"Системата -60" - тема 56

И аз пия повечко вода, и айран със сол по обяд. Хич не обичам тези жеги, вече предпочитам дори зимата!!!
Продължавам с хранене до 18 часа и без захар.
Тестеното ме съблазнява много, хапвам типов хляб почти на всяко хранене, а в последния месец 3 пъти си правя домашна баница и два от тях изяждах половината...ах, как ме изкушава тази баница!
Правя я с кори Девон и се успокоявам, че все пак има яйца и мляко, та е и протеинова

Нещо не ми се яде месо, обаче много ми се услаждат кебапчета с телешка кайма, но е купешка, та е почти колбас / които иначе не ям! /.
Но...прекаленият светец и Богу не е драг!

de3demonka, а, не! Точно, защото съм го играла този спектакъл твърде много пъти, казвам едно голямо НЕ на демотивацията ти! Много малки промени в режима на хранене обръщат каруцата, дай няколко стъпки назад - махни храни, които си върнала олекоти отново вечерите, прави си една цяла седмица закуска от овесени ядки с прясна ябълка, канела, сурови ядки, малка лъжичка мед... Моля те, заради теб самата, заради утрешното ти аз, се мотивирай отново!

demirche, чудесна си е домашната баница, а хлябът на всяко ядене (освен ако не е от яйце и трици), опитай да намалиш и да оставиш тази наслада на закуската. Знаеш го, можеш го, направи го.

beki8, вече тялото ти би трябвало да се е адаптирало и да почнеш да виждаш промяна! Измери си обиколката на ръцете, за да се убедиш!

И при мен отиде коня у ряката... ама... не заради жегите... Поне си правя чудесен квасен хляб у дома, почнахме нов инвитро опит (това доста ме съживи) и събирам енергия за нов опит и със Системата (ама... съм си казала, че ще е след пункцията - сега, каквото ми се яде, ям, каквото ми се тъпче, тъпча...). Виждам още повече негативни промени при мен, ама... то като ти е трудно да се наслаждаваш на живота и животът спира да ти се усмихва... Започнах да отлагам работни задачи... да влизам неподготвена за срещи... Уморена съм, задъхвам се само като се наведа да си завържа обувките... Краката са ми подути, не си виждам кокалчето на глезена... Лицето ми е тотално увиснало, вчера си забелязах и мекичкото на ушната мида... спихнато и дупките са се разширили в следствие... и вече са чертички, а не точки... Стъпалата и колената почнаха да ме болят до обездвижване на моменти...

Обаче...

Теглих една на всичко, включително и на косата си. Малко съжалявам за буклите, ама ще се опитам да го направя да работи за мен - обръснах 1/5 от тях... Съответно цялата сребърна прелест лъсна, но не достатъчно, за да се получи ефект .. Обявявам лек бойкот на каната.., въпреки че... чувствам косата си много специална с нея. Мислех, че като обръсна най-побелелите участъци ще получа интересна комбинация на мед и сребро... Е... не всичко се получава, както сме го замислили, но съм щастлива, че преборих съвсем разумните задръжки и се засилих към някаква промяна.
Сега се стремя да се фокусирам върху едно нещо - най-важното е да върна искрата - в очите си, в сърцето си, в утробата си... Точно сега гледам един огнено червен зачатък на изгрев, природата, гледките, водата... винаги са ми помагали!

Обичайте се момичета, за да ви заобича и животът!