Докато беше здрава майка ми си беше и млада, никога не съм я карала да ми гледа детето. Да прекарват време заедно, когато и двамата искат, да, но да го гледа никога. Когато родих тя беше на 51 и си действаше, пътуваха с баща ми много, изобщо не ми е хрумвало, че трябва да си зареже живота. Разболя се на 65 и три години се борих с нещо аз да и помогна, също винаги категорично е отказвала всичко, което не е наистина наложително. Много си бяхме близки, много се обичахме, говорили сме си по час на ден минимум цял живот, но всеки със своя живот, без даване на акъли и подаване на команди.
Признавам, че ми е много трудно да разбера друг тип отношения. Налагало се е, опитвала съм, не мога.
И като свекърва вероятно ще съм такава, но си давам сметка, че е възможно да бъде изтълкувано зле от човек с други навици.
Признавам, че ми е много трудно да разбера друг тип отношения. Налагало се е, опитвала съм, не мога.
И като свекърва вероятно ще съм такава, но си давам сметка, че е възможно да бъде изтълкувано зле от човек с други навици.
Стига вече, гледайте себе си, за пореден път моля. Не знам какво толкова видя, че само ти задълба по темата. 
