Приятелят ми не ме обича

Е как за какво?Иска да и се врече в пълна вярност.Иска от него да не живеят заедно, но той да има пълна ангажираност с нея.Иска от него всичко каквото се иска от една връзка ама да не и е в къщата.Най вероятно (надявам се) някъде поне за малко осъзнава абсурдността на това си желание и затова пита и разпитва , някак си да се убеди ,че това е възможно и да се случи.

А може и да го иска вкъщи, но като не среща съгласие, ситуацията става неловка.

Изобщо не сте прави. Ама, колкото има смисъл да се обяснявам на него, толкова и на вас. Той ме подведе, не аз него, а няма смелостта да си го признае. Не че е задължително, но в крайна сметка би било показване на някакъв вид уважение, щото нали ...твърди, колко е прям и откровен. Казва, колко му е готино да общуваме, не че не бил ме харесал, но не знаел, какво иска. Как само аз съм го разбирала, а в същото време, какво съм намирала в него. Той човека си има травмите, търси валидация за себе си....ама в същото време не е готов да покаже наобратно, чуди се, мае се, не е сигурен, страх го е, защото предната го е стъпкала. В същото време аз не си правя услуга, че му играя по свирката, защото видиш ли получавам някакво внимание. И двамата сигурно сме "един дол дренки", ама аз поне си признавам, какво очаквам и искам, а не се правя, че не знам. След неуспешен зле завършил брак, с деца в картинката, е трудно да се довериш и отпуснеш с някого. Трудно е, наистина изпитваш някакъв вид страх, но все като ти се отдаде някаква възможност, в някой момент, трябва да можеш да решиш, искаш ли я или не тая връзка. И именно защото е трудно, а и знаеш, че отсрещния е в същата ситуация, няма, какво да се лъжем и подлъгване и можем да сме директни, а не да говорим с недомлъвки и да трябва другия сам да се сеща. Не искам във вярност да ми се обяснява, нито в любов, то и аз не мога да го обещая или кажа, но да има някаква валидация, цялото това нещо, а не "не знам, какво искам", едно нещо или го искаш или не, не е толкова сложно. Нито искам деца да му раждам, нито да живея с него. Ама до ония ден се чувахме и виждахме, по взаимно съгласие в свободното си време, изведнъж "бил в цикъл" и не знам си какво...друга няма, сигурна съм. Ама и какво пречи, човек да е директен, няма да загуби нищо в случая. Щом искаш откровени отговори, трябва да си готов и да ги дадеш, а не да казваш "не знам".

Успокой се, душа.
И аз така казвам на някого, който не ме кефи на макс и всъщност не знам какво искам от/с него.
Вероятно му е приятно, но не е хлътнал, не си е глътнал езика от любов. Затова ти казва – не знам. И е честен.

Е, нали ти е казал как разбира връзките, ама ти не си съгласна?
Аз не разбрах ти какво искаш в крайна сметка, не си по- различна в това отношение.
Искаш да сте точно, какво сте, ама напудрено.
Жалко, че мъжете нямат пудриери.

Карай така с него, времето ще покаже.

Приятно му е да общува с теб, но не и да се ангажира със сериозна връзка и чужди деца
Ти би ли заживяла с неговите, плюс твоите? Не, нали. Човекът се пази. Ако нямаше твои деца и не искаше да имаш, може би и да беше поискал по сериозни отношения.
И да, не го кефиш достатъчно. За временно да, иначе не.

Хайде сега е удари и по Егото, че не е достатъчна, че не го кефи, че не си е глътнал езика от любов.То на обикновените въпроси не иска да отговори , сега  ако започне и да пита "защо не те кефя" и всичко ще стане паприкаш.

параграф 22.

Ем, да съм сега във връзка с някого и да ме пита ама баш какво искам, ще кажа и аз не знам. Ни ми е тупна̀л тупана за брак, ни за деца, ни за съжителство. Това смятам за 8 месеца ще се разбере.
Ама какво искам? Вярно няма да знам.

Мередит,какво очакваш да ти каже? Кефиш ме,не ме натоварваш,приятна компния си,секса бива и си запълвам самотните нощи с теб. По-добре ли ще се почувстваш? Няма как да ти каже такова нещо,не иска да те нарани,но и не ти дава празни надежди за нещо повече.

Как може да не знаете какво искате?
Аз не го разбирам това.
Излиза, като манипулация.
Или искаш да си с някого, или не.
За 8 м. отношения дори само 1-2 пъти седмично вечерно време за 2-3 ч. да се виждат, сексче-мексче, това-онова, предостатъчно е да се знае накъде се отива, защото през останалото време сте и в чата, и се чувате и по тела.
Ама то не може ем не искам връзка, пък да държиш сметка, искаш ексклузивност.
Затова са връзките.

Босилек, не съм бил в отношения с жена, която не ме кефи.
Не виждам никаква причина да държа някоя на "къс повод", или може би за "валидация", "его"?

Е, не разбираш. Ти затва си сам.

Ако има разминавания в приказки и очаквания са друго.
В случая никой никого не е излъгал, за мен е нонсенс, както казах.

Ето авторката има очаквания за връзка, нея я разбирам.

И аз не искам съжителство и още деца, нито искам да му тупна моите. Идеята беше за едни "гаджета" да го кажем, макар че сме големи хора, а не на по 20 и можем да го наречем връзка. Като ходехме по гаджета в двайсетте, не сме си мислели, кой чии деца ще гледа и за съвместно съжителство, просто си "ходехме". След като не искаме и двама сериозно обвързване, можеше да го караме както дойде. Ама не един ден тъй, един ден иначе, а все пак да има някаква определеност. Така де, може би и аз съм в някаква неопределена фантазия, която така или иначе приключи. Ама като казах, че се предавам.... "Човек никога не трябва да се предава" ми се каза...та хем така, хем иначе. Пък не е като да съм казала, че е ако не е един си как си, край, повече няма да се виждаме. Чак жалко изглеждам, знам, че съм съгласна, на каквото и да е, ама и въпреки това да ми кажеш "не знам", ми ок де, кажи хайде само за секс да се ползваме, може пък и това да ме устройва. Не може човек, чак толкова да не е наясно, какво иска. Пък ако е да ми спести обидата....ми не мисля, като виждаш, че толкова настоявам за истината ....очаквал бил да го ругая и псувам!? Наистина!? Демек с тая цел го прави, да се откажа аз, да се държа зле, за да има причина да ме отхвърли ли, какво?
Това ще е я хиляди пъти по-добре, ако го каже, за да сме наясно, кой, какво иска, отколкото да ми се казва "не знам". Защото аз го питах не само, какво иска по принцип, а какво иска от мен. След което ме попита, какво виждам в него. Както и да е, мен ми е ясно, че е загубена кауза. Жалко, защото беше готино.

Последно време се забелязва един масов тренд с новите разведени именно в тази посока.Обаче нещо не си дават ясна представа в коя географска ширина се намираме и какъв ни е манталитета.И съм сигурен ,че някъде може и да успеят да се наместят в тази конфигурация, но не са готови да си поемат рисковете от нея.Това ги убива......и само след 10 години ще се пуска тема. "На 50 съм къде да срещна мъж" или каот другата тема "връзка с женен мъж ама съм на 50"

С цялото ми уважение към 50 годишните жени 🙂