- Публикувана: 27 ян. 2025, 22:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 16:32 ч.
Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~
Аз споделям с близките си, защото просто искам да си "излея душата". Сега почти никой не си позволя да ме пита дали няма да правим детето батко, защото знаят през какво сме минали. Но преди първата бременност и на подмятанията от познати си отговарях директно и много бързо млъкваха. Съгласна съм, че са лични неща и не би трябвало въобще да се питат, но по някаква странна причина в нашия бит и култура това е една от първите теми в small talk-a. Като им кажа директно какво е положението си научават урока да не питат, защото не знаят какъв отговор може да получат.
Сред близките, с които си споделям имам приятелки, които имат бързо и естествено заченати деца, едната даже е с двечки. Нямат никаква идея какво точно представлява инвитрото в детайли, но винаги са ме изслушвали търпеливо, питали са ме ако нещо не им я ясно и накрая са ме прегръщали. Затова нямам никакви проблеми да говоря с тях макар да не са го минали.
Обаче за загубата така и никой не може да ме разбере обкръжението ми с едно изключение.
Сред близките, с които си споделям имам приятелки, които имат бързо и естествено заченати деца, едната даже е с двечки. Нямат никаква идея какво точно представлява инвитрото в детайли, но винаги са ме изслушвали търпеливо, питали са ме ако нещо не им я ясно и накрая са ме прегръщали. Затова нямам никакви проблеми да говоря с тях макар да не са го минали.
Обаче за загубата така и никой не може да ме разбере обкръжението ми с едно изключение.
Скрит текст:
Разбира ме донякъде само тази приятелка, за чиято достинекс питах онзи ден. Но ме разбира, защото загуби втората си бременност в 20г.с. Преди това слушах как по-голяма разлика между децата не е проблем, те дори така предпочитали, как трябва да си вземем почивка от инвитрото, как трябва да си се радваме на детето и ще стане когато му е писано и любимото ми изказване (когато ѝ писах, че чакам за операция заради извънматочна) "просто не е бил сега момента за второ дете". Отговорих само "явно момента не беше и като родих две деца накуп". Никога не съм обсъждала това изказване с нея след загубата ѝ, но си остана като треска в сърцето ми това.
Сега вече като този път не забременя естествено, нито с инсеминция и стигна до инвитро разбра защо всеки месец отлагане ми се струваше като години. Защо съм в постоянна вътрешна битка дали да продължавам или да се откажа. Защо въпреки, че имам дете искам толкова много да имам още едно. Съжалявам, че и тя трябваше да се сблъска с тези проблеми, но е доказателство, че само човек в същото положение може да те разбере.
Сега вече като този път не забременя естествено, нито с инсеминция и стигна до инвитро разбра защо всеки месец отлагане ми се струваше като години. Защо съм в постоянна вътрешна битка дали да продължавам или да се откажа. Защо въпреки, че имам дете искам толкова много да имам още едно. Съжалявам, че и тя трябваше да се сблъска с тези проблеми, но е доказателство, че само човек в същото положение може да те разбере.
За съжаление хората са изключително неинформирани, а някои и просто невъзпитани. Сега като се връщам назад много съжалявам, че съм казала на някои хора за бременноста. След загубата в 38 седмица мой приятел изтърси "Като власите, накрая на Дунава се удави". Естествено след този коментар този човек вече за мен не съществува. Дори от шефовете ми, с които бяхме в добри отношения, имаше въпроси 2 седмици след загубата, кога ще се връщам, нали вече не съм бременна какво ще вися вкъщи....
Определено при следващ бременност няма да правя грешката да споделям. Все още изпадам в ситуацията да срещам хора и те да ме питат как е бебето и трябва да обяснявам...
Определено при следващ бременност няма да правя грешката да споделям. Все още изпадам в ситуацията да срещам хора и те да ме питат как е бебето и трябва да обяснявам...
Разбира се, че човек разбира по-добре ако е минал през същото. Но честно казано, за овладяването на реакциите и проявата на разбиране не е нужно да си минал през същото, а да имаш известна емоционална интелигентност. Но е факт, че масово важи с пълна сила “на чужд гръб и сто тояги са малко.”
Ts.V това изказване е покъртително и минава всякакви граници. Шокиращо е за мен на някого да му мине такова нещо през ум, а да е толкова тъп да го каже съвсем, защото това е далеч от обикновена липса на възпитание.
Ts.V това изказване е покъртително и минава всякакви граници. Шокиращо е за мен на някого да му мине такова нещо през ум, а да е толкова тъп да го каже съвсем, защото това е далеч от обикновена липса на възпитание.
Ами не мисля, че някой разбира точно аз как се чувствам.
Имам позната от тук, има едно дете и няколко аборта , като има и късен. И веднъж ставаше въпрос за това че не съм готова, тя "Ами като са в малка седмица и 10 аборта да са не е нищо!"
Аз ми е криво още за тези аборти!
Майка ми също каза , че не го преживяла като мен. Тя е с няколко късни аборти. С еднакъв брой сме двете, но тя с един аборт по желание...
Следваща бременност, мисля да не казвам на свекървата (която е казвала също глупости , за да ни раздели) веднъж каза ,че аборта ми е едва ли не с Бабини рецепти, нарочно..., на етървата, на кумата... Няма да бързам с отчетна тема.
Имам позната от тук, има едно дете и няколко аборта , като има и късен. И веднъж ставаше въпрос за това че не съм готова, тя "Ами като са в малка седмица и 10 аборта да са не е нищо!"
Аз ми е криво още за тези аборти!
Майка ми също каза , че не го преживяла като мен. Тя е с няколко късни аборти. С еднакъв брой сме двете, но тя с един аборт по желание...
Следваща бременност, мисля да не казвам на свекървата (която е казвала също глупости , за да ни раздели) веднъж каза ,че аборта ми е едва ли не с Бабини рецепти, нарочно..., на етървата, на кумата... Няма да бързам с отчетна тема.
Хора, чета ви и се отчайвам.
Явно аз живея в някаква заблуда, че хората имат минимално чувство за такт и също толкова минимално възпитание.
Само че явно масово сме обградени от пълни наглеци и тъпанари, без извинение.
Явно аз живея в някаква заблуда, че хората имат минимално чувство за такт и също толкова минимално възпитание.
Само че явно масово сме обградени от пълни наглеци и тъпанари, без извинение.
На мен честно казано доста рядко са ми се случвали такива неща, и като изключим някакви лели и стринки, роднини с подчертано селски манталитет, които така или иначе я видя веднъж на 2-3 години за няколко минути, я не, обикновено са били някакви хора, с които току що съм се запознала и буквално от първите изречения на разговора решават да се информират мъж имам ли си, апартамент имам ли, деца планирам ли, ама закъде чакам, тя работата не била всичко и какво ли не.
Не са всички толкова зле, но е факт, че учудващо много хора са на мнение, че това са най-нормални въпроси за социализация. Аз винаги съм считала, че ако човек не може да съобрази такова елементарно нещо, просто не е от най-интелигентните. Не се иска много все пак.
Не са всички толкова зле, но е факт, че учудващо много хора са на мнение, че това са най-нормални въпроси за социализация. Аз винаги съм считала, че ако човек не може да съобрази такова елементарно нещо, просто не е от най-интелигентните. Не се иска много все пак.
Съгласна съм с всички вас! И аз например не разбирам винаги другите, но когато става въпрос за толкова личен и чувствителен проблем се старая да съм максимално емпатична и дискретна.
Та в този ред на мисли и аз да споделя как понякога тъпите и нараняващи въпроси идват и от най-близките без да се усетят. Например моят татко преди все ми викаше защо се мотаете, времето лети, аз му обяснявам, че не става и не става и той пак не вярва и си настоява на неговата, че времето си лети... И бам като изкочих с диагноза запушени тръби, инвитро ни е шанса, като е идвал няколко пъти с мен до болницата и е виждал всички други млади двойки, които чакат часа си при репрото, сега е най-големия защитник на бездететните двойки.
Няма, все повече им липса тактът на хората. А за деликатност да не говорим.
Та в този ред на мисли и аз да споделя как понякога тъпите и нараняващи въпроси идват и от най-близките без да се усетят. Например моят татко преди все ми викаше защо се мотаете, времето лети, аз му обяснявам, че не става и не става и той пак не вярва и си настоява на неговата, че времето си лети... И бам като изкочих с диагноза запушени тръби, инвитро ни е шанса, като е идвал няколко пъти с мен до болницата и е виждал всички други млади двойки, които чакат часа си при репрото, сега е най-големия защитник на бездететните двойки.
Няма, все повече им липса тактът на хората. А за деликатност да не говорим.
Както с общата култура - не е много обща 
Баща ми продължава с тъпотиите
Преди няколко седмици ми пита дали мислим да имаме второ. За щастие по телефона Пожелах приятна вечер и затворих. При все всички бебешки дрехи, които складираме в бившия ми гардероб при тях И подмята намеци на братовчедка ми по събирания... Режа го и взимам думата веднага Поради някаква причина за по-възрастните е голяма веселба да се засрами някой от по-младите. Като едно време "Ти гадже имаш ли си?" още от детската градина. Пф.
За хората които не разбират проблемите ни - искрено се радвам, че има такива. Блажени са невежите. За щастие, кигато са ни питали от обкръжението ни хора без проблеми винаги е било много внимателно и с 83949484 извинения, че не знаят за какво става дума Но хора всякакви. Някои смятат, че трябва да обявят на всеослушание че неразбират защо някои се занимават със следене на О. После много бързо слизат на земята като се окаже, че бременната има да сваля 4 единици tsh веднага
Иначе ние не казахме на никого в началото, задържахме максимално. Наложи се да кажа на нашите в 10та седмица, защото мама ми слага инжекциите. Иначе щяхме да изчакаме още. Живи и здрави и този път така. Без друго чак след първата фетална си отдъхнахме малко.
Баща ми продължава с тъпотиите
Преди няколко седмици ми пита дали мислим да имаме второ. За щастие по телефона Пожелах приятна вечер и затворих. При все всички бебешки дрехи, които складираме в бившия ми гардероб при тях И подмята намеци на братовчедка ми по събирания... Режа го и взимам думата веднага Поради някаква причина за по-възрастните е голяма веселба да се засрами някой от по-младите. Като едно време "Ти гадже имаш ли си?" още от детската градина. Пф. За хората които не разбират проблемите ни - искрено се радвам, че има такива. Блажени са невежите. За щастие, кигато са ни питали от обкръжението ни хора без проблеми винаги е било много внимателно и с 83949484 извинения, че не знаят за какво става дума
Но хора всякакви. Някои смятат, че трябва да обявят на всеослушание че неразбират защо някои се занимават със следене на О. После много бързо слизат на земята като се окаже, че бременната има да сваля 4 единици tsh веднага Иначе ние не казахме на никого в началото, задържахме максимално. Наложи се да кажа на нашите в 10та седмица, защото мама ми слага инжекциите. Иначе щяхме да изчакаме още. Живи и здрави и този път така. Без друго чак след първата фетална си отдъхнахме малко.
Никога не съм питала никой от близките ми смята ли да има деца или да се жени. Не мога да повярвам като гледам,че това е болшинството хора, а още повече - се и оправдава подобно поведение. Имам една позната, за която не е проблем да си пита и ми вика "теб пречи ли ти,че те питам". Обясних й,че по мое мнение това не е правилно, тя ме пита "ами тогава как да разбера". Ами много просто - няма да разбереш неща,които не ти влизат в работата.
Темата е много деликатна за мен , не ми е проблем ако усетя да споделя. Било то с човек който е минал по сходен път като моя или е нямал въобще проблем.
Но понякога ми идва малко в повече определен вид съжаления...за това предпочитам колкото по малко знаят , толкова по добре.
Няма да забравя , баща ми (мир на праха му) ...когато влязох в болницата за задържане с втората бременност, предстоеше ни и сватба. Той тогава разбра , че са инвитро ... " Че защо тогава ще се жените , като има проблем. Не се ли изследвахте !" Туш... Гръмна ме от раз. Естествено веднага му припомних , че неговите родители са го чакали 10 години !!! И сватба са си направила и къща са си построили той чак тогава е дошъл на този свят ( въпреки тази трудност не са се изоставили ) . Не му стана приятно, мен ме заболя много ....
Но от тогава нищо , много стана деликатен...просто от скоро не е сред нас живите 😥 Не можах да го направя дядо , аз съм му простила. Но понякога се сещам , дано сега е на по добро място и ме закриля 🙏
Със следващата бременност да нямам грам проблеми! На всички ни го пожелавам ❤️
Но понякога ми идва малко в повече определен вид съжаления...за това предпочитам колкото по малко знаят , толкова по добре.
Няма да забравя , баща ми (мир на праха му) ...когато влязох в болницата за задържане с втората бременност, предстоеше ни и сватба. Той тогава разбра , че са инвитро ... " Че защо тогава ще се жените , като има проблем. Не се ли изследвахте !" Туш... Гръмна ме от раз. Естествено веднага му припомних , че неговите родители са го чакали 10 години !!! И сватба са си направила и къща са си построили той чак тогава е дошъл на този свят ( въпреки тази трудност не са се изоставили ) . Не му стана приятно, мен ме заболя много ....
Но от тогава нищо , много стана деликатен...просто от скоро не е сред нас живите 😥 Не можах да го направя дядо , аз съм му простила. Но понякога се сещам , дано сега е на по добро място и ме закриля 🙏
Със следващата бременност да нямам грам проблеми! На всички ни го пожелавам ❤️
Ох, и аз ще се включа с изказвания от дружка, която смятах за изключително близка. Срещнахме се с въпросната мацка да пием по бира съответно аз безалкохолна и ѝ съобщавам щастливата вест, че съм бременна с второ и само ушите ми чуха: “Еее, пак ли?!”. Даже не мога да определя тона ѝ, но следващата седмица по време на аборта думите ѝ кънтяха в главата ми…
Чета ви и си давам сметка как сме заобиколени от хора с акъл като на парче балатум. И близки, роднини, и някакви периферни хора са лишени от такт, емпатия и съобразителност. Чувала съм почти всичко за тия 2 години. Почвам с “добре де, нямате ли шанс за нормално дете, защо инвитро пък сега?!”, “ами не трябваше да се разделяте с …, бяхте колеги, имахте обща професия и визия за живота, трябваше да го вържеш с две деца още тогава, сега не става с … щото Господ си знае работата.”, “Ти на 40 почти трябва да се подготвяш за менопауза, не за бременност”, към мъжа ми “ми бате, нещо не ги умееш нещата (следва хилене)”, до едно от последните изказвания “ох, много ми е мъчно за вашето бебенце, защото беше момиченце, не знам как я прежали, сигурно ли беше, че се налага да я махнеш?”
Та, хора… външният капацитет не е наш проблем. Аз съм ограничила кръга на споделяне с адекватни хора, които някак умеят да филтрират информацията и освен подкрепа и разбиране, друго към момента не съм видяла от тях. Дано някой от тях не изтърси нещо, че накрая ще си говорим, аз мъжа ми и фикуса у нас по темата.
Та, хора… външният капацитет не е наш проблем. Аз съм ограничила кръга на споделяне с адекватни хора, които някак умеят да филтрират информацията и освен подкрепа и разбиране, друго към момента не съм видяла от тях. Дано някой от тях не изтърси нещо, че накрая ще си говорим, аз мъжа ми и фикуса у нас по темата.