Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 87 (м. февруари)

Руският ми е повече от ръждясал... не схващам тоя за какво се бори, честно казано. Не го и изслушах цялото но като си описва постановката в началото ме остави замислена какво точно прави и защо го прави така.

Неговото становище е, че l.reuteri НЕ вирее в млечна среда и това, което правим е нещо друго, това, което ферментираме не е l.reuteri, а нещо съвсем друго и че тези доктори Дейвис и Берг са някакви мушенгии, дето лъжат народа и му вземат парите, и показва как развъжда тоя бацил в дрожди, доматен и портокалов сок, но не и в мляко, в млякото нямало нищо

Т.е. ние с теб и сума ти и народ сме измамени и си въорбразяваме какво ли не...

Аз това което видях в началото беше там някакви 12 или 16 часа, за чий беше сложил тоя агар в млякото не разбрах, абе... джуркал там нещо си. Иначе то не е задължително да е в мляко наистина, има хора си правят в кокосово че не консумират мляко. Това не е новина.
На 16 часа и моето предимно още е на чорба, не разбрах защо такова време си е избрал. Поне като ще сравнява нещо, да сравнява същото. Аз не съм против да се пробват и изследват неща който има възможност, даже напротив - много би ми било интересно даже. Академичната работа я оставих зад гърба си преди години, но си ме човърка винаги... но и на тоя молодец постановката определено куца

Трагично премина моята първа седмица на режим. Колкото повече дни минават, толкова повече разбирам циганина, за който ви казах онзи ден от тикток.

Вместо симптомите ми да се подобряват, ставам по-зле. Разбира се, че не съм очаквал за 1 седмица да цъфна, но защо трябва да се влошавам? Освен глюкофажа, пия и вигантол, магнезий, цинк, ашваганда и витамин Д на капсули. По принцип съм си депресиран, но в последните дни съм направо в летаргия. Либидото ми е още по-зле. Енергията ми е по-зле. Всички тези отрови трябва да работят за обратното, а аз ставам все по-зле.

Да не говорим, че подцених режима на хранене и сега си плащам цената. С всеки изминал ден сладкото ми липсва все повече. Правих йогурт с боровинки и чиа, нищо. Събуждам се толкова гладен, че буквално последните ми сънища са за храна. Събуждам се като парцал, без никаква енергия, депресиран и слаб. Като се сетя, че пак ще ям едно и също и ми се иска и аз да хвърля всичко и да го карам като онези, които дискутирахме предния ден. И без това нямам никаква гаранция, че като се мъча с тия режими и тренировки диабета няма да ме удари. Сега осъзнавам, че яденето на боклуци, но поне на вкусни боклуци, е било едно от малкото удоволствия в моя живот. Нямам кантар в нас и не мога да се премеря, но килата и без да спазвам диети по някаква причина вървяха надолу. С това темпо до края на пролетта ще съм 80 кг. Не се харесвам грам на подобни килограми, може би си и имам комплекс от детството понеже бях от най-дребните и кльощави деца и респект никога не съм получавал, защото там (и не само там) играе правилото, че по-силния е господар. А може би просто си имам и друга сериозна болест, както си и предполагам. До такава степен съм отчаян от всичко, че тайно се надявах на изследванията да ми намерят неизлечим рак. Иска ми се просто да оставя всичко, да легна в кревата и да си чакам края без да ме интересува нищо вече. На тези години съм тотално сломен от живота и съсипан от обстоятелствата. Представям си, ако не дай си боже стигна до 50-60-70 как ще съм.

Здравейте, не съм влизала май тези дни във темата.
Аз чата не бях питала кога да тренирам, ходя по различно време, тази седмица ходя към 10.30ч, но пък разхождам кучо от 7.30 до към 9ч всяка божа сутрин, а това си е една стабилна тренировка за ръце 🤣, моя мен ме разхожда буквално 😉.. иначе в залата ходя по различно време. И сутрин съм ходила и на обед и вечер, общо взето, когато имам време като всички.
Аз въглехидрати гледам много да не ям. Днес и вчера са ми само от салати, но не съм ги изключила, ям и млечни, почти всекидневно, не съм изключвала и плодовете, ям ги ограничено, но не съм ги спирала никога. От тях ям киви, боровинки, ягоди, грейпфрут, портокал,домати, круши даже и банан понякога. Общо взето 1-2 пъти в седмицата си позволявам някакъв плод, какъвто има из вкъщи и ми се прияде. Млечни ям пълномаслени, не обезмаслени, както винаги, нито съм ги спирала, нито съм ги ограничавала, все пак не са кой знае колко като количество, така че не ги спрях. Явно на мен не ми пречат, пък и важно е и количеството. Взела съм си масло от авокадо, та може би месец овкусявам с него салатите, готвя с кокосово всичко и за всички вкъщи. Тази седмица ги минах домашните на моето меню, нито някой усети, нито възрази.
П.П Ванка, аз също бях така в началото, неможех да си представя как няма да мога да си хапвам сладко или да изпия 2 бири с картофи и пилешки хапки и т.н., и понеже се знам каква съм изключвах и вкарвах позволени и полезни храни поетапно поне месец. Не от един път едно по едно, такава съм си аз, ако го бях направила от раз сега още щях да пия Глюкофажа и да съм леш и да немога да стана от дивана до следобед. То ти си знаеш най-добре как се чувстваш, но дай си време. И на мен ми се яде сладко понякога многооо, пия протеин, взела съм си без захар диетичен, но е с подсладител пия една доза и ме връща от пътя, не че ми е много вкусно или изяждам някои плод, не че може, ама от 1 плод никой не е умрял, а вече ми и махнаха Глюкофажа, така че при мен не е фатално явно. Не се отказвай, иди на лекар за слабеенето, кажи, питай, има си причина щом е започнало преди Глюкофажа.
А за рак не си го и помисляй, там е друга битка, несравнима, с това се сблъскахме още на по 30г с ММ и минахме през това, не си го помисляй даже..

Я дай едно конкретно меню за ден. Да не се окаже, че не си на режима изобщо, а само да си мислиш, че си. Той се пак е нисковъглехидратен високомазнинен, а не само нисковъглехидратен. Може и храната да ти е малко и затова да си гладен. Мен йогурт с чия и боровинки няма да ме наяде никога. Дай си време, много бързо се отчайваш. Аз така се отказах от режима, следейки калориите си.

vankatap9030, оня ден ти писахме и аз, и други, че първите седмици няма да са ти весели, помниш ли? Вярно че си млад ама все пак не си малко дете, поне вземи се вслушай малко като питаш за съвети.
И да искаш да станеш нов веднага - няма как да стане. Това е все едно да направя една лицева опора и да тичам пред огледалото да гледам дали са ми пораснали мускулите Малко по-сериозно застани.
Дръж си солницата под ръка и продължавай, това е временно. А това че ядеш едно и също си е лично твой избор, има достатъчно какво да ядеш. Ако решиш, нали. Ако пък много твърдо си го наумил че ще страдаш - ами страдай си пък, ние не можем те спря...
Вярваш или не, от събраните тук вероятно има и които и по повече години от теб са си намирали комфорт в боклучавата храна и са се чувствали по същия начин. В минало време. Живи и здрави са си към момента, особено второто.

И като даваш менютоо конкректно моля.
Какви мазнини, колко? Какви протеини и  колко? Всичко.
А не ядох пиле със салата.

Ванката иска за 5 дена да стане бомба и да се чувства добре
Ванка ти  ме накара да се усмихна тази вечер 😁 Нормално е да усещаш липсата на въглехидрат, все пак си отрязал малко или много храна която си харесвал.
Бъди търпелив няма как да стане веднага и от  раз, а и щом си във върхова форма се въоръжи с голямо търпение, воля и желание за промяна 😁

Мрънкаш ли, Ванка? Няма нищо, ние сме тук и те слушаме…
Стегни се малко, шамаросай се и продължавай напред! Важно е да не се откажеш още в началото и е важно да положиш всичките си усилия да се справиш - заради теб, не защото леля ти щрака по клавиатурата. Не си търси оправдания, а за търпението писах и в предния пост. Попитай се едно нещо: Какво избирам? Лакомията или здравето? Отговори си честно и ще знаеш какво да правиш

Вземи си някой тахан от лешници, бадеми. И ядки. Като видиш зор, хапни малко.
С филето е ясно, че ще огладнееш.
Аз днес ядох свинска пържола с кашкавал и гъби, и една зелена салата и не ми се вечеря.
Само не се отказвай, не се отчайвай. И не си мисли глупости. Вземи си кантар. Хората се радват, че отслабват. Това е здраве. Ще ти стане по- леко да тренираш.
Стискам ти палци!

То ще е странно ако някой направи рязък преход от ядене на боклуци и намиране на комфорт в тях, към пълна липса на такива, че и на всичкото това отгоре и отрязване и на въглехидратите... И да ми каже някой че го е направил и е бил кукуряк, поне аз няма да му повярвам
Има време и да ти дойде силата, но това време не е в първите няколко дни.

Ванка в никакъв случай не  давай на заден, че после става лошо
Аз три пъти влизам във форма спря хранителния режим и хоп 10 кила отгоре да не са много но ужасно трудно и бавно и мъчително е свалянето.
На мен боклуците не ми липсват хич.

Аз нямам спомени.
Но сякаш ми беше лесно.
Защото беше правилния режим и не бях гладна.
А аз гладна ли съм - да не си ми пред очите.
Цял живот все пазех режими, ама те все включваха някаква форма на лишение или глад.
Та затова мисля ми беше лесно.

На мен не ми е било такъв зор, но аз и не направих такъв рязък преход. И си ядях до наяждане, а не да изям нещо си там дето после да казвам че не ме наяжда и да мрънкам по тоя повод. Ами като не си се наял, значи малко си ял - яж по повече.
Освен и че никога не съм била пристрастена към сладко, което също дърпа доста в посока нещастие, като го махнеш от раз. А на него не само че сигурно му е скучно да пие вода и му се струва поредното нещастие, ами и той не пие кафе и с махането на колата си е махнал и кофеина... тъжничко си е. Преживява се, но не е весело.
Ама като с години си се "трудил" да се докараш до тоя хал, това някоя и друга седмица да се адаптираш не е висока цена, според мен. А свикнеш ли с режима - нататък е лесно, това всички можем да го потвърдим.