Нечовешко отношение в болница сърце и мозък Плевен

В случая жената не е отишла да се лекува в дементно състояние, а е имала задух. Приета е в пулмология, а не в психиатрия.
След като в една болница не могат да се справят, редно е да насочат пациента другаде, а не да го държат за пари.
По телефона нямат право да дават сведения при входящо обаждане, но неслучайно се оставят телефони за контакт с близките, за да може от болницата да се свързват с тях.


Не ми се сравнява частна и държавна болница, но преди година и малко в лъскава частна ме разиграваха 2 месеца с ежедневни скъпи прегледи за "наблюдение", докато не колабираха и ме спасиха в "мизерна" държавна болница с операция, която в частната е щяла да отнеме 15 минути 2 месеца по-рано, но е трябвало да я минат по каса, вместо да ми взимат по 120 лв за спешен прием през 2 дни.

Възрастовите съдови промени не се проявяват само когато пациента е настанен в психиатрия. За възрастните хора и приема във кардиология да речем е промяна и отключва такива моменти.
При остро възникнало кървене и спадане на хемоглобина, а оттам и непълно снабдяване на мозъка с кислород също може да се проявят халюцинации и объркване.  Трябва ли пациента да се преведе в психиатрия за лечение?
При чернодробна недостатъчност също се наблюдават такива симптоми.  Там патогенезата е свързана с отлагане на билирубин в бялото мозъчно вещество и ниския хемоглобин, следствие на нарушената хемопоеза. Този пациент какво да прави в психиатрия?
Много е трудно близките да разберат проблема. Масово се мисли, че е от лекарства давани без цел. Някои дори не приемат консулта с психиатър, искат с невролог. Други питат защо му е това кръвопреливане, той казва, че е на село,  не помни. Е, как ще помни, като хемоглобина му е 70 и няма ефективно оросяване?

Била съм с хемоглобин 35 след кръвозагуба и разбирам за какво говориш. Само дето никой не ме е връзвал и седирал в това състояние, а повикаха съпруга ми и специалист от психиатрично отделение, който да ме успокои и съответно да прецени дали и какви лекарства да приемам и каква последваща терапия да провеждам за възстановяване. И междувременно ми преливаха кръв, плазма и желязо, за да ме вдигнат на крака.
Изобщо не е трудно да бъде разбран проблема и от болния, и от близките. Проблемът е, че някои медицински лица подценяват хората, които не се занимават с медицина и надценяват собствените си възможности. Или просто не им се занимава.

Безсмислено е. Виновни, виновни, виновни. И за гравитацията, вкл. Априорна омраза, омраза, омраза. Ако говоренето помагаше, досега проблемът да е изчистен. Априорно недоверие и мнителност, вербална агресия, понякога и физическа. Заплахи от всякакъв вид и род. Заучена безпомощност. Никакво чуване и разбиране. Опитвала съм. Обяснявам, обяснявам, на все по-достъпен език. Студен, отсъстващ поглед, с омраза в него, свити устни, задаване на същите въпроси с ескалиращо агресивен тон, на които току що си отговорил.  Посланието е- не чувам, не искам да чувам, не искам да разбирам, аз няма да разбера каквото и както и да ми го кажеш. Вкл и интелигентни на вид хора. Сякаш колкото по-грубо се държат, толкова по-добре ще се развият събитията за тях и техните близки. Плашат с агресия. Плашат с връзки. Плашат с жалби. Плашат с телевизията.
Научих се да ги разпознавам за 3 секунди от началото на контакта. От практиката- работи индиферентно отношение, пълна емоционална овладяност, с категорични, кратки, ясни изречения.  Всичко друго е предпоставка за ескалиране на ситуацията.
Никой не е Господ и няма как да има очаквания, че като заплашваш и се държиш лошо, екипът ще извади магическата пръчка, която е скрил нарочно, злонамерено и точно за твоя близък, ще я размаха  и болният ще се излекува. И е въпрос само на нежелание и на нищо друго.

Следях темата само за да разбера има ли шанс за някаква промяна в отношението, не се канех да пиша. Както вече казах, уморих се от омраза и недоверие.

Fever Ray Това е правилното поведение.  Акцентът ми беше,  че не всяка психична патология се проявява и лекува в психиатрия.
И повярвайте не всички хора разбират и осмислят проблема.
Не винаги се стига до фиксация на пациента към леглото. А ако дежурния персонал приема поредния пациент и този объркания падне от леглото? Тогава е виновен пак персонала.
Има и случай тръгва неориетираната баба с чанта в ръка в полунощ да си ходи.  Питаш:
-Къде отиваш, бабо?
- В нас.
-И как ще си идеш, нощ е, оперирана си? Чакай поне да се обадя на дъщеря ти.
- Аааа, недей.то 3 часа. Тя спи, утре е на работа.
И двете жени в стаята вече са будни. Дъщеря обаче не трябва да се безпокой. Защитната реакция се включва  - пази своето.

Да, явно и промяна в отношението към пациентите не може да се очаква. В прав текст оправданието горе. Него всеки си го има.

Как пък станахме пациентите масово претенциозни и малко нещо слабоумни нахалници с присвити и излъчващи омраза очи, заслужили по дифолт индиферентно мълчание, а всички лекари и сестри - изтормозени от нас благородни души.

Да допълня - не са ми присъщи обвинения към цели гилдии, самата аз професионално принадлежа към мразена, плюта, обиждана всякак и виновна за всичко група, срещу която всички насъскват и от чиято работа всички "разбират". И там няма като за лекарите смекчаване с "тази благородна професия" и т.н. Тъй като аз не тръгвам никога с обвинения и обиди, не желая да се държат и с мен като с малоумна досадница в най-добрия случай и да представят като оправдание поведението на някой си.

Постът не е оправдание. Постът е реално пресъздадена ситуация.  Какво трябва да направи персонала - да остави бабата да обикаля отделението,  да й повика такси?  Не е фиксирана,  не й са давани сънотворни. 
Къде видяхте тормоз, грубо отношение?

И да метнеш подигравателно на близките: "бабата ви е с деменция, вие какво искате".
Ако им бяха обяснили разбрано, може би нямаше да я има темата. Има, естествено, хора, на които винаги някой им е крив, както има и такива, на които пациентът/клиентът/човекът насреща само им пречи на работния ден, че и уважение си позволява да очаква. Лекарите и сестрите и простият пациент не са от различни породи, едни и същи са.
И на мен да ми се случи описаното, и аз ще реша, че има нещо много съмнително.

Млад колега, под 1г стаж. Идва от кабинета и задава въпроса "всички ли са такива?" Той е свеж, без предразсъдъци и без опит. Защо задава този въпрос?
Опитвам се да разубедя детето да учи медицина. Заради отношението, заради неприятния поглед, с който те посрещат когато кажеш каква е професията ти в случаен контакт. То не ме разбира. Ще го накарам да прочете темата. Може да помогне. Благодаря ви за примера.

Да я прочете. Ако не очаква нормални (и всъщност всякакви, точно като самите лекари, нищо по-различно) хора насреща си, а да го гледат като бог и да не задават въпроси, по-добре овреме да се отказва.

(редактирано, извинявам се, не искам дори да си спомням....)

Успех с детето! Аз моето успях да го откажа. Колегите още ме упрекват. Той израстна пред очите им. От всичко се интересуваше - от слагане на абокат,  снемане на конци и дренажи до определяне и унаследяване на кръвни групи.  Сега когато ме търсят по празници за манипулации ме пита защо отивам. Нали съм груба, неразбираща, спяща по дежурства? Защо трябва да съобразявам почивния си ден с тях? Започнах да отказвам. Познати, приятели, срещу заплащане- отказвам. Имат си лични лекари.
А, синът ми след взетите изпити по клинична биология и невропсихология заключи "Все пак щях да стана добър невролог". И той ще чете темата.

О, и нас, работя в съдебната система, ни плюят - от медии през форуми до хора на улицата. Ваши колеги лекари също искат да вземат сопи срещу нас, както писах. И капка съмнение нямат, че изобщо не е същото като аз да вдигна сопа срещу лекарите (което не ми е минавало и през ума да правя) - нали, съвсем различно е, едните са от онеправданите добри, другите са от лошите и тъпите. Други, като в описания от Хейзъл случай, пък не личи изобщо да се сещат, че и пациентът е човек с чувства и достойнство, или пък просто не им пука за последните. Да престана да си върша работата, да престана да се държа учтиво с хората, да престана да отговарям, когато ми задават професионални въпроси или ме молят за услуга?

Когато има проблем с пациент, трябва да се обадят на близките, и ако те откажат да дойдат да си го обслужват, тогава да правят каквото преценят.

Снощи стоях на тел от 10,30 до 12 да успокоявам и обяснявам на позната за майка й, прегледана и скенирана. След 12 часово дежурство. Без да ми е пациентка, без да съм била някога или да се каня да бъда с тях в парични отношения. В 12 след като бях обяснила нещата, уточнила терапия и т.н си легнах. Тя дзънкаше още по вайбъра до 2, докато не спрях звука.  На сутринта погледнах какво е писала- повтаряше вече засегнатите теми, отговорите- написани преди това.
Всеки е човек с чувства и достойнство. Поне така мисля пише някъде там. В т.ч и лекарят. Но естествено, греша.
Горкото ми дете, повредено и виновно, че майка му е лекар. Потомствена вина.
Прочете, между другото. Впечатли се много. И каза- ти говориш едно и също по няколко пъти, никой не чува реално какво казваш?! Ех, повредено вътреутробно, какво да очаква човек?!
Благодаря, Димис. Успяла си! Завиждам ти.