ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 3

Спокойно,моми,не си сама.И аз покрай коликите го увиках няколко пъти.Не да го тръшна,но си му мърморя толкова сериозно защо съм го родила,защо ми е притрябвало още нещо на главата и т.н..
Сега почти ги няма тези периоди.
Онзи ден се преобърна за първи път.Вчера и днес се опитва,но не му се получава.И като е в ръце,иска в седнала поза.Яде си одеалото,вече и някои играчки.Прави едно сладко "бррр"и плюе навсякъде.Абе страшна скица е станал.Реве само като му се спи.Иска си да си го приспиш на ръце  и това е.Понякога заспива за под минута,понякога за половин час(при дондуркане).Пак започна да става в 2 и в 4 от три вечери.Заради вксините спа при нас три вечери,но от снощи си е в леглото.Само че го слагаш прав на дълго,а го намираш по диагонал на широко.

Mommy, искрено ти съчувствам и те разбирам напълно за липсата на качествен сън от месеци. Хора сме и на всеки се случва да повиши тон на децата си. Сигурна съм, че си страхотна майка и 99% от времето обсипваш децата си с любов и грижа. ❤
Аз имам лошия навик като съм недоспала или в кофти настроение да си го изкарвам на ММ. После ми става много гузно, защото не го заслужава. Сами се грижим за двете деца, в чужбина сме и нямаме роднини наоколо. ММ е поел изцяло физическата грижа за баткото, къпане, приготвяне сутрин и водене на ясла, прибиране, приспиване и тн. От това, че кърмя и бебо не иска да пие от шише, не може да ми помогне много с нощното ставане и хем го осъзнавам, хем много ме напряга това, че той се наспива, аз един ден се чувствам ок, на следващия не. Това да не се буди бебчо всяка нощ по 2-3 пъти ми изглежда като мираж. Другата седмица ще идва свекървата, за да мога да работя през деня и да гледа бебо. Заканила съм се поне някоя нощ да и го оставя и да се наспя като човек. Но като знам, че няма шанс да не се събуди и да търси гърда, мисля, че ще си остана само с желанието да се наспя. Надавам се със захранването да редуцираме нощното хранене, малко остана.

Мен и мъжът ми много ме дразни.Осъзнавам,че и аз съм си непоносима,ама и той ми избива нервите.Днес се измори много,свърши доста работа из двора,ок.Ама сега спи от 6 часа и ще си спи до 6 -7 сутринта.Той спи по-леко от мен и пръв чува детето.Как пък за 4 месеца и половина един път не се сети да стане и да не ме буди.Бута ме да се събудя и да взема детето,да го заведа в хола да не го събуди.Ама там пък да не будя мама,а по-бързо да го сменя,нахраня и да го върна заспал.Тя пък го гледа,никога не е отказвала,в някои ситуации се грижи за него по-добре от мен.Но за доста неща не става.Събота и неделя тя го гледа от 9 до 2-3ч,а аз готвя,чистя и върша каквото има.С каква магия го прави,не знам,но детето спи по 2-3часа.Нито да го сменя,със зор го храни.Като се кача за бързо до горе,му правя ядене и го храни.Като му махна памперса,пълен и дупето му червено.Вчера както го държи,детето се задави.Влезе му повръщано в носа и започна да хърка.Жената си говори с дъщеря си по вайбъра и не се сеща да направи нещо.Иначе мога да седна да пия кафе,а тя да го храни и изобщо не й прави впечатление.Иначе главно я бива да го приспива.
Сутринта ми вдигнаха нервите.Той заспа в 6 и 30 и спа до към 9.Легнах малко при него,а то започна да се смее,да се закача.Дойде и тя да му се радва,обаче без да му се обади,дръпна калъфката,понеже му бил накриво врата.Е като почна да реве това дете...Аз като поснах да не ми стресира така детето,да му се ожажда първо,да му вдигне главичката и така.Мъжът ми пък от другата стая мрънка да не съм викала на майка му и че съм го правила това дете много разглезено.

Ох, момичета, чета ви и съчувствам на липсата на адекватна помощ. Мъжете не ги жалете. Ако не се сещат, кажете им в прав текст като на малки деца: тази нощ, когато детето се събуди, стани, смени му памперса и го нахрани. Защото сами не се сещат или не смеят. Нямам мъж, вие ще кажете, но като гледам семействата на приятелки, ми се струва, че мъжете приемат майката за основен родител, който знае какво трябва да се направи, и те се чувстват второстепенни и не смеят да направят нищо. Това след първите седмици си става навик и вече не смятат и че трябва изобщо да участват.

А, моят още като с прибрахме от болницата и вика - ти отиди да спиш, аз ще я поема за следващото хранене. И така от началото винаги едното нощно ставаме е негово. Ако ми се наложи на мен да ставам два пъти, защото тя се буди повече някоя нощ, после ми благодари, че съм станала (и пак той става след това, докато аз спя). Та така.

Иначе то това недоспиване наистина и най-спокойния човек може да изкара извън релси

Моят бебок снощи също се будеше многоо, на всеки час-два. Струва ми се зъбите го мъчат, а и е хремав и покашля от няколко дни и е много крив. Сама съм с него от сутрин до полунощ. Днес мъжа ми почива и успях да мръдна малко, бяхме на кино с баткото.
Нощем само аз ставам, бебо иска да суче, аз спя много леко, а ММ дълбоко. Той дори и да стане (рядко) аз така ли иначе съм чула как плаче и съм се събудила, ще смени памперса и пак ще кърмя.
Сутрин го взимам при нас, така успявам да поспя повече. Умишлено сме на тъмни щори (и приглушена нощна лампа), той и да се събуди рано, като суче и се гушкаме, поиграе малко в леглото, кърмим се + бял шум и пак заспива. И така понякога спим още 1 час, например от 10-11ч, нещо такова. И лежим до обяд и тогава вече официално ставаме, светвам, мием очи и прочие. Имам тук до мен на нощното шкафче всичко нужно и ставам само ако ходя до 00.
Нощем преди до 2-3ч будуваше, но сега направихме уж режим, всяка вечер къпане и т.н рутина (преди не го къпех с корито всеки ден) и започна да заспива по-рано към 00ч. Честно казано ми е ок така, ММ работи до късно, а и аз съм нощна птица. Тормоз би било за мен да легне в 20ч и стане наспан в 6. Направо ад. Цял живот това ранно ставане ми е било кошмар, вечер преди 1ч не лягам така ли иначе и това да станем уж (с доста будения тия дни) в 11 ми е супер пу пу. Обаче  се надявам да започне пак да се буди 2 пъти, не 100.
ММ също ми помага доста, но като цяло аз "опъвам", все пак той е на работа.
Вчера тук пак беше голям студ, а вече 3 дни бях "затворник" вкъщи и грабнах бебо и баткото и ходихме на ресторант с колата, не ме свърта вкъщи.
Онзи ден обаче се изнервих, че ММ излиза вечерта с колеги и ми дойде в повече все сама, едвам се изкъпах набързо..

Моята пък се научи да вика и да бърбори неясни звуци, ама като почне, часове наред го кара. Понякога направо си ръмжи високо и сякаш някак скърца. 🤔   

ММ помага за всичко, аз съм придирчива личност. 🤣 Двама сме родители, да не съм само аз. Много обичам израза "ама той ходи на работа". Да, той ходи на работа, но работното му време приключва, а родителството е денонощна работа. Да прибавим средродилната депресия, недоспиването и безкрайната домашна работа, грижите по другото дете...ехее. става така че често и до тоалетната не можеш да отидеш сама ако си с бебето, особено ако е малко спящо през деня.  Така че, и двамата опъваме.

Докога ще продължава този ужасен косопад? 😳

+1 за косопада. На моменти ми идва да взема на ММ машинката и да ударя един 2ри номер. Ходя само вързана и всичко е в косми, навсякъде. Сутрин, като стана е най-зле. Пада по една огромна топка. Чак се чудя как още имам на главата.
 При нас - миналата седмица общо четири изхождания - рекорд.
Но от 2 дни малкия е много нервен. Заспива трудно, докато е буден основно мрънка. С хапането се беше упокоил, сега наново. Като го гушна, ми захапва рамото с такова настървение, играчки и изобщо каквото добара, че през едни час се чудя дали пък не е гладен.
И после и малко графика. Заспива към 20ч най-късно, съответно се буди посред нощ. Снощи в 1ч,  онзи ден в 4ч и в 7ч сме кукуряк. Той си става с батковците си, да ходи на училище 😄. А на мен ми става още по-весело. ММ излиза за работа и аз бебо ли да храня, на момчетата закуска ли да правя, едва ги будя, те се мотаят, аз се изнервям.....  Купон. Преди се будеше към 8-9ч и нямах тези проблеми, даже и кафе пиех на спокойствие

Здравейте, момичета! Бебо стана на месец, изцяло на кърма е, бих искала да попитам мамите с кърмени бебета, колко време най-дълго не са се изхождали бебетата ви?
Миналата седмица не беше се изхождал 4 дни и прибегнах до клизма, помислих, че от Еспумизана се е запекъл. Спрях го и сега отново не се е изхождал 3 дни вече.
Колко време се чака, за да се направи клизма? Решила съм този път да не му правя до видя кога ще се изходи, но ако пак се насъберат 5-6 дни….

Здравей, за бебе на 1 месец не е нормално да не се изхожда всеки ден. Колко е наддало първия месец и какво казва педиатъра за рядкото изхождане?

Прочети статията на Хедра по темата:

https://xedra.me/%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0% … 0%B4%D0%B5%D0%BD/

blackangell, кога сте на консултация с педиатъра? Запази си час по-скоро и отиди да го премерят. Има шанс на тази възраст да не поема достатъчно мляко. Наистина погледни статията на Хедра.

Иначе след 40 дни има голяма вариация в изхожданията. Моето започна да разрежда по веднъж на ден след 40 ден, след това по веднъж на два дни и в момента на почти 4 месеца се изхожда веднъж на 3-7 дни. Но това е вече за по-големите бебета, при теб ориентирът е друг.

Здравейте отдавна не съм писала но се старая да ви чета всеки ден.По въпроса за помощта и ММ изобщо не ми помага.Нито я облича,нито я сменя,нито я храни.Единствено я взима за по 10 Мин и казва че е омалял и ми я дава отново.Нощно време само аз ставам.Свекърва ми живее на долния етаж и ако не я извикам за да отида до тоалетна или нещо не се качва и като свърша за каквото съм я извикала си слиза долу и това е.Нашите от време на време идват за по час и това е.Има дни в които даже не успявам да се изкъпя колкото и гадно да звучи си е така.Тя не е от най поспаливите през деня и е трудно да свършиш нещо.Докато дремва се опитвам каквото мога да направя.Понякога ям само по един път на ден или с едната ръка я държа а с другата хапвам нещо на крак,защото няма време за готвене.Ето днес ММ почива и реши че ще ходи до града да си купува дрехи,ши мине да се наяде до нашия кум че има заведение,а аз че не съм закусвала даже няма значение.Поне свекърва ми се грижи за баткото от предишния му брак,и аз съм само с малката.Трудно е много,но един смях и всичко минава.А тя расте много бързо вече е 7 кг 62 см.Послеения месец е наддала 1 кг.Оплаках ви се дано не ви натоварвам,но имах нужда да си го кажа.На 10 ще става на 5 месеца и мисля да започвам малко по малко със захранването,но първо ще се консултирам с педиатърката и така.Хубав ден желая на всички

Аз наистина не знам какво да коментирам по темата с мъжете и майките им. Първо - какви са тези мъже? Защо създават семейство и се държат сякаш не са част от него?

Второ - няма ли вариант да не живеете с майките им? Това е истинско мъчение за мен, не мога да си представя ние да живеем със свекърва ми, дори най-добрата на света да е.

Преди да им родите деца как са се държали тези мъже? Помагали ли са ви или пак само вие сте вършели всичко из вкъщи? Просто не мога да повярвам, че е толкова нормализирано мъжете само да работят и да си живеят като ергени.

Много ви съчувствам. ММ не е перфектен и аз понякога го жаля, но ми помага на 10000 процента каквото съм го помолила. И двамата се грижим за децата като си е у дома.

Янинка всички тук те разбираме. Най-вече тези, които нямаме помощ.
Понякога и аз не се къпя всеки ден. А, понеже миенето на косата ми е цял ритуал и отнема време, ми се случвало да не успея по 7-8 дни. Да, отвратително е и определено не ми е приятно, но е етап. В никакъв случай не означава, че докато детето не стане на 18г. ще се изплакваме през ден и ще се къпем задълбочено веднъж седмично 😁
Аз, напатила се от жестоко вмешателство с отглеждането на големите ми деца, приемам липсата на помощ като благословия. Аз съм най-щастливата майка, че нямам свекърва на главата. При нас жената има желание, много се радва на малчо, но е инвалид и просто не може.  На мен ми стига да й го заведа един път в седмицата, да го види за половин час.
Е, ММ ме вбесява понякога, че не се сеща елементарни неща и всичко пада на мен. Но бързо ми минава.
Mommyаз съм споделяла преди, че ММ беше много по-различен.
Носеше ми цветя всеки ден, готвеше вкъщи. Сутрин, когато се събуди преди мен, миеше съдовете, ако сме ги зарязали от вечерта. Постоянно искаше да сме заедно, да ходим насам натам, да  излизаме с приятели, беше забавен, готин, изглеждаше отговорен и т. н. Откакто забременях, всичко се промени рязко.
Вчера, например, нещо пак се посдърпахме, питах го дали е гладен, за да направя да хапнем, той каза не. След 15 Мин си направи обяд и се наяде. Даже не ме попита аз дали искам. А аз вече преритвах от глад, но исках първо на малкия да му се доспи,  да го приспя и да хапна на спокойствие. Ама нашето най-голямо /почти 40 годишно/ детенце, като се нацупи.... не се интересува от нищо. Той буквално се сърди, като малко дете.
Както са казали хората : за да опознаеш истински един човек, не ти трябва време, а ситуация.
Както казах, аз не се опитвам да го променя. Поставям му границите, казвам му какво мога да търпя и какво не и му давам избора дали, ако смята, че съм права, да се промени сам или да си стяга багажа и да изчезва. Колкото и гадно да звучи - след като живеем в моя дом, аз нося по-голямата част от парите вкъщи, нося отговорност за всички и работата е основно на мен - живеем по моите правила. Баща ми има една  любима фраза, която аз винаги много съм мразела - Който плаща, той поръчва музиката. Е, на 33 години я осъзнах.

Подкрепям напълно Mommy, нека не нормализираме това поведение на мъжете. Само си представям варианта, в който мъжът ми е свободен през деня и вместо да е при нас, да се разхожда по магазините и обядва навън - направо лошо ми става като го чета. И тук вече може да се направи оценка и доколко тези мъже уважават и ценят жените си. Това не са малки деца, които не могат да вържат 2 и 2, това са осъзнати личности, които много добре разбират в какво положение сме ние, майките. Много добре осъзнават от какво имаме нужда - от внимание, от помощ, от предложение да гледат за малко детето/децата, за да влезнем да се изкъпем на спокойствие или просто да си полежим след поредната безсънна нощ, или пък да разнообразим с една разходка навън след като часове наред сме носили бебчо вкъщи. Те това добре го разбират, но въпросът е вече липсата на желание да го изпълнят. Благодарна съм, че моят мъж е с нас във всяка свободна минута. Не ги жалете тез’ мъже. Нека бъдем мили със самите нас. Нека се поставяме редом с бебето на първо място. Ако ние първо не помислим и не пожалим себе си, как да го очакваме от околните.