как регирате когато...

  • 4 554
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 843
Последен офф топик:
Ако сте обърнали внимание и аз бях махнала снимката на детето. От днес я върнах.
Не съм съгласна да им се даваме така с Ирина. Ако не мога да я опазя от един форум, какво остава за останалото в живота й!

По дяволите, кое му е срамното? Да обичаш ли е срамно? И от кога???
Разбира се, не се "репча" на вас, а на предполагаемите любопитни. (да поясня своевременно Simple Smile )

# 46
DarZaMen, Ирина ти става все по-хубава и по-хубава! Радост ме обзема, като я видя! И как да не е така с такава дълбока, умна и силна мама!

# 47
  • Мнения: 380
Макар, че нямам снимка на сина ми като аватар (основна при4ина мързел), не смятам, че можем да предпазим децата си от "недоброжелатели"...

Да ще ни срещнат някъде, някога, някакси... Заедно. Или само него...

Сперед мен "омърсяване с поглед" няма. И причината за ограничаване на достъпа до тази информация май не е най-вече да предпазим децата си а себе си.

А децата си трябва да ги подготвим за живота. За да се справят сами. Както вече беше казано много хубаво в друга тема.

А аз си взимам забележка и започвам да търся снимка...

ДарЗаМен дъщеря ти е невероятно лъчезарна!!!

# 48
  • Мнения: 921
Таня Хаджиева,поздрави и от мен!!!!!!!!!Въоръжи се все пак с търпение,защото понякога чакането е повечко,а нали сама знаеш,че най-гадно е да чакаш.Но пък живееш с надеждата и постоянно си мислиш за Деня и това понякога помага.Дано да не чакаш дълго,а после ще гледаме снимки,нали?
     
    Аз също се улавям,че обяснявам,че сина ми е осиновен.Може би го правя,защото съм на 43 год. и вече ми се случи да ме поздравяват за "млада баба" и като че ли бягам пред тояжката.А освен това в един магазин продавачката ми каза "Ама какво дете,ти пък кога си била с корем?".Та така,май бягам от неловки за мен ситуации.Но сигурно не трябва постоянно да говоря за това,защото след като го имам това дете повече от мое и го обичам безумно,не се ли дистанцирам по някакъв начин от него така?Не зная...

    А наистина хората,когато са притеснени от факта,че им казваш ,че си осиновила това малко създание,веднага реагират,че детето прилича на теб.Поне с мен така се случи,а ние го бяхме осиновили едва от 3-4 месеца.Просто е смешно за толкова кратко време едно дете на 8-9 месеца вече да прилича на теб.


Разбира се - за снимките нямаш грижи. Надявам се да е по-скоро, защото колкото и търпение да имам все пак всеки ден е едно безкрайно очакване....
П.П. За да не се чудите поскъсих си малко ник-а от tanya_hadjieva, че беше много дълъг

# 49
  • Мнения: 921
Благодаря и на теб, Дарена!! Наистина ми помагате много, тъй като вече сте минали по този път и имате опита. Надявам се и аз един ден и аз да се изказвам така компетентно по тези въпроси Laughing

# 50
  • Мнения: 4 124
Да ще ни срещнат някъде, някога, някакси... Заедно. Или само него...

Сперед мен "омърсяване с поглед" няма. И причината за ограничаване на достъпа до тази информация май не е най-вече да предпазим децата си а себе си.



 Peace

# 51
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Последен офф топик:
Ако сте обърнали внимание и аз бях махнала снимката на детето. От днес я върнах.
Не съм съгласна да им се даваме така с Ирина. Ако не мога да я опазя от един форум, какво остава за останалото в живота й!

По дяволите, кое му е срамното? Да обичаш ли е срамно? И от кога???
Разбира се, не се "репча" на вас, а на предполагаемите любопитни. (да поясня своевременно Simple Smile )
ДарЗаМен,много точно казано.
Да осиновени са и ккаво от това.Не съм убила човек,не съм откраднала.Това са си моите деца,без значение как  и от къде са дошли.
Дреме ми,че някой им гледа снимките.Не съм ги затворила във къщи,не ги крия,да нека ги види целият свят ако ще.
Мираа Въобще не трябва да ти пука от никой и от нищо.Това е твоето дете,и ти си нейна майка,другото няма значение.
Тази госпожица,дето сее направила на интересна,да си гледа работата.
да какво,като чете,нека си чете и разбере,че имате най-прекрасната дъщеря на света,че сте едно щастливо,задружно и спрлотено семейство,нека злобее ако иска.
Жалко,че няма да мога да се наслаждавам на снимките на дъщеричката ти(умишленно казвам дъщеричката а не името и)

# 52
  • Мнения: 948
Има една много сладка детска книжка, в която се разказва за слона Хортън, който излюпил едно пиле - майката отишла някъде, уж за малко, и го оставила да мъти...милия стоял на един клон, в дъжд и пек, хиляди перипетии, с постоянство и любов, измътил яйцето. И естествено излюпеното пиле има хобот! - и всъщност доста прилича на Хортън  Flutter

http://www.amazon.com/Horton-Hatches-Egg-Classic-Seuss/dp/039480077X

Класическа история, за да се говори на децата за осиновяване, и постоянство, и за това как обещанията винаги се изпълняват. Не знам дали е преведена на български.

Вашите деца приличат на вас   bouquet

# 53
  • София
  • Мнения: 708
аз си мисля, че просто сме по-чувствителни на темата с "приликата", не че хората са имали нещо наум, а ние търсим под вола теле. Поне при мен е така. Най-добронамерено ми казват нещо си и аз после, а бе тези луди ли са, к'ви са ..

а колкото до казването и аз го спрях, малко на комплекс ме избиваше в началото, но сега след няколко години го спрях съвсем, детето да си преценява, на кой да каже и на кой-  не. Който е трябвало да знае това, го е узнал. Сега след толкова време си мисля, че вече е било отдавна във времето и няма значение в общуването ми и с другите майки. В началото умирах от страх, когато след "здрасти", "здравей" се почваше разговор, ама ти как роди, при кой и тн..чак не ми се искаше да събирам с други майки и деца.

А когато ви кажат "о, съжалявам" да знаете, че не е нарочно, просто и хората отсреща не знаят как да реагират на прима виста.

Общи условия

Активация на акаунт