- Публикувана: 27 ян. 2025, 22:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 16:32 ч.
Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~
Ние с ММ внимаваме с кого споделяме - за момента само с две приятелски двойки и сестра ми - всички от тях са минали през загуба или безуспешни опити, та получихме разбиране и подкрепа, ние също даваме, на тези от тях, които имат нужда в момента. Не ни се споделя с другите ни приятели в момента, вероятно и ние бихме предпочели следварително, както и Инферия спомена, тъй като в момента ни е прекалено болезнена тема, особено на мен. А и вече отключих и нов страх, защото един от хората, на които се доверихме, неволно сподели на други общи приятели, а по счупения телефон информацията се изриви до "искат деца, но не могат да имат". Та вече три приятелски двойки и сестра ми знаят. 
Ох... Това е много неприятно. Аз "клюкаря" само с М 
Много съм се специализирала да не казвам нещо, което не трябва. Стигна се до там да знам за две двойки, които минават през инвитро, които имат роднинска връзка, но не знаят едни за други 
Доказателство, че понякога предпочиташ да споделяш с приятели, а не с роднини
Много съм се специализирала да не казвам нещо, което не трябва. Стигна се до там да знам за две двойки, които минават през инвитро, които имат роднинска връзка, но не знаят едни за други Доказателство, че понякога предпочиташ да споделяш с приятели, а не с роднини
И аз предпочитам да споделям само със съпруга ми. Имам няколко много близки приятелки,но всякакви въпроси относно семейното планиране - единствено с мъжа ми ги обсъждаме. Не влиза в работата на друг извън дома ни как планираме,как си плащаме и т.н.
Много ме потресе коментара за женската и мъжката енергия,но когато в обществото "доминират " "хора" от сорта на Виктория Капитонова, това са резултатите I guess. Руская школа, мъжът да вади парата и да носи мъжка енергия, а жената с женската си енергия да му я харчи,нали така?
Много ме потресе коментара за женската и мъжката енергия,но когато в обществото "доминират " "хора" от сорта на Виктория Капитонова, това са резултатите I guess. Руская школа, мъжът да вади парата и да носи мъжка енергия, а жената с женската си енергия да му я харчи,нали така?
Да се включа със споделянето, ние в началото си крие криехме проблема, при подмятания казваме " Когато стане". Минаха 5-6 години и вече честно не ми дреме, кой знае и какви са му коментарите. Споделили сме с някой близки приятели и свекър ми за процедурата и проблемите. Близка двойка също бяха с инвитро процедури и много проблеми и ни помагат с информация.
Честно казано смятам, че хората без никакви проблеми не могат да проумеят колко е страшно и гадно, а когато не разбираш нещо ти е все тая.
Inferiya късмет, стискам палци!
Честно казано смятам, че хората без никакви проблеми не могат да проумеят колко е страшно и гадно, а когато не разбираш нещо ти е все тая.
Inferiya късмет, стискам палци!
Бъстед, пропсунах те в предните си постове, стискам палци за скорошен успех и вярвам Калчев ще ви помогне. Интересното при него е, че ако вижда наистина потенциал и шанс за естествено забременяване, се бори за пациентите си. Докато обратното като види, че двойката си е за инвитро, си ги препраща директно и не им губи времето (като нас). Така че имате всички шансове. 
Повечето от вас които споделят за проблемите признават, че и около тях има двойки които са с подобен опит. Колкото и да са ни близки приятели и роднини е различно когато нямаш наистина нито една двойка която да е преминала през това. Осъзнавам, че не е срамно и че дори с вдигната глава трябва да споделяме, че преминаваме по този път, но не е лесно за всеки да сподели слабото си място. Когато всичките ти познати забременеят от раз и историите които чуваш и техните вълнения са съвсем различни (дрешки, колички, и най-голямата им драма е как да отидат на почивка с децата) просто осъзнаваш, че не е само до интелект дали някой ще те разбере, а най-вече до опит и осъзнаване. Ние чак последната година споделихме с няколко приятели, но причината беше, че и те споделиха, че имат такива проблеми и някак всичко беше много естествено, леко и си помагахме. Докато когато споделихме на родителите, ами колкото и да ни обичат и подкрепят, пак виждах, че не знаеха нито какво точно да кажат, нито разбираха процеса, нито как да подходят, опитваха се да бъдат много деликатни, но просто се чувстваха сконфузно.
Докато няма масова образованост по темата, двойките които споделят трябва да са готови, че може да не получат адекватно разбиране от незапознати хора. Преди време бях чела една статия с най-големите митове за инвитро бебетата, имаше че били ГМО, пластмасови, че инвитро било модерно да може да си избираме пола и цвета на очите на бебетата, а друго на ръка, че всички си мислят как отиваш в болницата поръчваш си едно инвитро и хоп бебето готово. Някои даже и така се изказват, "еее в краен случай правите едно инвитро и ще имате бебе", сякаш става по поръчка.
Повечето от вас които споделят за проблемите признават, че и около тях има двойки които са с подобен опит. Колкото и да са ни близки приятели и роднини е различно когато нямаш наистина нито една двойка която да е преминала през това. Осъзнавам, че не е срамно и че дори с вдигната глава трябва да споделяме, че преминаваме по този път, но не е лесно за всеки да сподели слабото си място. Когато всичките ти познати забременеят от раз и историите които чуваш и техните вълнения са съвсем различни (дрешки, колички, и най-голямата им драма е как да отидат на почивка с децата) просто осъзнаваш, че не е само до интелект дали някой ще те разбере, а най-вече до опит и осъзнаване. Ние чак последната година споделихме с няколко приятели, но причината беше, че и те споделиха, че имат такива проблеми и някак всичко беше много естествено, леко и си помагахме. Докато когато споделихме на родителите, ами колкото и да ни обичат и подкрепят, пак виждах, че не знаеха нито какво точно да кажат, нито разбираха процеса, нито как да подходят, опитваха се да бъдат много деликатни, но просто се чувстваха сконфузно.
Докато няма масова образованост по темата, двойките които споделят трябва да са готови, че може да не получат адекватно разбиране от незапознати хора. Преди време бях чела една статия с най-големите митове за инвитро бебетата, имаше че били ГМО, пластмасови, че инвитро било модерно да може да си избираме пола и цвета на очите на бебетата, а друго на ръка, че всички си мислят как отиваш в болницата поръчваш си едно инвитро и хоп бебето готово. Някои даже и така се изказват, "еее в краен случай правите едно инвитро и ще имате бебе", сякаш става по поръчка.
Аз затова съм ЗА говоренето по тези теми - иначе кой чул-недочул уж знае много.
Така е, затворен кръг се получава, докато не споделяме, няма да има информираност, но докато споделяме липсата на информираност ще е за наша сметка. Надявах се институциите и различни НПО-та да се анагжират с това да увеличат осведомеността чрез различни инициативи, но или не се случва, или става бавно. А иначе тръбим за демографската криза. Както и да е, сори за офтопика и че ви завзех малко темата, няма да разтягам повече локуми.
Стискам палци на очакващите скоро положителни тестове, време е за хубави новини.
Стискам палци на очакващите скоро положителни тестове, време е за хубави новини.
Според мен трябва да си на първо място добър човек - да се съобразяваш, да проявяваш емпатия и разбиране.
По въпроса за осведомеността на "обикновения" човек: все още виждам млади момичета,на които "доктори" им казват,че с поликистоза няма да могат да имат деца. Хора,учили 10 години са това.
По въпроса за осведомеността на "обикновения" човек: все още виждам млади момичета,на които "доктори" им казват,че с поликистоза няма да могат да имат деца. Хора,учили 10 години са това.
S.G.C чета и не вярвам на ушите си! Тука счупиха тъпомера! Трърдо съм за говоренето, обаче не се знае на кой ще попаднеш отсреща и как ще ти реагира. Просто хората трябва да са отворени, да имат емпатия и съчувствие към отсрещния. Но обществото ни не е дорасло по тази и много други теми. Лично аз не съм крила от никого, че правим ин витро опити. В работата станах като лъжливото овчарче. Шефката ме викаше няколко пъти да ме пита какво става, че ще прави размествания и да има предвид "моето положение " , т.е. дали не съм бременна. И всеки път и обяснявам, че нищо не е ясно, направили сме един куп изследвания и какво ще стане не се знае. Явно и тя си мислеше, че бебетата ги дават на вратата, заповядай и готово.
Интересното е, че всъщност обикновено мъжете си ги говорят като се съберат. Кой как е, какви драми има. И съм 1000% убедена, че никога разговор не е започнал с "Абе вие деца няма ли да имате"
Toчно с болднатите думи, 1-1 е започнал разговора един приятел на мъжа ми като бяха излезли само двамата на по бира. Чак се стреснах като ги видях. Само дето вместо "имате" е използвал "правите"...
Та и сред мъжете има хора, които считат за свой дълг да сръчкат приятелите си по тази толкова чувствителна тема - защото те 100% разчитат на тях да им дадат този дълго чакан boost, за да се решат на тази крачка. Така де, иначе не биха се сетили никога сами. Подобни хора имат дълг към социума да ги ръчкат, за да увеличават народонаселението.
Без сарказъм, на мъжа ми му беше станало изключително тъжно и тъпо и му отне два дни да ми каже... просто да сподели колко му е тъжно.
При нас има много голяма любов, разбиране и приятелство, та... подкрепата е налице. Но и най-силната подкрепа не може да изличи жилото от подобни реплики. И съм сигурна, че ще го мисли дълго занапред... А аз нищо не мога да направя за това. От това ме боли.
Включвам се и аз да кажа, че на база всичко преживяно дотук в живота ми, съм се убедила, че истински можеш да бъдеш разбран само от някой, който е бил в сходно положение. Иначе споделянето е хубаво нещо, но дори и отсреща ни човекът да е добронамерен, просто ако не е бил в нашите обувки няма как да разбере истински болката, страха и цялата въртележка от емоции, която преживяваме.
Скрит текст:
Във връзка с темата, ще разкажа и малко от личната си история, пък после може и да я изтрия. На 36 съм, с един аборт, без деца. Забременяване от първи опит. За повечето ми познати нямам никакви проблеми, всичко ми е супер и абортът не е кой знае каква драма, случва се на много хора. Да, обаче ако се загледаме в голямата картина, нещата са малко по-различни. Имах 15годишна връзка с гаджето ми от гимназията. Разделихме се на 31г., защото той твърдеше, че не е готов за деца и искаше да почнем опити след 5 години. Няма и година след раздялата, набързо се ожени и си направи цели две, но това е друга тема. Та когато се разделих с бившия, всичките ми приятелки бяха бременни по едно и също време. На всяко събиране се говореше само и единствено за бебета. Чувствах се ужасно. После дойде Ковид. карантината и безкрайната изолация. През цялото това време, в продължение на две години не съм спирала да си търся половинката, за съжаление без успех. Междувременно приятелките ми се оплакваха колко им е тежко гледането на децата, а разни роднини ми подмятаха “няма ли да се замислиш за мъж и дете, така ли ще останеш стара мома”. После срещнах един човек, с който имах отношения близо година и възлагах големи надежди, но се оказа, че той вижда връзката ни само като забавление помежду другото и няма никакви намерения за нещо по-сериозно. Преживях раздялата много, много тежко (по-късно човекът го убиха в битова свада, но слава богу тогава вече бях с ММ и тази случка не ми се отрази много сериозно). Докато страдах от раздялата с въпросния, майка ми се разболя от рак и трябваше да мине през химиотерапия, операция, лъчетерапия. И през това минахме, слава богу сега е добре. Но по онова време ми беше адски трудно, бях сам сама, без партньор до себе си на който да мога да се опра. И така, преди 2г и половина, срещнах ММ и най-после почувствах, че съм на правилното място с правилния човек. Година след началото на връзката ни решихме да започнем опити за детенце, и … аборт. Междувременно приятелките ми продължават всеки път да се оплакват от децата, мъжете и свекървите си, а на мен ми е адски досадно и да си призная загубих желание да се виждам с повечето от тях. Една от тях също е преминала през аборт и с нея сме говорили малко по темата, но дори и тя не може напълно да разбере как се чувствам, защото си има две здрави дечица, а аз на 36 треперя дали следващата ми бременност ще бъде успешна или няма да ме извади от играта за още 3-6-12 месеца.. докато накрая се събудя на 40+ , където знаем, нещата стават значително по-трудни. Та поради всичко което написах по-горе, понякога имам чувството, че тук във форума бих била много повече разбрана, отколкото от близък, който няма и представа какво е чувството да си в подобно положение.
То и ММ в началото си викаше "айде ако не стане сега, ще направим едно инвитро и готово", но след като най-близкия му приятел правиха около 7 процедури и попрочете малко по темата и сега вече не е на това мнение. Двамата много си говорят вече на тази тема и си споделят. След като пред един кабинет се засякохме с още един негов колега и се оказа, че и те са с проблем, някак малко се пречупи.
Определено той е по-силният от двама ни и много ме крепи и окуражава.
Определено той е по-силният от двама ни и много ме крепи и окуражава.
Аз споделям то няма с кой много!
Братовчедка ми нещо не искат дете… уж ходила на АГ в Ямбол... От 9 г са с това момче, 4 е брак . Обаче на нея й се живее. Богати са , това ходене Б АГ в Ямбол е отбиване на номер. Та сме говорили за мойте неща..
Етърва ми също сме говорили!
С кумата, която пък каза че света е пренаселен!
Вече не ми се говори за това, то и не поддържаме мн връзка. С братовчедка ми не сме се виждали от 12г , хем ходим в Ямбол и те там живеят...
Братовчедка ми нещо не искат дете… уж ходила на АГ в Ямбол... От 9 г са с това момче, 4 е брак . Обаче на нея й се живее. Богати са , това ходене Б АГ в Ямбол е отбиване на номер. Та сме говорили за мойте неща..
Етърва ми също сме говорили!
С кумата, която пък каза че света е пренаселен!
Вече не ми се говори за това, то и не поддържаме мн връзка. С братовчедка ми не сме се виждали от 12г , хем ходим в Ямбол и те там живеят...
Lorrain , съжалявам за многото изпитания, през които си преминала за кратко време. Пожелавам ти всичко това да е зад гърба ти. Мъжът ти да е силна опора, най-голяма помощ и нежност в живота и да се радвате на здраво бебе. Права си, че не може да те разбере човек, който не е минал през това. Уверих се сама. Когато правехме опити и имах неуспешни инсеминации, моя приятелка имаше малко дете. Оплакваше се колко боледува от градината и колко е тежко това. Аз си казвах: искам дете да имам, болестта е голяма работа, ще се справя. Да, ама сега успях да имам дете, което е под 2 г. и е с грип. Виждам го отпуснато и жално, сега едва разбирам моята приятелка, която тогава се оплакваше. Болката пак е силна - когато имаш, когато нямаш. Просто всички си имаме свои пътеки, по които трябва да вървим. И определено споделянето в тази група е от огромна помощ. Затова и още влизам тук.
Точно там е работата със задаването на такива въпроси, нека не е за деца. Нека да е - да попитаме жена на 30+, наскоро разделена след дългогодишна връзка, насред ковид, дали няма да се замисли за мъж и деца, защото времето си минава. Или пък: Ехее, от колко време сте заедно, всички около вас се изпожениха, вие какво чакате? Това поведение не е нормално, не е адекватно и аз лично на всеки, който си е позволил въпроси, чийто отговори грам не го засягат, съм обяснила защо е редно да се засрами от поведението си. На повечето хора им става неудобно, както е и редно. Ако някой иска да ни каже нещо лично, да потърси подкрепа - ще го направи - няма нужда да любопитстваме.
Еми сори, средноинтелигентен и средно възпитан човек не би подхванал темата. Или поне не по такъв начин. Може би по-удачното: Готова ли си за нова връзка/ имаш ли интерес или все още не? Вместо “Какво чакаш още да си хванеш мъж?”
Дали споделяш и колко е и въпрос на характер и не означава въобще, “че трябва да се замислиш с какви хора си се обградил.” Големи хора сме, би трябвало всеки да е в състояние да прецени за себе си дали би се чувствал по-добре ако споделя или ако не.
Еми сори, средноинтелигентен и средно възпитан човек не би подхванал темата. Или поне не по такъв начин. Може би по-удачното: Готова ли си за нова връзка/ имаш ли интерес или все още не? Вместо “Какво чакаш още да си хванеш мъж?”
Дали споделяш и колко е и въпрос на характер и не означава въобще, “че трябва да се замислиш с какви хора си се обградил.” Големи хора сме, би трябвало всеки да е в състояние да прецени за себе си дали би се чувствал по-добре ако споделя или ако не.