Моля за съвет

Някой се изказа да сме останели в този ап, защото с толкова котки нямало да намерим къде другаде. Други ми казват да се преместим в друг град...

Е, и много хора тук писаха, че имало много хора цял живот по квартири. И имало много хора родени заради заем. Абе, въобще от всичко има по страшно много хора. 😂

Както казах, всички възможности по темата тук се изказаха и изчерпаха. Не знам как се заключва и нека си стои отворена, ако тр, но аз няма да отговарям.

Благодаря отново на всички, много неща ми се изясниха.🥹🙏

Изглежда, че темата ти е била полезна, това е и целта.
Би ли споделила, какви неща ти се изясниха.

Raspberry123456, толкова по-добре ще си живееш, ако не си вечно вторачена в отрицателните страни на родителите си. Задаваш и грешен модел на собственото си дете.

Ти си представи само, че твоето дете е толкова злопаметно като теб. Какво би казало един ден? "Мама се раздели с тате, заживя с друг мъж. Нямахме собствено жилище. Тя постоянно се ядосваше, че баба и дядо изплащат апартаменти. Леля има цял хотел, понеже на нея са помогнали, а ние нямаме нищо! Сега на другите деца им купиха апартаменти, а на мен баба не е искала да ми припишат поне едното жилище. Много ми е мъчно и много съм огорчен, защо поне едно жилище няма за мен! На дядо не му беше приятно да ни кара дори до болницата в съседния град. А другите деца техните имат хубави и скъпи коли". Честно, много ли ще ти е приятно да е така?

По света много хора живеят под наем цял живот.Това да не е някаква присъда, че така го изтъквате.

Ако до 2007 не са имали пари за храна и са обирали касичките на децата, а през 2025 имат апартаменти, коли, хостели, пътуват и пазаруват - браво на тези хора, че в четиридесетте си години са се хванали в ръце и са постигнали каквото са постигнали. Не са много хората, които за двайсетина години да имат такъв напредък. И са в правото си в шестдесетте си години да се наслаждават несмущавани на благата си. Че и ипотечни заеми им отпускат - за хора над 60 това е гаранция за доста добра кредибилност.

И съм сигурна, че не се хвалят с цел "навиране в лицето на другите колко са успели", а просто се радват на нещата, които някога не са могли да си позволят. Познавам такива хора, и смятам, че радостта от споделянето им е чистосърдечна. Те сами искат да се убедят в щастието, което ги е сполетяло на късни години.

За родители може и да не са ставали, за баба и дядо - също, но като семейство и партньори явно ги бива, щом са успели заедно да издрапат от нищетата.

Да, би било добре, ако не за друго, поне с фокус върху детето, да се замислите.
Децата се учат от това, което виждат и чуват и се възпитават почти изцяло от личния пример.
Та заради детето би било прекрасно да надраснете травмите от собственото си детство.

Вместо да постъпи като тях и да и разкара както те са направили, тя вече на 30 години се кахъри като тийнче.
Не е пораснала.
А е трябвало. Точно поведението на родителите и трябва да са я научили да разчита на себе си и да не се влачи след хората.
Факта, че я има темата означава, че се влачи след тях.
Те никога не са били вторачени в нея, даже от раждането си, пък тя продължава. Тъпо.

Много ме натъжи изповедта на авторката. Моят съвет е да се види със специалист. Ако не простим на родителите и не се освободим от този товар, се живее много трудно. Не заради тях, а заради себе си - трябва да простиш, за да живееш в мир със себе си.

В крайна сметка наистина всеки има нещо, което му е оставило горчив привкус. Ничий живот не е перфектен също - тук доста съдници има.
Както бях написала по-нагоре - най-добре е да се гледат позитивите от конкретната ситуация. Аз мога да очертая някои - живеете самостоятелно, здрави сте, имате детенце, мъж, с който се разбирате (видях, че са писали за някаква друга тема - това няма значение, явно към този момент отношенията са Ви хубави), имате финансови възможности (в някои случаи може да не са достатъчни, но това е при всеки), тоест имате какво да ядете(не всеки може да се похвали с този лукс). Съветът ми е да се вгледате в тези неща, ще Ви донесат повече щастие.
Струва ми се, че Ви е обхванало безсилие за отношението Ви с родителите Ви - щом има нещо, което Ви тормози - не се поставяйте в зависимост от тях, надали това е единственият апартамент под наем, който има около Вас.
Дали да се местите - Вие решавате, аз напук на повечето мнения бих казала да не го правите - устроили сте си живота по един или друг начин там, имате работа, детето е свикнало да живее там, най-вероятно баща му е близо - а това е важно. Набляга се на възрастта Ви - трябва да сте улегнала - факт, но не смятам, че да си загърбиш проблемите като просто избягаш, е най-зрялото решение. Намеси се възпитанието на детето Ви в горните коментари - добър пример ли ще му се даде, че когато има проблем, просто трябва да си тръгне? Мисля, че не - но все пак не съм родител и е неадекватно от моя страна да давам съвети за възпитание на този етап от живота си, може и да греша.
Прекалено много сте се вглъбили в нечий чужд живот вместо да се радвате на своя и да се опитвате да подобрите онова, което не Ви допада.
Спрете да броите материалните придобивки на родителите си, избягвайте контакт с тях, ако това ще Ви донесе душевен мир, и се фокусирайте върху своето семейство, защото имате такова.
Друг съвет, който бих Ви дала като човек със сестра - опитайте се да оправите отношенията си - никоя от Вас не е виновна заради нещата от детството. Сама виждате, че отношенията с половинката не винаги са вечни, а сестрата си е сестра - тя ще е винаги до Вас.
Успех Ви пожелавам и дано все пак нещо тук да Ви е било от полза!