Усещате ли завист от приятелите си?

Ами нормално човек да си цени труда и усилията. Не е въпроса да е мъченик. Аз за мъченица не се имам, ако някой ми завижда нека дойде на моето. С удоволствие ще отстъпя всичко за една седмица, пък може да му се види трудно и да не му хареса.

За нематериалните неща е малко по-трудно да се премери и определи, примерно имам добри приятели, с които съм много близка. Доста хора не са такива комуникативни, не умеят да поддържат приятелства и да създават среда около теб, да изграждат трайни връзки с хора, извън семейството. Това е някакво умение, харизма, емоционална интелигентност. Може друг за това да завиди, знам ли. Реално не съм мъченица, че поддържам приятелства и имам среда, естествено ми се получава.

Като цяло мен не ме топли ако някой ми завижда, то си е за него. Трови себе си, не мен.

Мисля че повечето нормални хора се радваме на успехите на другите. Както е нормално и те да се радват на нашите.
НО, когато някой е неестествен, помпозен, сноб, превзет и прочее, се дразним

Това раздразнение, изразено в коментари (защото никой тук не се оплаква, че му завиждат тайно), някои тълкуват като завист.

И мисля, че раздразнението е нормална реакция когато някой се изтъква, еле пък като послъгва.
Примерно ви уведомява “Взех си нова кола, защото със старата ме беше срам да излизам от вкъщи” (“старата” кола петгодишна, току- изплатена) или че детето му влязло в хубаво училище (Американското/Панчарево - винаги браво от мен) и се измъчил с училищна такса, обаче НЯМАЛ друг избор - и прочее, помпозно поднесени придобивки.

Аз и нови коли обичам и добро образование имам, но така поднесени, за каквато и да е област неща, случва се да предизвикат тънка усмивка.
Завист, нали… 😄

Beauty queen, извинявай. Объркала съм се понеже писа веднага след мене.


Да, .Hazel., и във форума има хора, които се оплакват, че новата Фурла се разминава като цвят от ботушите Баленсиага. Повече няма да купуват ботуши по повод  чанта, без да носят чантата! Ма много неприятно се е получило, а не са малко парите все пак! - признават неохотно те.

Съгласна съм с всяка дума, освен с първото изречение 😀. Абе не е така. До зряла възраст мислех, че е така, ама не е. Не ти се радват чак толкова. Това си е моето мнение естествено.

С всичко друго съм 100 процента съгласна. Трябва такт и емоционална интелигентност при изговарянето на собствените успехи/неуспехи. Аз също не обичам да говоря за проблеми примерно, ама не защото ме е срам от тях, а да не натоваря другите. Което се възприема понякога като надутост, един вид аз проблеми нямам.

Е, че то това си е за оплакване, каква е точно драмата? Че са казали марките ли? Това по повод разминаването на цвета на ботуши и чанта.

Неминуймо всеки се улавя понякога да завиди за нещо си на другия. Естествено тук във форума никой не завижда, всички се "дразнят с право на другия" но не от завист - о боже опази, твърде сме велики да признаем че някой ни превъзхожда.
 Въпросът е да управляваш завистта си към градивен изход, за да не те трови и да не те прави крив и грозен. Според мен завистта е хубаво нещо, стимулира отвътре.

Хубаво е да бъзикаш тези, които ти завиждат, за да ги отпуснеш малко, тъй като обикновено са спечени.

От прочетеното разбирам, че ако ти завиждат, но не го усещаш, би трябвало да си ОК.
Да, ама не

А как е? Я оправи света!

Завиждам ти за оптимизма, че някой или нещо може да оправи света

Аз у тебе го наблюдавам този оптимизъм.
Така и не ми отговори на въпроса. Нищо! Важното е да опонираш.

Няма смисъл. Ти знаеш всички отговори.

Няма смисъл, да.

Не зная дали е точно завист, но подсъзнателно съм виждала и усещала някаква скрита конкуренция. От една страна го разбирам - човещинка, но от друга - кому е нужно Аз искам самата аз да се чувствам добре и да съм доволна от постигнатото. Какво си мислят близки и по-далечни роднини, всъщност няма никакво значение. Обичайно никой не ти е в кухнята на нещата, така че за един е труд и лишение, за да иде на скъпа почивка, на друг му е важна колата, трети се бори с вътрешни демони и с материални придобивки се опитва да попълва липси. Единственото, което винаги ми е било супер странно, е да се представяш за нещо, което не си - голямо добр'уто, да парадираш с марки, които е очеизвадно, че не можеш да си позволиш, да си се заринал с реплики и да си мислиш, че всички около теб не го забелязват. Не завиждам на това, но ми изглежда смешно и в известна степен леко жалкарско.

Да се посмеете малко за моя сметка.
Моята баба (светла ѝ памет), искрено вярваше, че няма как някой да е по-по- от мен. Това, разбира се, съвсем не е вярно, много пъти съм ѝ го казвала, но тя си държеше на своето. Един ден срещнала комшия, като разбира се, темата се завъртяла колко са им успешни внуците и колко са велики. Та комшията казал, че неговият внук е отличник и е най-изявеният студент в СУ (каквото и за Бога да значи това). Баба ми, усещайки предизвикателството, решила, че не може да падне по-долу и попитала: "Ааа, браво, браво. А той взема ли стипендия за отличен успех?" Комшията ѝ отговорил: "А, не, не, не взема такиви работи." Баба ми веднага го клъвнала: "А моята пък внучка взема. Значи... просто твоят внук не е толкова голям отличник."

Разбира се, веднага ми звънна по телефона, хем ми стана мило, че много вярва в мен, ама я и поскастих леко, защото всичкото това е ... възрастни хора, какво да ги правиш.

Да, ама така се култивира самочувствие у децата, внучета в твоя случай.

Баба ти се е надцакала, но е логична жена, и аз бих завъртяла разговора към стипендиите- че е хубаво студентите да бъдат поощрявани и да получават парично възнаграждение за това, за което са там- да учат.
По мое време при пълно 6 стипендията (държавна плюс европейска) за 10 месеца стъпваше на 2400лв. По 4г. Ето ти ги 10 бона, не са малко на онези пари особено.

Конкуренцията не е лошо нещо, ако не е токсична. Конкуренцийката може да е приятелска, може да не е скрита а явна, може да е забавна. Зависи как я представиш.

Тези които, не умеят да общуват често приемат нещата праволинейно като някакво гадно надцакване или като че ли е на живот и смърт. Това издава най- много липсата на самочувствие, когато не можеш да понесеш конкуренция (каквато и да е, слаба или силна).