В продължение на януарската тема представяме:
„Царица“ е титла носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя. Първата достоверно засвидетелствана царица на България е сестрата на Георги Сурсувул, втора съпруга на Симеон Велики. Последната управлявала България царица е Йоанна Савойска – съпруга на цар Борис III.
Анастасия - Тервел
Няма сигурни сведения относно семейството на Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната му дъщеря Анастасия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие и бракът не се осъществява.
Има сведения ,че съпругата на друг български хан - Телериг е Мария, братовчедка на императрица Ирина Атинянката.
Княгиня Мария Българска е съпругата на Борис I Покръстител.
За нея е известно много малко — майка е на четиримата сина и двете дъщери на Борис: княз Владимир-Расате, княз Гавриил, цар Симеон I, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска. Името ѝ е засвидетелствувано само веднъж в приписка на известното Чивидалско евангелие от 867 г., която изброява царстващата фамилията на Борис I.
Цар Симеон се жени два пъти. От първата си съпруга, за която не се знае нищо, той има син на име Михаил. Може би заради незнатния произход на майка му, той е изключен от наследяването на трона и е изпратен в манастир.
От втората си съпруга, сестра на влиятелния аристократ Георги Сурсувул, Симеон има трима сина – Петър, който го наследява като цар на България през 927 г., Иван, Вениамин. Симеон има и няколко дъщери, една от които се опитва да ожени за император Константин VII, но замисълът му се проваля.
На 8 октомври 927 г. камбанен звън на църквата „Св. Богородица“ в Константинопол прогласява сключването на брачния съюз между Мария Лакапина и българския владетел Петър I и ромейската принцеса.
С този династичен брак се слага символичният край на продължилата десетилетия война между България и Византийската империя и се формира исторически прецедент – за пръв път от близо 300 години ромейска принцеса се венчае за „варварски“ владетел.
Съпругата на Цар Борис II по всяка вероятност е гъркиня.
Сключването на брака се отнася към периода 963-969 г., когато престолонаследникът Борис II е бил заложник в Константинопол. През 971 г. ромейска войска превзема Велики Преслав, семейството е пленено, отведено в Константинопол и лишено от знаците на царската власт. Предполага се, че е изобразена в миниатюрата от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица „Детронирането па цар Борис II в Константинопол“.
Заедно с Борис ІІ Цар Роман преживява унижението след превземането на Преслав от Йоан Цимисхи (969-976) да бъде отведен като пленник отново във византийската столица и да види поругаването на българските владетелски светини.
Императорът се отнася твърде жестоко с него, като заповядва той да бъде скопен. Мотивите му са да лиши българската царска династия от възможността да има престолонаследник.
Биляна е героиня на Димитър Талев от романа „Цар Самуил”.
Легендата разказва, че с цар Самуил се срещат и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров, забременява и ражда момченце Давид. При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня. От това съжителство се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена.
Ирина е българска царица, съпруга на цар Гаврил Радомир.
Бракът с нея е втори за Гаврил Радомир, който преди това е женен за дъщеря на унгарския крал Геза Унгарски (971-997), но този брак впоследствие е разтрогнат.
Ирина се жени за Гаврил Радомир около 999 г. От този брак се раждат петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове
Елена е българска царица – втора съпруга на цар Иван Асен I. Произходът й не е известен. Тя встъпва в брак с Иван Асен I на 13 години. Наречена е "новата царица", вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. От брака на Асен с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. След убийството на цар Асен, Елена се оттегля в манастир и приема името Евгения. Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява, тя заема почетно място като царица-майка.
Анна е българска царица, съпруга на царете Калоян и Борил.
Слухове разказват история, според която царицата се влюбила в пленения император Балдуин Фландърски. Тя изпратила писмо до знатния пленник, като му предлагала "да го освободи от пленничеството, ако пожелае да я вземе за жена и да я отведе в Константинопол”. Балдуин отказал предложението. Това превърнало страстната любов на царицата в омраза. Тя оклеветила Балдуин пред царя в опит за прелъстяване и Калоян заповядал да го убият.
Анна има брак и с цар Борил (по-късно се замонашва като монахиня Анисия).
През 1213 г. се Борил развежда с нея и се жени за Елизабет дьо Куртене, племенница на латинския император Хенрих Фландърски.
Първата жена на Иван Асен II е Анна, която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери.
През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235). От този брак той има четири деца.
От следващата си съпруга Ирина Комнина (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин, той има три деца.
Анна Ростиславна е 14-годишна когато е омъжена за българския цар Михаил II Асен.
През 1256 г. бащата на царица води преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, той сключва неизгоден за българите договор. Именно това става причина за убийството на царя. Михаил Асен бил смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на престола като цар Коломан II и веднага се жени за овдовялата Анна.
Линк към предишната тема: Кралски работи и клюки - януари 2025
Българските царици - част I
„Царица“ е титла носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя. Първата достоверно засвидетелствана царица на България е сестрата на Георги Сурсувул, втора съпруга на Симеон Велики. Последната управлявала България царица е Йоанна Савойска – съпруга на цар Борис III.
Анастасия - Тервел
Няма сигурни сведения относно семейството на Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната му дъщеря Анастасия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие и бракът не се осъществява.
Има сведения ,че съпругата на друг български хан - Телериг е Мария, братовчедка на императрица Ирина Атинянката.
Княгиня Мария Българска е съпругата на Борис I Покръстител.
За нея е известно много малко — майка е на четиримата сина и двете дъщери на Борис: княз Владимир-Расате, княз Гавриил, цар Симеон I, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска. Името ѝ е засвидетелствувано само веднъж в приписка на известното Чивидалско евангелие от 867 г., която изброява царстващата фамилията на Борис I.
Цар Симеон се жени два пъти. От първата си съпруга, за която не се знае нищо, той има син на име Михаил. Може би заради незнатния произход на майка му, той е изключен от наследяването на трона и е изпратен в манастир.
От втората си съпруга, сестра на влиятелния аристократ Георги Сурсувул, Симеон има трима сина – Петър, който го наследява като цар на България през 927 г., Иван, Вениамин. Симеон има и няколко дъщери, една от които се опитва да ожени за император Константин VII, но замисълът му се проваля.
На 8 октомври 927 г. камбанен звън на църквата „Св. Богородица“ в Константинопол прогласява сключването на брачния съюз между Мария Лакапина и българския владетел Петър I и ромейската принцеса.
С този династичен брак се слага символичният край на продължилата десетилетия война между България и Византийската империя и се формира исторически прецедент – за пръв път от близо 300 години ромейска принцеса се венчае за „варварски“ владетел.
Съпругата на Цар Борис II по всяка вероятност е гъркиня.
Сключването на брака се отнася към периода 963-969 г., когато престолонаследникът Борис II е бил заложник в Константинопол. През 971 г. ромейска войска превзема Велики Преслав, семейството е пленено, отведено в Константинопол и лишено от знаците на царската власт. Предполага се, че е изобразена в миниатюрата от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица „Детронирането па цар Борис II в Константинопол“.
Заедно с Борис ІІ Цар Роман преживява унижението след превземането на Преслав от Йоан Цимисхи (969-976) да бъде отведен като пленник отново във византийската столица и да види поругаването на българските владетелски светини.
Императорът се отнася твърде жестоко с него, като заповядва той да бъде скопен. Мотивите му са да лиши българската царска династия от възможността да има престолонаследник.
Биляна е героиня на Димитър Талев от романа „Цар Самуил”.
Легендата разказва, че с цар Самуил се срещат и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров, забременява и ражда момченце Давид. При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня. От това съжителство се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена.
Ирина е българска царица, съпруга на цар Гаврил Радомир.
Бракът с нея е втори за Гаврил Радомир, който преди това е женен за дъщеря на унгарския крал Геза Унгарски (971-997), но този брак впоследствие е разтрогнат.
Ирина се жени за Гаврил Радомир около 999 г. От този брак се раждат петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове
Елена е българска царица – втора съпруга на цар Иван Асен I. Произходът й не е известен. Тя встъпва в брак с Иван Асен I на 13 години. Наречена е "новата царица", вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. От брака на Асен с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. След убийството на цар Асен, Елена се оттегля в манастир и приема името Евгения. Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява, тя заема почетно място като царица-майка.
Анна е българска царица, съпруга на царете Калоян и Борил.
Слухове разказват история, според която царицата се влюбила в пленения император Балдуин Фландърски. Тя изпратила писмо до знатния пленник, като му предлагала "да го освободи от пленничеството, ако пожелае да я вземе за жена и да я отведе в Константинопол”. Балдуин отказал предложението. Това превърнало страстната любов на царицата в омраза. Тя оклеветила Балдуин пред царя в опит за прелъстяване и Калоян заповядал да го убият.
Анна има брак и с цар Борил (по-късно се замонашва като монахиня Анисия).
През 1213 г. се Борил развежда с нея и се жени за Елизабет дьо Куртене, племенница на латинския император Хенрих Фландърски.
Първата жена на Иван Асен II е Анна, която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери.
През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235). От този брак той има четири деца.
От следващата си съпруга Ирина Комнина (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин, той има три деца.
Анна Ростиславна е 14-годишна когато е омъжена за българския цар Михаил II Асен.
През 1256 г. бащата на царица води преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, той сключва неизгоден за българите договор. Именно това става причина за убийството на царя. Михаил Асен бил смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на престола като цар Коломан II и веднага се жени за овдовялата Анна.
Линк към предишната тема: Кралски работи и клюки - януари 2025
