Топ тема. "И двамата не искаме, ама ще го направим. Дайте съвет, че ще е много гадно." 
- Публикувана: 4 фев. 2025, 09:07 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2025, 21:06 ч.
Проблеми с роднините на мъжа ми
И за какво беше нужен целия този ферман пълен с иронични подмятания и откровени подигравки?
Прави Ви удоволствие да се подигравате ли?
Аз не мога да дам мнение и съвет по въпросите, които е задала авторката, затова досега не писах.
Доколкото разбрах тя има средно образование, ( двете години, в които е живеела на село и е учила в нейния роден град най-вероятно са последните години на гимназията), затова си е намерила работа в МакДоналдс т.е. не е "бляла три години", а даже е пращала пари на свекърите докато се роди детето. Ако не можеш да помогнеш, просто не пречи!
Прави Ви удоволствие да се подигравате ли?
Аз не мога да дам мнение и съвет по въпросите, които е задала авторката, затова досега не писах.
Доколкото разбрах тя има средно образование, ( двете години, в които е живеела на село и е учила в нейния роден град най-вероятно са последните години на гимназията), затова си е намерила работа в МакДоналдс т.е. не е "бляла три години", а даже е пращала пари на свекърите докато се роди детето. Ако не можеш да помогнеш, просто не пречи!
Напротив, аз смятам, че авторката просто толкова си може. Главата в торбата и после в бг мама - моля, дайте съвет. Логическа връзка - никаква. От една година в майчинство, от три години са там, в похлупак ли е расла? Не знае ли за данъчните класи, не е ли получавала заплата - получавала е.
Тя ако мислеше перспективно, а и като цяло ако и се отдаваше мисловната дейност, досега да са сключили брак. Щеше да и е по-лесно. Да се беше записала на езиков курс. Да проучи за Ausbildung.
Но не, тя реве, че не иска пак в Макдоналдс, не иска и там откъдето са си тръгнали, но ще се върне там. Пуска тема, в която иска съвет незнайно за какво? Вие разбрахте ли?
Вариантите, които така подробно съм описала не са просто изсмукани от моето завидно въображение, а действителност за много дами, които са нямали мама и тате да помагат, но са се озовали с трудолюбив мъж, макар и на село.
Учила е в родния си град, не зная дали е бакалавър или със средно образование, но заминали за Германия по нейна инициатива. Явно знае език? Учила го е в училище?
Щом е започнала в МД е трябвало да стисне зъби и да си седи на д-то. Да дочака евентуално издигане до касиер, да сключи брак, тогава да мисли за деца. Случило се е все пак. Девет месеца бременност, една година майчинство и мижав интерес да научиш повече за социалната и образователната система в страната, в която е решила да ражда.
Ако не беше бляла, щеше да се е сетила досега, че ако не промени нищо, то пътят обратно към селото се вижда от далече.
Радвам се, че иронията прозира - вземе да и светне, че сами са си отговорни, най-вече тя.
Аз деца не бих родила, ако не зная какво да правя със себе си.
От първия пост в темата научих, че повече се интересува от кой и как може да се възползва от мъжа и, дали брат му е при свекървата и семеен, отколкото от причините и съответно евентуалните решения на "проблема" им.
Ако е пързалка, то поне ми послужи да запълни последните 20 мин от работното ми време.
Скрит текст:
С мъжът ми сме женени от 5г.Предварително се извинявам за дългия пост!
Скрит текст:
Първите две живеехме в неговото село. Имаше доста противоречия между мен и свекърите ми. Първо мъжът ми от бебе е оставен за отглеждане при баба си (без ясна причина). Има брат и сестра които са отгледани от свекърите ми. Те си живеят самостоятелно в д-р къща близо до нас. И съответно нашето място все още е при баба му. По онова време тъй като все още учех, се налагаше доста често да пътувам до моя роден град. Винаги е имало недоволства от рода на “не сме си пратили сина, зет да става там” .Никога не са ни помагали финансово дори да сме имали нужда. Винаги нашата опора са били моите родители. Имало е и куп други неразбирателства между нас. Завърших и убедих мъжът ми да заминем за чужбина. И вече 3та година живеем тук в Германия. Имаме детенце на 1г. Докато бях бременна в 7мия месец получих тел обаждане от майка му и баба му. При което чух нападки от рода на “ти развали момчето ни, искаш само тебе да си гледа, той е длъжен да ни гледа ние разчитаме на него” за пари става въпрос винаги сме им пращали преди да забременея. Но след това прецених че и ние ще имаме разходи и нас ще ни трябват и спряхме, съответно и започнаха нападките. Чух какви ли не неща, но пак заради мъжът ми, преглътнах вс. Той винаги ме е защитавал но някак няма кой да го чуе. Родих та дори писахме името на сина ни, на свекъра. Поразминаха се нещата, успокоиха се . Но сега се налага да се приберем заради някои обстоятелства тук. И още от сега се започва с командите. Снощи доживях да чуя че те щели да гледат и да се разправят с моето дете което аз съм създала и родила. Нямам против да го виждат, но те очакват аз да почна работа и да зарежа детето при тях свекървата да го гледала. А между другото, братът на мъжа ми е вече женен и живеят всички заедно. Не знам как ще се справим. Мъжът ми беше доста против да се приберем, защото си ги знае. Но решено е вече след седмица се прибираме и не знам какви последствия ще има, тъй съм се напрегнала, не ми се спи, не ми се яде…. Дайте съвет как да постъпя.
Нямаме брак,
Скрит текст:
съответно номера с фамилната застраховка не става. От близо 2 м си търся работа, но не съм намерила подходяща. Предлагат ми робота масово на смени и няма как да се получат нещата поне за сега…
Относно Бг и преместване в град, да мисля го като вариант, в малък град ще се справим като за начало със сигурност.Но си мисля че пак няма да ни остават на мира. По времето когато учех и пътувахме до моя роден град(оставахме за малко там през почивните дни на мъжа ми) всеки ден го викаха и измисляха причини той да се прибере..
Наскоро чух брат му и жена му също са искали да се изнесът на квартира.Последвало е панаир свекърва ми се разболяла. А бабата казва на мъжа ми и брат ми “вие разболяхте майка си”
Относно Бг и преместване в град, да мисля го като вариант, в малък град ще се справим като за начало със сигурност.Но си мисля че пак няма да ни остават на мира. По времето когато учех и пътувахме до моя роден град(оставахме за малко там през почивните дни на мъжа ми) всеки ден го викаха и измисляха причини той да се прибере..
Наскоро чух брат му и жена му също са искали да се изнесът на квартира.Последвало е панаир свекърва ми се разболяла. А бабата казва на мъжа ми и брат ми “вие разболяхте майка си”
Mи не, ако са цигани, турци, помаци или маргинализирани българи (виж как е написано Иванова), 'жененето' не е сключването на граждански брак, а яденето и пиенето на блага ракия като вземат свекърите момата. Момичето под *учене* разбира най-веротно завършването на средно. Не вярвам младежът да е ракетен инженер. Като се прочете целия аграрен панаир, най- доброто, което могат да направят, е да сключат граждански брак след като се върнат в България и да гледат как да се върнат в Германия, дори ако трябва не всички едновременно. Нискоквалифицираният труд + соцалното все още позволяват някакъв сносен живот в Германия, но у нас това е почни невъзможно.
Ами те може за 2 седмици да си дойдат, да си изкарат медицински и да сключат брак. Даже може да го съчетаят с почивка, зъболекарски и лекарски услуги и пр. Не е толкова скъпо пътуването от Германия до България. Макар че вероятно може и на място да сключат брак, нещо през посолството?
Едва ли са цигани. Циганите първо сключват брак, преди да тръгнат за Германия. По-изгодно било. По-нагоре имаше мнения на живеещи в Германия, които също писаха нещо такова.
Отделно, че където и да са, живеят в собствените си общности и все ще има кой да ги посъветва и да им помогне.
Най-вероятно са си чисти нашенци, които бягат от брака като дявол от тамян, да не би някой да им отмъкне на босия цървулите при развод.
Отделно, че където и да са, живеят в собствените си общности и все ще има кой да ги посъветва и да им помогне.
Най-вероятно са си чисти нашенци, които бягат от брака като дявол от тамян, да не би някой да им отмъкне на босия цървулите при развод.
Ами те може за 2 седмици да си дойдат, да си изкарат медицински и да сключат брак. Даже може да го съчетаят с почивка, зъболекарски и лекарски услуги и пр. Не е толкова скъпо пътуването от Германия до България. Макар че вероятно може и на място да сключат брак, нещо през посолството?
Ами не е баш така, защото най-вероятно са дали Н месеца предизвестие за квартирата, тока, водата и каквото още има там. Не е като да се преместиш през улицата. Търсенето на нова квартира с дете е по-трудно. АКо наистина са задвижили машината и сега чакат деня на тръгване, хич не съм сигурна, че могат с едно щракване сменят решението кардинално.
Знам, че не се нуждаете от моя коментар, но пишете обидни неща и съчинявате абсолютни измислици само защото така си мислите. Живота в чужбина не е за всеки. Малцина от коментиращите могат да го проумеят. Не всеки може да се адаптира и не е задължително да е мързелив, просТ и да иска да лежи на помощи.
Малко такт няма да е излишен.
Малко такт няма да е излишен.
Да, мисля че авторката много ясно го разбира, но понякога човек е притиснат от обстоятелствата. Тя не е легнала, виждате, че питаше и потребителки в региона за работа... Със сигурност има и фактори, които не желае да сподели, а и финансовият аспект не е малък. Сто процента са си направили сметката и какво могат на този етап по-добре, отколкото ние можем. Жената търси някакъв изход явно, за който не се е сетила. Като не можеш да помогнеш, поне не вреди.
Като не можеш да помогнеш, поне не вреди.
А ти как точно ѝ помогна? Мислиш ли, че постове тип: „Ах, разбирам те, миличка, много си права! Свекърва ти, която иска да гледа детето, докато работиш, е гад неземна, а деверът, който с цялата си наглост живее у тях с жена и две деца, е за пребиване с камъни! Цун и гуш!“ с нещо ще ѝ помогнат? Не, няма, само ще я поощрят да продължи да прави глупости и да вкарва семейството си в спиралата, която води надолу.
Имаме различни разбирания за лесно и удобно. За авторката това е да не работи за шеф. Готова е да плати всяка цена - в случая да си къса нервите с мъжовата рода и живота на село. Не, че много иска да живее с тях, ама угрозата да бачка е по-голяма. Аз затова я посъветвах да свиват перките и да се прибират, защото това ù е шансът да не работи. В Германия, Варна, София, Занзибар ще трябва да се хване на работа и няма да изтрае.
Скрит текст: Мдааа. Поредната тролска измишльотина.
Mи не, ако са цигани, турци, помаци или маргинализирани българи (виж как е написано Иванова), 'жененето' не е сключването на граждански брак, а яденето и пиенето на блага ракия като вземат свекърите момата. Момичето под *учене* разбира най-веротно завършването на средно.Скрит текст:
С мъжът ми сме женени от 5г.Предварително се извинявам за дългия пост!
Скрит текст:
Първите две живеехме в неговото село. Имаше доста противоречия между мен и свекърите ми. Първо мъжът ми от бебе е оставен за отглеждане при баба си (без ясна причина). Има брат и сестра които са отгледани от свекърите ми. Те си живеят самостоятелно в д-р къща близо до нас. И съответно нашето място все още е при баба му. По онова време тъй като все още учех, се налагаше доста често да пътувам до моя роден град. Винаги е имало недоволства от рода на “не сме си пратили сина, зет да става там” .Никога не са ни помагали финансово дори да сме имали нужда. Винаги нашата опора са били моите родители. Имало е и куп други неразбирателства между нас. Завърших и убедих мъжът ми да заминем за чужбина. И вече 3та година живеем тук в Германия. Имаме детенце на 1г. Докато бях бременна в 7мия месец получих тел обаждане от майка му и баба му. При което чух нападки от рода на “ти развали момчето ни, искаш само тебе да си гледа, той е длъжен да ни гледа ние разчитаме на него” за пари става въпрос винаги сме им пращали преди да забременея. Но след това прецених че и ние ще имаме разходи и нас ще ни трябват и спряхме, съответно и започнаха нападките. Чух какви ли не неща, но пак заради мъжът ми, преглътнах вс. Той винаги ме е защитавал но някак няма кой да го чуе. Родих та дори писахме името на сина ни, на свекъра. Поразминаха се нещата, успокоиха се . Но сега се налага да се приберем заради някои обстоятелства тук. И още от сега се започва с командите. Снощи доживях да чуя че те щели да гледат и да се разправят с моето дете което аз съм създала и родила. Нямам против да го виждат, но те очакват аз да почна работа и да зарежа детето при тях свекървата да го гледала. А между другото, братът на мъжа ми е вече женен и живеят всички заедно. Не знам как ще се справим. Мъжът ми беше доста против да се приберем, защото си ги знае. Но решено е вече след седмица се прибираме и не знам какви последствия ще има, тъй съм се напрегнала, не ми се спи, не ми се яде…. Дайте съвет как да постъпя.
Нямаме брак,
Скрит текст:
съответно номера с фамилната застраховка не става. От близо 2 м си търся работа, но не съм намерила подходяща. Предлагат ми робота масово на смени и няма как да се получат нещата поне за сега…
Относно Бг и преместване в град, да мисля го като вариант, в малък град ще се справим като за начало със сигурност.Но си мисля че пак няма да ни остават на мира. По времето когато учех и пътувахме до моя роден град(оставахме за малко там през почивните дни на мъжа ми) всеки ден го викаха и измисляха причини той да се прибере..
Наскоро чух брат му и жена му също са искали да се изнесът на квартира.Последвало е панаир свекърва ми се разболяла. А бабата казва на мъжа ми и брат ми “вие разболяхте майка си”
Относно Бг и преместване в град, да мисля го като вариант, в малък град ще се справим като за начало със сигурност.Но си мисля че пак няма да ни остават на мира. По времето когато учех и пътувахме до моя роден град(оставахме за малко там през почивните дни на мъжа ми) всеки ден го викаха и измисляха причини той да се прибере..
Наскоро чух брат му и жена му също са искали да се изнесът на квартира.Последвало е панаир свекърва ми се разболяла. А бабата казва на мъжа ми и брат ми “вие разболяхте майка си”
Скрит текст:
Не вярвам младежът да е ракетен инженер. Като се прочете целия аграрен панаир, най- доброто, което могат да направят, е да сключат граждански брак след като се върнат в България и да гледат как да се върнат в Германия, дори ако трябва не всички едновременно. Нискоквалифицираният труд + соцалното все още позволяват някакъв сносен живот в Германия, но у нас това е почни невъзможно.
Друга пък обясняваше как изучила двете си деца и се гордеше с това. Питам я какво са завършили и тя ми цитира някакво средно училище. Пак българка, 40-45-годишна.Общо взето, каквото и да си говорим, на село манталитетът е различен и на светлинни години от градския. Никога не бих се върнала от Германия на село у баба.