Публикувана: 14 март 2007, 19:57 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2007, 02:32 ч.

От колко време сте възрастни?

2 972
86
1

Отговори

# 60 17 март 2007, 20:09 ч.

Мнения: 1 006

Е нЕма па да напиша пораснах с `т` между `с`-то и `н`-то. Mr. Green

Днес пораснах с още малко. newsm10

Кефя се на макс на себе си. Да са живи и здрави хората, които ми помагат за това, защото дори не подозират колко безпределно са ми полезни. Само дето ми е адски жал за тях, защото си мислят, че ми вредят. Хубавото е, че същото това ги прави щастливи, но не повече от мен.

# 61 17 март 2007, 20:13 ч.

Мнения: 2 258

Откакто за пръв път бях наречена с обръщението "лельо Цвети"... Thinking

# 62 18 март 2007, 00:55 ч.

Мнения: 250

Цитат на: Biby в ср, 14 мар 2007, 20:00

Все още не съм Rolling Eyes

# 63 20 март 2007, 00:19 ч.

Мнения: 494

Когато станах на 25 спрях да броя годините си .Детското в мене винаги ще си остане.

# 64 3 апр. 2007, 10:07 ч.

София
Мнения: 1 775

От 8 годишна ме "завъртя" живота. Майка се разболя и трябваше някой да се грижи за домакинството. На 14 почина и съвсем ми се натовари програмата. Започнах работа на 14, като и учех едновременно. Преминах през различни кризи, загубих доста близки за мен хора, бях с пареза на краката 6 месеца. Дотогава не знаех колко дълъг период е това. Лежах, а навън беше лято и хората се смееха,децата играеха, а моето дете стоеше до мен и нямаше кой да го изведе Cry

. Носеше ми бонбони, водичка, шоколади и когато плачех ми казваше:" мамо, това нали е за малко, после ще оздравееш. " Късаше ми се сърцето. Всичко това ми "обърна" мирогледа. Оттогава се научих да ценя хората, да се радвам на слънцето, цветята и на най- малките неща, които правят живота цветен. Всъщност и децата се радват на това, така, че май се доближих до тях.

# 65 3 апр. 2007, 10:34 ч.

Мнения: 1 418

Не съм пораснала.Просто съм станала
отговорна.Иначе обичам да правя
глупостите,които правех на 16...

# 66 3 апр. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: Lovi в вт, 03 апр 2007, 10:07

От 8 годишна ме "завъртя" живота...
...
Всъщност и децата се радват на това, така, че май се доближих до тях.

Lovi, прекланям ти се. bouquet

# 67 3 апр. 2007, 10:48 ч.

Когато се появи дъщеря ми Сара.

# 68 3 апр. 2007, 10:52 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Порастнах след смъртта на майка ми. Confused

На 11.

# 69 3 апр. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 2 818

Още не мога да се почувствам такава... а и имам перфектното оправдание да си остана дете - имам деца, а с деца най-добре се общува по детски Mr. Green

# 70 3 апр. 2007, 13:29 ч.

Мнения: 2 422

гадно чувство но май много одавна така го чувствам newsm61

# 71 3 апр. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 1 849

От както започнах да се грижа някой друг освен за себе си.

# 72 3 апр. 2007, 13:55 ч.

Germany
Мнения: 7 980

От около година... Мислех си че съм пораснала след като се роди малкия, но всъщност стана миналото лято след като почина майка ми. 3 месеца преди това си отиде баба, а 3 месеца след това татко получи инсулт. Е, след всичко това ми се наложи толкова скоростно да стана възрастна, че още не знам на кой свят съм. Не ми харесва, тежи ми и ми липсват ужасно много неща, но пък все още се надявам че ще свикна и ще намеря очарованието и в това да си възрастен. Опитвам се да се науча да "бягам" от време на време, но ми е много трудно. Искам да намеря начин хем да се грижа за всичко и всички, хем да тичам боса под дъжда, но все още немога...

# 73 3 апр. 2007, 13:57 ч.

Мнения: 410

До някъде отдавна ми се наложи да порасна,исках самостоятелност,а затова е нужно да си изкарваш сам паричките,да се отделиш от родния дом,в този аспект се приемам като възрастна.
Нооо,дивотията още ми е в главата Mr. Green

още повече като имам дете което ме кара да ставам още по "луда",да върша неща които съм вършила като дете,абе общо взето без задръжки rotfImao

# 74 3 апр. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 185

Понякога се чувствам страшно сбабичосана,когато мои приятели,които още не са семейни,ми разказват къде са ходили и какво са правили,а аз с две деца и няма кой да помага за тях Shocked