- Публикувана: 31 ян. 2025, 14:11 ч.
- Последно мнение: 2 март 2025, 20:29 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 44/
Още нови кадри
Нови снимки на Ханде от Берлин и Москва
Здравейте! 
Завъртя се инфо за Екин Коч.
Не отпадат съвсем - филм бързо се снима при тях. Може да пробутат общите сцени в някой и друг свободен ден.
Ох, в първия момент помислих, че за главната роля са избрали Екин Коч и се зарадвах, ама то с техните завъртени изречения, съвсем друго пише...
Щом смятат да го снимат март месец, скоро трябва да се чуе кой ще ѝ партнира.
Бирсен какво е писала, моля ти се... ОТ кога Güneşi beklerken е един от най-важните сериали в кариерата на Ханде? Тц, тц....
Ох, в първия момент помислих, че за главната роля са избрали Екин Коч и се зарадвах, ама то с техните завъртени изречения, съвсем друго пише...
Щом смятат да го снимат март месец, скоро трябва да се чуе кой ще ѝ партнира.
Бирсен какво е писала, моля ти се... ОТ кога Güneşi beklerken е един от най-важните сериали в кариерата на Ханде? Тц, тц....
Завъртя се инфо за Екин Коч.
Ако е Елин, ще го очаквам с нетърпение. Добър е.
и още ново от Ханде
Ханде и Инан са в Мадрид (Pomellato фотосесия или модно събитие ? )
От стори на Ханде
Ново стори от Ханде
Стори от Хакан
Едва дочака да й свършат снимките на сериала и я отвлече.
Гледат Реал Мадрид срещу Манчестър Сити. Пускайте БТВ Екшън.
Седмица на модата в Мадрид е. Това се върти като евентуално събитие, на което да присъстват Ханде и Инан. Не ми се вярва визитата и на двамата до Мадрид да е случайна.
Едва дочака да й свършат снимките на сериала и я отвлече.
Гледат Реал Мадрид срещу Манчестър Сити. Пускайте БТВ Екшън.
Седмица на модата в Мадрид е. Това се върти като евентуално събитие, на което да присъстват Ханде и Инан. Не ми се вярва визитата и на двамата до Мадрид да е случайна.
Добро утро, прекрасни момичета! 
Желая ви един успешен ден, изпълнен с много усмивки и добро настроение
Здравейте! 
Аз пак съм тук,
защото днес е денят за 32 епизод на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми Излъчен на 20.02.2021
Кратко съдържание:
Еда продължава играта на любов, определя дата на сватбата месец по-рано, но на следващия ден съжалява за прибързаното си и необмислено решение.
Селин е обезпокоена от поведението на Серкан, измисля план Дениз непрекъснато да бъде в офиса, близо до Еда.
След поредната криза в офиса, Еда успява да спаси проект, за благодарност екипът на фирмата получава покана за кратка почивка извън града.
Селин прави всичко възможно да осуети отиването на Еда в хотела, предприема действия, с които да направи невъзможно провеждането на презентацията.
Научавайки за затрудненията в офиса, Серкан помага на Еда, презентацията е проведена успешно, двамата отиват при останалите от екипа.
Серкан организира парти – изненада за рождения ден на Селин, случващото се силно натъжава и разстройва Еда, и тя напуска партито.
Мело сигнализира за изчезването на Еда, всички тръгват да я търсят, Селин остава сама, сърдита и ядосана.
Серкан намира Еда, контузена след падане, заради лошото време се приютяват в барака в гората.
Хаштаг на епизода: #aşkyasak Любовта е забранена /превод Гугъл /
Sen Çal Kapımı 32. Bölüm 1. Fragmanı
https://www.youtube.com/watch?v=LSC3pVAxHXs
Sen Çal Kapımı 32. Bölüm 2. Fragmanı
https://www.youtube.com/watch?v=-oa9GRvEFi4
Еда: Какво съм направила? Какво съм направила? Какво?! Мело!
Серкан: Защо не ми излизаш от ума? Най-добре да взема душ.
Еда: Мело! Къде си, Мело! Глупачка! Глупава Еда! Глупачка!
Селин: Дениз, къде си? Трябва да поговорим.
Дениз: В кафенето съм, ела.
Селин: Беше заспал с поканата.
Дениз: Мислиш, че помни ли?
Селин: Не знам. Но между Серкан и Еда има някаква връзка. Връзка, която може да наруши целия порядък на Серкан и да го обърка.
Дениз: Добре, какво ще правим?
Селин: Няма да позволим да са заедно на едно място.
Дениз: Селин, работят в една и съща фирма, нали си наясно?
Селин: Ти ще пречиш на Еда, а аз ще преча на Серкан. В една фирма сме, за мен е по-лесно. А теб трябва да те вкарам във фирмата по някакъв начин.
Дениз: Серкан няма да иска присъствието ми.
Селин: Ще намерим някакъв начин, ще измисля нещо.
Дениз: Виж, не искам да се поставям там в глупаво положение.
Селин: Ще го уредя, довери ми се. Серкан няма да ми откаже.
Дениз: Добре, разбрахме се. Селин, Еда дойде.
Селин: Какво да правя?
Дениз: Мини отзад.
Селин: Как ще изляза оттук?
Дениз: Еда, добре ли си? Проблем ли има?
Еда: Не съм добре. Какви ги вършим? Създадохме си проблем. Какво значи да напечаташ покани? Така съм ти ядосана. Аз съм идиотка.
Дениз: Стой, успокой се. Дай да поседнем.
Еда: Дениз, какво направихме? Какви ги свършихме? Добре, в онзи момент ми се стори правилно, но...веднага назначихме дата за сватба, Дениз.
Дениз: Еда, това също е част от плана. И поканите са част от плана. Всичко вървеше много добре, защо изведнъж се паникьоса?
Еда: Много далече отидохме. Прекалено далеч, Дениз. Напечатахме покани за сватбата и назначихме дата. Добре, да допуснем, че сме го направили. Направихме го. Как ще отменим това? Какво оправдание ще измислим? Това ме тревожи.
Дениз: Еда, не се притеснявай, дотогава Серкан ще бъде влюбен в теб. Видях това в очите му.
Еда: А ако не се влюби?
Дениз: Еда, ще те попитам нещо. Моля те, отговори ми. Защо започнахме тази игра?
Еда: Защо да я започваме? Разбира се, за да се върне Серкан при мен.
Дениз: Точно така! И върви много добре, Серкан полекичка приближава точката, която искаме. Виждам ревността в очите му. Тази ревност ще го накара да се влюби в теб, повярвай ми. Имаш ли по-добри идеи?
Еда: Не. Не, но много се страхувам. Страхувам се като луда, какво да направя?
Дениз: Виж, щом си изминала толкова път...Ще бъде глупаво да се върнеш назад. Само въпрос на време е Серкан да се влюби в теб, довери ми се. Виж, дай да ти приготвя вкусно кафе, ще ти се отрази добре. Вдигни високо глава, иди във фирмата и продължавай играта. Разбрахме ли се?
Еда: Добре, хубаво. Идвал ли е някой?
Дениз: Прекрасно. Един приятел се отби във връзка с кафенето, за това говорихме. Извинявай, телефонът звъни. Ало!
Селин: Трябва да действаме веднага. Не можем да рискуваме Еда да се откаже. Трябва да ти намеря работа във фирмата. Ще ти позвъня.
Дениз: Добре, ще го уредя. Ще дам тази работа на способен приятел, няма проблем. Кафето идва веднага.
Ферит отива в кабинета на Джерен, тя го посреща резервирано, няма време да се занимава с кактуси и цветя, станало ли е нещо?
Еда: Добро утро. Какво става? Каква е тази тишина?
Лейля: Малко изчакай, скоро ще се разрази буря.
Серкан: Лейля!
Еда: Какво става там?
Серкан: Лейля!
Еда: Серкан, какво става? Защо крещиш?
Серкан: Какво става ли, Еда? Какво става ли? Проектът в Кемербургаз, над който работихме седмици наред, вече го няма. Отказали са се. Оттеглят го. Нямаме проект. Защото сме отделили малко внимание, не сме отдали нужното значение, тоест...Човекът, ръководил този проект, не е изпълнил работата си както трябва.
Еда: Заради това ли крещиш? Какво ще направиш? Така ли ще решиш проблема? Ще намериш виновния и ще го накажеш ли?
Серкан: Изглежда не разбра. Нищо не може да се реши. Защото проектът, който имахме, вече го няма. Защото клиентът...Не е харесал нашата работа и ни е отнел проекта. Ако искаш, първо прочети това, преди да коментираш.
Еда: Обади ли се?
Серкан: Моля?
Еда: Обади ли се на клиента?
Серкан: Подиграваш ли се с мен? За какво да му звъня? Да попитам жената как се готвят кюфтета ли?
Еда: Серкан, те не са роботи в кухня, хора са. Разговарят и разбират това, което им говорят.
Серкан: Моля те, дай да не смесваме всичко, нищо подобно няма. Работата е едно, отношенията са друго. Ясно ли е?
Еда: Това е мой избор. Докато те нямаше, така решавах проблемите. И успях от всяка криза да направя възможност.
Серкан: Криза - възможност? В такъв случай, какво правя тук аз, Еда Йълдъз? Няма да споря с теб. Права си, да. А, Джерен, видя ли? Видя ли?
Джерен: Да, получих същото писмо.
Серкан: Добре, какво е положението? Какви са компенсациите? Ще плащаме ли нещо?
Джерен: Опитвам се да се договоря с адвокатите на отсрещната страна. Но разбира се, могат да поискат полагащото се по право.
Серкан: В такъв случай, Джерен, направи необходимото. И ме дръж в течение, да уредим това веднага.
Джерен: Добре.
Еда: Един момент. Какво правите?
Джерен: Правим необходимото. Има определени процедури в такива случаи.
Еда: А какво става с човешките отношения.? Много е лесно. Да се позвъни, да се поговори. Ще се обадим на клиената и ще поговорим. Защо поемате по друг път? Добре, аз ще го направя.
Серкан: Не. Еда, няма да го правиш и няма да докосваш телефона. Защото вече съм тук и ще бъде така, както аз кажа. Разбра ли? Джерен, моля направи необходимото. После ще поговорим.
Джерен: Добре, г-н Серкан.
Серкан: Благодаря.
Еда: Аз съм партньор в тази фирма. Тоест имам право да се намесвам.
Серкан: Точно така, Еда. Благодарен съм за това, което си направила за два месеца. Да, много добре, прекрасно, но вече съм тук. Затова решенията ми ще бъдат приети, а ти не можеш да направиш нищо, докато не кажа.
Еда: Не мисля, че можеш да управляваш тази фирма. Тоест, проблемите ти със здравето и паметта пречат на това.
Серкан: Значи, така стоят нещата, Еда. Нямам проблеми с паметта. Моята памет не помни само теб. Тоест, няма никакви проблеми с работата.
Еда: Този, който не помни какво е правил през последната година, не може да взема решения в тази фирма.
Серкан: Много професионално, просто прекрасно, опитваш се да ме накажеш. Но извинявай, това няма да стане. Разбирам те, още си ядосана, че не те помня, разбирам те, но...
Еда: Не се прави на толкова важен, Серкан Болат, светът не се върти около теб. Вече ни си важен за мен. И аз не съм ти ядосана. Аз съм с Дениз, продължавам живота си.
Серкан: Колко хубаво стигнахме до тази тема. Ето какво ми е интересно. Щом като между нас е имало такава невероятна любов, как така внезапно, за един ден решаваш да се омъжеш за някого?
Еда: Не исках да се боря още един ден за любов, която беше продадена за един ден. Тоест, както ти лесно успя да ме забравиш, аз така лесно се отказах от теб.
Серкан: Така ли?
Селин: Любими. Попречих ли ви?
Серкан: Ами...
Еда: Не, темата е приключена, на нищо не си попречила. Като нормален човек ще позвъня на клиента. И ще уредя всичко. Ще те уведомя.
Серкан: Разбира се, че няма да го направиш. Няма да го направиш. Лейля, къде е водата с лимон? Къде е водата с лимон?
Джерен: Еда, какво направи? Успя ли да говориш с другата страна за проекта в Кемербургаз?
Еда: Ахъ, обадих се и се погрижих. Отказаха се да отменят проекта.
Еда: Нека почака малко.
Мело: Не бъди глупава, вдигни.
Еда: Отговарям тогава.
Серкан: Къде си?
Еда: Пием кафе с Мело.
Серкан: Можеш ли да дойдеш тук веднага, Еда?
Еда: Какво означава това? Какво означава „веднага“?
Серкан: Еда, виж, имаме спешна ситуация. Трябва да говоря с теб, така че можеш ли да дойдеш веднага?
Еда: Ако е толкова спешно, сам ела.
Мело: В лицето му ли затвори? Това е глупаво, той няма да дойде.
Еда: Ще дойде.
Мело: Роботът, който познавам, никога няма да дойде.
Еда: Ще видим. Ще дойде.
Мело: Мисля, че няма. Да се обзаложим на 50 лири.
Еда: 100 лири.
Серкан: Луда. Ще полудея, ще полудея.
Мело: Както виждаш, не идва. 50 лири са мои.
Еда: Пет, четири, три, две...
Мело: Дойде. Идва.
Серкан: Еда. Да ти е сладко. Имаме проблем. Щеше да ми кажеш нещо. Чакам.
Еда: А, това ли? Нали ти казах.
Серкан: Не си ми казала нищо, Еда.
Еда: Казах, че ако говорим като нормални хора, всичко ще се оправи.
Серкан: Какво стана? Добре. Какъв е резултатът?
Еда: Резултатът... Звъннах, говорих...Промениха решението да се откажат.
Серкан: Добре.
Еда: И както се досещаш, искат аз да се заема с проекта. Утре ще дойдат във фирмата да ни навестят.
Серкан: Г-н Йълдъръм ще дойде тук?
Еда: Да, искаше да дойде. Тук трябва да ми благодариш.
Селин пресреща Серкан в залата, задейства планът си с Дениз.
Селин: Серкан, може ли да поговорим за две минути? Няма да отнеме много време.
Серкан: Да поговорим.
Селин: Искам да обновя кабинета си.
Серкан: Може.
Селин: Искам да работя с Дениз, като дизайнер.
Серкан: С г-жа Дениз, с която работихме преди?
Селин: Не.
Серкан: Тогава кой?
Селин: Дениз, годеникът на Еда. Мисля, че има стил.
Серкан: Минутка. Мислиш, че Дениз, годеникът на Еда има стил? И искаш да работиш с него?
Селин: Просто си помислих, че няма да е хубаво, ако отида при друг дизайнер, когато го има годеникът на Еда.
Серкан: Не би било много грозно, но...Ако си решила така, тогава...Добре тогава.
Дениз: Еда, Помоли ме да ти помогна и аз ти помагам.
Еда: Добре, но... Но аз измислих тази игра. Така че трябва да знам какво правиш, нали, Дениз?
Дениз: Да, разбирам, но повярвай ми, нямах време да ти се обадя. Ако не бях отговорил, щеше да започне да се съмнява. Знаеш, че ни следи постоянно.
Еда: Добре, разбрах, той ни тества по свой начин. Гледа, дали между нас има любов или не. Колко време ще отнеме дизийн за кабинета на Селин?
Дениз: Колко ще отнеме? Ще продължи толкова, колкото е необходимо, за да накараме Серкан да полудее от ревност.
Еда: Така ли мислиш? Ще видим. Не бъди много искрен. Нека има разстояние между вас.
Дениз: Добре.
Неспособен да си обясни и да се справи със собствените си тревожни и неразбираеми все още нови вълнения и емоции, свързани с Еда, наблюдавайки ги как общуват с Дениз.... пък сега и Дениз ще бъде непрекъснато пред очите му... Серкан се залавя да „затяга „ дисциплината в офиса.
Серкан: Какво е това? Луна парк ли сме? Какво е това? Малък офис ли сме? Ние сме най-добрата архитеркурна компания в Турция. И почти първата в Европа. Неприемливо е. Изживяват любовта си тук. Любов. Какво е това? Това е невъзможно, не искам. Правила и само правила, Енгин! Нужни са правила. Ще изригна сега, като вулкан. Нали не искаш вулканът да избухне? Ясно? Повярвай не искаш, нито някой ще поиска, всички ще залича.
Енгин: Добре. Остави тази работа. Аз ще се оправя, братко.
Енгин: Ердем, сложи всички предупреждения в ясно видими места, нали?
Лейля: Какво става? Какво е това? Какво прави? Г-н Енгин?
Еда: Какво е това?
Ердем: Поставям правилата.
Еда: Ще ми обясниш ли това? Какво е?
Серкан: Енгин... Енгин го направи. Поговорихме с него малко, решихме да въведем нови правила в офиса, това е едно от тях. Но не това имах предвид...Така го е разбрал, но нищо. Правилото си е правило.
Еда: Нямаш право на това. Не можеш да решаваш вместо хората.
Серкан: Така ли? Когато за последно проверих... Разбира се, ако си спомням правилно...Собственик на този офис съм аз, нали? Затова мога да правя каквото си искам.
Еда: Не си единственият собственик, но си собственик на офиса. Собственик на фирмата, тоест, но не и на хората. Затова не сме твоя собственост.
Серкан: Еда, колко е некрасиво. Собственост и т.н. Не съм казал това, нямам това предвид. Не казвай нещо, което не съм казал.
Еда: Имаш нещо против любовта? Притеснява те, че хората се влюбват един в друг?
Серкан: Еда, ако помниш, имам приятелка. Защо трябва да ме притеснява?
Еда: Имаш приятелка, но не си влюбен.
Серкан: Не съм казал това. И не става въпрос за мен, Еда
Еда: Става въпрос за теб, Серкан. Държиш се като най-учтивият, но в теб няма капка учтивост. Държиш се, сякаш нямаш душа. Погледни себе си, държиш се като бездушен робот.
Серкан: Тогава, ако съм разбрал правилно...Очакваш от мен учтивост, Еда. Ще го кажа така - ние сме партньори. Не си в миналото ми и няма да бъдеш в моето бъдеще. Ние съществуваме само в тази сграда или по-скоро нашето партньорство. Разбра ли?
Еда: Ето такъв човек си! Добре, че си загуби паметта, Серкан. Поне успях да забележа Дениз. И да се отърва от робот като теб.
Серкан: Еда!
Еда: Пусни ме, не ме докосвай!
„Никой, освен мен, не може да те докосва!“
Серкан: Никой, освен мен, не може да те докосва...
Еда: Какво каза? Какво каза току-що?
Серкан: Нищо, нищо не казах. Извинявай, извинявай, знам...Много те притискам... Извинявай.
Еда: Добре. Няма проблем.
шепот с гласа на Еда: „Никой, освен мен, не може да те докосва!"
Еда: Мело, забравих поканата на стълбите! Интресено дали леля си е дошла?
Мело: Момиче, не говори глупости. Како Айфер!
Еда: Не, не е дошла. Дай пет!
Мело: Това е добре, можем да поговорим. Как ще се справим с годежа и сватбата?
Еда: Разбира се, оставих я на стълбите.
Айфер: Минете там.
Мело: Очевидно ни хванаха. Както всеки път.
Айфер: Какво е това?
Еда: Лелче, това е...
Айфер: Какво?
Еда: Изненада... Дениз... Дениз е напечатал поканата. Ние... Серкан... Нашата игра...
Айфер:Почакай, правите го за да ревнува Серкан.
Мело: Игра, игра е.
Айфер: Вярно, игра на любов. И като не изревнува, какво каза Дениз? „Да идем да вземем дата за брак“ Това ли каза Дениз, Еда?
Еда: Не, все още не сме говорили за това. Не съм казала това. Това... Всъщност... Сега Серкан нали не си ме спомня...
Мело И Дениз реши, че може би ще си спомни...
Айфер: Заради това е?
Еда: Да.
Айфер: Само че отидохте твърде далеч. Добре, каза за играта на любов и дори го приех, подкрепих. Но какво означава да насрочиш сватбен ден? Няма да ти позволя да направиш нещо, от което няма връщане назад, Еда!
Мело: Но той се припомня... Малко по малко....
Айфер: Какво ще правите ако Серкан не си спомни...С Дениз ще имате ли деца? Какво ще правиш?
Мело: Стига вече толкова преувеличи. Нали така?
Айфер: Еда, това няма как да стане. Това...
Еда: Остана малко време, ще си спомни. Дай ми малко време.
Айфер: Добре, ще ти го дам. Една седмица.
Еда: Една седмица?!
Мело: Ааа, много малко време.Не може, не може.
Айфер: Имаш само една седмица. Ако Серкан те помни, добре. Ако ли не, играта свършва. Разбра ли? Кълна се, Еда. Кълна се, повече няма да ме видиш. Ако трябва, аз ще разваля тази игра. Една седмица.
Мело: Дори съдия-изпълнителите не дават само седмица...
Айфер: Мело!
Мело: Една седмица и хубаво време. Много ли е сериозна?
Еда: Твърде сериозна.
Мело: Сами си създадохме проблем.
Еда: И то голям.
Мело: Ако не си спомни...
Еда: Ще загубя едновременно леля и Серкан.
Келнер: Г-н Серкан, добре дошъл. Заповядайте на вашата маса.
Серкан: Моята маса?
Еда: Спомнил си е това място.
Серкан: Еда? Какво правиш тук?
Еда: Всъщност, ти защо си тук?
Серкан: Искаш ли да седнеш? Честно казано, не знам защо съм тук. Имах нужда от малко свеж въздух, затова излязох навън. И пътят ме доведе тук.
Еда: Тоест, идваш за първи път тук ?
Сиркан: Да.
Еда: Между другото, кафето тук е много хубаво. Приготвят го на жарава, пий внимателно. Много е горещо, можеш да изгориш устните си.
Серкан: А ако не се изгоря?
- Пий внимателно, много е горещо. Иначе щи изгориш устните си
- Толкова ли е горещо?
- Много!
- Колко много?
- Достатъчно, да изгориш устните си.
- Важно е, да не изгориш твоите...
Серкан: Много е горещо. Ще ти кажа нещо. Случи се нещо странно. Дойдох тук... Не знам защо, но дойдох. Сервитьорът знае кой съм, и ми каза, че мога да седна на моята маса. Изглежда това е моята маса. Но най-странното е...Откакто дойдох тук се чувствам прекрасно. И ми е толкова спокойно. Това е странно.
Еда: Тогава ще те оставя сам с твоето спокойствие. Ще се видим утре.
Серкан: Момент. А ти защо дойде тук в толкова късен час?
Еда: Казах ти, че тук приготвят много хубаво кафе, често идвам тук. И още. Тази маса си е твоя, Серкан, ти я взе под наем. Можеш да идваш тук по всяко време.
Следващата сутрин в офиса.
Еда: Купих ти кафе от вчерашното кафене.
Серкан: Благодаря.
Еда: Да ти е сладко.
Селин: Добро утро, любими.
Серкан: Жената, която озарява моя ден.
Селин: Купих ти кафе.
Серкан: Колко ми върви!
Еда: Само че във фирмата любовта е забранена.
Серкан: Наясно съм, Еда, защото това правило го измислих аз.
Еда: Тогава спазвай правилата.
Серкан: Еда Йълдъз! Скоро ще започнеш да ме учиш като директор.
Еда: Ти от това се нуждаеш.
Серкан: Добре, права си. Нека има любов в този офис.
Еда: Какво е това? Какво се промени?
Серкан: Еда, няма да повярваш, толкова съм влюбен...че не мога да се сдържам. Затова, забрави. Това правило го няма вече.
Еда: По-добре съм, само че, това не твоята градина за игри, Серкан.
Серкан: Кого да гледам.
Ферит: Добро утро.
Джерен: Добро утро. Какво е това?
Ферит: Малък подарък.
Джерен: Ферит, все още ли? Защо не искаш да приключиш с това?
Ферит: Не приключвам, защото това е твое. И на никого повече няма да помогне, твое е. Добре, ако не искаш, можеш после да го изхвърлиш. Но поне го отвори и виж, нищо няма да загубиш. Между другото повярвай, че това вътре е твоята съдба, Джерен. Надявам се, че ще ти хареса.
„Световноизвестният дизайнер на обувки Федерико...Ви кани на изложба на обувки стил Модерн.“
Изложба на обувки?
Това беше 1-ва част от епизода, 2-та ще кача, когато някой от вас се разпише!
Аз пак съм тук,
защото днес е денят за 32 епизод на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми Излъчен на 20.02.2021 Кратко съдържание:
Еда продължава играта на любов, определя дата на сватбата месец по-рано, но на следващия ден съжалява за прибързаното си и необмислено решение.
Селин е обезпокоена от поведението на Серкан, измисля план Дениз непрекъснато да бъде в офиса, близо до Еда.
След поредната криза в офиса, Еда успява да спаси проект, за благодарност екипът на фирмата получава покана за кратка почивка извън града.
Селин прави всичко възможно да осуети отиването на Еда в хотела, предприема действия, с които да направи невъзможно провеждането на презентацията.
Научавайки за затрудненията в офиса, Серкан помага на Еда, презентацията е проведена успешно, двамата отиват при останалите от екипа.
Серкан организира парти – изненада за рождения ден на Селин, случващото се силно натъжава и разстройва Еда, и тя напуска партито.
Мело сигнализира за изчезването на Еда, всички тръгват да я търсят, Селин остава сама, сърдита и ядосана.
Серкан намира Еда, контузена след падане, заради лошото време се приютяват в барака в гората.
Хаштаг на епизода: #aşkyasak Любовта е забранена /превод Гугъл /
Sen Çal Kapımı 32. Bölüm 1. Fragmanı
https://www.youtube.com/watch?v=LSC3pVAxHXs
Sen Çal Kapımı 32. Bölüm 2. Fragmanı
https://www.youtube.com/watch?v=-oa9GRvEFi4
Еда: Какво съм направила? Какво съм направила? Какво?! Мело!
Серкан: Защо не ми излизаш от ума? Най-добре да взема душ.
Еда: Мело! Къде си, Мело! Глупачка! Глупава Еда! Глупачка!
Селин: Дениз, къде си? Трябва да поговорим.
Дениз: В кафенето съм, ела.
Селин: Беше заспал с поканата.
Дениз: Мислиш, че помни ли?
Селин: Не знам. Но между Серкан и Еда има някаква връзка. Връзка, която може да наруши целия порядък на Серкан и да го обърка.
Дениз: Добре, какво ще правим?
Селин: Няма да позволим да са заедно на едно място.
Дениз: Селин, работят в една и съща фирма, нали си наясно?
Селин: Ти ще пречиш на Еда, а аз ще преча на Серкан. В една фирма сме, за мен е по-лесно. А теб трябва да те вкарам във фирмата по някакъв начин.
Дениз: Серкан няма да иска присъствието ми.
Селин: Ще намерим някакъв начин, ще измисля нещо.
Дениз: Виж, не искам да се поставям там в глупаво положение.
Селин: Ще го уредя, довери ми се. Серкан няма да ми откаже.
Дениз: Добре, разбрахме се. Селин, Еда дойде.
Селин: Какво да правя?
Дениз: Мини отзад.
Селин: Как ще изляза оттук?
Дениз: Еда, добре ли си? Проблем ли има?
Еда: Не съм добре. Какви ги вършим? Създадохме си проблем. Какво значи да напечаташ покани? Така съм ти ядосана. Аз съм идиотка.
Дениз: Стой, успокой се. Дай да поседнем.
Еда: Дениз, какво направихме? Какви ги свършихме? Добре, в онзи момент ми се стори правилно, но...веднага назначихме дата за сватба, Дениз.
Дениз: Еда, това също е част от плана. И поканите са част от плана. Всичко вървеше много добре, защо изведнъж се паникьоса?
Еда: Много далече отидохме. Прекалено далеч, Дениз. Напечатахме покани за сватбата и назначихме дата. Добре, да допуснем, че сме го направили. Направихме го. Как ще отменим това? Какво оправдание ще измислим? Това ме тревожи.
Дениз: Еда, не се притеснявай, дотогава Серкан ще бъде влюбен в теб. Видях това в очите му.
Еда: А ако не се влюби?
Дениз: Еда, ще те попитам нещо. Моля те, отговори ми. Защо започнахме тази игра?
Еда: Защо да я започваме? Разбира се, за да се върне Серкан при мен.
Дениз: Точно така! И върви много добре, Серкан полекичка приближава точката, която искаме. Виждам ревността в очите му. Тази ревност ще го накара да се влюби в теб, повярвай ми. Имаш ли по-добри идеи?
Еда: Не. Не, но много се страхувам. Страхувам се като луда, какво да направя?
Дениз: Виж, щом си изминала толкова път...Ще бъде глупаво да се върнеш назад. Само въпрос на време е Серкан да се влюби в теб, довери ми се. Виж, дай да ти приготвя вкусно кафе, ще ти се отрази добре. Вдигни високо глава, иди във фирмата и продължавай играта. Разбрахме ли се?
Еда: Добре, хубаво. Идвал ли е някой?
Дениз: Прекрасно. Един приятел се отби във връзка с кафенето, за това говорихме. Извинявай, телефонът звъни. Ало!
Селин: Трябва да действаме веднага. Не можем да рискуваме Еда да се откаже. Трябва да ти намеря работа във фирмата. Ще ти позвъня.
Дениз: Добре, ще го уредя. Ще дам тази работа на способен приятел, няма проблем. Кафето идва веднага.
Ферит отива в кабинета на Джерен, тя го посреща резервирано, няма време да се занимава с кактуси и цветя, станало ли е нещо?
Скрит текст:
Ферит: Джерен, за Бога, успокой се. Аз съм партньор в холдинга, а ти адвокат. Мога да идвам тук по друг въпрос, нали?
Джерен: Да, прав си. Извинявай. Как мога да помогна?
Ферит: Провери ли пощата? Имаме проблем, отказали са проекта в Кемербургаз.
Джерен: Защо? Защо е станало такова нещо?
Ферит: И аз това дойдох да попитам. Ще бъде добре, ако подготвиш, каквото е нужно, преди Серкан да задава въпроси. Бързаме, спорна работа.
Джерен: Да, прав си. Извинявай. Как мога да помогна?
Ферит: Провери ли пощата? Имаме проблем, отказали са проекта в Кемербургаз.
Джерен: Защо? Защо е станало такова нещо?
Ферит: И аз това дойдох да попитам. Ще бъде добре, ако подготвиш, каквото е нужно, преди Серкан да задава въпроси. Бързаме, спорна работа.
Еда: Добро утро. Какво става? Каква е тази тишина?
Лейля: Малко изчакай, скоро ще се разрази буря.
Серкан: Лейля!
Еда: Какво става там?
Серкан: Лейля!
Еда: Серкан, какво става? Защо крещиш?
Серкан: Какво става ли, Еда? Какво става ли? Проектът в Кемербургаз, над който работихме седмици наред, вече го няма. Отказали са се. Оттеглят го. Нямаме проект. Защото сме отделили малко внимание, не сме отдали нужното значение, тоест...Човекът, ръководил този проект, не е изпълнил работата си както трябва.
Еда: Заради това ли крещиш? Какво ще направиш? Така ли ще решиш проблема? Ще намериш виновния и ще го накажеш ли?
Серкан: Изглежда не разбра. Нищо не може да се реши. Защото проектът, който имахме, вече го няма. Защото клиентът...Не е харесал нашата работа и ни е отнел проекта. Ако искаш, първо прочети това, преди да коментираш.
Еда: Обади ли се?
Серкан: Моля?
Еда: Обади ли се на клиента?
Серкан: Подиграваш ли се с мен? За какво да му звъня? Да попитам жената как се готвят кюфтета ли?
Еда: Серкан, те не са роботи в кухня, хора са. Разговарят и разбират това, което им говорят.
Серкан: Моля те, дай да не смесваме всичко, нищо подобно няма. Работата е едно, отношенията са друго. Ясно ли е?
Еда: Това е мой избор. Докато те нямаше, така решавах проблемите. И успях от всяка криза да направя възможност.
Серкан: Криза - възможност? В такъв случай, какво правя тук аз, Еда Йълдъз? Няма да споря с теб. Права си, да. А, Джерен, видя ли? Видя ли?
Джерен: Да, получих същото писмо.
Серкан: Добре, какво е положението? Какви са компенсациите? Ще плащаме ли нещо?
Джерен: Опитвам се да се договоря с адвокатите на отсрещната страна. Но разбира се, могат да поискат полагащото се по право.
Серкан: В такъв случай, Джерен, направи необходимото. И ме дръж в течение, да уредим това веднага.
Джерен: Добре.
Еда: Един момент. Какво правите?
Джерен: Правим необходимото. Има определени процедури в такива случаи.
Еда: А какво става с човешките отношения.? Много е лесно. Да се позвъни, да се поговори. Ще се обадим на клиената и ще поговорим. Защо поемате по друг път? Добре, аз ще го направя.
Серкан: Не. Еда, няма да го правиш и няма да докосваш телефона. Защото вече съм тук и ще бъде така, както аз кажа. Разбра ли? Джерен, моля направи необходимото. После ще поговорим.
Джерен: Добре, г-н Серкан.
Серкан: Благодаря.
Еда: Аз съм партньор в тази фирма. Тоест имам право да се намесвам.
Серкан: Точно така, Еда. Благодарен съм за това, което си направила за два месеца. Да, много добре, прекрасно, но вече съм тук. Затова решенията ми ще бъдат приети, а ти не можеш да направиш нищо, докато не кажа.
Еда: Не мисля, че можеш да управляваш тази фирма. Тоест, проблемите ти със здравето и паметта пречат на това.
Серкан: Значи, така стоят нещата, Еда. Нямам проблеми с паметта. Моята памет не помни само теб. Тоест, няма никакви проблеми с работата.
Еда: Този, който не помни какво е правил през последната година, не може да взема решения в тази фирма.
Серкан: Много професионално, просто прекрасно, опитваш се да ме накажеш. Но извинявай, това няма да стане. Разбирам те, още си ядосана, че не те помня, разбирам те, но...
Еда: Не се прави на толкова важен, Серкан Болат, светът не се върти около теб. Вече ни си важен за мен. И аз не съм ти ядосана. Аз съм с Дениз, продължавам живота си.
Серкан: Колко хубаво стигнахме до тази тема. Ето какво ми е интересно. Щом като между нас е имало такава невероятна любов, как така внезапно, за един ден решаваш да се омъжеш за някого?
Еда: Не исках да се боря още един ден за любов, която беше продадена за един ден. Тоест, както ти лесно успя да ме забравиш, аз така лесно се отказах от теб.
Серкан: Така ли?
Селин: Любими. Попречих ли ви?
Серкан: Ами...
Еда: Не, темата е приключена, на нищо не си попречила. Като нормален човек ще позвъня на клиента. И ще уредя всичко. Ще те уведомя.
Серкан: Разбира се, че няма да го направиш. Няма да го направиш. Лейля, къде е водата с лимон? Къде е водата с лимон?
Джерен: Еда, какво направи? Успя ли да говориш с другата страна за проекта в Кемербургаз?
Еда: Ахъ, обадих се и се погрижих. Отказаха се да отменят проекта.
Скрит текст:
Мело: Серкан ли звъни? Отговори, хайде, отговори вече. Джерен: Добре, Серкан знае ли?
Еда: Не, но очаква да му се обадя. Сега бесен ходи напред-назад в кабенета.
Мело: Добре, но той не е ядосан на това. Той се ядоса, като видя поканите за сватба. И не можеше да излее гнева си върху никого. Разкъсва се, а ти го знаеш и го притискаш.
Еда: Това е от любов, Мело, продължаваме играта.
Мело: Поканите за сватба, какво ще правим с тях? Сигурно ще се жените. Трябва ли да купим и сватбена рокля?
Джерен: Да, Еда, какво направихте? Щом поканите са готови и сте определили дата за сватба, кака Айфер знае ли за това?
Еда: Леля беше на почивка, нищо не съм й казала, забравих за нея.
Джерен: Браво, всеки път, когато правиш нещо, забравяш да мислиш за другите. Тръгвам си, нямам време за губене за вашите игри.
Еда: Не, но очаква да му се обадя. Сега бесен ходи напред-назад в кабенета.
Мело: Добре, но той не е ядосан на това. Той се ядоса, като видя поканите за сватба. И не можеше да излее гнева си върху никого. Разкъсва се, а ти го знаеш и го притискаш.
Еда: Това е от любов, Мело, продължаваме играта.
Мело: Поканите за сватба, какво ще правим с тях? Сигурно ще се жените. Трябва ли да купим и сватбена рокля?
Джерен: Да, Еда, какво направихте? Щом поканите са готови и сте определили дата за сватба, кака Айфер знае ли за това?
Еда: Леля беше на почивка, нищо не съм й казала, забравих за нея.
Джерен: Браво, всеки път, когато правиш нещо, забравяш да мислиш за другите. Тръгвам си, нямам време за губене за вашите игри.
Еда: Нека почака малко.
Мело: Не бъди глупава, вдигни.
Еда: Отговарям тогава.
Серкан: Къде си?
Еда: Пием кафе с Мело.
Серкан: Можеш ли да дойдеш тук веднага, Еда?
Еда: Какво означава това? Какво означава „веднага“?
Серкан: Еда, виж, имаме спешна ситуация. Трябва да говоря с теб, така че можеш ли да дойдеш веднага?
Еда: Ако е толкова спешно, сам ела.
Мело: В лицето му ли затвори? Това е глупаво, той няма да дойде.
Еда: Ще дойде.
Мело: Роботът, който познавам, никога няма да дойде.
Еда: Ще видим. Ще дойде.
Мело: Мисля, че няма. Да се обзаложим на 50 лири.
Еда: 100 лири.
Серкан: Луда. Ще полудея, ще полудея.
Мело: Както виждаш, не идва. 50 лири са мои.
Еда: Пет, четири, три, две...
Мело: Дойде. Идва.
Серкан: Еда. Да ти е сладко. Имаме проблем. Щеше да ми кажеш нещо. Чакам.
Еда: А, това ли? Нали ти казах.
Серкан: Не си ми казала нищо, Еда.
Еда: Казах, че ако говорим като нормални хора, всичко ще се оправи.
Серкан: Какво стана? Добре. Какъв е резултатът?
Еда: Резултатът... Звъннах, говорих...Промениха решението да се откажат.
Серкан: Добре.
Еда: И както се досещаш, искат аз да се заема с проекта. Утре ще дойдат във фирмата да ни навестят.
Серкан: Г-н Йълдъръм ще дойде тук?
Еда: Да, искаше да дойде. Тук трябва да ми благодариш.
Скрит текст:
Серкан: Тъй като свърши работата си, очакваш благодарност, така ли?
Еда: Не, не е заради това, не.
Серкан: А за какво?
Еда: Нали не ти харесват моите методи.
Серкан: Грешен е. Както и да е.
Еда: Уредих го по свой начин, трябва да ми благодариш за това. Не искам извинение, просто благодари.
Серкан: Добре. Благодаря, Еда Йълдъз.
Еда: Не чух. Ти чу ли?
Мело: Не, кълна се, не чух нищо. Не чух.
Серкан: Благодаря, Еда.
Мело: Ето това е!
Серкан: Голяма късметлийка си. Разбра ли? Късметлийка и човек, който изобщо не следва правилата.
Еда: Тогава върви и играй по твоите правила.
Серкан: Не се тревожи, Еда. Списъкът с правилата скоро ще бъде готов. Така че...Чакай.
Дениз: Изненада!
Еда: Живот мой, добре дошъл! Какво правиш тук? Скъпи, ела. Ела тук.
Мело: Да мина между вас.
Еда: Не, не е заради това, не.
Серкан: А за какво?
Еда: Нали не ти харесват моите методи.
Серкан: Грешен е. Както и да е.
Еда: Уредих го по свой начин, трябва да ми благодариш за това. Не искам извинение, просто благодари.
Серкан: Добре. Благодаря, Еда Йълдъз.
Еда: Не чух. Ти чу ли?
Мело: Не, кълна се, не чух нищо. Не чух.
Серкан: Благодаря, Еда.
Мело: Ето това е!
Серкан: Голяма късметлийка си. Разбра ли? Късметлийка и човек, който изобщо не следва правилата.
Еда: Тогава върви и играй по твоите правила.
Серкан: Не се тревожи, Еда. Списъкът с правилата скоро ще бъде готов. Така че...Чакай.
Дениз: Изненада!
Еда: Живот мой, добре дошъл! Какво правиш тук? Скъпи, ела. Ела тук.
Мело: Да мина между вас.
Селин пресреща Серкан в залата, задейства планът си с Дениз.
Селин: Серкан, може ли да поговорим за две минути? Няма да отнеме много време.
Серкан: Да поговорим.
Селин: Искам да обновя кабинета си.
Серкан: Може.
Селин: Искам да работя с Дениз, като дизайнер.
Серкан: С г-жа Дениз, с която работихме преди?
Селин: Не.
Серкан: Тогава кой?
Селин: Дениз, годеникът на Еда. Мисля, че има стил.
Серкан: Минутка. Мислиш, че Дениз, годеникът на Еда има стил? И искаш да работиш с него?
Селин: Просто си помислих, че няма да е хубаво, ако отида при друг дизайнер, когато го има годеникът на Еда.
Серкан: Не би било много грозно, но...Ако си решила така, тогава...Добре тогава.
Дениз: Еда, Помоли ме да ти помогна и аз ти помагам.
Еда: Добре, но... Но аз измислих тази игра. Така че трябва да знам какво правиш, нали, Дениз?
Дениз: Да, разбирам, но повярвай ми, нямах време да ти се обадя. Ако не бях отговорил, щеше да започне да се съмнява. Знаеш, че ни следи постоянно.
Еда: Добре, разбрах, той ни тества по свой начин. Гледа, дали между нас има любов или не. Колко време ще отнеме дизийн за кабинета на Селин?
Дениз: Колко ще отнеме? Ще продължи толкова, колкото е необходимо, за да накараме Серкан да полудее от ревност.
Еда: Така ли мислиш? Ще видим. Не бъди много искрен. Нека има разстояние между вас.
Дениз: Добре.
Неспособен да си обясни и да се справи със собствените си тревожни и неразбираеми все още нови вълнения и емоции, свързани с Еда, наблюдавайки ги как общуват с Дениз.... пък сега и Дениз ще бъде непрекъснато пред очите му... Серкан се залавя да „затяга „ дисциплината в офиса.
Серкан: Какво е това? Луна парк ли сме? Какво е това? Малък офис ли сме? Ние сме най-добрата архитеркурна компания в Турция. И почти първата в Европа. Неприемливо е. Изживяват любовта си тук. Любов. Какво е това? Това е невъзможно, не искам. Правила и само правила, Енгин! Нужни са правила. Ще изригна сега, като вулкан. Нали не искаш вулканът да избухне? Ясно? Повярвай не искаш, нито някой ще поиска, всички ще залича.
Енгин: Добре. Остави тази работа. Аз ще се оправя, братко.
Енгин: Ердем, сложи всички предупреждения в ясно видими места, нали?
Лейля: Какво става? Какво е това? Какво прави? Г-н Енгин?
Еда: Какво е това?
Ердем: Поставям правилата.
Еда: Ще ми обясниш ли това? Какво е?
Серкан: Енгин... Енгин го направи. Поговорихме с него малко, решихме да въведем нови правила в офиса, това е едно от тях. Но не това имах предвид...Така го е разбрал, но нищо. Правилото си е правило.
Еда: Нямаш право на това. Не можеш да решаваш вместо хората.
Серкан: Така ли? Когато за последно проверих... Разбира се, ако си спомням правилно...Собственик на този офис съм аз, нали? Затова мога да правя каквото си искам.
Еда: Не си единственият собственик, но си собственик на офиса. Собственик на фирмата, тоест, но не и на хората. Затова не сме твоя собственост.
Серкан: Еда, колко е некрасиво. Собственост и т.н. Не съм казал това, нямам това предвид. Не казвай нещо, което не съм казал.
Еда: Имаш нещо против любовта? Притеснява те, че хората се влюбват един в друг?
Серкан: Еда, ако помниш, имам приятелка. Защо трябва да ме притеснява?
Еда: Имаш приятелка, но не си влюбен.
Серкан: Не съм казал това. И не става въпрос за мен, Еда
Еда: Става въпрос за теб, Серкан. Държиш се като най-учтивият, но в теб няма капка учтивост. Държиш се, сякаш нямаш душа. Погледни себе си, държиш се като бездушен робот.
Серкан: Тогава, ако съм разбрал правилно...Очакваш от мен учтивост, Еда. Ще го кажа така - ние сме партньори. Не си в миналото ми и няма да бъдеш в моето бъдеще. Ние съществуваме само в тази сграда или по-скоро нашето партньорство. Разбра ли?
Еда: Ето такъв човек си! Добре, че си загуби паметта, Серкан. Поне успях да забележа Дениз. И да се отърва от робот като теб.
Серкан: Еда!
Еда: Пусни ме, не ме докосвай!
„Никой, освен мен, не може да те докосва!“
Серкан: Никой, освен мен, не може да те докосва...
Еда: Какво каза? Какво каза току-що?
Серкан: Нищо, нищо не казах. Извинявай, извинявай, знам...Много те притискам... Извинявай.
Еда: Добре. Няма проблем.
шепот с гласа на Еда: „Никой, освен мен, не може да те докосва!"
Еда: Мело, забравих поканата на стълбите! Интресено дали леля си е дошла?
Мело: Момиче, не говори глупости. Како Айфер!
Еда: Не, не е дошла. Дай пет!
Мело: Това е добре, можем да поговорим. Как ще се справим с годежа и сватбата?
Еда: Разбира се, оставих я на стълбите.
Айфер: Минете там.
Мело: Очевидно ни хванаха. Както всеки път.
Айфер: Какво е това?
Еда: Лелче, това е...
Айфер: Какво?
Еда: Изненада... Дениз... Дениз е напечатал поканата. Ние... Серкан... Нашата игра...
Айфер:Почакай, правите го за да ревнува Серкан.
Мело: Игра, игра е.
Айфер: Вярно, игра на любов. И като не изревнува, какво каза Дениз? „Да идем да вземем дата за брак“ Това ли каза Дениз, Еда?
Еда: Не, все още не сме говорили за това. Не съм казала това. Това... Всъщност... Сега Серкан нали не си ме спомня...
Мело И Дениз реши, че може би ще си спомни...
Айфер: Заради това е?
Еда: Да.
Айфер: Само че отидохте твърде далеч. Добре, каза за играта на любов и дори го приех, подкрепих. Но какво означава да насрочиш сватбен ден? Няма да ти позволя да направиш нещо, от което няма връщане назад, Еда!
Мело: Но той се припомня... Малко по малко....
Айфер: Какво ще правите ако Серкан не си спомни...С Дениз ще имате ли деца? Какво ще правиш?
Мело: Стига вече толкова преувеличи. Нали така?
Айфер: Еда, това няма как да стане. Това...
Еда: Остана малко време, ще си спомни. Дай ми малко време.
Айфер: Добре, ще ти го дам. Една седмица.
Еда: Една седмица?!
Мело: Ааа, много малко време.Не може, не може.
Айфер: Имаш само една седмица. Ако Серкан те помни, добре. Ако ли не, играта свършва. Разбра ли? Кълна се, Еда. Кълна се, повече няма да ме видиш. Ако трябва, аз ще разваля тази игра. Една седмица.
Мело: Дори съдия-изпълнителите не дават само седмица...
Айфер: Мело!
Мело: Една седмица и хубаво време. Много ли е сериозна?
Еда: Твърде сериозна.
Мело: Сами си създадохме проблем.
Еда: И то голям.
Мело: Ако не си спомни...
Еда: Ще загубя едновременно леля и Серкан.
Келнер: Г-н Серкан, добре дошъл. Заповядайте на вашата маса.
Серкан: Моята маса?
Еда: Спомнил си е това място.
Серкан: Еда? Какво правиш тук?
Еда: Всъщност, ти защо си тук?
Серкан: Искаш ли да седнеш? Честно казано, не знам защо съм тук. Имах нужда от малко свеж въздух, затова излязох навън. И пътят ме доведе тук.
Еда: Тоест, идваш за първи път тук ?
Сиркан: Да.
Еда: Между другото, кафето тук е много хубаво. Приготвят го на жарава, пий внимателно. Много е горещо, можеш да изгориш устните си.
Серкан: А ако не се изгоря?
- Пий внимателно, много е горещо. Иначе щи изгориш устните си
- Толкова ли е горещо?
- Много!
- Колко много?
- Достатъчно, да изгориш устните си.
- Важно е, да не изгориш твоите...
Серкан: Много е горещо. Ще ти кажа нещо. Случи се нещо странно. Дойдох тук... Не знам защо, но дойдох. Сервитьорът знае кой съм, и ми каза, че мога да седна на моята маса. Изглежда това е моята маса. Но най-странното е...Откакто дойдох тук се чувствам прекрасно. И ми е толкова спокойно. Това е странно.
Еда: Тогава ще те оставя сам с твоето спокойствие. Ще се видим утре.
Серкан: Момент. А ти защо дойде тук в толкова късен час?
Еда: Казах ти, че тук приготвят много хубаво кафе, често идвам тук. И още. Тази маса си е твоя, Серкан, ти я взе под наем. Можеш да идваш тук по всяко време.
Следващата сутрин в офиса.
Еда: Купих ти кафе от вчерашното кафене.
Серкан: Благодаря.
Еда: Да ти е сладко.
Селин: Добро утро, любими.
Серкан: Жената, която озарява моя ден.
Селин: Купих ти кафе.
Серкан: Колко ми върви!
Еда: Само че във фирмата любовта е забранена.
Серкан: Наясно съм, Еда, защото това правило го измислих аз.
Еда: Тогава спазвай правилата.
Серкан: Еда Йълдъз! Скоро ще започнеш да ме учиш като директор.
Еда: Ти от това се нуждаеш.
Серкан: Добре, права си. Нека има любов в този офис.
Еда: Какво е това? Какво се промени?
Серкан: Еда, няма да повярваш, толкова съм влюбен...че не мога да се сдържам. Затова, забрави. Това правило го няма вече.
Еда: По-добре съм, само че, това не твоята градина за игри, Серкан.
Серкан: Кого да гледам.
Ферит: Добро утро.
Джерен: Добро утро. Какво е това?
Ферит: Малък подарък.
Джерен: Ферит, все още ли? Защо не искаш да приключиш с това?
Ферит: Не приключвам, защото това е твое. И на никого повече няма да помогне, твое е. Добре, ако не искаш, можеш после да го изхвърлиш. Но поне го отвори и виж, нищо няма да загубиш. Между другото повярвай, че това вътре е твоята съдба, Джерен. Надявам се, че ще ти хареса.
„Световноизвестният дизайнер на обувки Федерико...Ви кани на изложба на обувки стил Модерн.“
Изложба на обувки?
Това беше 1-ва част от епизода, 2-та ще кача, когато някой от вас се разпише!