Пари на заем

  • 4 783
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 477
Аз давам на една позната в доста тежко материално състояние по 20-30 лв. понякога, въпреки, че стана доста време, от както не ми е връщала. Преди време изтегли заем от банката да си разплати заемите към хора и ми върна, каквото ми дължеше до момента, сега пак иска да тегли заем, но явно банките не й дават. Има дете, колкото дъщеря ми, не мога да си представя, че това дете ще легне гладно и аз ще си легна и ще спя спокойно. Понякога и за лекарства ми е искала. Знам, че тя си има вина донякъде за положението в което е, но го приемам като някаква благотворителност, ако ми ги върне, добре дошли. Иначе избягвам да давам на заем, а пък да тегля кредити на мое име съвсем категорично отказвам.

# 16
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 199
Животът ме е научил да не смесвам приятелство и пари. Почти винаги приятелството се опорочава и губи. А понякога и парите. В днешно време банките отпускат лесно кредити, не е като едно време и като закъсаш да търсиш от приятели и роднини.
В краен случай бих дала до 50 лв, колкото бих си позволила да загубя. И то един път.

# 17
  • Мнения: 1 075
Не, но то никой не ми иска. Хората покрай мен знаят, че нямам излишни пари и високо платена работа и сигурно заради това. Но на ММ негови познати са му искали, и за съжаление почти никой не си прави труда да му ги връща. Втори път на същите хора не е повторил да даде. На мен ми се е налагало да взимам на заем 2-3 пъти и то от много близки хора, като постепенно ги връщам по малко, когато мога.

Последна редакция: ср, 05 фев 2025, 15:06 от Borqna Sto 771419

# 18
  • София
  • Мнения: 35 493
Авторката и тук пусна мухата и изчезна.
Започвам да се съмнявам в темите ѝ.

# 19
  • Deutschland
  • Мнения: 7 906
Мъжът ми е горял със заеми и то с не малки суми от хора, които уж са му близки и то много. Аз не съм давала, но са се опитвали да ме уговарят да ставам поръчител преди години, когато живеех в България. Пари ще дам, поръчител не ставам на никой и за нищо на света.

# 20
  • Мнения: 353
Един път са ми искали и дадох, върнаха ми в обещания срок. Но бих дала само сума, която съм склонна да прежаля.
Поръчител на майка ми само бих станала.

# 21
  • Мнения: 5 735
Нямам познати, които ми искат пари на заем. Случи се веднъж и тогава ставаше въпрос за голяма сума, петцифрена, с определено предназначение (във връзка със закупуване на жилище). Дадох ги. Приятелката, която ми е по-скоро колежка, отколкото приятелка, е изключително надежден човек и ми ги върна, както беше казала.

# 22
  • Мнения: 56
Авторката и тук пусна мухата и изчезна.
Започвам да се съмнявам в темите ѝ.
Моля?
Винаги отговарям във всичките си теми. Щом ме клеветиш, моля, посочи една тема, в която съм писала веднъж и не съм отговорила повече.

# 23
  • Мнения: 3 410
Освен на брат си на друг пари на заем не съм давала. Не да ми и искали, защото знаят, че доходите ни са от заплати само.
Аз мога и съм искала по-сериозни суми от една моя леля. Винаги ми е давала, но и пита как и кога ще й ги върна. Тегля заем от банката и връщам. Никой не  е длъжен да ми заема пари. В случай на нужда от пари си изкарах и кредитна карта. ММ няма на кого да разчита за паричен заем.

# 24
  • Мнения: 1 236
Когато имам давам. Не ме е грижа дали ще ги върнат, за мен важна е човещината. Няма как да съм спокойна, като знам, че човек ще си легне гладен.

# 25
  • Мнения: 18 267
Съжалявам, може да съм от ситите,  но хора, които с месеци и години си лягат гладни, ако някой не им даде назаем, силно ме съмняват.

# 26
  • Мнения: 6 193
Не, не давам. Давам само на много близки и с основание - т.е. ще го приемам, че съм им помогнала в определена ситуация, без да се налага да ми ги връщат. Давала съм във времето много пъти, не малки суми - никога не са ми ги връщали. На мен пък не ми е било удобно да си ги търся и за себе си съм взела решение да не давам повече. Например последно братовчедка на мъжа ми, с която до тогава бяхме в близки отношения, ни поиска 600 лв. до заплата - това беше преди две години, още не сме се виждали. В този смисъл такива неща развалят и отношения, аз не бих си ги поискала, тя е с три деца, били са в труден момент очевидно, приемам, че съм помогнала. Но не бих повторила.

# 27
  • Мнения: 1 634
Не помня някой приятел някога да ми е искал пари назаем. Дори и да се случи не мисля че бих дала.
Вземала съм веднъж преди доста години пари назаем от баща ми. Малка сума, около 3-4 заплати по него време. Върнах ги много преди уговорения срок.
Веднъж и той ми беше поискал заем, не защото нямаше, а за да не разбутва един влог, но сделката му се разпадна и в крайна сметка нямаше нужда, иначе му бях потвърдила, че ще услужа.
Но на хора извън семейството не бих рискувала да давам.
Случва се да нямам монети и да взема 3-4 лева от колежката ми за автомата със закуски и напитки на работа. Сън не спя, докато не ги върна. Мразя да имам да давам. Grinning

# 28
  • Мнения: 18 267
Малка сума за мен е сума в размер едно ядене в ресторант или малък пазар с най-основни продукти като хляб, масло и яйца. Нещо като 20-30 лв, макс 50. В този дух, няколкостотин лева уж до заплата е голяма разкладка. Хора, които са свикнали с такава разкладка, със сигурност са с широки пръсти и взимането на пари назаем не е заради гладуване. Няколко заплати също са голяма сума, особено за наемници, каквито сме повечето хора.
Такива разкази като горните ме убеждават, че хората яко се изхвърлят и после се чудят къде са им парите. Не само длъжниците, ами и кредиторите.

# 29
  • София
  • Мнения: 44 969
Взимала съм и съм давала на колеги от типа на 50-100 лв. На заплата си ги връщаме. Иначе - не.

Общи условия

Активация на акаунт