- Публикувана: 27 ян. 2025, 22:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 16:32 ч.
Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~
Значи... Само това за заплатата не го бях чувала 
На който са му липсвали моите философствания - заповядайте Може да ги редуцирам после като ми размине, защото много ме палят такива неща. Още не съм си простила, че се оставих да ме баламосват в началото и не си обърнах внимание. Още не съм си простила, че тъпо и упорито вярвах на "то всички жени имат цикъл и ги боли". Но тези неща ми помагат да продължавам, да си напомням колко път съм минала 
Погледнете се в огледалото и се похвалете, че още сте тук, още се борите, правите крачки, въпреки всичко, което носите на гръб. Ако сами не можете - аз ви поздравявам! "Човек не знае колко е силен докато да е силен не е единственото, което му остава." Пожелавам ви да не ви се налага да сте толкова силни 
Чакам си 4 дни до тест
Скрит текст:
Ако беше вярно щеше да е добре в нашия случай - смених изцяло професията си и станах стажант, за да мога да си осигуря време за процедурите... Щом моята стажантска заплата и това, че съпругът ми ме гледаше като писано яйце след операцията не са ме натикали в женската ми енергия не знам 
Пък иначе като започнахме бяхме много чил Даже ентусиаст - бях си взела ранен тест още като започнахме опитите Първия и последен ранен тест, който си направих Отидохме на екскурзия, еуфория, а-у. Ходих на лекар, на когото вярвах, да огледа - нямам проблеми, тая киста, дето не я запомних как се казва не е проблем, този полип, дето един път се вижда, един път не се също не е проблем. Оказа се, че спокойствието не ми е изчистило уреяплазмата, не ми е отпушило тръбите, не ми е махнало 4те полипа и не трогна ендометриозата За щастие толкова от мен Че спокойствието има много работа при двойки със списък троен на моя. Ей го - преди две седмици се роди детенце в семейството на познати, чакано 10 години. Не знам с каква самонадеяност някой казва в очите на човек, който се бори с години "Само се успокой и ще стане."
И не искам да звуча в стил "Изчакайте и ще видите", ама тия тъпотии не приключват като се стигне до второ. Даже имам чувството, че хората повече се надъхват и имат бонус арсенал - то веднъж като родиш по-лесно става. Ушите ми писват като го чуя. И то като цялата съм се посинила от инжекции... Не че е невъзможно! Напротив! Примери много Но за съжаление не е правило в природата
Ако "нормалното"/ежедневното ниво на стрес беше фактор да сме изчезнали като вид. Поне по думите на лекари само много голям стрес (например смърт на близък) или смяна на обстановка (жилище, работа) може да повлияе и то временно. Моята леля не е успяла да забременее доста време след смъртта на дядо ми. Наместват се нещата и организма влиза в релси рано или късно.
Тръгването на кърма след осиновяване например може да се отдадете изцяло на хормони, понякога забременяване след осиновяване или след раждане - също. Но не винаги могат да се намесят сами и не винаги са само хормони на масата
Пък иначе като започнахме бяхме много чил Даже ентусиаст - бях си взела ранен тест още като започнахме опитите Първия и последен ранен тест, който си направих Отидохме на екскурзия, еуфория, а-у. Ходих на лекар, на когото вярвах, да огледа - нямам проблеми, тая киста, дето не я запомних как се казва не е проблем, този полип, дето един път се вижда, един път не се също не е проблем. Оказа се, че спокойствието не ми е изчистило уреяплазмата, не ми е отпушило тръбите, не ми е махнало 4те полипа и не трогна ендометриозата За щастие толкова от мен Че спокойствието има много работа при двойки със списък троен на моя. Ей го - преди две седмици се роди детенце в семейството на познати, чакано 10 години. Не знам с каква самонадеяност някой казва в очите на човек, който се бори с години "Само се успокой и ще стане."И не искам да звуча в стил "Изчакайте и ще видите", ама тия тъпотии не приключват като се стигне до второ. Даже имам чувството, че хората повече се надъхват и имат бонус арсенал - то веднъж като родиш по-лесно става. Ушите ми писват като го чуя. И то като цялата съм се посинила от инжекции... Не че е невъзможно! Напротив! Примери много
Но за съжаление не е правило в природата Ако "нормалното"/ежедневното ниво на стрес беше фактор да сме изчезнали като вид. Поне по думите на лекари само много голям стрес (например смърт на близък) или смяна на обстановка (жилище, работа) може да повлияе и то временно. Моята леля не е успяла да забременее доста време след смъртта на дядо ми. Наместват се нещата и организма влиза в релси рано или късно.
Тръгването на кърма след осиновяване например може да се отдадете изцяло на хормони, понякога забременяване след осиновяване или след раждане - също. Но не винаги могат да се намесят сами и не винаги са само хормони на масата
На който са му липсвали моите философствания - заповядайте
Може да ги редуцирам после като ми размине, защото много ме палят такива неща. Още не съм си простила, че се оставих да ме баламосват в началото и не си обърнах внимание. Още не съм си простила, че тъпо и упорито вярвах на "то всички жени имат цикъл и ги боли". Но тези неща ми помагат да продължавам, да си напомням колко път съм минала Погледнете се в огледалото и се похвалете, че още сте тук, още се борите, правите крачки, въпреки всичко, което носите на гръб. Ако сами не можете - аз ви поздравявам! "Човек не знае колко е силен докато да е силен не е единственото, което му остава." Пожелавам ви да не ви се налага да сте толкова силни Чакам си
4 дни до тест 
Момичета Инферия, много подкрепям разсъжденията. Не пускам палците!
Визуализациите при мен просто не работят, колкото и да ми се иска да вярвам в тях. Като започнахме с опитите бях на 26 и бях убедена, че ще стане от раз. Даже бях изчислила кой месец ще родя. А от "успокой се и ще стане" бих забогатяла ако получавах пари като го чуя. Че даже съм се насилвала да се успокоя, за да стане. И като не стане се чувствам сякаш съм се провалила в успокояването, все едно са малко нещата, за които са се чувствам провалена.. няма да коментирам повече. За мен измиването на ръцете със стреса е просто неоткрит проблем.
S.G.C, страхотен коментар просто, влиза ми в топ 5…
Инферия, много подкрепям разсъжденията. Не пускам палците! Визуализациите при мен просто не работят, колкото и да ми се иска да вярвам в тях. Като започнахме с опитите бях на 26 и бях убедена, че ще стане от раз. Даже бях изчислила кой месец ще родя.
А от "успокой се и ще стане" бих забогатяла ако получавах пари като го чуя. Че даже съм се насилвала да се успокоя, за да стане. И като не стане се чувствам сякаш съм се провалила в успокояването, все едно са малко нещата, за които са се чувствам провалена.. няма да коментирам повече. За мен измиването на ръцете със стреса е просто неоткрит проблем. S.G.C, страхотен коментар просто, влиза ми в топ 5…
Инферия 
SGC
що за глупост, мхм то само заплатата определя кой мъж и кой жена.
А пък аз първо помислих, че мъж го казал това, един вид като предложение да те вкара в женската енергия малко
За пропагандата на "положителното" мислене съм много скептична и аз, някак много насилствено ми идва да се кълча да мисля по чужд за мене начин. Нещо като да се лъжа себе си, ами аз искам да си вярвам
Съвсем друго е да се осъзнаваме и да вникнем в начина, по който мислим и да си хванем бъговете, това да.
Не съм гледала видеото.
Но при по-силен глад организмът изключва първо репородуктивната функиця като ненужна в момента. Примерно при анорексия спира изобщо цикъла.
За това и доста пъти пиша да се внимава с диетите, когато се цели забременяване, не да няма, но ако се налагат да са умерени.
+1
1.38% шанс (има го де)
Това е на база 12 опита всеки с 30% шанс да се получат нещата
SGC
що за глупост, мхм то само заплатата определя кой мъж и кой жена. А пък аз първо помислих, че мъж го казал това, един вид като предложение да те вкара в женската енергия малко
За пропагандата на "положителното" мислене съм много скептична и аз, някак много насилствено ми идва да се кълча да мисля по чужд за мене начин. Нещо като да се лъжа себе си, ами аз искам да си вярвам
Съвсем друго е да се осъзнаваме и да вникнем в начина, по който мислим и да си хванем бъговете, това да.
Скрит текст:
Обаче хем виждам логиката, хем пак не... Защото не ми отговаря на въпроса - как така са забременявали (някои насилствено) в Аушвиц например - гладни, малтретирани и до безкрай стресирани от начина си на живот и измиранията на близки около себе си...AA, това е доста смислено видео.
Скрит текст:
Има нещо друго, нещо свише, което все не мога да се домогна до него. То е отговорът, който може би никога няма да получа в този живот. И може би е време да спра да го задавам.
Не съм гледала видеото.
Но при по-силен глад организмът изключва първо репородуктивната функиця като ненужна в момента. Примерно при анорексия спира изобщо цикъла.
За това и доста пъти пиша да се внимава с диетите, когато се цели забременяване, не да няма, но ако се налагат да са умерени.
Аз на свишето му казвам “нещо/процес/ върху, което нямаме контрол”.
Може да не стане от първия път, ама ако се прави редовен секс по правилното време и здравословни проблеми няма при никой от партньорите, си има много конкретни статистики какъв е шансът въпреки това да НЕ настъпи бременност (да речем в рамките на година), и той не е толкова голям.
Това е на база 12 опита всеки с 30% шанс да се получат нещата
SGC записвам си го това на първо място в списъка ни “защо не става”! Уникално е! 😂❤
Слънце, и аз бях на 26 като започнахме опитите, сега съм на 30.. Даже се сещам преди година и половина като ходих на психилог, тя ми каза “и какво ако не стане още 1 или 2 години, имаш много други хубави неща в живота” и аз се съгласих с нея ама си и мислех “е не, още 2 години не мога да чакам, ама ей на, ще си ги изчакам явно 😀”.
За ставането от раз, нашите приятелски двойки държат световен или поне републикански рекорд. От 14 двойки, при 11 стана от раз с един опит, при другите 3 след 5-6месеца. Та обрали са 30% шанс на доста хора 😀 И естествено според тях (тези, които не знаят какво е положението при нас) ние просто искаме да си живеем живота без деца и сме някакви нагли егоисти. Често са питали, е вие вече не мислите ли за деца?! Просто за тях варианта да мислиш и да не се е получило, не съществува! Трудно се вирее в такава среда, ама нали съм една силна жена, вирея, че и цъфтя 😁
Инферия, с всичко съм съгласна! Хайде след 3 дни положителен тест❤
Слънце, и аз бях на 26 като започнахме опитите, сега съм на 30.. Даже се сещам преди година и половина като ходих на психилог, тя ми каза “и какво ако не стане още 1 или 2 години, имаш много други хубави неща в живота” и аз се съгласих с нея ама си и мислех “е не, още 2 години не мога да чакам, ама ей на, ще си ги изчакам явно 😀”.
За ставането от раз, нашите приятелски двойки държат световен или поне републикански рекорд. От 14 двойки, при 11 стана от раз с един опит, при другите 3 след 5-6месеца. Та обрали са 30% шанс на доста хора 😀 И естествено според тях (тези, които не знаят какво е положението при нас) ние просто искаме да си живеем живота без деца и сме някакви нагли егоисти. Често са питали, е вие вече не мислите ли за деца?! Просто за тях варианта да мислиш и да не се е получило, не съществува! Трудно се вирее в такава среда, ама нали съм една силна жена, вирея, че и цъфтя 😁
Инферия, с всичко съм съгласна! Хайде след 3 дни положителен тест❤
Vss, моите приятелки са по същия начин, както се казва от въздуха забременяваха. Някои вече и с по две деца.
А за тези въпроси "кога, как, мислите ли" - има и хора, които изобщо не искат деца, като уважавам и това решение. Защото пък контра въпроса е "Е, как може да не искате". Ами ей така, явно
А за тези въпроси "кога, как, мислите ли" - има и хора, които изобщо не искат деца, като уважавам и това решение. Защото пък контра въпроса е "Е, как може да не искате". Ами ей така, явно
Уф, не че нещо, ама що за приятелства са това където тия неща не се обсъждат и битуват очаквания?
В нашата компания всичко си се знае - за моите неуспехи, за едната двойка където са с МФ и децата са инвитро, за друга където минаха на терапия за ЩЖ за нея и фертилно хранене за мъжа (че приятно закръглен, пуши и пие); трета двойка мъжа иска деца, мацката дава назад понеже си има свои “родови” травми; в четвърта мацката след 3 деца беше с голяма диастаза и херния и трябваше да се оперира; в пета не искат второ дете защото майката е имала кофти раждане и си го спомня с ужас. Сега, факт че и при нас едната двойка с 2 деца си направиха всичко по общия план - апартамент, сватба, дете, второ дете и примерно към мацката дето не иска деца реакцията е “ама как така не искаш” и то в частен разговор ми го сподели момичето, но в никакъв случай не е с лоша умисъл и тя го знае - просто те не си го представят другояче, но има диалог, а не подмятания.
В нашата компания всичко си се знае - за моите неуспехи, за едната двойка където са с МФ и децата са инвитро, за друга където минаха на терапия за ЩЖ за нея и фертилно хранене за мъжа (че приятно закръглен, пуши и пие); трета двойка мъжа иска деца, мацката дава назад понеже си има свои “родови” травми; в четвърта мацката след 3 деца беше с голяма диастаза и херния и трябваше да се оперира; в пета не искат второ дете защото майката е имала кофти раждане и си го спомня с ужас. Сега, факт че и при нас едната двойка с 2 деца си направиха всичко по общия план - апартамент, сватба, дете, второ дете и примерно към мацката дето не иска деца реакцията е “ама как така не искаш” и то в частен разговор ми го сподели момичето, но в никакъв случай не е с лоша умисъл и тя го знае - просто те не си го представят другояче, но има диалог, а не подмятания.
Не всеки желае да обсъжда темата. Аз примерно нямам желание да я обсъждам нито под формата на обширни дискусии, нито в рамките на отговор на еднократни въпроси. Нито с родители, нито с роднини, нито с приятели, нахални почти непознати няма какво да коментирам. За мен е проява на липса на всякакво възпитание изобщо някой да си позволява да ми задава такива въпроси. Това е чудесен пример за нещо, на което можеш да реагираш ако ти споделят, но за което не ти е работа да разпитваш хората.
За разпитите съм съгласна, тук (в моя пример) става въпрос за близост и доброволно споделяне по темата. Нали, за приятели говорим, не за хора, държани на ръка разстояние като колеги и по-далечни роднини.
Това, че някой ти е близък, не означава автоматично, че желаеш да му споделяш по лични теми проактивно или че нямаш нищо против да те пита за тях. Личните теми не се изчерпват със създаването на поколение, между другото. Напълно е възможно човек да те чувства близка и да не иска да си обсъжда репродуктивните проблеми, здравословните проблеми, проблемите в двойката или знам ли аз какво още с теб и никой няма право да очаква, че понеже сте си близки най-нормалното нещо е отсрещният да се обяснява кое как. Нищо ненормално няма в това.
По принцип да. Ама някак ми еволюираха разсъжденията в последните години. Хубаво е да сме self sufficient, ама в един момент се оказва, че е хубаво да имаш your own village под ръка, когато се нуждаеш. Учудващо е колко много едно приятелско ухо помага.
Ако си заобиколен с хора, с които не се чувстваш свободен да споделяш е една голяма аларма. Това не значи да си длъжен да споделяш, естествено.
Ако си заобиколен с хора, с които не се чувстваш свободен да споделяш е една голяма аларма. Това не значи да си длъжен да споделяш, естествено.
AA, така е, аз вече също споделям с по-широкия кръг приятели от известно време и ми е по-добре така, няма излишни въпроси, коментарите са умерени, а и на мен ми пада един товар от врата. Първата година самите ние не мислехме, че имаме някакъв проблем. Втората година ми беше най-тежка емоционално, хем не споделях, хем точно тогава, повечето ни приятели се сдобиха с деца и точно тогава бяха и въпросите “а вие кога”. И по съвет на психоложката започнах да споделям (само като ме питат, че не обичам да натоварвам хората с проблемите си). Ами наистина се чувствам по-добре така, в крайна сметка е все едно някой да ти сподели, че се е разболял или са му ударили колата на паркинга, неща, които не зависят от нас и не са срамни. Определено е по-трудно да се споделя с хора, които нямат представа от този “свят”, но поне спряха неуместните въпроси и подмятания.
АА аз много държа на приятелите си и им разчитам повече, от колкото на всякакви роднини. Също всичко съм си споделила с близките от тях, но знам, че има хора дето не разказват много и стената си е някъде в тях. Може би ще им е по-добре без тази стена, но щом я има им върши или пък в миналото е вършила някаква работа и уважавам това.
Също инвитрото много хора го смятат за прекалено странно и извънземно нещо и мога да чуят до "правихме инвитро" и толкоз, повече подробности са too much.
Също инвитрото много хора го смятат за прекалено странно и извънземно нещо и мога да чуят до "правихме инвитро" и толкоз, повече подробности са too much.
Аз също го уважавам, по-скоро исках да наклоня посоката на мислите, че ако човек не се чувства ок да споделя с уж близки хора по свое усмотрение може би не е обграден с правилните. 🤗 Често се случва да държим в обкръжението си хора, на които даваме повече отколкото получаваме. Не че трябва да е 50:50, ама понякога не усещаме и токсичността. А понякога е и да си токсичен към себе си.
В нашата компания също се знае и добре че, защото си помагаме страшно много. За това писах, че бях станала личен консултант поне на 4 мадами, 3 от които инвитро. Някои споделят по-малко, казват "Опитваме" и това е, a други споделят целия процес. Може би като започне веднъж да се говори за това и става естествено - някой сподели, ти споделиш, никой никого не кара на сила и не разпитва. Някои ни казват следварително, както и аз предпочитам да правя. В момента никой не знае, че чакаме, но след това ще си разкажа всичко на всички. Интересното е, че всъщност обикновено мъжете си ги говорят като се съберат. Кой как е, какви драми има. И съм 1000% убедена, че никога разговор не е започнал с "Абе вие деца няма ли да имате" Тия въпроси и техни разновидности идват от хора със спонтанно зачеване, роднини, както и тотално непознати. При нас от... Хм... 9 дойки има само 3 естествено, 2 от първия път, другата с много опити и загуби. Другите са още по трасето - кои пак с много опити и загуби, кои с неуспешни инвитрота и инсеминации
Всеки човек е различен, динамиката в обкръжението е различна. Познавам и хора, които лъжат на поразия Ние си даваме кураж и съвети
Тия въпроси и техни разновидности идват от хора със спонтанно зачеване, роднини, както и тотално непознати. При нас от... Хм... 9 дойки има само 3 естествено, 2 от първия път, другата с много опити и загуби. Другите са още по трасето - кои пак с много опити и загуби, кои с неуспешни инвитрота и инсеминации Всеки човек е различен, динамиката в обкръжението е различна. Познавам и хора, които лъжат на поразия
Ние си даваме кураж и съвети