Публикувана: 15 март 2007, 21:48 ч.
Последно мнение: 25 март 2007, 01:53 ч.

как регирате когато...

4 554
53
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да реагирам, когато някой каже, че децата ми приличат на мен?
Защо хората често забелязват приликата между доведените деца и техните родители?
Какви са най-често срещаните реплики, които хората използват, когато коментират приликата между децата и техните родители?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да реагирам, когато някой каже, че децата ми приличат на мен?
  
  Когато някой каже, че децата ви приличат на вас, можете да отговорите с усмивка и благодарност. Това обикновено е комплимент. Някои хора може да изразят изненада, но не трябва да се притеснявате, тъй като приликите могат да станат по-очевидни с времето. Важно е да запомните, че тези коментари често са добронамерени и имат за цел да бъдат утешителни.
- Защо хората често забелязват приликата между доведените деца и техните родители?
  
  Хората често забелязват прилика между доведените деца и техните родители, тъй като търсят общи черти и прилики. Това може да бъде израз на любопитство, добронамереност или опит да се утешат родителите. Освен физически прилики, децата могат също да имитират поведенчески модели, което може да допринесе за тяхната прилика. Коментарите относно прилика между доведените деца и техните родители могат да възникнат поради любопитство, добронамереност или опит за утеха на родителите. Освен физически прилики, децата също могат да копират поведенчески модели, което може да допринесе за тяхната прилика.
- Какви са най-често срещаните реплики, които хората използват, когато коментират приликата между децата и техните родители?
  
  Най-често срещаните реплики, които хората използват, когато коментират приликата между децата и техните родители, включват изрази на удивление като „приличаш на майка си/баща си“, „одрал е кожата на баща си“ или „погледни се – приличаш на истинска майка“. Тези изказвания обикновено се използват като начин за утешаване или като комплимент.
- Как да се справя с нежеланите коментари за приликата между осиновени деца и техните осиновители?

# 30 18 март 2007, 14:37 ч.

Мнения: 3 164

Аз лично се дразня от подобен род изказвания Naughty

особено от хора, които знаят истината и се правят на две и половина Confused

тогава твърдо заявявам, че детето ми е уникално и прилича на себе си Crossing Arms

Такива изказвания намирам за лицемерни!Освен когато наистина има очеизвадна прилика Grinning

# 31 18 март 2007, 17:25 ч.

Мнения: 273

Въпросът на кого прилича детето, по начало не ми допада. Моя приятелка, педиатър, казва, че когато детето, родено в семейството, прилича и на двата рода и на никого конкретно - е по-интелигентно. Това е "удър под пояса" за малката ми дъщеря, за която се смеем, че ми е пълно копие, от тази ми възраст.

Що се отнася до осиновената ми щерка, тя много приличаше на братът на съпруга ми, т.е на чичо си. Много хора са го казвали, докато в един момент, приятелката му взе да гледа някяк странно smile3516

. С усмивка на уста, казах: "спрете с това оприличаване, че ще създадем проблеми на момчето" fight

# 32 18 март 2007, 17:43 ч.

Мнения: 273

Цитат на: Април в нд, 18 мар 2007, 01:13

Fussii , и аз като че ли прекалявам с казването. Въпреки, че мина почти година, още ме държи тази еуфория Simple Smile

Много мисля по въпроса, на кого да кажа и на кого не. Работя в институция с много жени, там нямаше как да го скрия. Достатъчни бяха два от хилядите нужни на съда документа и вече всички зваеха. Чух само хубави думи, дори от колежките, с които не бях в особено мили отношения. Едната от тях съм цитирала не веднъж тук, но ще го направя отново - думите й бяха - "Дом, в който влиза сираче е благословен ...."
Когато казах на най-близките ми съседки (жиевя в блока, в който съм родена и общо взето всички ме познават,а повечето ме и обичат), та всички те, се разплакваха, прегръщаха и целуваха много. Когато забременях реакциите бяха същите.
И въпреки това, сред новите си познати - предимно майки от парка, дълго пазих тайната си дори спрямо някои я пазя и до днес. Сама си задавам въпроса, какво точно ме спира и защо не искам да се знае от всички и като, че ли отговорът е заради самото дете. Дали няма един ден да ми се сърди, че съм го "раздрънкала" на толкова много хора?!

# 33 18 март 2007, 17:53 ч.

Мнения: 2 123

Да, това с казването е малко особено. Хем така, хем иначе. За нас поне всички знаят и що сълзи и сополи на радост се изреваха.... нямам никакво намерение да крия най-хубавото нещо, които ми се е случило. Въпросът е да не прекалявам с афиширането, най-вече заради сина ми

# 34 18 март 2007, 18:13 ч.

Мнения: 145

Цитат на: Fussii в нд, 18 мар 2007, 00:17

Наполедък се усещам, че в желанието си да не крия факта на осиновяването, прекалявам с неговото афиширане. Мисля, че това е другата крайност,....." Абе патко застреляна, кой те пита....

В началото и аз бях като теб,но ти поне сама си осъзнала че прекаляваш с афиширането ,докато аз не се усетих,та се наложи една позната да ми намекне в почти прав текст да спра! Mr. Green

В първия момент много й се ядосах /мислех си ,че ми завижда на щастието/,а по-после осъзнах, че май наистина прекалявам.Разказвах живота си на който трябва и не трябва. Май наистина бях попрекалила. Embarassed

Един ден отново разказвах на една позната как и кога точно се е случило всичко,когато дъщеричката ми влезе в стаята, погледна ме укорително и когато жената си тръгна ми рече"Еее, мамо нужно ли е всички да знаят, че съм осиновена?" Опитах се да й обясня, че се гордея с това , а тя ми рече" Аз бих предпочела да се гордееш ако бях израснала в коремчето ти" Прегърнахме се и си поплакахме. Cry

Оттогава си мълча, ако тя реши нещо да каже - казва! Ще оставя правото й тя да решава.Незная дали съм права, но сърцето ми подсказва това в момента. Confused

# 35 18 март 2007, 21:47 ч.

Мнения: 2 722

tanya_hadjieva , добре дошла при нас
Fussii и iva_d66 - не сте сами -аз се усещам че прекалявам, а ми се иска да го напиша на билборд в центъра на България, не само на София newsm78

# 36 19 март 2007, 08:40 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Mama_ Galia_66 в нд, 18 мар 2007, 21:47

ЕЕЕe, pak si prawa, бе....

Със своята увереност , дори без да казваш нищо, създаваш много стабилна основа за Милен.

Тайните са много енергоемки животни, гълтат на поразия .

А как пият от малки души, особено ако са съчетани със срам и гузността на възрастните (и осиновители и био-родители)- няма да описвам, един живот си отива като нищо.
Sad

Мамите тук сте много балансирани - навярно сте имали детство Grinning

и съм убедена, че ще намерите най-доброто за децата си решение - баланс кога и на кого да се каже.

# 37 19 март 2007, 08:44 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Април в нд, 18 мар 2007, 14:22

Цитат на: Miraetta в нд, 18 мар 2007, 11:40

Аз като бях дете много подмазвачи акцентираха на това, а намен ми беше доста болно.

Miraetta, пиши моля те, за какво ти ставаше болно, не разбрах, а ми е важно

аз не се връзвам много на приказки и реакции, не това исках да обсъждаме

да, не обръщам внимание на реакциите на хората, не ми дреме, ама изобщо, но ги запомням, защото са свързани с моето дете и утре ще бъдат насочени към него

не искам да го наранят...може би това е една от причините да се замислям толкова много

Таня, поздрав и от мен!

Опитвам се да съм точна, но ми е трудно да го формулирам.

Хората така се подмазваха на нашите, а аз усещах, че е само за подмазването, разликите бяха толкова очевидни, че никой не си мислеше за реална прилика.

# 38 19 март 2007, 10:18 ч.

Благодаря на всички за топлото посрещане и за пожеланията. Аз също се надявам всички, които са тръгнали по този път скоро да се сдобият с така желаната рожба. Радвам се, че ви има и мога да науча много ценни неща от вас. Вашият опит ми помага да се справя с доста от проблемите, които се появяват при процедурата за осиновяване. Още веднъж - безкрайно ви благодаря!!!!!!!!!!!! Simple Smile

# 39 19 март 2007, 10:27 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Miraetta в пн, 19 мар 2007, 08:40

Мамите тук сте много балансирани - навярно сте имали детство Grinning

Би било логично, но всъщност понякога именно липсата на такова ни прави по-близки до децата ни.
Само дето е много важно да кажем сбогом на онова изстрадало детенце в нас, разбира се, след като сме го ожалили подобаващо, прегърнали и утешили доколкото е възможно. Ако не го изпратим, обаче по живо по здраво, майчинството става трудно начинание.
На мен ми отне време да му спретна торбичката на това детенце.
Запазих обаче спомените му, някак хладно и дистанцирано като страничен наблюдател. Често се обръщам за помощ към него и донякъде се имам за късметлийка, защото гласа на нараненото хлапе в мен, е най-добрият ми съветник.

# 40 20 март 2007, 22:33 ч.

Мнения: 36

Таня Хаджиева,поздрави и от мен!!!!!!!!!Въоръжи се все пак с търпение,защото понякога чакането е повечко,а нали сама знаеш,че най-гадно е да чакаш.Но пък живееш с надеждата и постоянно си мислиш за Деня и това понякога помага.Дано да не чакаш дълго,а после ще гледаме снимки,нали?

Аз също се улавям,че обяснявам,че сина ми е осиновен.Може би го правя,защото съм на 43 год. и вече ми се случи да ме поздравяват за "млада баба" и като че ли бягам пред тояжката.А освен това в един магазин продавачката ми каза "Ама какво дете,ти пък кога си била с корем?".Та така,май бягам от неловки за мен ситуации.Но сигурно не трябва постоянно да говоря за това,защото след като го имам това дете повече от мое и го обичам безумно,не се ли дистанцирам по някакъв начин от него така?Не зная...

А наистина хората,когато са притеснени от факта,че им казваш ,че си осиновила това малко създание,веднага реагират,че детето прилича на теб.Поне с мен така се случи,а ние го бяхме осиновили едва от 3-4 месеца.Просто е смешно за толкова кратко време едно дете на 8-9 месеца вече да прилича на теб.

# 41 21 март 2007, 08:13 ч.

Мнения: 1 652

Много хубави думи прочетох в тази тема. Поздравления за авторката й. Hug

Цитат на: tanya_hadjieva в сб, 17 мар 2007, 09:41

.... Най-накрая събрахме това, което беше останало от нас след всички мъки, стегнахме се и миналата седмица подадохме документи за осиновяване. ...

Таня Хаджиева, това много ми хареса. Желая ви скорошно щастие- на теб и съпруга ти. bouquet

mts, и аз не съм първа младост. Но това има и своите предимства. Като слушам младите майки как говорят за децата си, как нямат търпение да ги оставят на бабите им, си мисля -прав е народът- "Престояла погача госта гостила." Нека извлечем от този факт /че не сме млади/, предимствата.

ДарЗаМен - прекрасно си го казала! Hug

Това нарането хлапе и на мен ми помага много.

# 42 21 март 2007, 14:57 ч.

Мнения: 358

да се включа и аз с много скорошно изживяване. за приликите вече сме писали тук във форума. децата се променят толкова бързо че е трудно да кажеш в кой момент е приличала на мен или на баща си.
както всички сте забелязали често тук има гости които си остават анонимни и ровят за да задоволят любопитството си. преди два дни в моят малък град на детстката площадка една непозната майка идва при мен и ме пита това не е ли еди си кое момиченце за което чела и гледала снимки във форума за осиновяване. Дръпнах я настрани и и обясних какво означава разкриването на тайната на осиновяването. Нямате представа как се почувствах. Не мисля да крия осиновяването но и не мисля да че то трябва да е публично достоянеие. Затова както виждате вече на подписа ми няма да има име на моята принцеса а за снимки естествено ще пускам. Не мисля че трябва да даваме обяснение дали детето ни е осиновено. това е нашето дете независимо от начина по който то е дошло. Може би трябва да бъдем и малко предпазливи.

# 43 21 март 2007, 15:04 ч.

Мнения: 1 249

Простаците и елементарните хора никога няма да свършат и съжалявам, че ти се е наложило да изпиташ това.

Много ми заприлича поведението на тази лелка на стила на една гостенка тука, която обясняваше, че нямало защо да се говори тук за това, ако се пазела тайната, нямало хората да страдат, а тя много разбитрала, защото братовчедите и били осиновени и никой не ги делял.

Ти и само ти имаш правото да решваш на кого и какво ще казваш, а със снимките наистина е възможно и разни откачалки или просто елементарни любопитни да ги виждат.

# 44 21 март 2007, 15:39 ч.

Мнения: 3 721

Мира, когато си говорихме веднъж с моя мъж, той каза, че категорично не иска да публикуваме никакви снимки на детето си, когато то се появи. Аз много се изненадах от тази негова реплика, но след като бях свидител на ужасно груби изрази по повод децата в домовете, определено разбрах аргументите на мъжа ми. Не бих искала детето ми да бъде омърсено с погледите на такива като тази, за която говориш.
Извиняввам се ако измествам разговора.

Препоръчани теми

Каква възраст на детето писахте в заявлението и защо?

17
Осиновители

Какви хора оставят децата си?

48
Осиновители

Психодиспансер

15
Осиновители

Партньора ми се намеси във възпитанието

Причина:

Причина: