Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 87 (м. февруари)

  • 31 589
  • 1 519
  •   1
Отговори
# 1 455
  • Мнения: 3 105
Не е внушение, хипогликемия е.
В такива случаи, яж протеини. Изяш 2-3 яйца намачкани с масло и сол например с няколко маслини, не захар.
В началото яж по-често, не се оставяй да огладняваш. 
Прекалено си млада да се оставяш на течението.

# 1 456
  • Мнения: 2 306
Ако й се дояде сладко, дали може да си смеси малко заквасена сметана с какао и еритритол примерно като кремче да стане? Сметаната засища и 3-5 лъжички ще са достатъчни според мен...

А изследвания на щитовидна жлеза имаш ли, Truck Lady?

# 1 457
  • Мнения: 3 105
Според мен не трябва нищо сладко да вкусва, ако иска да се оттърве от зависимостта към захар и сладкия вкус. Зависимостите се лекуват с само пълно въздържание.
По-скоро вариантът трябва да е заквасена сметана с малко ядки и няколко боровинки/малини от този сорт. Пак е като десерт, но без сладкия вкус.

# 1 458
  • Мнения: 15
Ако й се дояде сладко, дали може да си смеси малко заквасена сметана с какао и еритритол примерно като кремче да стане? Сметаната засища и 3-5 лъжички ще са достатъчни според мен...

А изследвания на щитовидна жлеза имаш ли, Truck Lady?

Прикачени са малко по-назад в темата.. Имам базови изследвания, всичко изглежда в норма там..
Според мен не трябва нищо сладко да вкусва, ако иска да се оттърве от зависимостта към захар и сладкия вкус. Зависимостите се лекуват с само пълно въздържание.
По-скоро вариантът трябва да е заквасена сметана с малко ядки и няколко боровинки/малини от този сорт. Пак е като десерт, но без сладкия вкус.
За съжаление опитах и този вариант и пълно въздържание опитах и режима на А.У съм правила (с него свалих само 4 килограма за 1 месец при супер стриктно спазване на режима, при което той ме обвиняваше, че не го спазвам, което не е вярно и всички мои близки хора виждаха колко се измъчвам) С режима след 1вия месец въпреки кетозата започнах да качвам и от 116, станах 120 и го спрях, мислейки си, че е неефективен. Не знаех, че имам такива проблеми..

# 1 459
  • Мнения: 3 105
Зарежи го Узунов, трябва ти среда, която те подкрепя, с конструктивна критика. 1 месец е само адаптацията понякога. Ти си минала най-трудното и си се отказала.
Най-важното в началото е да не оставаш гладна. Яж на корем, никакви ограничения, освен въглехидратите и повече мазнини - колкото можеш без дати става зле.

# 1 460
  • Мнения: 24 840
Със сигурност е гадно, а точно в тая тема едва ли някой да те обвини че си внушаваш... Една немалка част от пишещите тук са ги имали същите усещания и приритвания, буквално. Правилно прочете - минало време.
Не можеш да "оправяш" такава криза с вафла и от сорта, така само правиш нещата по-лоши и си гарантираш и още такива епизоди. Съвсем скоро, при това.
Казваш че не успяваш да изяждаш нормални количества храна на ден - тогава си постави за цел всичко което успееш да изядеш да си струва изяждането, не запълвай част от това с неща които не ти носят ползи.
Храната не ти е враг, дори напротив. Но вафлите и безалкохолното не са хранителни, нито захарта в кафето. Тая захар я мяташ на гладно, а тя те мята на въртележката още от сутринта, това дори аз мога да го потвърдя от опит.
Нужда от захар нямаш, имаш нужда от сваляне на инсулина. Ти в момента си толкова резистентна че дори не можеш да я употребиш както трябва тая захар, то тялото ти гладува.
Е като и полза нямаш от захарта, ще го храниш с друго това твое тяло. Протеини, полезни мазнини, помисли и за ферментирали франи че със сигурност имаш и чревна флора за поправяне. И тя също в някоква степен те подхлъзва в посока да търсиш захар.
Това меню което описваш... Определено друго си представих отначало.
Имаш много да четеш. Имаш и късмет че попадна тук - в началото на темата има събрана много информация, дори няма да ти се наложи ти са ровиш и да се луташ.
Стига да няма нещо от другите ти здравословни проблеми и/или терапии което да влошава нещата, ИР е преодолима. Не лесно и не бързо, но е напълно възможно.
Узунов го остави извън темата, там освен да те нахокат друго едва ли да стане.
Чети. Много. И нагласяй режима към твоите нужди, а не както ти казва някакъв надут льольо дето ги е преписал тия неща че да стане известен.

# 1 461
  • Мнения: 15
Със сигурност е гадно, а точно в тая тема едва ли някой да те обвини че си внушаваш... Една немалка част от пишещите тук са ги имали същите усещания и приритвания, буквално. Правилно прочете - минало време.
Не можеш да "оправяш" такава криза с вафла и от сорта, така само правиш нещата по-лоши и си гарантираш и още такива епизоди. Съвсем скоро, при това.
Казваш че не успяваш да изяждаш нормални количества храна на ден - тогава си постави за цел всичко което успееш да изядеш да си струва изяждането, не запълвай част от това с неща които не ти носят ползи.
Храната не ти е враг, дори напротив. Но вафлите и безалкохолното не са хранителни, нито захарта в кафето. Тая захар я мяташ на гладно, а тя те мята на въртележката още от сутринта, това дори аз мога да го потвърдя от опит.
Нужда от захар нямаш, имаш нужда от сваляне на инсулина. Ти в момента си толкова резистентна че дори не можеш да я употребиш както трябва тая захар, то тялото ти гладува.
Е като и полза нямаш от захарта, ще го храниш с друго това твое тяло. Протеини, полезни мазнини, помисли и за ферментирали франи че със сигурност имаш и чревна флора за поправяне. И тя също в някоква степен те подхлъзва в посока да търсиш захар.
Това меню което описваш... Определено друго си представих отначало.
Имаш много да четеш. Имаш и късмет че попадна тук - в началото на темата има събрана много информация, дори няма да ти се наложи ти са ровиш и да се луташ.
Стига да няма нещо от другите ти здравословни проблеми и/или терапии което да влошава нещата, ИР е преодолима. Не лесно и не бързо, но е напълно възможно.
Узунов го остави извън темата, там освен да те нахокат друго едва ли да стане.
Чети. Много. И нагласяй режима към твоите нужди, а не както ти казва някакъв надут льольо дето ги е преписал тия неща че да стане известен.

Благодаря много, вече чета и старите теми и заглавната страница.. Свикнала съм хората да ме съдят.. Винаги са ми казвали "Отслабни, дебела си, кой ще те търпи такава, как мъжа ти не го е срам (защото той е 2 метра висок, 90 килограма) и т.н" И после започвам да се обяснявам колко заболявания имам, че нямам матка, че сърцето ми е с вродено заболяване, че това, че онова.. Ама е болезнено.. Имам прекрасен син, и така ме боли че спя по 15 часа на денонощие, че не мога да изляза да бягам с него на игрището, абе много подтисната се чувствам и някак си изгубена..

# 1 462
  • Мнения: 32 238
Според мен не трябва нищо сладко да вкусва, ако иска да се оттърве от зависимостта към захар и сладкия вкус. Зависимостите се лекуват с само пълно въздържание.
По-скоро вариантът трябва да е заквасена сметана с малко ядки и няколко боровинки/малини от този сорт. Пак е като десерт, но без сладкия вкус.
Зарежи го Узунов, трябва ти среда, която те подкрепя, с конструктивна критика. 1 месец е само адаптацията понякога. Ти си минала най-трудното и си се отказала.
Най-важното в началото е да не оставаш гладна. Яж на корем, никакви ограничения, освен въглехидратите и повече мазнини - колкото можеш без дати става зле.
Много точно казано!👌
Аз от началото на режима, ако исках да ям нещо като кремче, си забърквах заквасена сметана със семена и/или ядки, с малко малини или с кокос или смляно (от мен преди употреба) ленено семе, или с какао, доста варианти има...Достатъчно сладко ми беше, а и мазничко, за да е и засищащо.
Truck lady, на правилното място си!🙂

# 1 463
  • Мнения: 2 035
Със сигурност е гадно, а точно в тая тема едва ли някой да те обвини че си внушаваш... Една немалка част от пишещите тук са ги имали същите усещания и приритвания, буквално. Правилно прочете - минало време.
Не можеш да "оправяш" такава криза с вафла и от сорта, така само правиш нещата по-лоши и си гарантираш и още такива епизоди. Съвсем скоро, при това.
Казваш че не успяваш да изяждаш нормални количества храна на ден - тогава си постави за цел всичко което успееш да изядеш да си струва изяждането, не запълвай част от това с неща които не ти носят ползи.
Храната не ти е враг, дори напротив. Но вафлите и безалкохолното не са хранителни, нито захарта в кафето. Тая захар я мяташ на гладно, а тя те мята на въртележката още от сутринта, това дори аз мога да го потвърдя от опит.
Нужда от захар нямаш, имаш нужда от сваляне на инсулина. Ти в момента си толкова резистентна че дори не можеш да я употребиш както трябва тая захар, то тялото ти гладува.
Е като и полза нямаш от захарта, ще го храниш с друго това твое тяло. Протеини, полезни мазнини, помисли и за ферментирали франи че със сигурност имаш и чревна флора за поправяне. И тя също в някоква степен те подхлъзва в посока да търсиш захар.
Това меню което описваш... Определено друго си представих отначало.
Имаш много да четеш. Имаш и късмет че попадна тук - в началото на темата има събрана много информация, дори няма да ти се наложи ти са ровиш и да се луташ.
Стига да няма нещо от другите ти здравословни проблеми и/или терапии което да влошава нещата, ИР е преодолима. Не лесно и не бързо, но е напълно възможно.
Узунов го остави извън темата, там освен да те нахокат друго едва ли да стане.
Чети. Много. И нагласяй режима към твоите нужди, а не както ти казва някакъв надут льольо дето ги е преписал тия неща че да стане известен.

Благодаря много, вече чета и старите теми и заглавната страница.. Свикнала съм хората да ме съдят.. Винаги са ми казвали "Отслабни, дебела си, кой ще те търпи такава, как мъжа ти не го е срам (защото той е 2 метра висок, 90 килограма) и т.н" И после започвам да се обяснявам колко заболявания имам, че нямам матка, че сърцето ми е с вродено заболяване, че това, че онова.. Ама е болезнено.. Имам прекрасен син, и така ме боли че спя по 15 часа на денонощие, че не мога да изляза да бягам с него на игрището, абе много подтисната се чувствам и някак си изгубена..
Милата, ще се оправи всичко, ама трябва търпение и време и едно по едно ще се подобриш.
За псевдотумора случайно някой да ти е изписвал да пиеш дексаметазон?

# 1 464
  • Мнения: 3 105
[quote author=Truck Lady link=topic=1736405.msg49383239#msg49383239 date=1740745042
Свикнала съм хората да ме съдят.. Винаги са ми казвали "Отслабни, дебела си, кой ще те търпи такава, как мъжа ти не го е срам (защото той е 2 метра висок, 90 килограма) и т.н" И после започвам да се обяснявам колко заболявания имам, че нямам матка, че сърцето ми е с вродено заболяване, че това, че онова.. Ама е болезнено.. Имам прекрасен син, и така ме боли че спя по 15 часа на денонощие, че не мога да изляза да бягам с него на игрището, абе много подтисната се чувствам и някак си изгубена..
[/quote]
Ти си се депресирала, разбираемо с такова отношение. Горе главата, има решение, но ще трябва да се потрудиш. Няма да е лесно, но е съвсем реално постижимо. Ще отнеме време докато се нагодиш, но има светлина в тунела и не е насрещния влак Simple Smile

# 1 465
  • Мнения: 24 840
Старите теми... Те край нямат. Сама казваш че времето и енергията са ти ограничени.
Това което е информативно, се пренася в първата публикация на всяка следваща тема, евентуално и допълнено ако сме установили още нещо което си струва да е там.
В темите върви приказка постоянно - обсъждания, подкрепа, въпроси, идеи, рецепти ако щеш... Обаче това са години писане от много хора, не искам и да си помислям ако някой вземе да ги чете наред колко време би отнело.

И нас са ни съдили, и на мен ми е ставало буквално неудобно да си купя обяд пред очите на други хора - все имах чувството че ме съдят защо ще ям като съм 100 кила. Дали е било наистина така, не мога да знам. Но знам какво е да се чувстваш така. И не само аз, разбира се. Точно тук е мястото където ще те разберем много добре.

# 1 466
  • Мнения: 15
Със сигурност е гадно, а точно в тая тема едва ли някой да те обвини че си внушаваш... Една немалка част от пишещите тук са ги имали същите усещания и приритвания, буквално. Правилно прочете - минало време.
Не можеш да "оправяш" такава криза с вафла и от сорта, така само правиш нещата по-лоши и си гарантираш и още такива епизоди. Съвсем скоро, при това.
Казваш че не успяваш да изяждаш нормални количества храна на ден - тогава си постави за цел всичко което успееш да изядеш да си струва изяждането, не запълвай част от това с неща които не ти носят ползи.
Храната не ти е враг, дори напротив. Но вафлите и безалкохолното не са хранителни, нито захарта в кафето. Тая захар я мяташ на гладно, а тя те мята на въртележката още от сутринта, това дори аз мога да го потвърдя от опит.
Нужда от захар нямаш, имаш нужда от сваляне на инсулина. Ти в момента си толкова резистентна че дори не можеш да я употребиш както трябва тая захар, то тялото ти гладува.
Е като и полза нямаш от захарта, ще го храниш с друго това твое тяло. Протеини, полезни мазнини, помисли и за ферментирали франи че със сигурност имаш и чревна флора за поправяне. И тя също в някоква степен те подхлъзва в посока да търсиш захар.
Това меню което описваш... Определено друго си представих отначало.
Имаш много да четеш. Имаш и късмет че попадна тук - в началото на темата има събрана много информация, дори няма да ти се наложи ти са ровиш и да се луташ.
Стига да няма нещо от другите ти здравословни проблеми и/или терапии което да влошава нещата, ИР е преодолима. Не лесно и не бързо, но е напълно възможно.
Узунов го остави извън темата, там освен да те нахокат друго едва ли да стане.
Чети. Много. И нагласяй режима към твоите нужди, а не както ти казва някакъв надут льольо дето ги е преписал тия неща че да стане известен.

Благодаря много, вече чета и старите теми и заглавната страница.. Свикнала съм хората да ме съдят.. Винаги са ми казвали "Отслабни, дебела си, кой ще те търпи такава, как мъжа ти не го е срам (защото той е 2 метра висок, 90 килограма) и т.н" И после започвам да се обяснявам колко заболявания имам, че нямам матка, че сърцето ми е с вродено заболяване, че това, че онова.. Ама е болезнено.. Имам прекрасен син, и така ме боли че спя по 15 часа на денонощие, че не мога да изляза да бягам с него на игрището, абе много подтисната се чувствам и някак си изгубена..
Милата, ще се оправи всичко, ама трябва търпение и време и едно по едно ще се подобриш.
За псевдотумора случайно някой да ти е изписвал да пиеш дексаметазон?
Не съм пила дексаметазон, заболяването е изключително рядко (1 на 100 000 жени се разболява, в България сме 2-3 жени) Заболяването е сравнително новооткрито и не много изследвано. За това пробвахме с единствения доказал се медикамент, но зрението ми продължи да се влошава и имаше опасност да ослепея и се наложи спешна операция за поставяне на шънт във вентрикулите на мозъка.. Та сега с помощта на клапата излишната течност се отвежда в коремната кухина и там се усвоява чрез кръвния поток..
Старите теми... Те край нямат. Сама казваш че времето и енергията са ти ограничени.
Това което е информативно, се пренася в първата публикация на всяка следваща тема, евентуално и допълнено ако сме установили още нещо което си струва да е там.
В темите върви приказка постоянно - обсъждания, подкрепа, въпроси, идеи, рецепти ако щеш... Обаче това са години писане от много хора, не искам и да си помислям ако някой вземе да ги чете наред колко време би отнело.

И нас са ни съдили, и на мен ми е ставало буквално неудобно да си купя обяд пред очите на други хора - все имах чувството че ме съдят защо ще ям като съм 100 кила. Дали е било наистина така, не мога да знам. Но знам какво е да се чувстваш така. И не само аз, разбира се. Точно тук е мястото където ще те разберем много добре.
Наистина съм ви благодарна, виждам светлината в тунела и вярвам, че ще се оправя.. Ще изчакам да видя какво ще каже и докторката (Уж е най-добрата във Варна и околията - за Евелина Златанова става въпрос) Дори, ако случайно някой е ходил при нея ще помоля за мнение, че вече ме е страх да рискувам да ходя при когото ми падне.. Нея ми я препоръча гастроентеролога..

# 1 467
  • Мнения: 2 035
Моят съвет е да не се доверяваш сляпо на един доктор, мини през повече, трябва ти добър лекар, добър ендокринолог. Просто мини през поне две мнения.
И приеми факта, че ще ти трябва време. Стъпка по стъпка.

# 1 468
  • София
  • Мнения: 7 488
трябва тидобър ендокринолог
Това е едно митично същество, за което всички сме чували, но единици са го виждали.

# 1 469
  • Мнения: 3 105
Съветвам те да не взимаш като госпел мнението на лекарите относно храненето. Първо те не учат нищо в университета и второ, в практитката си са тренирани да изписват лекарства и нямат особен ентусиазъм да се самообучават. Папагалстват това което е в мейнстриима и толкова. Видя се какво се рекламира, само няколко страници по-напред.
Има някои редки птици, но са наистина редки.

Общи условия

Активация на акаунт