Проблеми с роднините на мъжа ми

И аз оставам с впечатлението, че авторката хем я сърби хем я боли.
Като не можеш да се справиш финансово и ти се налага да работиш в Мак Доналдс (а не го искаш) ще трябва или да се хванеш да се преквалификацираш (което с малко дете ще е доста трудно, но не и невъзможно) или склоняваш глава, не правиш скандали и се връщаш при свекърите си.
Аз не разбирам тя реално какво иска защото явно и България и Германия не я устройстват.


П.С.
Върнах се да прочета първият пост на авторката. Излиза, че тя "натиска" да се прибират.
Е какъв съвет да ти дадем? Не можеш да се разпореждаш в чужд дом, ще трябва да слушкаш ако искаш да си живееш спокойно.
Не става и вълкът да е сит и агнето да е цяло.

Оф хора,това живот ли ще е?
Детето ще расте в една напрегната ситуация....но в крайна сметка всеки сам си решава

Аз оставам с впечатлението, че мъжът вика - стой тука, ще се оправим, но жената отговаря - не, хайде на село, че по-лесно.

При положение, че свекърите имат още две деца, а родителите на авторката явно не предоставят (част от) жилище за младите, много е вероятно да се окажат по някое време без сигурния покрив над главата в селото, и да са в по-лошо положение, отколкото сега.

И аз.

Защото най-вероятно не иска да работи, а да си гледа детето жената. В Германия не е изпълнимо, в България ако имат къща той ще ги издържа. Ама на, роднините му са някакви куковци и това кофти.
Дано се наредят нещата. И между другото това с нареди си живота и тогава дете не е гаранция. Днес си зле, утре добре и обратното. Едно дете 18 години се гледа, може ли някой да ти гарантира за толкова време как ще е...

И в Германия е изпълнимо, моля ви. Това че няма налични баби и дядовци тук, не значи че изнемогваме от работа и деца.
В България са живяли при баба му, а понякога бабите мъжови са по-зле от свекърви.

Че като навърши 18 отново го гледаш и помагаш
Детето и на 30 за теб пак е дете и да има нужда ще помагаш!

Е стига де, все пак няма ли да положат някакви усилия за по-добра работа поне? Изобщо нямам впечатление, че хората масово вегетират "ден да мине, друг да дойде" без да търсят подобрение. А даже и да не успеят в крайна сметка, все пак би трябвало да опитат. Сега с детето по-лесно ли ще им бъде? А и така и не стана ясно защо не са женени, след като то би им помогнало. Предпочитат да се приберат, отколкото да се оженят...

Ами то и в България не е изпълнимо.
Естествено, че като се завре при свекърите и ще я ръчкат с остена да ходи да работи.
И мен ще ме е яд, ако синът ми доведе някаква повлекана, която искала да си "гледа детето" на мои разноски.
Като искат да са си самостоятелни да си седят в Германия. Ама на авторката и това не й харесва - работила в Мак Доналдс, ужас...

А детето там ли е родено?

Засега се разбира, че няма как тя да стои у дома и да гледа детето, докато мъжът работи. Поне не и във вариант, в който този съюз ще оцелее - натикат ли се в дядовата ръкавичка, семейството им е дотам.
Затова се работи с наличното.

Горкият човек с тази галена Богдана.
На авторката не и се работи, не и се учи, да кажеш, че източва социалните, но не.

Или е пързалка тази тема, или Богдана три години е бляла на нейде.

Авторке, работила си в МД, но сте помагали на роднините на мъжа ти, което ме навежда на мисълта, че все пак поне мъжът ти си е налягал парцалите.

Поне вариантите за яслата и градина да беше проучила, докато мътиш. Пардон, докато спестяваш за детето.

Аз имам две предложения.

Вариант 1: Отиваш на село при бабата, тъкмо да я гледаш и да и готвиш, а ТМ го юркаш за бачка на пълно работно време. Хем да плаща сметките, хем да не им се дразни много на родата, а ти с детските надбавки и помощите за самотна майка ще помагаш за "бюджето" - по 5 пакета брашно и малко мръвка от време на време. И така, докато стане време да запишете детето в детска градина.
Записваш го на село, че да го водят бабите, а ти може да се възползваш от програмите на агенцията по заетостта като квалифициран кадър, който няма опит по специалността, примерно.
А ако случайно си завършила нещо от типа на социални дейности или просто не си се дипломирала - можеш също и в селския магазин да закърпиш заветните 3 години трудов стаж, докато не ти се полага борса. Така няма и да изпускаш детето от поглед да се притесняваш, че ще му промият мозъка, разбира се. А те го могат - знаеш.

Ако закъсате много, ще те закарат толкова да се вайкаш пред вашите да ударят едно рамо и те. И така ще лавираш на двата фронта.

Дотук добре.
Малко преди училищна възраст, ще родиш второ или ще се "уволниш", че да захлебиш още малко от бюрото по труда - предполагам,  че дотогава от тук 3 месеца, оттам 1 година стаж, ще ги събереш 3 години  бачкане И те така, дорде не му писне на ТМ.

Има и друг вариант, но той е за по-напреднали. Аз понеже не зная колко си умела, но ти сама си прецени дали ще се получи.

Убеждаваш мъжа си да подпишете и се мъчите още малко дорде издържите в Германия. Своевременно пускаш мухата на родата, че ще се връщате в България, но на квартира, далеч от тях, може би при вашите?
Неминуемо роднините на ТМ ще вдигнат врява, че бягате от отговорности и как не може само девер ти да им помага. Тогава вече имаш възможността да се издигнеш на почетното място в очите им.
 
Ще се дърпаш със зъби и нокти, че няма как да стане - като същинска майка орлица. За теб са от отромно значение перспективата и стандарта на живот, които ще осигуриш на потомството си, затова - в никакъв случай!

Няма как да направиш компромис и да идеш на село! Не и след като си била в Германия! Нали затова си учила! Дори и ТМ може да ти се зарадва на проблясъците.

Щом започнат да му извиват ръцете с болести и грижи, сграбчваш отново възможността, но вече с пълни шепи: всички знаят, че дори и в малък град да е, в града е много по-добре, отколкото да си на село.

Заплатите са по-високи, работа има в повече, ясли, детски градини, та дори може да подхвърлиш, че планирате да предприемете по-сериозни стъпки като отговорни родители - например, да закупите имот в малкия град с ипотека, който след време да наследи детето ви...

Но ти нали си загрижен човек и ти е мило за бабата, толкоз ще направиш компромис със себе си, ако ви дари къщата на село, поне да знаеш, че правиш стъпка назад, но не е за сметка на детето.

Струва ми се, че така ще ти се види по-поносим залъка, който се каниш да преглътнеш. А свекървата и бабата може да ти станат по-симпатични. След това вече можеш огново да разиграеш сценария по-горе. Тъкмо и на теб ще ти е по-удобно, ще можеш и да дразниш зълвата с нотариалния акт за разнообразие  Ще имаш и огромното предимство да плашиш с разводи, прибирания у дома при мама и тате, разделяне на покъщнина, продажба на дялове и още, и още...

Това са ти вариантите.

И за какво беше нужен целия този ферман пълен с иронични подмятания и откровени подигравки?
Прави Ви удоволствие да се подигравате ли?

Аз не мога да дам мнение и съвет по въпросите, които е задала авторката, затова досега не писах.
Доколкото разбрах тя има средно образование, ( двете години, в които е живеела на село и е учила в нейния роден град най-вероятно са последните години на гимназията), затова си е намерила работа в МакДоналдс т.е. не е "бляла три години", а даже е пращала пари на свекърите докато се роди детето.
Образованието е важно, защото както в България, така и в Германия има значение какво си учил и съответно за каква работа можеш да кандидатстваш и оттам какви доходи да получаваш. По-назад имаше много хубав съвет да пита в бюрото по труда в Германия за някакво обучение или преквалификация. И аз никъде не видях да пише, че не ѝ се работи и последното нещо, което може да се каже е "Горкият човек с тази галена Богдана", защото и той не е някакъв велик специалист, щом не може да издържа 3 членното си семейство.

Много от съфорумките преди мен са дали доста адекватни съвети, които биха помогнали на авторката, ако тя прецени. При всички случаи иронията и надменното отношение не са от полза. Ако не можеш да помогнеш, просто не пречи!

Велико!