Усещате ли завист от приятелите си?

  • 7 495
  • 190
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 6 910
Авторът не пояснява точно каква е ситуацията. Класически пример за поява на завист между приятели е, ако сте тръгнали от едно ниво (примерно студентска компания с равни възможности), но единият се издигне много - рязко забогатее, стане известен и т.н. Тогава е класически пример за поява на завист у част от “старите приятели” и има много книги и филми за това. Защо нямаш време за нас, много важен стана, какви са тия скъпи дрехи, променил си се, пак ли на Малдивите и т.н. Естествено, от един етап вече тези хора не могат да се броят за “приятели”, но това е процес, рядко настъпва в една секунда. Започва да се “усеща”. Може и при автора да е така, но ние не знаем това.

Съвременна книга на подобна тема е Гениалната приятелка - Елена Феранте.

Последна редакция: пт, 28 фев 2025, 15:54 от Beauty queen

# 181
  • София
  • Мнения: 15 443
По тази логика всички сме жертви на недостатъците си и следва да не се събираме с никой Simple Smile. Нещата рядко са толкова просто черно-бели, за мен това са пози. Но всеки дирижира собствения си театър Simple Smile.
Какво значи всички? Аз лично не приемам около себе си хора с точно определени няколко недостатъка. Не е нужно тази логика да се отнася към всички хора. Останалите сте свободни да се събирате с хора, които не харесвате, които ви отегчават и с които си завиждате. Свободен свят, в който всеки си избира какво да избира. Не знам за какво спорим изобщо.

# 182
  • Мнения: 6 910
Авторът пита дали сме започнали да усещаме някакво чувство, а не че нарочно и упорито се събираме със завистливи хора. Очевидно преди не е имало такова чувство, а сега се е появило и авторът търси причината, а не че по принцип търси завистливи хора да се събере с тях.

Ако освен с тъпи и завистливи хора не общуваш и с хора на различно мнение, може и да не си говорим Simple Smile, аз не споря, изразих мнение.

# 183
  • София
  • Мнения: 22 684
Авторът май няма особено значение, всеки си ползва темата, за каквото иска.

# 184
  • Мнения: 6 910
Авторът май няма особено значение, всеки си ползва темата, за каквото иска.

Тези теми често са фейк.

# 185
  • Мнения: 13 411
Предполагам, че понякога е трудно да се излезе от ситуация и това е първата реакция, да прекъснеш или отклони разговора. Инсче, какъв изход? Примерно, с приятелка, отдавна не сте се виждали, излезете на кафе, но тя започне безкрайни описания на всяка една картина, която е видяла, да кажем в Лувъра или Ермитсжа, донякъде е интересно, ама в един момент става досадно, какво правим. Да, не става въпрос в каква чашка в колко часа са ти сервирали кафе, а за нещо наистина интересно, ама пак става досадно. Ако кажеш-извинявай, не ми е интересно вече, може да се обиди, а не си струва да се разваля приятелство. Същото може да се отнесе до роднини, колеги и тн, на които иначе държиш, но не се усещат в излиянията си. Как се излиза от ситуация?
Тая приятелка ще бъде скучна и обстоятелствена на всяка друга тема. Изходът е да нямаме такива приятели. Как изобщо се сприятеляваме с някой, който ни е скучен?
Е, много странна логика. Веднъж в някакъв аспект някой е скучен, да е равно на винаги скучен? Ами не, не е така. Скучният разговор може да е епизод, приятелството може да е дългогодишно и базирано на много общи неща, спомени, изживявания, подкрепа.

# 186
  • София
  • Мнения: 15 443
Предполагам, че понякога е трудно да се излезе от ситуация и това е първата реакция, да прекъснеш или отклони разговора. Инсче, какъв изход? Примерно, с приятелка, отдавна не сте се виждали, излезете на кафе, но тя започне безкрайни описания на всяка една картина, която е видяла, да кажем в Лувъра или Ермитсжа, донякъде е интересно, ама в един момент става досадно, какво правим. Да, не става въпрос в каква чашка в колко часа са ти сервирали кафе, а за нещо наистина интересно, ама пак става досадно. Ако кажеш-извинявай, не ми е интересно вече, може да се обиди, а не си струва да се разваля приятелство. Същото може да се отнесе до роднини, колеги и тн, на които иначе държиш, но не се усещат в излиянията си. Как се излиза от ситуация?
Тая приятелка ще бъде скучна и обстоятелствена на всяка друга тема. Изходът е да нямаме такива приятели. Как изобщо се сприятеляваме с някой, който ни е скучен?
Е, много странна логика. Веднъж в някакъв аспект някой е скучен, да е равно на винаги скучен? Ами не, не е така. Скучният разговор може да е епизод, приятелството може да е дългогодишно и базирано на много общи неща, спомени, изживявания, подкрепа.
Няма как толкова близък човек да ти е скучен. Близките хора ги обичаме и каквото ги вълнува вълнува и нас.

# 187
  • SF
  • Мнения: 25 639
На мене не ми се налага да общувам единствено и само с приятели и хора, с които много искам да си общуваме и да се сприятелим.
Ето, сега общувам с вас и не с всички вас сме еднакви и мислим сходно.
Дали сами сме взели решението да влезем в темата и да общуваме с не съвсем еднакви по вкус и цвят или някой ни е принудил?? Я да помислим по въпроса. Simple Smile

# 188
  • София
  • Мнения: 15 443
На мене не ми се налага да общувам единствено и само с приятели и хора, с които много искам да си общуваме и да се сприятелим.
Ето, сега общувам с вас и не с всички вас сме еднакви и мислим сходно.
Дали сами сме взели решението да влезем в темата и да общуваме с не съвсем еднакви по вкус и цвят или някой ни е принудил?? Я да помислим по въпроса. Simple Smile
Общуването с всякакви хора тук е едно от най-хубавите неща, до които имам достъп. Научавам много, но не се ангажирам с онези, с които не бих дружила. Намерила съм и приятели тук, но и много полезни разсъждения, които иначе никога не бих могла да си представя. Затова често споря, за да видя още аргументи, а не защото държа моето мнение да е правилно.

# 189
  • София
  • Мнения: 18 663
Общуването с различни хора тук наистина е избор и за мен е "корекция на фокуса", за да не се затварям в собствения си розов балон.
И аз имам реални приятелства от тук, но те са с хора, с които и в реалността сме със сходни виждания. Останалите ги чета, отчитам и преценявам какво ми е полезно или не.
Но в реалността си подбирам с кого да общувам. И се радвам, че начинът ми на живот ми го позволява. Визирам регулярното общуване, а не инцидентното такова. Инцидентното е неизбежно, но в него не влагам емоция.

# 190
  • SF
  • Мнения: 25 639
Сигурно не работиш в голяма корпорация, болница, салон и т.н. с много колеги. Хората общуват с приятели, с роднини, с познати, с приятели на приятели. Но ти по принцип водиш по-минималистичен, хигиеничен и подбран начин на живот.
При мене е по-отворено положението.

Общи условия

Активация на акаунт