Каква е работата на мъжа при започване на връзка?

Мъжете, които рано са се отделили от техните, да учат или работят на друго място, са доста по-самостоятелни. Които са сами в чужбина, също. Оправят се чудесно, не остават неизпрани и готвят добре. Ако някой си търси сгодна женица, с която да дели наема, да му прислужва и разни други екстри към съвместното съжителство, това е друга тема.
Моите са възпитавани еднакво. Синът ми сгъва пране, прави фантастичен таратор, сандвичи и бургери. Няма начин сестра му да помага, а той само да си разцъква телефона и плейстейшъна, когато е вкъщи.

През така наречения социализъм, мъжете от дома на мама директно са отивали в общия дом с жена си. Затова и това поколение мъже, когато остане само по някаква причина, много трудно се оправя. После имаше един период в началото на прехода, когато щеш не щеш трябваше да се оправяш сам, кой емигрира, кой нещо друго. После дойде лесното, всичко наготово, интернет, телефони, мама, тате, малко или много работа има. Жените дръпнаха малко повече от към права, не им е нужен мъж за да съществуват, избират повече. Сега пък често заемат активната позиция, нещата се менят...

Аз мога да обясня, аз защо го правя несъзнателно. За всеобщия парадокс не нося отговорност, но го наблюдавам сред моите момчета в класа, и смятам, донякъде се дължи на това, че майките повече треперим над синове.
Аз го отглеждам сама от раждането. Мъжки авторитет никога не е имал. Възпитавам го само и единствено аз, майка ми ми помага  в чисто битов план.
По начало расте добър, чувствителен и неуверен. Това се опитвам да изкореня , без резултат. Тук по нищо не прилича на мен, нито му давам такъв пример, напротив. Никога не ме видя слаба, отказваща се, ревяща, крещяща.
Почти на 12 е сега, не беше такъв доскоро, но от година насам е адски инертен- цъкане на телефона, мързел, никакъв интерес към нищо.
Иначе го възпитавам да е работлив, карам го да работи, не го жаля.
Записвала съм го на всевъзможни дейности, карала съм го по тренировки и мачове къде ли не.
Ами , не, отказа се.
Вината ми е ,че съм допуснала да избера грешен донор за него.
Иначе никога не съм го лигавила.
Просто момчетата отдавна се модифицираха като слабият пол. Съжалявам.
Момиче нямам, но бих я възпитавала по същия начин, даже по- строго.
Но аз и никога не съм искала да имам дъщеря, исках си момче.
А за това,че мъжете не могат сами, говори и последният ми опит за връзка. Човекът си търсеше домакиня за вкъщи, по патриархата, с ракията и салатата.
Ами, не позна

Племенника ми е на почти 9 и е същия. игри, цъкане и мрънкане. за всичко мрънка, за всичко е на въпреки. нищо не иска да прави, квото го накараш - не можело сега, може ли по късно, хайде след малко - все си намира оправдание да не направи нещото което е накаран. просто ужасно е - не бих търпяла такова дете и две минути не знам  явно само майка му ще го търпи.....

В лесни времена сме засега, и това ще мине. По мое време, хаха не толкова далечно, като бяхме втори, трети клас, който имаше брат/сестра на градина, го взимаше след училище. Вкъщи сме си претопляли храна, там квото има. Като не ти харесва си стоиш гладен. Това пък да не се изкъпеш си беше за срам. Иначе е ясно и че глупости е имало, ама даже да се напиеш или напушиш беше невъзможно, че никой нямаше пари. То трябва да събираш 2 месеца от закуски за една бутилка (това края на 90-те, началото на новия век).

Всъщност не само вие си възпитавате момчетата, възпитава ги обществото. Като цяло първо проблемът е в това, че момчетата и момичетата трябва да се възпитават различно защото функионират различно. Ако учебната система беше справедлива тя щеше да разделя децата на момчета и момичета и да се обучават различно. Съвременната образователна система е феноменална за момичета: стоиш седнал кротко, говориш и ти говорят. Момчешкия свят не работи така. Първо те не могат да стоят седнали мирно и кротко, после те искат да пипнат, да експериментират, да разглобят, да разберат. Чак тогава знаят. Спорт и изпускане на парата също липсват. Вижте ги в паузите: момчетата тичат като бесни, а момичетата … стоят на групички … и си говорят.
След това за едно момиче е много лесно да влезе в света на възрастните. Винаги има майка на близо, нейна приятелка или друга жена, с която то бързо се идентифицира и влиза в света на възрастните.
При момчетата не е така. На момчето му трябва ментор, трябва му пример, трябва му авторитет, който да го въведе при възрастните. Това е един от основните проблеми. Авторитетът (ако ги има, а както виждаме често го няма) е на работа и прекарва само вечер или почивните дни с момчето. Момчето е през целия си ден заобиколено от жени: лелички в яслата, госпожи в градината, учителки в училище. После го водят при логопедката, при лекарката … Една малка част от ежедневно присъстващите са мъже - съвсем малко учители,  треньора и това е. Това е проблемът със съзряването на момчетата. Нека майките на момчета да споделят не пита ли детето им тях по-често отколкото баща си? Не изпитва ли срам/страх повече от баща си и за това да има като бариера между тях?
Дописвам: Друга съществена причина е, че жената е иззела всички утвърждаващи я действия и на мъжа е оставила едната работа. Взела е домакинството, взела е отглеждането, взела е планирането на семейните неща, взела е отпуските, уикендите … всичко. Сега знам, че ще кажете, че тя го прави щото мъжете са неспособни, но съвсем не е така. И тя е способна да си смени гума, но го кара него. Нощем като тропне нещо на двора пак тя го “ръчка” - “отиди да видиш”. Всъщност тя има разпределени роли и после се оплаква от ролеви модел. Вижте в обкръжението или в семейството си как когато мъжът е активен, готви, чисти, планира децата момчета са съвсем на друго ниво.

Оня ден в съблекалнята имаше 2-3 пискливи майки, с още по-пискливи дъщери. Бяха заели цялото помещение, разположени на трите стени и на 4 пейки. След като се ресаха и сушиха, си зарязаха купчините косми в мивката. Еми ето пример ни едните стават, ни другите ще стават. Как да не ги зареже мъжът с кеф? Та има кофти хора и готини хора. Респект си трябва към другия. Има ли го, все тая мъж или жена, то той ще се отнася добре към партньора си.

Критериите не са някаква фиксирана величина или права, която вдигаш и сваляш равномерно. За някои неща човек може да си затвори очите. За други абсурд да се правят компромиси.
Кой мъж ще вземе тези с космите ли. Ще си бъдат лика прилика с някой, който си разхвърля чорапите или не си пуска водата в тоалетната.

Абуто, браво на тези глупачки.

Добре е, че някои си знаят мястото и оставят квалифицираните мъже на квалифицираните жени

Защото ако за един по-образован, по-възпитан и по-културен мъж е трудно да си намери подходяща половинка, нали знаеш какво се случва с жените? Наскоро ми се наложи да отпечатвам нещо, свързано с моята специалност, и на мястото, където разпечатвах, мъжът първо ме пита - "Ама това вие ли сте?", а след това започна да се хили като идиот и да ме гледа с невярващи очи като някакво рядко полезно изкопаемо.

Няма и да крия, че за мен е важно мъжът да ме превъзхожда в тези отношения, така че наистина ми харесва, че такива мъже като теб, не ти знам квалификациите и не ми трябва да ги знам, остават евентуално за такъв тип жени като мен

Не си разбрала какво е написал Абуто.

Проблема е не, че те сменят с друг, а че другия е идиот, тоест той е по-по от теб. Това бие по самочувстивето, а там боли много.

В дългосрочен план и за връзка, не е задължително да са "еднакво квалифицирани".
Надгражда се с времето, развиваш се, променяш се.
Важното е единият, по-скоро мъжът да е по устойчив и трезв, балансьор, а жената да умее да тушира, когато нещата се разгорещяват, или "кривват" посредством нежност и женственост, не да е вечна контра и наливаща масло в огъня. Ако тя е много амбициозна, с бодилчета под дупенцето, все нещо да прави, енергията е хубаво да се насочва към градивни начинания. Трудно се балансира кариера, личен живот, свободно време и в същото време да съхраниш и най-ценното - здравето.

Аз не се надпреварвам, а споделям, преживявам и изживявам времето и ресурсите.
Не я искам с 2 висши, 5 квалификации, мезонета и диверсифицирания портфейл в няколко банки и множество активи в различни ниши, което не ме интересува, така както нея не трябва да я интересува, а да гледа другите неща, да умее да цени, съхранява и надгражда, поддържа с топлина, красота и още нещо.

Скатавки няма как да има. Има двустранно раздаване.

Животът е изключително динамичен в момента и колкото повече се фокусираме върху погрешните неща, толкова по-зле за човечеството, като цяло.

Травмираните хора са все повече и повече, нормалните разговори и запознанства стават кът, времето, спокойствието и свободата лукс.

Е, повечето девойки в тази възраст са така.
Ако се развият като красавици с останалите реквизити, няма да ги зареже съпругът им за някоя лела чистофайница, която не оставя коси в канала.

Един бивш ме обвиняваше, защото не съм такава и следователно не съм имала планове и мечти.
Моите не са грандиозни, имам 2 любими хобита, не съм на всяка маджа мерудия и не се смятам за тъпа. Двете ми висши не ми бяха полезни в този живот и не бих записала поредното, колкото да си запълвам времето и да се хваля.

Не че той отговаряше на горното, но това не му пречеше да изисква същото от мен.

Цял живот ще срещаш такива и мъже, и жени - едни ще се владеят по-добре, други ще бъдат като горния. Колкото по-малоценни се чувстват, толкова по-нервни реакции ще виждаш на тема твоето образование, реализация, постижения.
С времето ще свикнеш. А и в края на краищата не си влязла в копирния център, за да търсиш жених сред персонала там.

Между другото, чуя ли родител /жена или мъж/ да се хвали как е възпитавал детето си чрез бой, бягам бързо.

От един мъж искам да е мъж, а не баща или дете.