С абсолютно нищо, въпросът не е на вина, а на причинно следствена връзка.
- Публикувана: 31 ян. 2025, 17:20 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 12:04 ч.
Каква е работата на мъжа при започване на връзка?
С абсолютно нищо, въпросът не е на вина, а на причинно следствена връзка.
Да, и причинно следствената връзка е навсякъде другаде, но не при тях самите
Аз го обясних просто преди и никой не ми каза иначе че не се съгласява/разбира.
Във сферата на връзките, жените задават правилата на играта. Мъжете като избор имат само или да я играят по тях спрямо възможностите им, или не. Съответно жените са тези които моделират поведението на мъжете що се отнася до връзките. Жената иска мъж Х, и само такъв допуска до връзка с нея, никой в свободния свят не може да я накара иначе. На останалите мъже каквото и да им е поведението, каквото и да си мислят, или искат, няма никакво отражение в реалния свят при връзките и никакво отражение върху жените - те не са във връзки с тях. Съответно поведението което виждаме е пряко следствие на селекцията на жените. Ако няма X, Y или Z качество при мъжете, това е защото не се селектира спрямо него. Ако се селектираше - мъжете щяха да се адаптират към него, отново кой колкото може (или иначе казано, предлагането рефлектира търсенето).
Тези които не им харесва наградата накрая на играта спрямо усилията нужни да спечелят не играят съответно.
Толкова е просто.
Във сферата на връзките, жените задават правилата на играта. Мъжете като избор имат само или да я играят по тях спрямо възможностите им, или не. Съответно жените са тези които моделират поведението на мъжете що се отнася до връзките. Жената иска мъж Х, и само такъв допуска до връзка с нея, никой в свободния свят не може да я накара иначе. На останалите мъже каквото и да им е поведението, каквото и да си мислят, или искат, няма никакво отражение в реалния свят при връзките и никакво отражение върху жените - те не са във връзки с тях. Съответно поведението което виждаме е пряко следствие на селекцията на жените. Ако няма X, Y или Z качество при мъжете, това е защото не се селектира спрямо него. Ако се селектираше - мъжете щяха да се адаптират към него, отново кой колкото може (или иначе казано, предлагането рефлектира търсенето).
Тези които не им харесва наградата накрая на играта спрямо усилията нужни да спечелят не играят съответно.
Толкова е просто.
Нее, Джентълмене, това е следствие не на това каква е селекцията на жените, а на това, че изобщо имат право на такава. И отговорът на мъжете е, че не могат да отговорят на исканото (или на знаят как) и абдикират. Вероятно защото не толкова отдавна не им се е налагало да полагат кой знае какви усилия и сега им идва изнанагорно.
Именно това е проблемът. Дали един човек има правилна преценка за себе си или не е без значение. И мъжът и жената може да си мислят че заслужават много повече, съответно нито жената ще влезе във връзка с такъв който не смята че е на нивото й, нито мъжът. Хората фактически не settle-ват, това мисля че всички ще се съгласим.
Но има и социален фактор който влияе на тази преценка, съответно влошава ситуацията допълнително. Както писахме преди за хилавият отличник и смотаната библиотекарка. Ако приемем че та са на едно равнище за връзка, само един от тях да е объркан означава че и двамата няма да намерят дълготрайна, качествена такава. А броят мъже/жени е горе-долу 50/50. Тоест за всяка грешна представа това рефлектира върху възможността на противоположния пол да достигне до заветната качествена връзка и семейство с деца.
Но има и социален фактор който влияе на тази преценка, съответно влошава ситуацията допълнително. Както писахме преди за хилавият отличник и смотаната библиотекарка. Ако приемем че та са на едно равнище за връзка, само един от тях да е объркан означава че и двамата няма да намерят дълготрайна, качествена такава. А броят мъже/жени е горе-долу 50/50. Тоест за всяка грешна представа това рефлектира върху възможността на противоположния пол да достигне до заветната качествена връзка и семейство с деца.
В първият параграф твърдиш, че правилната преценка няма значение, а във втория доказваш, че е от ключово значение.
Поради тоталното изпростяване на цялото общество, има повече простакеси и повече простаци.
Но това не би трябвало да влияе на хората, които желаят да поддържат едно по-високо ниво на възпитание и отношение.
Но това не би трябвало да влияе на хората, които желаят да поддържат едно по-високо ниво на възпитание и отношение.
Тоест сентенцията " По- добре сам, отколкото зле придружен", все по навлиза в обществото. Масово, и мъже и жени са сами и след 35- 40г.
Което, обаче хич не ми харесва. Но,това е новата реалност, без напъни, без компромиси, без съобразяване с другия.
Което, обаче хич не ми харесва. Но,това е новата реалност, без напъни, без компромиси, без съобразяване с другия.
Понеже оставам със същото впечатление.....все повече си мисля, че са толкова заблудени,че все така ще си останат на 35-40.И след десетина година ще има много жесток сблъсък с реалността........и.ще има чуденката "Що така стана?"
Зора на много от мъжете е, че трябва да предложат минимум толкова, колкото предлага жената. Тоест да имат поддържан вид, професия, да домакинстват, да помагат с дете в бъдеще, да са интересни, с хобита, спорт и т.н. Те горките, особено по-възрастните свикнали само да работят и да сменят гуми веднъж годишно, я идат на фитнес, я не, това да не им слугуваш им се струва нахално, затова го карат на виртуална любов, че по-достъпно и лесно.
В първият параграф твърдиш, че правилната преценка няма значение, а във втория доказваш, че е от ключово значение.
Поради тоталното изпростяване на цялото общество, има повече простакеси и повече простаци.
Но това не би трябвало да влияе на хората, които желаят да поддържат едно по-високо ниво на възпитание и отношение.
Но това не би трябвало да влияе на хората, които желаят да поддържат едно по-високо ниво на възпитание и отношение.
Преди не са намирали правилния човек, а просто някой. Затова и сега е по-трудно. Може би сме отишли леко в другата крайност и да сме станали несклоняеми на компромиси (въпреки че всъщност тези, които уж не правят компромиси, често са най-големите компромиси, и това им е просто оправдание), но откриването на правилния баланс е процес. Който не е задължително да бъде докаран до щастлив край обаче, тъй че е хубаво хората да почнат да си вадят правилните заключения, а не тези, които егото им мели по-лесно.