Кабо, рано за притеснения ми се вижда. То ние на по 40г правим резки промени в други сфери, камо ли деца, които нищо не са пробвали, да заковат от сега какви ще са. Може и да има такива, но са изключения. Миналата година до юни наборката все за ФЕГ говореше, в последния момент смени. Толкова неща им влияят на изборите, всичко пред тях е отворено. По-важно е след 4-5 години да знаят, а и тогава да не са съвсем убедени, май пак не е фатално. Да растат мислещи и добри хора май е достатъчно засега.
- Публикувана: 9 фев. 2025, 23:32 ч.
- Последно мнение: 17 март 2025, 08:55 ч.
Осмокласници 2024/2025 - тема 6 и втори срок
Имам две по-големи, вече пълнолетни деца. Живеят по-различно, отколкото аз на 20 години. Имат други стремежи. И е нормално да не разбирам понякога какво искат и защо. Приела съм го - времената са различни, младежите също. Даже вече не се и опитвам за някои техни неща да ги схвана, толкова не са "моето". Искам само да са живи и здрави и да бъдат самостоятелни. Другото само се нарежда обикновено.
Вчера минах само да ви поздравя за празника.
В нас атмосферата е тъжна и тягостна.
Нашето златно момче / голдън ретрийвър/ си отиде на почти 12 години, след страшни мъки.
Всички сме смачкани, оставили сме нещата на самотек. Вчера ми се обади госпожата по математика, наборката отказала да прави тест и казала на госпожата да пише 2.
Писала я жената, но се притеснила, че последната седмица нещо се случва с детето.
Цяла седмица си говорим всеки ден, поплакваме си, обаче някак все още не можем да свикнем с факта, че го няма.
Кошмарно е, чувствам се абсолютно безполезна и усещам, че натрупвам много гняв и бяс в себе си. Наясно съм, че няма връщане и въпреки това не мога да се примиря.
И честно казано в момента не я натискам за учене. Искам да дам време да привикне към мисълта, тъй като те израстнаха заедно.
Съжалявам, че ви натоварвам, но имах нужда да споделя.
В нас атмосферата е тъжна и тягостна.
Нашето златно момче / голдън ретрийвър/ си отиде на почти 12 години, след страшни мъки.
Всички сме смачкани, оставили сме нещата на самотек. Вчера ми се обади госпожата по математика, наборката отказала да прави тест и казала на госпожата да пише 2.
Писала я жената, но се притеснила, че последната седмица нещо се случва с детето.
Цяла седмица си говорим всеки ден, поплакваме си, обаче някак все още не можем да свикнем с факта, че го няма.
Кошмарно е, чувствам се абсолютно безполезна и усещам, че натрупвам много гняв и бяс в себе си. Наясно съм, че няма връщане и въпреки това не мога да се примиря.
И честно казано в момента не я натискам за учене. Искам да дам време да привикне към мисълта, тъй като те израстнаха заедно.
Съжалявам, че ви натоварвам, но имах нужда да споделя.
lalla^oopsi, съжалявам за загубата ви! Много е тежко да загубиш домашен любимец и искрено ви съчувствам.
Относно професионалната ориентация - наборът няма идея, всъщност и сестра му, която е в 11 клас все още няма представа какво иска да учи и работи впоследствие, така че не вярвам скоро да имаме яснота по този въпрос.
Относно професионалната ориентация - наборът няма идея, всъщност и сестра му, която е в 11 клас все още няма представа какво иска да учи и работи впоследствие, така че не вярвам скоро да имаме яснота по този въпрос.
Вчера минах само да ви поздравя за празника.
В нас атмосферата е тъжна и тягостна.
Нашето златно момче / голдън ретрийвър/ си отиде на почти 12 години, след страшни мъки.
Всички сме смачкани, оставили сме нещата на самотек. Вчера ми се обади госпожата по математика, наборката отказала да прави тест и казала на госпожата да пише 2.
Писала я жената, но се притеснила, че последната седмица нещо се случва с детето.
Цяла седмица си говорим всеки ден, поплакваме си, обаче някак все още не можем да свикнем с факта, че го няма.
Кошмарно е, чувствам се абсолютно безполезна и усещам, че натрупвам много гняв и бяс в себе си. Наясно съм, че няма връщане и въпреки това не мога да се примиря.
И честно казано в момента не я натискам за учене. Искам да дам време да привикне към мисълта, тъй като те израстнаха заедно.
Съжалявам, че ви натоварвам, но имах нужда да споделя.
В нас атмосферата е тъжна и тягостна.
Нашето златно момче / голдън ретрийвър/ си отиде на почти 12 години, след страшни мъки.
Всички сме смачкани, оставили сме нещата на самотек. Вчера ми се обади госпожата по математика, наборката отказала да прави тест и казала на госпожата да пише 2.
Писала я жената, но се притеснила, че последната седмица нещо се случва с детето.
Цяла седмица си говорим всеки ден, поплакваме си, обаче някак все още не можем да свикнем с факта, че го няма.
Кошмарно е, чувствам се абсолютно безполезна и усещам, че натрупвам много гняв и бяс в себе си. Наясно съм, че няма връщане и въпреки това не мога да се примиря.
И честно казано в момента не я натискам за учене. Искам да дам време да привикне към мисълта, тъй като те израстнаха заедно.
Съжалявам, че ви натоварвам, но имах нужда да споделя.
lalla^oopsi, съжалявам за загубата!
Честит празник с малко закъснение!
Нашата девойка идея си няма какво иска да учи, но знае, че ще го учи в Париж. На мен ми звучи добре, въпреки че много ми се иска да не заминава никъде.
Голямата ми дъщеря януари месец на 11 клас отиде на Еразъм в Брюксел. Прибра се и заяви, че иска да работи в Европарламента или Комисията. Сега учи европеистика. Давам го за пример, че понякога нещо те впечатлява много и за секунда променяш желания или ако си нямал такива, те се появяват. Важното е да са щастливи.
Казах ли ви, че приеха офертата да отидем с тях в Рим, за да платим пътуването за концерта?! Ще пукнем от жега.
Честит празник с малко закъснение!
Нашата девойка идея си няма какво иска да учи, но знае, че ще го учи в Париж. На мен ми звучи добре, въпреки че много ми се иска да не заминава никъде.
Голямата ми дъщеря януари месец на 11 клас отиде на Еразъм в Брюксел. Прибра се и заяви, че иска да работи в Европарламента или Комисията. Сега учи европеистика. Давам го за пример, че понякога нещо те впечатлява много и за секунда променяш желания или ако си нямал такива, те се появяват. Важното е да са щастливи.
Казах ли ви, че приеха офертата да отидем с тях в Рим, за да платим пътуването за концерта?! Ще пукнем от жега.
Искрени съболезнования за животинчето! Аз имам два шоколадови лабрадора, които са ми като четвърто и пето дете. Голямата е вече на девет и отсега ми се свива сърцето /не са най-дълголетните породи/. За всички вкъщи ще е много тежко да загубим някого от тях.
Бе, каква ориентация и амбиции ви гонят отсега? 90% от децата се ориентират 11-12 клас. Повечето в 12-ти. Аз имам едно ранно ориентирано дете - средното. В края на 8-ми клас каза медицина и така си и остана. И беше единствената такава от приятелите си, пък и от всичките ни приятелски деца. Голямата я натиснах в края на 10-ти клас да помисли за ориентация, не за друго, а защото за някои специалности подготовката започва от 11-ти клас. С не особен ентусиазъм каза "Медицина". Една година ходи на уроци по химия и биология, справяше се отлично. И лятото преди 12-ти клас каза: "Не се виждам като доктор!" Като я попитах като какво се вижда, изброените варианти бяха толкова противоположни и взаимоизключващи се /от софтуерно инженерство, през психология, право, та до интериорен дизайн/, че се хванах за главата. Накрая избра право и предвид начина, по който беше направен изборът, имах сериозни притеснения дали ще е нейното, че то хич не е за всеки. Ама ей, на, завърши, работи от 3-ти курс, справя се чудесно. Дали ще е това до живот, не знам, но поне е специалност, която дава много широк поглед, аналитично и критично мислене и е с широки възможности, полезна е и в много други сфери, извън самото право. Та, много е рано да мислите за бъдещо професионално развитие. Те току-що пребориха 7-ми клас. Оставете ги да дишат поне до 10-ти.
Бе, каква ориентация и амбиции ви гонят отсега? 90% от децата се ориентират 11-12 клас. Повечето в 12-ти. Аз имам едно ранно ориентирано дете - средното. В края на 8-ми клас каза медицина и така си и остана. И беше единствената такава от приятелите си, пък и от всичките ни приятелски деца. Голямата я натиснах в края на 10-ти клас да помисли за ориентация, не за друго, а защото за някои специалности подготовката започва от 11-ти клас. С не особен ентусиазъм каза "Медицина". Една година ходи на уроци по химия и биология, справяше се отлично. И лятото преди 12-ти клас каза: "Не се виждам като доктор!" Като я попитах като какво се вижда, изброените варианти бяха толкова противоположни и взаимоизключващи се /от софтуерно инженерство, през психология, право, та до интериорен дизайн/, че се хванах за главата. Накрая избра право и предвид начина, по който беше направен изборът, имах сериозни притеснения дали ще е нейното, че то хич не е за всеки. Ама ей, на, завърши, работи от 3-ти курс, справя се чудесно. Дали ще е това до живот, не знам, но поне е специалност, която дава много широк поглед, аналитично и критично мислене и е с широки възможности, полезна е и в много други сфери, извън самото право. Та, много е рано да мислите за бъдещо професионално развитие. Те току-що пребориха 7-ми клас. Оставете ги да дишат поне до 10-ти.
И нашата каракачанка си отиде това лято. Много плака. Сега сме взели ново кученце, ама е много шантаво.
С билети сме за концерта на Blackpink, но в Париж. Само се моля BTS да са догодина.
С билети сме за концерта на Blackpink, но в Париж. Само се моля BTS да са догодина.
Това е и една от причините да не вземем куче, малко е егоистично, но аз загубих домашен любимец в деня на сватбата си и беше кошмар.
Благодаря за подкрепата момичета!
Ходи до училищния психолог, веднъж. Повече госпожата по АЕ не е позволила да излиза от час. В момента точно не ми се разправя с нея, защото си нямам доверие на реакцията.
Планувам да се разходим през ваканцията за няколко дни.
Не мога да я оставя вкъщи, защото тя не желае да е самичка. Аз няма как да отсъствам от работа, а ММ беше вкъщи с Ричи последните 2 седмици.
Общо взето, за хората около нас все едно нищо не се е случило. Повечето нямат животинки и им е странно, че чак толкова ни боли. Няма как да им обясниш, че ни беше като син!
За ориентацията- нулева! Държи си на АЕ и това е. Щала да стане учител по АЕ в краен случай.
Снощи излизахме на ресторант с приятели. Поръчвам си ризото и тя:
Мамо, какво е това?
Ризото.
Ама, това си е чист ориз!
Да, ризотото е с ориз.
Ти се бъзикаш!😂
За нея в ресторантите се предлага само и единствено салата Цезар и пилешки филета.
Много е мнителна относно храната. Не пробва нищо различно.
Ходи до училищния психолог, веднъж. Повече госпожата по АЕ не е позволила да излиза от час. В момента точно не ми се разправя с нея, защото си нямам доверие на реакцията.
Планувам да се разходим през ваканцията за няколко дни.
Не мога да я оставя вкъщи, защото тя не желае да е самичка. Аз няма как да отсъствам от работа, а ММ беше вкъщи с Ричи последните 2 седмици.
Общо взето, за хората около нас все едно нищо не се е случило. Повечето нямат животинки и им е странно, че чак толкова ни боли. Няма как да им обясниш, че ни беше като син!
За ориентацията- нулева! Държи си на АЕ и това е. Щала да стане учител по АЕ в краен случай.
Снощи излизахме на ресторант с приятели. Поръчвам си ризото и тя:
Мамо, какво е това?
Ризото.
Ама, това си е чист ориз!
Да, ризотото е с ориз.
Ти се бъзикаш!😂
За нея в ресторантите се предлага само и единствено салата Цезар и пилешки филета.
Много е мнителна относно храната. Не пробва нищо различно.