Въпрос към мъжете - кога мъжът чувства, че обича една жена?

Не съм мъж, но съм на мнение, че ако думи и действия си съответстват, всичко е наред. Ако само ти говори красиво, няма сериозни намерения. Ако не казва кой знае какво, но поведението му е на сериозен и надежден човек, думите са излишни.
Ти как разбираш показването на чувства? Повечето хора в реалния живот според мен не си падат по сладникавата показност от филмите.

Когато си остави мъжкото его е останало на заден план, когато ослеепее за други жени и не ги забелязва изобщо , когато мисли толкова много за нея че може по погрешка да сложи паста за зъби на  косата вместо шампоан ,а и като се замисли ,че като остареят заедно ще й дава да му взима пенсията , значи е вече влюбен . А кога ще й каже - по традиция ще го каже в най-неподходящият момент

Има мъже лъжат, че обичат.
Даже доста са такива.
Казват това, което искаш да чуеш, не го мислят.

Има мъже, на които устата им не могат да кажат тези думи. Иначе го демонстрират по всякакъв начин, но просто не го изказват.Може би се дразнят от английските филми, където I love you се казва под път и на  път, и смятат думите за девалвирали.

Е, мъжете тук са шест броя, ако мислиш извадка ще направиш…

И аз се включвам като жена, сори. Припомних си предишната ти тема. Ти самата не се чувстваш обичана. Ако мъжът, с когото имаш връзка, те обичаше, ти щеше да знаеш и без да ти го повтаря по сто пъти всеки ден. Това се усеща, а ти както каза, не го усещаш.

Миличка, те мъжете често не разбират въобще. Разбират, когато те загубят. Или след 20 години се сещат и разбират, че са обичали.
Ако не те обичат, не си дърво, имаш крака, тръгни си.

Много любопитен феномен във форума “аз да си кажа”. Как точно жените, си мислят, че могат да отговорят от името на един мъж??? Как бе? Защо?
Аз съм женена отдавна и нямам никаква представа кога мъжът ми ме е заобичал, нито помня кога ми го е казал за първи път.  Знам обаче кога ми го казва: или когато го разсмея до сълзи или когато го вбеся.

Ти знаеш, че си обичана, затова.
Тя не знае, дали е обичана, но ние знаем, че не е.

Крушката си има опашка.

Един мъж изрича наистина думите " обичам те " неволно. Само тогава те са истински. Ако ги изрича в точно определени ситуаций значе не са толкова искренни. И наи вече при мъжете трябва да вярваш на деиствията а не на думите. В повечето случаи не показваме чувствата си тъи като от нас се изисква да сме упора. А чувствата пречат на логическото мислене. А що се отмасе за кога и колко време трябва си зависи от точно определения шовек там лимит няма.

От нас, майките, зависи дали момчето ще може да показва чувствата си или не. Също и от средата. Ако му казваме и показваме, че мъжът трябва да сдържа чувствата си, после да не се чудим, когато наистина го прави, за да изглежда силен.
Не е важно какво говори. И без думи един мъж може да покаже, че обича. Ако обича наистина.

Това го нищихме преди 2-3 месеца. Милите мъже не обичат, обичат да бъдат обгрижени безропотно и безплатно.

Това, което ще напиша има нещо общо с тази тема, но от части. Също обаче е повече насочено като въпрос към мъжете, отколкото към жените, защото все пак ние не сме в главите им, за да си отговорим на всички въпроси, които ни правят впечатление.
От много време се върти един въпрос в главата ми, породен от огромна доза личен опит и също доста случаи около мен, на които съм била свидетел или просто съм чувала. Не искам да отварям тема, тъй като.. може да е тъпа причина, но много хора се дразнят от темите ми и ги смятат за безсмислени, не знам защо, може би защото имам индивидуално мислене, преценки, които са различни от тези на повечето хора, също и почват да се нищят неща, НЕвлизащи в работата на никого и нямащи нищо общо, с темите, които повдигам, но както и да е, да дойда на думата - представете си сега един мъж се влюбва в една жена, по всичко личи, че я обича, направо ОБОЖАВА, обсипва я с грижи, любов и всичко е, дето се казва по мед и масло. Излизат по срещи, кафенца, гушкат се по пейки, целуват се, разхождайки се, и мечтаят, ли, мечтаят. В един момент, решават, че не могат и минута един без друг и решават да заживеят заедно. Животът е приказка, сбъдната мечта, е, почват да се виждат някои червени лампички, но любовта е по-силна от всичко. Засега, де.
В един хубав ден, в резултат на приказния живот, който водят, те решават, че искат продължение на тази голяма любов, да изпитат чувството за семеен уют и да се порадват на бебенце. Почват се опитите, бебето идва, картинката вече е запълнена, но.. хайде, да кажем, че в началото са късметлии, бебето поспива, спокойно и игриво е, майката и таткото, чак не могат да се нарадват на късмета си. НО... На прага идват "ужасните две".. които повярвайте ми, наистина са ужасни, даже трябва да ги наричат "кошмарните" две или "тестпериода" за здравината на семейството.
От сладкото гукащо ангелче не е останало нищо освен едно ВЕЧНОкрещящо, истерично, зачервено, запъхтяно същество, постоянно искащо нещо, но не можещо да обясни какво. В (малкото си) добри и весели моменти това малко същество, вместо да разсмива мама и тате, се забавлява като върши бели на всяка крачка в къщата, играе си само с покъщнината, въпреки стотиците закупени и подарени камиончета, колички и т.н. и се забвлява разливайки и рушейки. Ако нещо му се забрани следва дива истерия. А то постоянно иска нещо, което не е за него. И приказката става.. хорър филм. 😁 Вече имаме в картинката една ужасно изнервена, до краен предел на силите, търпението и функционирането си майка, забравила, че е човешко същество. "Обожаващият принц от приказките" се е превеърнал в баща, който гледа да мине между капките, когато става въпрос за домакинство, приспиване, къпане, хранене, разхождане на така мечтаното дете и всичко е на плещите на майката. Може би тя дори нямаше да забележи това, ако бащата не започваше да избива комолекси, правейки се на доброто ченге и защитник на малкия непослушник, преминаващ през бебешки пубертет и саботьор на малкото дисциплина, която майката се опитва да създаде. Не само това, ами когато майката не издържи на постоянното, ежеминутно, ежедневно напрежение и избухне и честичко почва и да се скарва на детето, бащата вместо да подкрепи жената, която до скоро е обожавал, врекъл й се във вярност и е искал ЗАЕДНО (подчертвам думата заедно, защото точно тя би трябвало да е синоним на семейство, но много хора забравят това), та, започва защитавайки хлапето да се кара на майката, че представете си, ТЯ си възпитава детето! Леле какво чудовище! Ами че жените не трябваше ли да са тихи, кротки, любящи, родени за майки по призвание, отдадени на семейството, как така пък точно моята изкара този характер и се осмелява да повишава тон на детето? Днес прави това, утре какво ли ще й хрумне? Охо, тук трябва да поема контрол. И така, сега "войната" вкъщи не е само с дете извън контрол, ами и със съпруг, забравил любовта към жена си и застанал изцяло на страната на вилнеещото си умалено копие, в резултат на което майката вече е пред тотален срив, депресия, нешастна е и се чуди къде е сбъркала в тоя живот, че семейството не се получава както са си го представяли с "любимия".
Дотук с историята, всичко вече е повече от ясно. Въпроса е защо. Защо, бе, хора. Нали в началото я обичахте тая жена. Нали тя беше всичко за вас и най-важната. Какво се промени? Какво се опитвате да докажете с това? Защо заставате срещу нея именно в най-важния момент изискващ ОБЩИ усилия и ОБЕДИНЕНОСТ - възпитанието на човека, който сте създали уж с толкова желание и любов?

Защо?

Блонди, връчваш му кресливото същество да се оправя той и изчезваш, абдикираш и му гледаш сеира.