Случи ми се нещо странно - 31

И аз го усещам всеки град, странно е 😉
Досега бях в Австрия - много лежерно и приятно го усетих. Преди години бях в Будапеща за 2 дни, побърквах се там, много неприятно ми беше, нямах търпение да си тръгна и в този си живот повече да не стъпя там.
За Берлин съм чела много мненния от хора, че изключитенл трудно им понася, усещат нещо, а на мен ми е най-любимият град, убедена съм, че съм живяла в минал живот там, за малко и в този 😀 Като цяло доста пъти съм обикаляла в Германия (много различни градове) и там ми е изключително хармонично и всеки ми се чуди, а примерно Испания и Италия са ми приятни за разходка, но никаква любов нямам към там, както и потребност да ги посещавам отново.

И аз в Германия не усетих много приятни усещания, в Италия ми хареса въздухът, атмосферата, архитектурата, много богата страна емоционално, но не се чувствам свързана с нея и не бих живяла там. По - скоро я усещам като курорт, място за временна почивка и наслада. В България се чувствам ужасно в източната част, но в югозападна, западна и северозападна грейвам. Най - вероятно затова съм се родила в тази част.😁

"в Италия ми хареса въздухът, атмосферата, архитектурата, много богата страна емоционално, но не се чувствам свързана с нея и не бих живяла там. По - скоро я усещам като курорт, място за временна почивка и наслада."

По абсолютно същия начин и аз я усетих като бях в Милано и околност. Всъщност Милано ми допадна повече от Виена, Атина и Амстердам например а не очаквах. По опит от България и Австрия в друг край на Италия може и повече да ме грабне дори. Определено Италия не е страна само за 1 път за мен, ще се връщаме.

В Залцбург направо се усещах като на мястото си, а във Виена ми е отблъскващо. Единственото обяснение, освен по-красивата природа около първия е, че двата града дълги векове са били в различни, макар и съседни римски провинции, после пък Залцбург е бил в отделно графство известни векове. Пак не малко време. Може би е нормално да ги усещам коренно различни.

Чувството в Залцбург бече много хубаво. Като стъпвах по улиците се усещах много заземено. Дори си пимислих "Ееее, най-после чужд град, където да се чувствам по-добре, то колкото в родната София дори!".

Най-странното беше, когато влакът ни премина от Германия в Австрия. Сякаш някой увеличи яркостта на цветовете в природата, изведнъж потиснатото ми и сиво настроение се изпари. Така усетих преминаването на границата, това досега е най-контрастното ми преминаване на държавна граница като емоции и чувства.

А имах очаквания да е поредният град, който ще ме разочарова като Мюнхен, Аугсбург, Улм и Меминген - другите градове, които посетихме в това пътуване.

На следващия ден пак исках да отидем там, но влаковете от Мюнхен дотам закъсняваха с часове и аз изпаднах в нервна криза и направо се разревах, че трябва да стоя в противната Германия. Залцбург е буквално до границата, но съвсем различно се почувствах от неговата страна. Обещах си един ден пак да го посетя. Виена и Грац пък са ми по-анти и от Братислава. Отскочихме до Словения като бяхме в Грац и повече ми хареса. Но това чувство "Толкова е спокойно, усещам краката си здраво заземени, искам да живея тук!" само в Залцбург ми се случило досега. Дори сякаш знаех горе-долу в коя посока от ЖП гарата да вървим до центъра. Обикновено се губя без навигация, но нацелих правилната посока. Уви, не знам дали някога ще мога да науча немски.

В България, уви не се усетих добре в три от най-красивите ни градове - В. Търново, Русе и Елена. Но около Търново много ми допадна Арбанаси. Много добре се чувствам в Ст. Загора, Монтана и Видин поради някаква причина. Видин е най-приятния ми град на Дунав в Европа досега.

Чета и не мога да повярвам,че има човек ,който го мисли..
Във Видин бяхме на един годеж преди 15г м.Ноември ,ама все едно бомба беше паднала,само листа,кучета и @игани и то по центъра ..Толкова подтискащо и депресиращо в друг град не съм се чувствала ..

Аз говоря за чувства, енергия. Иначе е тъжна гледка, да. Но Виена какво като е красива, като ми е отвратително изнервяща (като вметка едно претъпкано и хаотично Милано не ме изнерви толкова, че го и харесах...заради хората и духа).

И аз се чувствам особено гадно в големи градове като Търново, Пловдив. Колкото по - отдалечено, толкова по - добре ми се отразява явно.

Велико Търново е малък град, просто ландшафтът му е такъв, че всичко (пешеходно и автомобилно) се струпва в центъра му и става ад. Като добавим и презастрояването, каквото липсваше преди, наистина прилича на лудница, макар и не на софийската
Моите спомени от този град са детски, ученически и студентски и още пазя тази спокойна и почти домашна атмосфера, особено от старата част на града. Сега се е загубила определено и все пак не напълно.

И всички тези субективности, как се отнасят към темата?
Някой щеше да ми обяснява какво значи да виждаш повтарящи се цифри. Качваше снимми, ахкаха другите. Явно е нещо сакрално и не може да се споделя. Обаче ще съм благодарна, ако се реши да разбие тайния къг и сподели. Щото за мен това е ежедневие и по много пъти. Видях братовчедка ми в БГ да поглежда часовника си и да орави онова нещо като за късмет. Погледнах моя и бяха еднакви цифри, ама не я питах. Та, явно е някаква легенда.
И, можем ли по съшество, моля! 🌻

Днес ще ви споделя още една странна история, подобна на последната, която разказах тук. Друга моя позната днес ми разказа за нейна компания, която на път за вкъщи към 00:00 часа в едната част на града вижда този мъж с черен шлифер, черна шапка и куфарче. Когато са го видели, са минали от другата страна на улицата. Разминали са се, след което са се обърнали, но отново се е бил изпарил. Това ми беше разказано след като аз разказах същата история със същия човек, случила се на мой познат. Явно на много хора им се привижда този образ. Тези нейни познати по - скоро са го помислили за човек от 50-те години, личало си е, че не е от тази епоха. На някого друг да му се е случвало да види такъв образ?

Red Soul сподели кои числа виждаш, че да ти кажем Всичките си имат някакво предзначение.

А за субективносите по темата на мен е интересно как хората усещат местата по тотално различен начин.

И да е бил до мен на три метра бих го видяла само, ако се блъсне в мен. Някой времеви агент ще е. Аз съм сигурна, че постоянно ни наблюдават, но явно вече не се и крият. С това куфарче може би се мести през измеренията.

И аз мисля, че темата се разводни. Добре, разбрахме, че някой не се чувства добре на някое място, но нужно ли е да изчетем за 20 души кой къде не се чувства добре. Ни най-малко не е интересно. Ако нямате странни случки, по-добре не пълните темата с нечетими постове.

През пролетта сънувах огромни пожари, беше сигурно най-страшния сън, който съм сънувала някога. Според една приятелка, сънят ми може да има нещо общо със сегашната ситуация в страната. Не знам дали да вярвам.
Преди години бях сънувала природен катаклизъм някъде из Азия, след няколко дни (или седмици, не помня вече) наистина имаше такова събитие.

Някой виждал ли е сенчести хора? Като дете една вечер както си лежах на леглото видях нещо като сенки на хора да танцуват на перваза, все едно са на купон. Слава Богу пердето беше пуснато. Тогава срещу нас нямаше блок, имаше ниски къщи, а ние сме на висок етаж. Изключено е да са били сенки на истински хора на купон. Добре, че не ги видях в стаята. Ако гугълнете shadow people излизат истории как са ги виждали вътре насред стаите си, а това вече би било ужасно.

Но пък са ми се привиждали черни гарвани да кражат над роднина, спящ в същата стая. От тогава разви проблеми със съня при пълнолуние, но и новолуние, не знам от какво е.

Може да си чувствителна и да виждаш създания от другата страна.