ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 3

Копирано от група във фейсбук! Лично на мен ми подейства много добре. Всичко е временно момичета, затова колкото и трудни моменти в отглеждането да има рано или късно ще отминат. Всяка една от нас е уникална и прави всичко най-добро за детето си!

“ Минава! Наистина!
Започват да спят!
Започват да ядат!
Започват да разбират!
Започват да ходят!
Започват да играят сами!
Започват да сядат на гърне!
Започват да заспиват сами, в собствена стая!
Спират да реват за всичко!
Спират да се будят по 100 пъти нощем!
Спират да цапат всичко след всяко хранене!
Спират да боледуват толкова често!
Спират да си смучат пръстите!
Спират да лапат всичко, което намерят!
Спират да вършат работата в памперсите и гащите!
Спират да искат биберон!
Спират да спят във вашето легло!
Родителството е прекрасно, но има и трудни моменти, когато умората си казва думата, когато ти се иска просто да спиш - сам, в твоето легло, без дете в него, без да ставаш за вода/мляко/колики/сироп за температура/просто гушкане. Има моменти, когато се притесняваш, че създаваш ужасен навик, но пък не виждаш и друг изход. Има моменти, когато си отчаян - кога ще избият тези зъби най-после? Кога ще започне да се храни нормално? Вечно ли ще е с памперс? Защо връстниците му говорят, а той не?
Трудно е. Но минава. Всичко. Остава само едно и то е най-важното. Любовта към човечето, което от чертичка на теста, през точка на екрана, до вързопче в одеалце, се е превърнало в истински човек. И не, заслугата не е изцяло твоя, но и ти си помогнал.
Затова ако днес ти е трудно - дишай! Трудното ще отмине. Хубавото - никога! ❤”

Имах нужда от това напомняне. Вчера МЖ се разболя и нали пазим бебето, цял ден беше само с мен, само аз съм се занимавала, съответно нищо не свърших вкъщи, всичко е мръсно, трябваше и да я къпя вечерта, а никога не я къпя аз, тоест представете си колко добре се справих. Толкова куцо се получи всичко, детето ме орева няколко пъти, и с право. Обещах ѝ, че това няма да се повтаря често Накрая на деня, като я сложих да спи вече, ми идеше да се гръмна
В такива моменти, като прочета нещо сантиментално от този род, се мотивирам

Ние минахме консултацията за 5-тия месец, цеденето е дало резултат - качил е 630 грама (миналият месец беше качил само 210 грама и от тогава започнах само да цедя през деня, явно не суче много ефективно, ще го проверим отново за къса юздичка). Сега поне ми е една идея по-спокойно, че е наваксал малко. Все пак си върви по-мъничък, но той се и роди мъничък.

Да, през почти целия път спа. Беше около половин час буден, с изключение на спирането за кърмене и тогава го забавлявах с едни шумящи и дрънкащи играчки, после пак заспа.

Ще сложа това тук, просто така.

Много двойки се разделят след като имат деца.

Не защото любовта избледнява, а защото борбите остават невидими.

Бременността и следродилната трансформират майката; физически, психически и емоционално. И все пак битките ѝ често са неразбрани погрешно.

Казват: „Тя винаги е ядосана. "
Питат: “Защо е толкова мрачна?” "
Но те не успяват да видят безсънните нощи, тихите сълзи и безкрайните жертви; всичко е направено за бебето.

Майчинството не е зов за помощ, то е тест за издръжливост. Но това, което прави пътуването по-леко е:

Разбиране. Търпение. И открити, честни разговори.

Тя няма нужда от спасяване.... Тя има нужда от някой, който да застане до нея.

Да, отношенията се променят след децата. Но те не трябва да се разпадат.
С търпение, съпричастност и грижа любовта може да се задълбочи във всяка борба.

На всяка майка; силата ти се вижда, болката ти се усеща, а сърцето ти се почита. Ти си невероятна. 💖
 

• Дневник на жената на войник

Как сте, момичета?

Аз пак съм спала на пресекулки, то си е нормално. Бебо се събуди в 12, после към 2, след това  към 4 и от тогава до 7 пробвах всичко възможно да поспим още без успех. Мята се в леглото готов за игра. Накрая като станах вече много се бях ядосала и го хвърлих малко по-рязко на леглото и му викнах. Той се разплака, милия. Знам много добре, че не разбира и не бива да си го изкарвам на него така, но ми дойде в повече, това е поредната нощ. Пък като светнах лампата веднага започна да раздава усмивки. Много тъжно ми стана, че така избухнах, щом на агресия започна да избива не е добре. Днес ще го оставя малко на баща му и ще гледам да си почина. Иначе не искам да ставам с него и да се учим да бодуваме посред нощ, но той е като навит на пружинка постоянно.

Сега пия кафе на пода цялата в повръщано и си играем. На всички сигурно ви е познато.

Странно ли е, че не ми се спи, въпреки че само на пресекулки спя? Сякаш свикнах на някакви къси часове сън…

Mommy22, стана ми жал, като прочетох за бебо. Той действително няма представа какво се случва и защо си ядосана. Моля те, потърси варианти за повече почивка. Баща му през това време какво правеше? Будиш го и да го поема. Ако трябва, отиди да спиш в друга стая, като се ядосаш така.

Доколкото те чета досега, ти си чудесна майка и детето има късмет с родител като теб

На мен ми се случи веднъж да се ядосам на малката. Тъкмо я бях преоблякла сигурно вече 2-3 пъти заради повръщане, и като повърна още веднъж, направо се вбесих. За секунда имах чувството, че го прави нарочно, за да ми е гадно. Това, между другото, показва личните травми. Нещата, които те trigger-ват могат да извадят на повърхността травми от детството, ако се замислиш защо точно си ядосана.
Спрях, погледнах я, вдишах дълбоко, и нежно и внимателно я връчих на другата ѝ майка и излязох от хола, да не ме вижда и усеща така вбесена. Отидох в спалнята, изкарах си яда, постоях още няколко минути, за да се успокоя. Помислих малко, осъзнавах, че детето изобщо не е виновно и каквото се случва в момента е изцяло моя отговорност - не съм направила правилно нещо (в случая я бях прехранила и после не я сложих кротко да стои в полуизправена позиция половин час, за да слегне храната) или не съм посрещнала нуждите ѝ по някакъв начин. Тя е на 3 месеца. Нито може сама да си посрещне нуждите, нито да се погрижи за себе си.
След малко, вече спокойна, отидох при тях и като видях колко весело си играят и как ме посрещат с усмивка и любов, МЖ дойде с бебка да ме гушнат, и веднага ми се оправи настроението. Отидоха да се преоблекат. Много е важен партньорът в този момент.

Говори с бащата на детето ти. Не може да стигаш до ситуация да си толкова ядосана, че да плашиш бебо, а някой блажено да спи на 2 метра от вас.

Успех и сили ти пожелавам

Mommy  напълно те разбирам 🫂
Малкия си спи и нямам проблеми с него, но съм минала за кратко през нещо подобно, с най-големия ми син. Толкова имах нужда от сън, че започнах да губя реална представа. Няма да забравя как една нощ се разплака, аз се събудих, но сънена, страшно уморена лежа в леглото и изведнъж бебешки плач в тъмната спалня ми се стори много зловеща комбинация. Събудих мъжа ми и му казах да види детето. Той ме попита защо аз не ставам, а аз му отговорих, че не мога, защото ме е страх ?!?🙄
За нас с Бобчето, спането заедно е решението. Понякога, когато го приспивам през деня, задремвам с него и си "крада" още 1-2ч сън.

Кажи на мъжа ти да поеме поне едно ставане. Имаш нужда да спиш и това не е шега работа. Важно е за здравето ти!

За повръщането да ви кажа момичета,че откакто сменихме млякото от Новалак на лечебна Хумана за една седмица е повърнала три пъти и то мъничко. Направо се родихме. 🥳🥳🥳 Дават я за разстройство, за запек, за повръщане. С вкус на банан е (има 15 процента банан в нея) и бебка направо я обожава. Е, има си и минуси, например по-трудно се разбива, прави мехурчета в шишето и много бързо свършва 🤣🤣🤣, но шегата настрана, ако знаех за нея още преди щях да я дам на малката, а не да повръща по сто пъти след 1 час изправено положение след хранене и всички док да ми казват колко е нормално. Нормално, нормално, но живеем в модерно време и може да се облекчи това нещо.
Като оздравее напълно сигурно ще има преходен период, в който ще и даваме хумана и новалак смесени.

Колко време се чака след като оздравее бебчето за да се постави ваксина? Докторът каза 1 седмица... Нашата ваксина на 4 месеца вече е отложена заради този вирус.

Едно от най-неприятните и тъжни неща е запушен нос на толкова малко бебе. Вече две нощи е доста драматично. За щастие  има подобрение.❤️

Mommy,
Познати чувства. Повече почивка.
И много обич и подкрепа от близките.
Жалко, че често не ни разбират.

Mommy, много неприятна ситуация наистина, мога да си представя колко гузно се чувстваш На мен ми се е случвало само вътрешно да се ядосвам, на нея само да изпуфтя, и пак ми е гадно после. Не е виновно бебчето, но ти това си го знаеш. Смятам, че случилото се е симптом на огромната преумора и изтощение, през което минаваш. Колко месеци вече станаха, а ти нямаш нормален съм? Знаеш ли, че на някои места лишаването от сън се използва за мъчение? Имаш нужда от помощ, момиче, някой да те отмени за някакви часове, за да можеш да си починеш качествено.

Препоръчвам книга за бебешкия сън ''Сън без плач" на Елизабет Пантли. Има добри съвети. Купих си я още като бях бременна, за да съм подготвена.

И аз обърнах внимание, че когато смених за първи път млякото, повръщането на малката намаля. Сякаш срещата с по-различно мляко тренира стомаха.

Mommy много добре те разбирам. За съжаление от преумора и на мен ми се случи да повиша тон на малкият. Съжалявах много, дори започнах да се обвинявам, че нито мога да го успокоя, а за капак дори му крещя.
Juji за ваксините аз също знам,че ако детето е боледувало трябва да са минали около 10дни от последният симптом.

Благодаря ви, момичета. Аз още докато повишавах тон се почувствах зле и отидох в банята да се успокоя. После хубаво го нагушках. Искам да асоциира мама само с утеха, любов и нежност, а не с крясъци и агресия. По принцип бързо ми мина, защото и с голямата като бебе съм имала единични такива случаи и тогава много страдах и се обвинявах. Сега и като голяма, особено като бях бременна и тя проявява безумен инат, се е случвало пак да викна и даже да я ударя по дупето (не разбирайте бой, просто първична реакция, от силната емоция). После съм плакала и съм се извинявала на детето. По принцип в нашето семейство имаме правило да не си викаме и да не се удряме. (То това е по подразбиране, но в много семейства изобщо не стоят така нещата… просто го обясняваме и на децата, че това е лошо поведение.) Така че винаги се извинявам, ако сгреша. Не се случва често, но се случва да си изпусна нервите и да повиша тон. При мен е също от това, че моята майка реагираше все така първично и постоянно крещеше като нещо сгафим. Много съм се борила и работих с терапевт, за да изкореня това поведение в себе си и да не причинявам на децата си същите травми. Иначе на мама съм простила отдавна, близки сме си и с баща ми много ме подкрепят. И съм наясно, че и най-добрата майка на света да съм, децата пак ще имат някакви травми от детството, безсъмнено. Въпросът да дам всичко от себе си, пък аз имам висок стандарт. Просто вече си прощавам бързо, знам, че ще се постарая да не се стига до подобни случаи. Моят съвет е също да не се съдите прекалено строго, майчинството не е лесно.

А относно недоспиването - аз имах опция да оставя малкия на мама или на свекърва ми този уикенд. И в петък си помислих как милото е свикнало само аз да го успокоявам, да си го накърмя през нощта. И какъв стрес може да е за него да е на друго място. Затова не исках да го оставя, но пък ми идва в повече умората. Баща му го взима всяка сутрин и аз доспивам по един час, но пак се натрупва. Говорихме с да опитаме другия петък да спи само ММ с него и да ме събуди, ако е много напечено. Не ми е спокойно да го пускам с приспиване като е свикнал само при мен да се успокоява.

Много добре те разбирам с оставянето някъде. Аз също имам тази опция, но проблема е такъв , че на майка ми имам голямо доверие в гледането на малкият. Но на свекървата никакво. Бяхме го оставили за 5 часа да го гледа и дори не го беше нахранила. Когато я попитах защо толкова дълго го е държала гладен познайте какъв беше отговора- ами аз не знаех, че трябва да го храня 🙈. А ако го оставям само при майка ми ММ ще възрази и ще има кавги. Поради тази причина съм съгласна да го гледаме само с ММ отколкото детето да стой гладно и не добре гледано.