхме на такова обучение да разпознаваме симптоми на такива разстройства, защото ние нямаме квалификацията да лекуваме, но можем да насочим служител към съответен специалист. В този ред на мисли, обучаващите ни пуснаха тест и всички бяхме изненадани от резултата (аз се оказах с тежък бърнаут, например). Като цяло бъраут го преводеоха като умствена умора, но тази умора има множество физически проявления, на базата на които човек може да следи както собственото си състояние, така и да забележи някои неща при околните. 

2. Здравното състояние на служителите е много висок клас конфиденциална информация. Понеже ми се налга да се занимавам с болнични, изрично съм помолила да си почернят снимката на мястото на диагнозата. Не искам да знам, честно. Ако някой иска да сподели - добре дошъл, ще помогна, ще насоча ако мога. Ако не иска - аз не искам да знам.

3. Фалшивите болнични - хващам ги с половин поглед повечето Не се познаваме от вчера все пак. Колкото до оспорването - като цяло е доста тежка административна процедура с много неясен резултат, така че масово работодателите отказват да го направят.

4. Служителят има право на болнични за гледане на близък. Ако има проблемен близък, обикновено аз знам и не гледам какво пише като диагноза. Също както знам, кои колеги имат малки дечица посещаващи ясла и градина. И аз имам деца и моите боледуваха, разбирам ги и им съчувствам и най-малкото не ги възпрепятствам. А ако става дума за възрастен родител или пораснало дете със сериозен здравословен проблем - обикновено съм информирана и се старая ако не мога да помогна, то поне да не преча.

Слънчезара, може ли повече подробности за това обучение? Кой го организира, колко време е, колко струва... Може и на ЛС. От известно време си говорим в екипа за нещо такова.

Аз попаднах на такова обучение на последната работа в момент, в който вече се чувствах много зле и точно подозирах сериозен бърнаут. Щеше да ми е полезно може би по-рано, но късмет. Имаше доста полезна информация и добре представена, описано беше как има вътрешни предпоставки /същността на човека или чувствителност, страх от конфликт, неумение да казваш не и да поставяш граници и т.н./ и  външни /средата шефове отношение/. Съответно се обясняваше защо не при всеки се случва, по-точно че прегарят само хора, при които са налице и двете неща съвкупно. Другите например са в токсична среда, но са устойчиви и не им влияе така., или пък са чувствителни и под риск, но при здравословна среда и мениджмънт няма какво да ги събори (тук преразказвам с мои думи). Също за симптоми, как да се разпознават ако е за теб, за колега, ако си мениджър също.
Тогава разпознах ужасно много неща в себе си и симптоми и предпоставките, все едно за мен го бяха писали и се уверих, че това ми се случва. За жалост обучението беше по желание просто мултимедийна презентация и го гледахме няма и 6 души, сред които и ЧР. А за мен бе редно да се гледа от всички служители или поне да им се прати. Файда, че е полезно и за мениджъри, като  не беше целево предвидено за тях, моят токсичен шеф бе далеч от базова емоционална интелигентност и въобще не го отрази. А и с неохота и досада ме пусна аз да го гледам, щото нали работа има... Поне това ми отвори очите, че отношението и манталитетът са тотално несъвместими с мен и единственият изход е през вратата, иначе ставам и ще ставам по-зле.

Това ме подсети да потърся тези материали, че трябва да ги имам някъде забутани.

В Теси преди бяха така - лятото затваряха фирмата и взимаха отпуск всички в рамките на 1-2 седмици, не помня точно. Като всяко нещо има плюсове и минуси.

В една фирма, в която работих за кратко (некорпорация) също даваха негласно дните между Коледа и Нова година, ама там декември се работеше на умирачка и на Коледа вече можеше спокойно да се почива.

Точно, slunchezara, тази мода с бърнуата просто е…думи нямам. Тук добавям и още две неща - anxiety and under the spectrum. Прекрасни, невероятни извинения за всичко, за всеки. Скандално е!

Покрай моите проблеми с натоварването преди време бях чела някакви материали на психолози за бърнаута и едно съм запомнила. Много хора си представят сядаш, бездееен и крайно изтощен и ни приемаш, ни предаваш, а невинаги е така. Обикновено хората с бърнаут продължават да функционират абсолютно адекватно и това не е признак, че ти няма нищо.
Аз и до ден днешен не знам дали бях прегоряла, но не изпусках срокове, както винаги и обикновено, не правех грешки от невнимание, напротив, съсредоточавах се още повече, но вътрешно се чувствах ужасно и помня, че постоянно се разболявах и хронифицирах бронхит, докато не легнах болна, да не мога да стана. И мислите и изводите ми бяха едни доста неприятни. С промяната на обстоятелствата, работата нещата отшумяха.
Не посетих лекар, защото от познати знам какво пишат за бурнаут, тъй като нямаме такава диагноза, както вече е писала Слънчезара - тревожно разстройство с предписание коктейл от лекарства.

Здравейте, искам мнението ви за 1 ситуация. В момента съм в активно търсене след година и малко пауза. Последно бях във фирма към голяма корпорация, работих с едно ERP + техен свързан продукт сравнително НЕпопулярен да го наречем Х, последно в целия линкдин нямаше нито 1 активна обява с тази ключова дума това за ориентир. Иначе участвах във въвеждането му във фирмата, имплементация, тестове, go-live, обучение на потребители и поддръжка всичко.

Та, попаднах на обява от голяма агенция за позиция в чужда компания, която е 95% свързана с това, което последно съм правила  /същият бизнес процес, само продуктът е малко по-различен/. Иска се свързан опит можело и по-кратък, език и точно двете системи ЕРП-то + Х. Реално покривам всички изисквания, подадох веднага, но 2 седмици нямам обратна връзка и съм смутена. Със сигурност още се надявам да ме потърсят, ако не просто не знам какво да мисля... СВ-то ми за мен е грамотно и подробно. Допускам вариант "твърде квалифицирана", но работата е временна по проект и заплатата беше фиксирана в обявата, та не би трябвало да опира до опит и пазарлък.

Моля за мнение - може ли още да събират СВ-та,  как да разбера  имам ли шанс, ако са ме отрязали защо може да е? Мислех дали да напиша 1 учтив имейл, но не знам какво.

Може да са много факторите. Ако мениджърът го няма, чр е с грип и колегите не смогват да хванат сериозно и това да свършат. Може да събират св-та. Може вече да са протекли интервюта и да са харесали човек, но обявата да стои все още, защото не е затворена.

Така е трудно да се гадае.

Преди да започна сегашната ми работа, останах без работа. Напуснах от днес за утре, което не ми е практика, но реших, че няма смисъл да яздя умрял кон. И кандидатствах в сегашната ми фирма и в конкуренцията. Супер, обаждат ми се от сегашния ми работодател, търсят спешно човек, аз нямам предизвестие да отработвам, идеално. Наеха ме много бързо. От конкуренцията, ни вест- ни кост. Добре, даже забравих, че съм кандидатствала. След три месеца ми се обадиха. Дали още търся работа.. ми не.

Понеже мм работи в конкурентната фирма, после си коментирахме, че и той като кандидатства беше загубил вяра за там, защото много бавно беше контактването от чр. После вече интервюто и останалия процес беше що-годе добре при него.

За това.. толкова години по тия фирми вече какво ли не съм виждала. Аз на твое място бих кандидатствала и на други места. Ако тези се обадят - супер! Ако не, ще имаш и други опции.

Да да, аз кандидатствам от ноември някъде, пробвам и други опции, но съм извън София и е по-тегаво, на 1 място съм в напреднала фаза и чакам, не стоя. Просто тази обява определено ми грабна вниманието, самоопределих се като идеален кандидат, който има опита, предвид липсата на работа в момента хем може да почне веднага, хем е по-вероятно да се хване на временен проект. Та много се надявам поне до интервю да стигна да разбера повече. Звучеше, че опитът в тая пуста платформа е задължително изискване не просто сериозен плюс, а може да не е баж така. И пак съмнението и неизвестността ме човъркат здраво...
Затова се чудех как би се гледало на някакъв опит да проявя лека проактивност и да ги потърся аз да разбера имам ли шанс.

Според мен няма смисъл да се опитваш да разбереш дали имаш шанс. Тази проактивност може да я вземат като отчаяност и да ти изиграе лоша шега. Може да гледат дупката от година и половина и да си мислят кой знае какво. Много фактори може да са, но работодател никога не би казал каква е реалната причина за отказ. Ако се обадят, супер. Но аз бих си продължила с кандидатстването за други места.

Понякога може да има допълнителни спънки, които възпрепятстват процеса по подбор и наемане да се случат бързо. При нас в момента е нещо подобно- имаме фрийз официално до февруари, затова решихме да забавим интервютата на подалите св-та края на декември и началото на януари, защото знаехме, че поне до 3 февруари няма как да правим оферти, а поне по СВ кандидатите изглеждаха обещаващи. Имахме идея ХР да се свържат с кандидатите и да им кажат, но мисля, че в крайна сметка това не се случи.