Може темата да е друга и пак да я прекъсват сто пъти с глупави въпроси...
Ми ще стана и ще си тръгна.
Ми ще стана и ще си тръгна.
Е, да де. Ще те прекъснат веднъж, втори път... На третия път ще се усетиш и ще спреш да разказваш.
- Публикувана: 15 фев. 2025, 22:53 ч.
- Последно мнение: 4 март 2025, 09:34 ч.
Усещате ли завист от приятелите си?
Е, да де. Ще те прекъснат веднъж, втори път... На третия път ще се усетиш и ще спреш да разказваш.
Аз обичам да слушам за пътешествия, но не с някакви ужасни подробности,като например кой какво е ял,как го е ял,от каква националност е бил сервитьора,който ги обслужвал,колко сапунчета е имало в банята,кой колко се напил,кой колко пъти се скарали с жена си и тн. Реално за самото място и пътуване нищо не разбирам,ама слушам,нали съм любезна 🙃
Като чуя някой да разправя, че му "завиждали" и пребелвам очи. А бе хора 99% от нас нямат нищо кой знае какво в живота, че да им се завижда.
Никой не мисли за вас и не му пука за вас, че и да ви завиждат. Просто искат те да са по-добре.
Никой не мисли за вас и не му пука за вас, че и да ви завиждат. Просто искат те да са по-добре.
Обичам да слушам, когато хората говорят стегнато - отидохме, видяхме, това ни хареса, това не толкова. Обикновено и аз задавам въпроси, защото ми е интересно дори когато става за места, на които съм била. Имам обаче приятели, които са истински ужас в това отношение. Те така са и със снимките - 600 снимки на един хълм примерно и ти ги показват всичките. Амииии, колкото и да съм възпитана, сменям темата.
И аз не обичам да ми показват снимки. Ако са професионални красиви снимки на някое интересно място или предмет, тогава да, с удоволствие гледам такива. Но Марийка и Иванчо се снимали в една и съща поза на сто туристически места...ми какво толкова да гледам, като видя едно все едно съм ги видяла всичките.
Вероятно ако сте приятели от дълго време ви знаете интересите. Ако приятелка не се интересува от пътувания, то ще спомена, че сме ходили и толкова, няма да я карам да слуша нещо, което не иска.
В случая на Есме мисля, че приятелката не е толкова да завижда, а по-скоро иска тя да си каже. Има хора, които искат да говорят повече, просто да си кажат. И ако им дадеш от собственото лекарство, полудяват. 😆
В случая на Есме мисля, че приятелката не е толкова да завижда, а по-скоро иска тя да си каже. Има хора, които искат да говорят повече, просто да си кажат. И ако им дадеш от собственото лекарство, полудяват. 😆
Това постоянно отклоняване е леко простоват намек да не занимаваш някого с пътуване/разказ.
Прави се 1-2 пъти, за да се усети другият. И ако той няма усет, да схване, прекъсващият продължава и се превръща в простотия.
Прави се 1-2 пъти, за да се усети другият. И ако той няма усет, да схване, прекъсващият продължава и се превръща в простотия.
Просто искат те да са по-добре.
Искат да са по-добре от тебе, то това е 😀. Абе има си завист между приятели и то сериозна, който я няма в живота си - блазе му, браво. За съжаление на мен ми се е случвало и то от много близък човек. Отношенията ни тръгнаха малко неравнопоставени още в самото начало - приятелката ми имаше някои предимства “на старта” в живота и беше решила, че на нея нещата ще й се получават по-лесно, а аз ще се боря за всичко. И все пак приятелство имаше, поне в началото. Нещата обаче се стекоха различно и това я озлоби и предизвика гледане в моята паница. Сигурно и аз съм допринесла с нещо, знам ли.
Есме, коментирала съм поведението на прекъсващия като простовато, защото е невъзпитано. Ще те помоля да четеш, не да ми слагаш думи в устата с препратка към правилата, защото твърдейки това, твоят пост се превръща в провокация с цел разпалване на спор. Съсредоточи се върху своя изказ и оценките, които ти поставяш, почти нямаш пост, който не съдържа "глупости", "глупав", "глупости на търкалета".
Нямам интерес и ще те игнорирам, благодаря за разбирането.
Когато някой ме прекъсва, приемам, че не желае да ме слуша и го показва по невъзпитан начин, а не че таи завист. Аз обикновено казвам, че трябва да проведа разговор и се махам от полезрението, ако някой се унесе. Имам такава колега. Стига до косите и кожите на мъжете, които са ѝ сервирали и как де била заговорила. И кой ги закачал. Нейното е гладна кокошка просто сънува. Имам и колега с профи снимки, всички се натискаме да го слушаме и питаме и тя много се дразни.
Нямам интерес и ще те игнорирам, благодаря за разбирането.
Когато някой ме прекъсва, приемам, че не желае да ме слуша и го показва по невъзпитан начин, а не че таи завист. Аз обикновено казвам, че трябва да проведа разговор и се махам от полезрението, ако някой се унесе. Имам такава колега. Стига до косите и кожите на мъжете, които са ѝ сервирали и как де била заговорила. И кой ги закачал. Нейното е гладна кокошка просто сънува. Имам и колега с профи снимки, всички се натискаме да го слушаме и питаме и тя много се дразни.
Има хора, които са скучни и каквото и да разказват е скучно. Не само за пътешествия. Ако са скучни и обстоятелствени човек има като алтернатива да стои и да си мисли за друго, или да си намери повод да се омете. Това с прекъсването е върла простотия и колкото и да съм била скучна на някого, повече не бих му говорила за нищо.
Предполагам, че понякога е трудно да се излезе от ситуация и това е първата реакция, да прекъснеш или отклони разговора. Инсче, какъв изход? Примерно, с приятелка, отдавна не сте се виждали, излезете на кафе, но тя започне безкрайни описания на всяка една картина, която е видяла, да кажем в Лувъра или Ермитсжа, донякъде е интересно, ама в един момент става досадно, какво правим. Да, не става въпрос в каква чашка в колко часа са ти сервирали кафе, а за нещо наистина интересно, ама пак става досадно. Ако кажеш-извинявай, не ми е интересно вече, може да се обиди, а не си струва да се разваля приятелство. Същото може да се отнесе до роднини, колеги и тн, на които иначе държиш, но не се усещат в излиянията си. Как се излиза от ситуация?
Прекъсвали са ме, честно казано. Ако човекът по принцип не е невъзпитан, не е драма, приемам, че за момента темата не е обект на интерес и за двамата. То не може всички да са на кеф да ни слушат в захлас. Стига да не е 15 пъти, по- добре неизказан намек, отколкото "оф, това не ми е интересно".
Само не знам как всичкото това има общо със завистта
Само не знам как всичкото това има общо със завистта
Предполагам, че понякога е трудно да се излезе от ситуация и това е първата реакция, да прекъснеш или отклони разговора. Инсче, какъв изход? Примерно, с приятелка, отдавна не сте се виждали, излезете на кафе, но тя започне безкрайни описания на всяка една картина, която е видяла, да кажем в Лувъра или Ермитсжа, донякъде е интересно, ама в един момент става досадно, какво правим. Да, не става въпрос в каква чашка в колко часа са ти сервирали кафе, а за нещо наистина интересно, ама пак става досадно. Ако кажеш-извинявай, не ми е интересно вече, може да се обиди, а не си струва да се разваля приятелство. Същото може да се отнесе до роднини, колеги и тн, на които иначе държиш, но не се усещат в излиянията си. Как се излиза от ситуация?