Проблем в отношенията- объркана съм..

В близкото ми обкръжение имаше такава двойка. По същият начин момчето угаждаше за всичко на момичето,готвеше,чистеше. Той 12 часа на работа,тя  8. Като се прибереше сядаше да си почива,чакаше той да се прибере да сготви. Взима заплата,парите ги дава на нея. Когато беше студентка последна година и каза да се средоточи върху ученето,той ще поеме всички разходи. После в депресия беше два пъти по половин година,той я издържаше. Тя все недоволна. Трябваше всичко,което прави да се допитва до нея,дали на нея ще и харесва. Започна да му вика,все недоволна,че не бил такъв какъвто тя иска.. Всичко тя правела.. Накрая след 12 години сключиха брак,на втория месец се разделиха. Той не можел да се грижи за нея.  
Към авторката-вземи се стегни малко,вземи направи нещо за твоя партньор,защо си  недоволна? Какъв трябва да е ,за да си доволна? Такъв ти бил характера,айде моля ти се,защото ти е удобно  все на твоето да е и сега ти омръзна.. Такива жени хем получават както искат,хем после не са доволни. Недоволна си,защото баланса между вас вече се е развалил. Мъжът до теб ти е партньор ,не баща. Трябва да има взаимно уважение или ти като си видяла,че е добър и си му се качила на главата?!  И сега какъв ти е проблема не разбрах? Дали имаш чувства към него, най-вероятно нямаш. Горкият мъж,раздавал се е за теб,а накрая ще бъде изоставен,защото ти не знаеш какво искаш.
И това със характера,не го разбирам,такава била,след като го осъзнаваш,значи според мен си се възползвала през цялото време от него. Дано намериш това ,което заслужаваш.

Ако споделиш истинските си мисли и чувства, ще получиш истински отговори.

Сприхав и труден характер няма, това са извинения за собствените ни неудачи.

Според мен ще си оправи характера с един нацепен батка .

Направо кажи кой е другият мъж? Колега, съсед, познат?

Оженила си се твърде рано за мъж, с когото сте на различни етапи от живота си.
На сходна възраст вероятно нямаше още да ти е омръзнал, но сега двамата би следвало да имате различни стремежи. Той сигурно вече има 10+ години трудов стаж, осигурен е и усеща, че вече почва да му минава времето да бъде млад татко. Ти пък на тази възраст би трябвало още да искаш да учиш, да се развиваш и доказваш, да ходиш по срещи, да пътуваш, да се забавляваш, а не да го играеш лелка. С мъж на твоите години щеше да е съвсем различно, дори да бяхте с деца и битовизми.
Не знам ти защо си се оженила за него, но ми е интересно той защо е бързал да се ожени за 22-годишна жена (не момиче), когато самият той вече е бил на 32.

Вземете си малко почивка, поживей малко без него за да прецениш как се чувстваш  и дали ти е по-добре с него или без него. Хората се променят, желанията им също.

Само ти можеш да си отговориш на въпроса какъв ти е проблема и защо си тормозиш мъжа.
Обаче, мисля че щом си гадна с него не го харесваш достатъчно явно.

Напълно нормално се чувстваш и то поради това, че ти е омръзнало. Ти си на 25, а си с него от 20. Ходила ли си въобще по срещи с други мъже или имала ли си други гаджета. Задомила си се още преди да видиш "какво има на пазара" и да си поживееш. При някой хора се получава, но при други не. В един момент започват да усещат, че човекът до тях ги ограничава или задишаха колкото и да е добър.

Според мен, вие младите имате много нереалистични очаквания за брака и в първият момент, когато ви стане некомфортно веете бялото знаме и напускате кораба.
После се оказва, че където и да отидеш си влачиш проблемите със себе си. По-добре е да си изясниш какво всъщност искаш и очакваш от партньора си.

Оженила си се дете, сега си съзряла, започваш да се терзаеш, че си изпуснала неща от живота... В същото време пеперудите в корема са умрели и го няма балсамът, който е лекувал различията ви. И явно си от свадливите и неприятни жени. Изобщо, грешка е било, но вече е станало. Няма да те съветвам да се разделяте, но опитай да се погледнеш отстрани и да прецениш какво имаш и дали си струва да се бориш за него. Идеята за психолог е съвсем добра.

А за останалите - неравните бракове крият много капани.

Избързала е с жененето наистина, но не с годините (25 не е момиче, а зряла жена), а с нагласата.
Аз не бих се женил ако нямам намерение да отглеждам деца. Иначе какво пречи просто да сте си гаджета? Така като/ако дойде момента на омръзването, всичко е много по-лесно.
Омръзването обикновено идва от скука - като няма с какво да си запълваш времето. А като отглеждаш деца поне от скука не можеш да се оплачеш

Ихаа.
Той ли напираше да те "върже", или ти си си представяла бялата рокля, шампанското, воаяжите и тропнала, и придиряла да ставаш малка булка?

Влюбен-загубен е бил, ти почти никак.
Няма такова нещо, като "вечно угаждане".
Взаимно правите така, че да ви е добре, но си много малка да го разбереш това. Може би след 5-10-15 г.
Щом му е "прекрасно" отношението, твоето защо не е? 
Няма да става "твоето". Не си готова за връзка.
А на 35 да търпи "малката сладурана" да му се налага, така да се държи, е много зле със самочувствието, и ми изглежда инфантил.

Себеуважаващ се няма да се върне.
Този може да е "Михал-мъжче".

Я пак?
Къв е тоя баламурник, бря?


Затова ангажирана и на работа по цял ден.
Но пак няма гаранция, че няма да "шава".

Имаш мъж, който те обгрижва и задоволява всеки каприз,пък ти си изнервана,че не знаеш какво искаш и си го изкарваш на него..... Съжалявам го този мъж!Хора без проблеми.

Да разбираме, че вече има и затова се карате? Може пък  той да те е поразлюбил. Труден характер не се трае вечно...Секса не каза как е? Не е маловажно.

Прогледнал е човека, свалил е розовите очила и е видял за какво същество се е оженил.
А съществото е възмутено защо не продължава да я обожава и защо не се прекланя пред нейната проклетия.

Наистина развод е най-доброто решение.
Той се отървава от нея.
А тя ще се отърве от него, нали уж я дразни.
И ще има време да си намери някой, който не я дразни.
Дали вече ще има още някой хахав да я търпи, не знам.
Ще е за малко и после шута.
Освен ако не е много добра в леглото.