💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 44/ | Романтични сериали, теленовели | Страница 34

Тина,

2-ра част на 32-ри епизод:

Еда: Изглежда, че кафето ти е харесало?
Серкан: Да. Точно подходящата степен на печене.

Серкан: Нека това остане между нас, но ми се струва, че трябва да кажеш на твоя годеник... кафето в неговото заведение не е много вкусно. Нека купува от това кафе.
Еда: Така ли? Обаче Дениз доставя кафе за това кафене.

Серкан: Ааа, странно.
Еда: Серкан. Дениз е бариста/барман.
Серкан: Уау, невероятно. Тогава нека този барман да изпрати и на себе си от кафето, което доставя.
Еда: Степен на ревност.
Серкан: Барман...

Еда: Между другото...Мога всеки път да ти нося, когато идвам тук, често ходя там.
Серкан: Да, разбрах, често ходиш, защото...Там имаш таен почитател. Навсякъде е написано „Еда“ и сърчица.
Еда: Не, там имам минало.

Серкан: Добре, но не си заслужава, защото сега знам къде е .
Еда: Разбира се. Добре тогава. Ти и вкусът ти не си забравил.
Серкан: Никога не забравям това, което ми носи удоволствие.

Селин: Любими, изпратили са ти писмо...Има нещо, което трябва да съгласуваш по проекта в Кемербургаз.
Серкан: Да, права си...

Еда: Момент. Селин, проектът е мой. Тези писма трябва да са до мен.
Селин: Добре, помолиха ме и аз предавам. Нямам нищо общо.

Серкан: Селин, благодаря, че каза. Еда, сега ще им кажа, че ти управляваш проекта. Става ли?
Еда: Тези писма трябва да пристигат при мен. Това е мой проект.
Серкан: Ок. Да поискам ли за теб вода с лимон?

Ферит: Джерен, ще можеш ли да погледнеш договора, който ти изпратиха от счетоводството?
Джерен: Ще погледна.
Ферит: Добре, благодаря. Между другото, успя ли да погледнеш плика?
Джерен: Не съм гледала. Изхвърлих го в боклука.
Ферит: Не ти ли беше любопитно, какво има вътре?

Джерен: И какво ще се промени от това?
Ферит: Например, когато бяхме заедно, не се интересувахме един от друг. А ако се бяхме интересували, може би всичко щеше да бъде много по-различно.
Джерен: Какво щеше да бъде по-различно, Ферит?
Ферит: Например, щях да зная съкровената ти мечта, да станеш дизайнер на обувки.И можех да те подкрепя.

Джерен: Името говори само – мечта. Ако това беше истина, нямаше да бъде мечта, а цел.
Ферит: Сама решаваш кое да бъде мечта и кое цел. Така мисля. Ако повярваш, че това ще се случи – то става цел. Ще си видим на обяд.

Скрит текст:

Не е достатъчно да кажеш, че харесваш, че си влюбен, даже че обичаш някого. Ако не положиш усилия и не отделиш време за него, ако не се опиташ да го разбереш, да научиш за желанията, мечтите, целите, но и за страховете и демоните му, такава връзка няма бъдеще и скоро, когато изчезнат искрите на харесването, вероятно ще се разпадне или ще стане рутинна, скучна, досадна, даже дразнеща.

Подготвят се за срещата с г-н Йълдъръм, Серкан и Еда непрекъснато спорят – офисът разчистен ли да бъде или документите да са на масата и в разгара на спора събарят документите на пода.

Селин: г-н Йълдъръм идва.
Серкан: Прекрасно, документите останаха тук.
Еда: Не е важно, това е фирма.
Служителка: г-н Серкан, г-н Йълдъръм.
Извиняват се за безпорядъка в кабинета.
Г-н Йълдъръм: Нали това е фирма, безпорядък в документите, това е нормално. Вчера г-жа Еда положи големи усилия, проблемите бяха решени. Тя обеща, че ще направи презентация без дефекти.
Еда: Не се притеснявайте. Утре презентацията ще бъде готова в най-добрия си вид.

Г-н Йълдъръм: Не се съмнявам. В отговор на всичко това, искам да направя един жест за вас. Искам да ви поканя в моя хотел. Целият екип. Много ще се радвам, ако се съгласите.

Приемат поканата, решават следващият ден Еда да направи презентация, екипът да отиде направо в хотела, след презентацията Еда ще се присъеди към тях.

Серкан: Сигурна ли си, че ще успееш да приключиш подготовката за тази презентация?
Еда: Ако имах и най-малкото съмнение, нямаше да се съглася, нали?
Серкан: Добре. Тогава утре мога да ти изпратя кола. Очевидно ще си изморена, ще те откарат.

Еда: Няма нужда, ще дойда с Дениз.
Серкан: Дениз. Барманът Дениз... Заради това, че Дениз е барман и не работи тук... Той не е поканен, за съжаление.

Еда: Дениз е поканен навсякъде с мен, защото е мой годеник. Освен това кажи на годеницата си, че той е барман, защото той проектира нейния кабинет. Защото Дениз е дизайнер.
Серкан: Дениз е всичко.
Еда: Дениз е моето всичко.

Серкан: Мелтем.

Мело: Откъде дойде Мелтем? Мелтем...Мело! Мело! Серкан е роботът Болат. Кълна се, че вече започна да ме ядосва.
Еда: Не се притеснявай, Мело. Ще се съберем със стария Серкан. Остана малко, усещам го.
Мело: Дай Боже. Жалко и за теб, мила. До утре трябва да работиш. Как да ти помогна?

Еда: Хубава работа? Ти въобще ли не ме познаваш?
Мело: Защо?
Еда: Защото го завърших и 2 пъти го прегледах.
Мело: Наистина ли?
Еда: Да, почакай да го запазя. Готово. Да тръгваме. Дай пет.

Да тръгваме, но в къщи също ни чака война, знаеш.
Мело: С това също ще се справим.
Еда: С какво не сме се справяли? Ще се справим!
Мело: Скъпа, да тръгваме.

След поканата на г-н Йълдъръм Селин и Дениз са обсъждали новата ситуация, Селин има план..

Дениз: А ти си подкрепила тази идея, нали?
Селин: Така излиза.
Дениз: Селин, ние се опитваме да държим Серкан и Еда далеч един от друг. А ти полагаш усилия за това, те да останат в един хотел. Правилно ли разбирам?

Селин: Правилно разбираш. Но ще ти каже следното. Еда няма да може да замине за този хотел.
Дениз: Дано да имаш добър план, защото няма да можеш да задържиш Еда, само като я помолиш.

Селин: Няма да я моля, тя сама няма да иска да замине.
Дениз: Мисля, че отново трябва да чуя тази история. Ще ми я разкажеш ли отново?
Селин: Сега. Аз...

И вечерта Селин действа.

- Добре, уредих работата с компютъра на Еда. Добре. Сега съм на главния компютър. Въвеждам паролата.

- Казвай. Готово. Откъде да изтрия папките? Да. Тогава ще го затворя в този вид и излизам. Добре.

Следващата сутрин – със съдействието на Лейля и Ердем Еда се готви за презентацията, другите от екипа са вече в хотела на г-н Йълдъръм.
Презентацията е много важна за фирмата, Еда проверява дали всичко е наред, трябва да има разпечатка пред всеки, но Лейля не е намерила документа в главния компютър. Няма го и на компютъра на Еда. Обаждат се на г-н Йълдъръм да отложат малко презентацията, през това време те ще направят хубава туристическа обиколка за разглеждане на Истанбул.

Мело: Ало, скъпа? Какво правиш? Къде си? Виж, стаите са готови. Снегът идва. Тук е уникално място, както ни каза. Пристигай вече, да се повеселим.
Еда: Мело, може ли да ти звънна по-късно?

Мело: Защо? Нещо станало ли е?
Еда: Не мога да намеря презентацията, сигурно няма да дойда. Вие се забавлявайте.
Мело: Защо не можеш да дойдеш? Откъде се взе това? Какво става?
Еда: Сега трябва да се заемам с това, Мело. Ще се видим.

Енгин: Какво е станало? Проблем ли има?
Мело: Има проблем с работата, но не разбрах. Не знам. Изглежда нещо не е както трябва.
Серкан: Ще звънна на Лейля.
Лейля: Слушам, г-н Серкан.
Серкан: Какво става?

Лейля: Изглежда Еда не е запазила презентацията. Не можем да я намерим.
Серкан: Добре, разбрах.
Селин: Отивам в стаята, идваш ли?
Серкан: Не, отивай, аз ще дойда по-късно. Имам малко работа.
Селин: Добре.

Серкан: Виж какво ще ти кажа...Но не казвай на никого.
Енгин: Какво става?
Серкан: Ще отида до офиса и ще се върна.
Енгин: Какво?
Серкан: Да. Трябва да отида до офиса.
Енгин: Каква работа имаш в офиса?

Серкан: Става въпрос за презентацията.
Енгин: Презентацията?
Серкан: Нищо не знаеш. Нищо не казваш.
Енгин: Защо ме товариш с това?
Серкан: Нищо не знаеш!
Енгин: Добре.

Серкан: Слушам, Селин.
Селин: Скъпи, къде си?
Серкан: Излезе ми работа, ще я свърша и веднага идвам. Ти се забавлявай, става ли?
Селин: Добре, до скоро.

Серкан: Може би един награждаван архитект би могъл да помогне?
Еда: Серкан! Наистина ли?
Серкан: Да
Еда: Ти не беше ли в хотела?
Серкан: Чух, че има проблеми и се върнах.

Еда: Добре, ще ти разкажа...Но не знам от къде да започна.
Серкан: Няма значение. Лейля ми разказа всичко по пътя.
Еда: Тогава ще донеса кафе. В нашето кафене ли си се отбил?

Серкан: Да, нашето... Нашето...Да, и аз му станах редовен клиент. Откъде започваме, шефе?
Еда: Първо. Кафетата.

Sen Çal Kapımı - Jenerik Müziği (Aytekin Ataş)
https://www.youtube.com/watch?v=rKj-QjncMTs

Мелодията и думите са написани специално за SCK, няма ги като отделна песен.
С тази мелодия и казваните от Серкан/Керем и Еда/Ханде първи редове на текста, започва всеки епизод на SCK!

Скрит текст:

Не съм достатъчно зрял, да се уча от грешките си
Принудени сме на таза лъжа.
Защото аз не ти подхождам
Но светлината в очите ти...
Разтуптява сърцето ми.
Не мога да се сдържам...
Какво е това чувство?
Вдигни поглед към небето.
Виж една звезда на любовта.
Ще проблесне и ще изчезне, знам.
Всичко се случва, всичко приключва.
Една звезда в небето прелита и изчезва.
Всичко се случва, всичко приключва.
Самотата винаги остава отразена в огледалата
Всичко се случва, всичко приключва.
Една звезда в небето прелита и изчезва.
Всичко се случва, всичко приключва.
Самотата витаги оставна отразена в огледалата.

Еда: По този начин искахме да оползотворим пространството. Когато видите пълната презентация съм сигурна, че много ще ви хареса. Защото ние сме уверени в себе си.
Г-н Йълдъръм: Благодаря.
Еда: Аз ви благодаря. Много благодаря.

Серкан: Да.
Еда: Свърши! Справихме се.
Серкан: Ти какво очакваше?
Еда: Благодаря за помощта.

Серкан: Такова... Може ли...Даде обещание. А и представляваш фирмата...
Еда: Разбира се, заради фирмата. Много се изморих, направо умирам, очите ми се затварят вече.
Серкан: Да. Уредих шофьор, да ни закара. Честно казано и аз съм изморен. Не мога да карам в това състояние.
Еда: Изобщо не ми се ходи.

Серкан: Може да ти се отрази добре. Тоест, малко ще си починеш.
Еда: Може.
Серкан: Тогава да тръгваме. Бързаме, да тръгваме.
Еда: Закъсняхме, нали? Прав си. Селин чака.

Еда: Здравейте.
Мело: А, Дада, добре дошла. Най-накрая!
Селин: Серкан? Какво става? А ние решихме, че приготвя изненада.
Мело: Какво правиш?
Серкан: Мелек.

Енгин: Еда, добре дошла. Как мина презентацията?
Еда: Със Серкан се справихме!
Енгин: Страхотни сте! Какво й е?
Дениз: Слушам, Селин
Селин: Дениз, къде си?

Дениз: Как така къде съм? В Истанбул, къде може да съм.
Селин: Дениз, Еда и Серкан цял ден са били заедно в офиса. А сега дойдоха заедно в хотела. Не трябваше да я оставяш сама!
Дениз: Селин, не съм знаел. Ти също не си знаела, нали?
Селин: Дениз, не се бави. Ела тук по най-бързия начин!
Дениз: Добре.

Серкан: Селин, какво става?
Селин: Еда ли е причината да ме оставиш тук сама цял ден?
Серкан: Селин, бях в офиса. Рабитих. Еда е просто подробност. Какъв е проблемът?

Селин: Цял ден си бил с Еда и не си ми казал.
Серкан: Така ли? Селин, знаеш, че не обичам да давам отчет. И не обичам да ми държат сметка.
Селин: А аз не обичам да се отнасят с мен по този начин.

Мело: Героят на деня. Нашият герой отново дойде и те спаси. Доверявам се на зет ми.
Еда: Герой, който не може да спаси себе си.

Мело: Защо казваш това? Планът ни лека полека работи. Помисли си, няма изключения. Лека полека ще си спомни.
Еда: Нямаме много време, Мело. Чу какво каза леля.

Мело: Права си, чух. Но... Имаш по - голям проблем от това. Бой със снежни топки!

Селин: Най-накрая дойде.
Дениз: Най-накрая ли? Селин, Серкан изчезва, а ти дори не си забелязала.
Селин: Дениз, не трябваше да оставяш Еда сама.
Дениз: Спри да ми дължиш сметка. Това изобщо не го обичам.
Селин: Уговорката ни не беше такава, Дениз.

Дениз: Селин! Опитвам се да ти върна мъжа, когото не можеш да задържиш. Правя ти услуга. Наясно си с това, нали?
Селин: Отиваш твърде далеч. Внимавай! Писна ми от всички ви!
Дениз: Наистина сте много странни. Добро им правиш, а какво получаваш.

След минутите в офиса на истинска, осезаема и почувствана от двамата реална близост, и на Серкан и на Еда им се иска отново това да се случи. И двамата. Не могат да измислят как и за какво да общуват с другия. Единственото, за което се сещат и двамата е ...да говорят за работа.

Скрит текст:

Еда предлага на Дениз да се разходят, времето е хубаво и тя е готова, но според Дениз са дошли да накарат Серкан да рувнува, да започнат с това.
Добре. Ако отношенията им със Серкан бяха добри...Тоест, ако всичко си беше както преди...Сигурно щяха да отидат на разходка в снега, много романтична разходка. Щяха много да се забавляват...фантазира Еда

Селин идва до бунгалото на Серкан, кани го да се разхождят, но той отказва, доста силно вали. Добре, тогава тя ще отиде да се приготвя, а после той ще отиде да й помогне да си сложи колието, нали? Или тя да дойде?
Няма значение, е отговорът на Серкан.

Еда кани Дениз да влезат и да запалят камината в бунгалото й... и почти веднага Серкан чука на вратата й, да говорят... за проекта за пристанището в Кипър? Много важен проект. По-важен от проекта в Кемербургаз, ако няма спокойно място за работа, ще й осигурят...

Еда: Вътре е много спокойно. Много. Много е романтично вътре.
Серкан: Сигурен съм. Много хубаво.

Еда: Тоест, няма нужда. Аз ще се справя. В такъв случай?
Серкан: В такъв случай...Тръгвам.
Еда: Добре.

Минути след като Серкан си е тръгнал, Еда отива до неговото бунгало.

Еда: Серкан, ами това...
Серкан: Какво?
Еда: Исках да питам, имаш ли тук чертежите за проекта на яхтеното пристанище?

Серкан: Искаш да говорим сега за работа, Еда?
Еда: Но... Ако ги имаш тук, можем да работим.
Серкан: Не са у мен, затова дойдох при теб. В крайна сметка ти отговаряш за него.
Еда: Така е.
Серкан: Също така, ако си спомняш... Но аз си спомням. Ти ме изгони.

Еда: Стига. Не съм те изгонила.
Серкан: Изгони ме.
Еда: Не съм. Ами знаеш ли какво?
Серкан: Какво?
Еда: Фактът, че помниш всичко, освен мен, изобщо не ме засяга.
Серкан: Колко хубаво.
Еда: Това се случва веднъж на милион, случи се на мен. Вече не ме притеснява.

Серкан: Фантастично.
Еда: Благодарение на това съм с любим човек като Дениз. Вече мога да го опозная отблизо.
Серкан: Колко хубаво. Затова, ако искаш...
гласът на Селин: Любими.
Серкан: Слушам?
гласът на Селин: Ще ми сложиш ли колието?
Серкан: Разбира се, красавицата ми. Идвам. Ако искаш...

Еда: „Красавицата ми“ ли каза? Не казваш „красавицита ми“.
Серкан: Не съм такъв робот, за какъвто ме мислиш. Сега не карай любимия ти човек да чака.
Еда: Не си ли?
Серкан: Не. Твоят любим човек те чака. Хайде, успех.

Еда: Е, аз...Дойдох да кажа нещо.
Серкан: Какво дойде да кажеш?
Еда: Не идвай пак на вратата ми и не казвай да поговорим за работа.
Серкан: Добре, тогава и ти не чукай на вратата ми.

Еда: Първо ти почука на вратата ми. Защото те мразех... А ти почука и на вратата ми...
Серкан: Не мисля, че последното изречение се получи.
Еда: Ще почукаш на вратата ми!
Серкан: Добре.

Скрит текст:

И двамата ревнуват, много...Една казана дума може да предизвика буца в гърлото и сълзи в очите...И пак не могат да се надприказват, и пак, в безсилието и незнанието как де се справят с чувствата и емоциите си, се опитват с думи да засегнат другия... И накрая...преглътнати сълзи ...

Селин: Серкан. За какво се сърдиш?
Серкан: За нищо.

Селин: Сeркан, опитвам се да общувам с теб. Ще разговаряш ли с мен?
Серкан: Добре, Селин. Казах нищо. Какво друго да кажа?
Селин: Добре, а днешния ден? Днес има ли някакво значение за теб?
Серкан: Нека помисля. Освен, че е почивен...Не, няма, Селин.

Дениз: Серкан, виж, никога не сме разбирали жените. Нещо повече, от каменната ера дори не сме направили и крачка, но...Не чакай много. Но разполагаш с възможност. Разбира се, ако я използваш добре.
Серкан: Извинявай, каква възможност имам?
Дениз: Не се ли сещаш?
Серкан: Какво да се сещам?

Дениз: Днес е рожденият ден на Селин, Серкан. Каза ми, докато подготвях офиса й. Казвам, че очаква изненада от теб.
Серкан: Добре. Благодаря.
Дениз: И също...Трябва да ти благодаря.

Серкан: За какво?
Дениз: За какво? За нас с Еда. Виж, преживял си катастрофа, знам. Много съжалявам за това. Но това, че си забравил Еда...ме събра с нея. Отново разбрахме, колко се ценим. Много ти благодаря за това.
Серкан: Моля. Радвам се за вас.

Еда: Някакъв проблем ли има?
Дениз: Няма проблем.

Скрит текст:

Какво падение!!! Човек, дори на шега, не би трябвало да се унижава по този начин! Благодаря ти...че я забрави... Благодаря ти.... че тя остана за мен. Унизително! Отвратително и за благодарящия, и за обекта на благодарностите! Благодари, като за предмет, за придобивка! Мисли, че се подиграва и унижава Серкан, а в същност той е на дъното! Позор! Само ако Еда знаеше....

Ще има парти - изненада, за рождения ден на Селин.

Мело: Защо си тъжна? Ще си спомни за теб. Ще се влюби отново. Виж, обещавам. Казвам ти.
Еда: Мело, имам седмица. Наясно ли си? Кога ще си спомни? Не ми го побира главата. Какво се случва?
Мело: Оф. Забравих за това. Само погледни.
Енгин: Вижте, идват.

Серкан: Вижте, тук е изненадата.
Селин: Благодаря ти. Много благодаря. Направи ме много щастлива. Много ти благодаря, наистина.

Серкан: И така...Торта! Донесете тортата!

Селин: Беше голяма изненада за мен. Много благодаря. Много съм щастлива.
Пъръл: Пожелай се нещо.

Мело: Еда я няма! Не я намирам никъде!
Джерен: Как така?
Мело: Не я намирам никъде! Няма я.

Серкан: Селин, ще я намеря и ще се върна, става ли?
Енгин: Да отидем да видим, момичето го няма... Селин, веднага се връщаме.

Един след друг всички отиват да търсят Еда, Селин остава сама в залата...

Селин: Обеща ми! Той ми обеща! Никой не ме обича! Никой не ме харесва!

Серкан намира изгубеното от Еда колие, после и нея. Еда е пострадала при падането, откриват барака, почти няма обхват, пък и батерията на телефона е почти изчерпана, но все пак Серкан успява да се обади на Енгин. Съобщава, че е открил Еда, има проблем с крака й, в барака са, ще му изпратили локация, но не успява, батерията на телефона свършва... Мело настоява Енгин да звънне отново, но чуват сигнал „Абонатът е недостъпен“. Изключен е. Сигурно е паднала батерията. Енгин ги успокоява, Серкан каза, че са добре. И двамата са добре.

Селин продължава да е сама в залата, не може да сдържа гнева и яростта си.
Селин: Рожден ден ли? Ще разрежа тортата!
Дениз: Селин, недей! Не го прави! Спри, успокой се!

Селин: Пусни ме! Ще разрежа тортата!
Дениз: Недей, нека те заведа в стаята ти.
Селин: Не искам да ходя в стаята! Не искам! Стана заради теб! Остави Еда сама и тя изтича при Серкан!

Дениз: Говориш глупости!
Селин: Ето как се правят глупости!
Дениз: Какво беше това?

Снегът продължава да вали, Еда трудно ходи, боли я удареното коляно, остават със Серкан в бараката.

Еда: Де да можеше всяка болка да е такава. Да може да мине с помощта на масаж.
Серкан: Пак ме дразниш. Шегуваш ли се с мен? Масажирам ти крака, намерих те в гората, спасих те, запалих огън за теб. Освен това ти намерих колието. А ти ме дразниш?!

Еда: Исках ли от теб да ме последваш? Не си спомням да съм казала: “Последвай ме“. Не съм ти казала да ме последваш. А ако си дошъл, изоставяйки любимата си, това си е твое решение.
Серкан: Не може да ме съдиш, че съм състрадателен човек.
Еда: Добре, но не съм те молила да идваш.
Серкан: Наистина си невероятна! Човек най-малкото би благодарил.
Еда: Не бих.
Серкан: Разбрах.
Еда: Няма.

Серкан: Как ти е коляното? Добре ли е?
Еда: Не стискай така! Добре, няма нужда да продължаваш. Добре, млъквам.
Серкан: Добре, да го пуснем долу. Така. Може ли да го взема? Ела, да го сложа. Ела.

„Никой, освен мен, не може да те докосва.“

Серкан: Никой, освен мен, не може да те докосва.... Какво е това?

Еда: Никой, освен мен, не може да те докосва...

Серкан: Сега... като сложи това колие, Дениз няма ли да каже нещо? Годеникът ти.
Еда: Днес го сложих. Тоест, оставих го в чантата си, да не го изгубя тук, но го изгубих. А и той нищо няма да каже. Той ми вярва.

Серкан: Чудно ми е. Ние...Имали сме такава невероятна любов. Винаги ли сме били така? Дори и тогава?
Еда: В какъв смисъл?
Серкан: Тези спорове, разногласия.
Еда: Не помниш, но беше така.
Серкан: И е имало голяма любов?
Еда: Да. Какво? Казваш, че не може да има така любов ли?

Серкан: Ами, не мисля така. Чудно ми е как може да се влюбят хората един в друг, ако не се разбират.
Еда: Но да се разбираш с някого не значи, че трябва постоянно да си съгласен. Тоест, ти и аз се разбирахме.
Серкан: Какво правихме? Спорехме ли? Какво правихме?
Еда: Разбирахме се един друг с поглед, Серкан. Тоест, само с поглед разбирахме какво чувства другият.

Серкан: Добре, а сега като ме погледнеш, нищо ли не чувстваш вече?
Еда: Тогава се дъпълвахме един друг. Тоест...Гледахме на нещата по един и същи начен. И се чувствахме по същия начин. Казвахме едно и също нещо едновременно. Мисля, че това така или иначе трябва да се случи в любовта. А също и отдадеността.
Серкан: Отдаденост.

Еда: Отдаденост. Каквото и да се случи, каквото и да се промени, не се отказваме един от друг. Отдаденост.
Серкан: Но ти вече си се отказала от мен. Не е ли така?
Еда: Така е. Сега съм във връзка с Дениз, а ти си във връзка със Селин. Това е отговорът на въпроса ти. Да тръгваме ли вече?

Селин и Дениз тръгват да търсят къде са Еда и Серкан.

Серкан: Не, Еда, още вали. Ще излезем, когато спре.
Еда: Аз ще тръгвам.
Серкан: Еда!
Еда: Тръгвам. Серкан, моля те пусни ме.
Серкан: Еда, не стъпвай върху крака си, ела. Разбирам, че още си ми ядосана, защато не си те спомням. Но нека бъдем разумни.
Еда: Не съм ти ядосана. Вече няма и значение.

Серкан: Защо?
Еда: Човек разбира, когато загуби любим, или се откажат от него, Серкан. Вече казах. Ти имаш връзка със Селин, а аз с Дениз. Загубихме се един друг.
Серкан: Ще седна покрай огъня за малко. Ти, ако искаш, полегни малко.

Селин: Виж, там има барака!
Дениз: Да, и без това няма нищо друго тук.

Серкан зададе основния, най-важния, сакралния за него въпрос – А сега като ме погледнеш, нищо ли не чувстваш вече??? Кого всъщност наистина пита?!

И още от случващото се в епизода ...
Продължаващата история с романтичните похождения на италианският Дон Жуан Алекс стига своята кулминация. Той води Айфер на романтично пътуване, в самолета флиртува с непозната жена, в къщи, в Истанбул, се среща на романтична вечеря с Айдан и други жени. Най-накрая, неочаквано и непланирано, получава удар по главата, 2-те А та /Айдан и Айфер!/го мислят за мъртъв, завличат тялото му в тоалетната, панически бягат, но след минутки се връщат, за да установят с ужас, че тялото е изчезнало. Това е сега драмата – мъртъв ли е Алекс, и ако "да", къде е тялото. Следва продължение...