Aвторке, ще се очудиш колко много деца са заченати без "правилната" причина. По това време си беше норма 2 деца. Не, че не е имало семейства в друга конфигурация. Имаше такъв заем, опрощаваше се половината от остатъка при раждането на 2 дете.. Ние теглихме такъв заем също. По това време също изтеглихме детските на децата, защото имаше голяма инфлация. 20лв /детски/ струваше едно пиле . Нямаше смисъл тези пари да се спестяват 18 години за бала му/ например/. Родителите ви делят децата си, но се фокусирай вие какво можете да постигнете. Твоите лични избори също не са най- сполучливите, но ти не ги преживяваш толкова критично, колкото техните. В техен апартамент сама разбираш, че само неприятности ще ти донесе.
- Публикувана: 18 фев. 2025, 01:59 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2025, 10:09 ч.
Моля за съвет
и всички ми казват едно и също - дистанцирайте се от тях. Но това е лесната част - да се дистанцирам.
Ами явно не е лесна тази част, защото не виждам причина възрастна жена с два брака и две деца да не може да се дистанцира от родителите си, а още повече да се бута в тях.
Не може да се сърдите на психолозите за това, че ви дават адекватен съвет, който вие не следвате и после сте им сърдита, че не са ви оправили.
Най-нормалното нещо, гледайки отстрани, е да намалите до минимум разговорите с тях и през ум да не ви минава да ходите в техен апартамент. Това е нормалната реакция и това, което може да ви помогне. Вие правите всичко наопаки и се сърдите, че нещата не се подобряват.
Родителите ви определено звучат като ужасно неприятни хора, но в този житейски момент би следвало отдавна вече съдбата ви е да е във вашите ръце и да сте се откъснали от тяхното влияние. Еманципирайте се вече.
Здравейте, хора. Моля ви за съвет и да споделите гледна точка. Нямам подходящ човек на когото да споделя това, което ме човърка от около 2-3 години и напоследък става все по-зле. Свързано с родителите ми. Аз съм на 35, второ дете от родители с първи единствен брак. Имам по-голяма сестра.
Моля ви, споделете своето мнение, след всичко казано дотук, мислите ли, че родителите ми всъщност НЕ СА искали да имат второ дете, но са искали да се възползват от тази финансова привилегия и затова са решили? Просто ще полудея от тази мисъл, искам да плача, да троша, бясна съм.
Скрит текст:
(Няма да навлизам в повече подробности, тъй като майка ми чете форума.)
Гложди ме, че абсолютно родителите ми не ми помагат с нищо цял живот.
В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен. Сама си купувах най-елемнтарни неща като бръсначки, тампони, Парацетамол, дезодорант - с парите от закуски. Дрехи и обувки също си купувах сама или роднини ОТ ЖАЛ ми купуваха. Когато на 17 изпаднах в много тежка депресия, ме заведоха на лекар и след две седмици родителите започнаха да ми крещят, че само съм ги занимавала с моите "глупости". На 19 след училище директно ми казаха "Хайде да се ориентираш нанякъде, вече си голям човек". Заминах си първо при баба ми, после на квартира, после учих задочно и работих, за да си плащам всичко, но след втори курс не издържах и спрях, защото се скапвах. (Знам, че много хора са успели с двете неща и адмирации към тях!
По това време на 23 г. се запознах с бащата на детенцето ми, оженихме се, забременях, родих и се разведохме поживо-поздраво. Днес детенцето ни е на 12 и те двамата и ние сме в перфектни отношения. След като се разведох, отидох с бебче при нашите и те отново ми казаха точно думите бяха "Ами, тук няма да имаме достатъчно дърва зимата, отиди си при баба ти, там ще се оправите някакси". Мизерия. Не искам изобщо да коментирам как през годините единствено са ми платили един абитуриентски бал, а и двете ми сватби съм си ги платила аз и съпругът ми съответно (сега имам втори съпруг от 5 години и всичко е прекрасно). Нито са ми платили шофьорски курс, нито кола, нито сватба, жилище -абсурд, цял живот съм по квартири, стотици хиляди съм платила само за квартири, а те имат 2 къщи и един апартамент (за който също искаха аз да му плащам ипотеката между другото на тяхно име).
На сестра ми - платиха й редовен Университет, обмен в чужбина, сватба за 15 хиляди лева, кола за нея и мъжа й, ипотекираха си къщата, за да си направи хотел и т.н мога да продължа до безкрай.
Стана много дълго, с две приказки:
ЦЯЛ живот съм се чувствала нежелана, неадекватна, неспособна, без стойност, задавала съм си въпроса "Защо изобщо съм се родила?" ей така просто randomly, какъв е смисълът на живота ми? В днешно време виждам смисълът - детенцето ми и мъжът ми и моите цели, но тези дни разбрах защо аджеба родителите ми всъщност са имали изобщо второ дете (третото "майка ми" го е абортирала през 90-те в голямата българска мизерия, което тя се чувстваше явно длъжна да ми разкаже поради някаква причина - как нямали били пари за трето дете, доста глупаво, за това има презервативи. И освен това не я бях питала, можеше и да ми спести още едно допълнително чувтсво за вина.)
Та тези дни открих, имали са второ дете, защото преди 89-та имало някакъв младоженски заем, който комунистите опрощавали след като съпрузите имат второ дете.
Плюс, майка ми се хвалеше как изтеглили детските ни влогове, за да си купят касетофон за колата си. (Аз на моето дете никога не бих направила такава мизерия!)
Гложди ме, че абсолютно родителите ми не ми помагат с нищо цял живот.
В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен. Сама си купувах най-елемнтарни неща като бръсначки, тампони, Парацетамол, дезодорант - с парите от закуски. Дрехи и обувки също си купувах сама или роднини ОТ ЖАЛ ми купуваха. Когато на 17 изпаднах в много тежка депресия, ме заведоха на лекар и след две седмици родителите започнаха да ми крещят, че само съм ги занимавала с моите "глупости". На 19 след училище директно ми казаха "Хайде да се ориентираш нанякъде, вече си голям човек". Заминах си първо при баба ми, после на квартира, после учих задочно и работих, за да си плащам всичко, но след втори курс не издържах и спрях, защото се скапвах. (Знам, че много хора са успели с двете неща и адмирации към тях!
По това време на 23 г. се запознах с бащата на детенцето ми, оженихме се, забременях, родих и се разведохме поживо-поздраво. Днес детенцето ни е на 12 и те двамата и ние сме в перфектни отношения. След като се разведох, отидох с бебче при нашите и те отново ми казаха точно думите бяха "Ами, тук няма да имаме достатъчно дърва зимата, отиди си при баба ти, там ще се оправите някакси". Мизерия. Не искам изобщо да коментирам как през годините единствено са ми платили един абитуриентски бал, а и двете ми сватби съм си ги платила аз и съпругът ми съответно (сега имам втори съпруг от 5 години и всичко е прекрасно). Нито са ми платили шофьорски курс, нито кола, нито сватба, жилище -абсурд, цял живот съм по квартири, стотици хиляди съм платила само за квартири, а те имат 2 къщи и един апартамент (за който също искаха аз да му плащам ипотеката между другото на тяхно име).
На сестра ми - платиха й редовен Университет, обмен в чужбина, сватба за 15 хиляди лева, кола за нея и мъжа й, ипотекираха си къщата, за да си направи хотел и т.н мога да продължа до безкрай.
Стана много дълго, с две приказки:
ЦЯЛ живот съм се чувствала нежелана, неадекватна, неспособна, без стойност, задавала съм си въпроса "Защо изобщо съм се родила?" ей така просто randomly, какъв е смисълът на живота ми? В днешно време виждам смисълът - детенцето ми и мъжът ми и моите цели, но тези дни разбрах защо аджеба родителите ми всъщност са имали изобщо второ дете (третото "майка ми" го е абортирала през 90-те в голямата българска мизерия, което тя се чувстваше явно длъжна да ми разкаже поради някаква причина - как нямали били пари за трето дете, доста глупаво, за това има презервативи. И освен това не я бях питала, можеше и да ми спести още едно допълнително чувтсво за вина.)
Та тези дни открих, имали са второ дете, защото преди 89-та имало някакъв младоженски заем, който комунистите опрощавали след като съпрузите имат второ дете.
Плюс, майка ми се хвалеше как изтеглили детските ни влогове, за да си купят касетофон за колата си. (Аз на моето дете никога не бих направила такава мизерия!)
Моля ви, споделете своето мнение, след всичко казано дотук, мислите ли, че родителите ми всъщност НЕ СА искали да имат второ дете, но са искали да се възползват от тази финансова привилегия и затова са решили? Просто ще полудея от тази мисъл, искам да плача, да троша, бясна съм.
Горкото 35 годишнио дете с 2 брака, дето саминко си е платло тампоните и самобръсначките.
Направо ми се къса сърцето.
п.п. Изгледай послдения епизод на "Бригада нов дом" и пак ела да се оплакваш.
На 36 би трябвало отдавна да си се научила да не очакваш нищо от родителите ти.
Добре, само че като се преместим в техния апартамент под наем (да им плащаме наем на тях), малко ще е трудно да не контактувам с тях, най-малкото че ще се обидят и ще ни изгонят на улицата в този случай...Но Ви благодаря за съветите все пак в този късен час
🙏А защо ще сменяте квартира с риск да ви обидят и да ви изгонят на улицата в новата квартира?
Изглежда хем новата квартира в апартамента на родителите ви да ви е доста по-изгодна, хем да държиш да мрънкаш, че нищо не са ти дали и нищо не ти помагат.
За детските влогове, ако не ги бяха изтеглили, сигурно накрая за един шоколад щяха да стигнат. В средата на 30-те си, дете имаш, сравнително пораснало, мъж имаш, а мрънкаш, че и тримата не сте добре, щото родителите ти еди-какво си направили или не направили. Осъзнаваш ли колко нелепо звучиш?
Благодаря на всички за мненията.🙏
Добре, че писах тук, защото отстрани погледнато, има много неща, които като си в самите взаимоотношения, не ги виждаш и вашите мнения ми помагат да ми се избистри. Благодаря ви.🙏
Ние в момента не сме в тяхно жилище, а под наем при други хора. От година и половина търся друга квартира, но в населеното място, където сме, няма друго, освен наем 1200 лв което в абсурдно.
Единствената причина, поради която все още им вдигам телефона, е че съпругът ми, както казах, е чужденец, и е регистриран на техния адрес, който се подновява през 5 години. Искахме да имаме Договор за наем, за да се регистрира в квартирата, но междувременно сменихме 3 квартири и никой не дава с договор. В случая, предпочетохме да сме без договор, отколкото на улицата.
Аз не обвинявам никого, а питам тук вие, хора, какво мислите за ситуацията.
Обвинявам само себе си, че не съм имала повече сили и упоритост да се справя сама (образование, жилище и т н). Не обвинявам никого за моите си неща
Добре, че писах тук, защото отстрани погледнато, има много неща, които като си в самите взаимоотношения, не ги виждаш и вашите мнения ми помагат да ми се избистри. Благодаря ви.🙏
Ние в момента не сме в тяхно жилище, а под наем при други хора. От година и половина търся друга квартира, но в населеното място, където сме, няма друго, освен наем 1200 лв което в абсурдно.
Единствената причина, поради която все още им вдигам телефона, е че съпругът ми, както казах, е чужденец, и е регистриран на техния адрес, който се подновява през 5 години. Искахме да имаме Договор за наем, за да се регистрира в квартирата, но междувременно сменихме 3 квартири и никой не дава с договор. В случая, предпочетохме да сме без договор, отколкото на улицата.
Аз не обвинявам никого, а питам тук вие, хора, какво мислите за ситуацията.
Обвинявам само себе си, че не съм имала повече сили и упоритост да се справя сама (образование, жилище и т н). Не обвинявам никого за моите си неща
Родителите ти са доста големи изроди...
Приеми, че те са такива, и ги забрави. Да, няма да стане за ден, защото доколкото разбирам, живеете в тяхно жилище.
1. Почвате да отделяте пари, и да търсите нова кварира, и бързичко се изнасяте от маминия апартамент.
2. Докато не сте се изнесли ги отсвирваш полека, звънят, не вдигаш на момента, ( не си го чула, имала си работа, болна си, не можеш да им отделиш време сега и т.н.)
3. Като се изнесете, си сменяте телефонните номера и не им казвате къде сте.
Просто си изтеглила късата клечка с тях, не си виновна за нищо, твоята задача е да не бъдеш като тях, и детето ти да расте спокойно.
Приеми, че те са такива, и ги забрави. Да, няма да стане за ден, защото доколкото разбирам, живеете в тяхно жилище.
1. Почвате да отделяте пари, и да търсите нова кварира, и бързичко се изнасяте от маминия апартамент.
2. Докато не сте се изнесли ги отсвирваш полека, звънят, не вдигаш на момента, ( не си го чула, имала си работа, болна си, не можеш да им отделиш време сега и т.н.)
3. Като се изнесете, си сменяте телефонните номера и не им казвате къде сте.
Просто си изтеглила късата клечка с тях, не си виновна за нищо, твоята задача е да не бъдеш като тях, и детето ти да расте спокойно.
Мен не ме интересува, че са изтеглили влоговете да си купят касетофон. Дразни ме, че постоянно ми се хвали колко имоти имала и как били толкова богати с баща ми. Ами, не е нормално да се хвалиш в лицето на когото и да било, който има материални проблеми, камо ли детето ти. Да, на 35 години все още съм им дете по закон. И както казах, аз нямам нужда от тези хора, а мъжът ми има нужда от адрес. Не може да живее в България без адрес!
Не разбирам защо някои коментиращи нападнаха авторката, защото тя е на 35 години и е възрастен човек, който не трябва да има очаквания от никого.
Ами не е така. Жената има незатворен гещалт, никога нямала "нормални родители". Това е необичано дете, което може да прекара целия си живот в очакване на капка внимание от всеки. Може би и затова е имала неуспешен първи брак. Тук жената трябва да работи върху себе си и с психолог.
Всеки преживява ситуацията по свой начин и е ясно, че авторката все още не е подредила миналото си. А вашата грубост няма да промени нищо.
Ами не е така. Жената има незатворен гещалт, никога нямала "нормални родители". Това е необичано дете, което може да прекара целия си живот в очакване на капка внимание от всеки. Може би и затова е имала неуспешен първи брак. Тук жената трябва да работи върху себе си и с психолог.
Всеки преживява ситуацията по свой начин и е ясно, че авторката все още не е подредила миналото си. А вашата грубост няма да промени нищо.
Авторке, а от какво се скапвате със съпруга ти? И двамата работите, с едно дете ...
Всеки преживява ситуацията по свой начин и е ясно, че авторката все още не е подредила миналото си.
Не само не е подредила миналото си, тя разбърква и настоящето си, поддържайки отровните отношения с "родителите".
Авторке, мислила ли си за физическа дистанция, например чужбина?
Всеки преживява ситуацията по свой начин и е ясно, че авторката все още не е подредила миналото си.
Авторке, мислила ли си за физическа дистанция, например чужбина?
Авторката в други теми обвинява за всичко в живота си родителите си, сестра си, бившия си мъж, настоящия си мъж (с него също има проблеми), бившата жена на настоящия си мъж и кого ли не, а реално самата тя не поема отговорност за нищо.
Та дори и сега. Авторке, какво означава, че родителите ти се хвалят? Та нима не сте семейство (уж)? И нима някой ден те ще си отнесат имотите с тях?
За мен е нормално на тази възраст да искат да те научат на самостоятелност, да те амбицират, може и затова да е "хвалбата" им.
Това, че по закон си им дете, не означава, че имат задължения към теб.
Ти самата какво правиш за себе си, за да подобриш положението си?
Бившият ти мъж полага ли грижи за детето?
Та дори и сега. Авторке, какво означава, че родителите ти се хвалят? Та нима не сте семейство (уж)? И нима някой ден те ще си отнесат имотите с тях?
За мен е нормално на тази възраст да искат да те научат на самостоятелност, да те амбицират, може и затова да е "хвалбата" им.
Това, че по закон си им дете, не означава, че имат задължения към теб.
Ти самата какво правиш за себе си, за да подобриш положението си?
Бившият ти мъж полага ли грижи за детето?
Ами изглежда че е възможно заради заема са те направили. Но тази причина не е по-зле от масовата “да има кой да ме гледа на старини”. Не съм сигурна коя от двете причини е по-използваческа и егоистична.
Много деца бяха родени заради този заем. Нищо ново под слънцето. Не виждам да е по-лоша причина за раждане на дете от споменатата вече „да има кой да ни гледа на стари години“ или „първото дете да не е самичко и да има с кого да си играе“. По-леко ли щеше да ти стане, ако те бяха родили, за да служиш за забавление на по-голямата си сестра?
А за заемите – просто политика на държавата за насърчаване на раждаемостта. Имаше и условия – възрастта на двойката, както и да родят 2 деца за определен срок – май беше 5 години.
Много младоженци се възползваха от него. Даваха по 5000 на човек, общо 1000 с минимална лихва, 2% беше май. Имаше и 3 години отсрочка, след това тръгваха лихвите, а дали не и самите вноски – забравила съм вече. След раждането на второто дете държавата опрощаваше остатъка от заема, затова и хората бързаха да направят две деца едно след друго, за да връщат по-малко пари. Не помня кога го въведоха, но почти всички млади семейства през 80-те се възползваха. Така че не си само ти родена заради този заем.
Е, да, нормалните родители нито съжаляват за децата си, нито пък ще тръгнат да им натякват. Просто твоите са гадняри.Макар че, като се замисля сега, поне половината хора около теб са заченати непланирано. И какво от това? Да си разплетат чорапите ли от мъка? Други пък са резултат от изнасилване, това да не е по-добър вариант? Или бащите са се изплашили и са зарязали майките им бременни. Толкова много ситуации, една от друга „по-цветущи“. Не е важно защо и как се е появил човек на този свят, важното е как ще оползотвори живота, който му е даден.
Прекалено много се вторачваш в родителите си. Приеми, че са такива, каквито са. Нали имаш хубаво семейство, мъж до себе си и дете. Какво ти трябва още? Дистанцирай се от родителите си и пази детето си от тяхното влияние. След като помагат толкова на сестра ти, нека тя да се грижи за тях, ти морално задължение към тях нямаш. Ако помагаш, ще е само по твое желание и възможност, не трябва да се чувстваш задължена, защото няма за какво.
Епидемия от инфантилност ли има днес във форума? Половината от моето поколение са непланирани деца, хипитата ги наричат деца на любовта. И децата на заема или на ще си постоя три години вкъщи също са си ок и после стават нормални хора. Ако искат. Ако не искат започват да искат да крещят, трошат и да бягат от отговорност за себе си чрез крясък към някакви минали Аз на родителите "Защо не сте ме искали". Ще прозвучи грубо, но и да са те искали като гледам как си се развила едва ли са искали точно това. Всеки си минава през кризи, но ако моето дете на 35 е така сериозно ще се притесня дали изобщо има намерение да порасне някога.
Незатворения гещалт от по-горен пост няма да коментирам. Запазвам го, за да ме весели поне до края на деня.
Незатворения гещалт от по-горен пост няма да коментирам. Запазвам го, за да ме весели поне до края на деня.
Ама сте лоши.Вместо да е погалите по главичката и да и съчувствате, Вие и казвате истината ...........и още по лошото е ,че я карате да си излезе от ролята на милата нещастна жертвичка.
Тц, тц , тц .....лошо Седларов, лошо
Хайде да ти влеза в тонът..........за моите скромни 40 години.Нашите са похарчили около милион за брат ми и около 10000 за мен.Така ,че няма да се притесняваш .......много сме , силни сме
PS.Вече 21-ра година си чакам лаптопа за приема в университета
Тц, тц , тц .....лошо Седларов, лошо
Хайде да ти влеза в тонът..........за моите скромни 40 години.Нашите са похарчили около милион за брат ми и около 10000 за мен.Така ,че няма да се притесняваш .......много сме , силни сме
PS.Вече 21-ра година си чакам лаптопа за приема в университета
Аз и съчувствам. Родителите и явно не са си свършили работата, щом през детството си се е чувствала така. Явно са неприятни хора.
Оттам нататък обаче, авторке, най-добре да последваш съвета, който терапевтите и тук всички съфорумци ти дават. Дистанцирай се максимално. Ти, обаче по някаква причина не желаеш да го направиш. Може би чувстваш, че ти дължат нещо и си решена да им го изкопчиш? Едва ли ще стане, явно са студени хора. Защо продължаваш да поддържаш такъв тесен контакт? Недостоверно звучи техният дом да е единственото място, на което да е могъл да се регистрира твоя съпруг. Сега на едно 99 процента изглежда, че ще се нанесете и в техния апартамент.
Като дете си била нещастна и необичана, това е ужасно. Но няма причина и на 36 да продължаваш да се вкопчваш в тях. Тука има много хора, които са теглили чертата на отровните си родители и направо са се преродили.
Оттам нататък обаче, авторке, най-добре да последваш съвета, който терапевтите и тук всички съфорумци ти дават. Дистанцирай се максимално. Ти, обаче по някаква причина не желаеш да го направиш. Може би чувстваш, че ти дължат нещо и си решена да им го изкопчиш? Едва ли ще стане, явно са студени хора. Защо продължаваш да поддържаш такъв тесен контакт? Недостоверно звучи техният дом да е единственото място, на което да е могъл да се регистрира твоя съпруг. Сега на едно 99 процента изглежда, че ще се нанесете и в техния апартамент.
Като дете си била нещастна и необичана, това е ужасно. Но няма причина и на 36 да продължаваш да се вкопчваш в тях. Тука има много хора, които са теглили чертата на отровните си родители и направо са се преродили.