Моля за съвет

  • 5 671
  • 203
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 66
Да, разбирам се с колегите си, с началниците си, със съпруга си и с бащата на детето ми, с настоящия наемодател и с предишните наемодатели където и да съм била. Разбирам се с много хора (които са нормални поне), но какво общо има това?
Психотерапията не ми помага, защото е едно дрънкане и търсене на модели и тн, което просто ни губи времето. Първа сесия винаги завършва с "До сега не съм имал/а такъв случай, ще трябва да се видим няколко пъти, докато преценя случая", пълни глупости и после ми казват "Вземете живота си в ръце", егати терапията, аз съм си взела живота си в ръце и идвам за професионална подкрепа, не да ми казвате какво да правя. Не знам, в България всеки трети човек стана психолог/психотерапевт, все аз ли попадам на непрофесионални. Една ми беше казала да отида да живея при родителите ми, след като споделих онова за дървата, друга - да съм си гледала само себе си, някакви заучени фрази и безсмислици.

Babri, пишете много глупости - ако съм искала да взимам от родителите си, щях да им вися на главата у тях, както вече 500 пъти предложиха. Не искам нищо от тях. Преди години си смених телефона и не им звънях 2 години и те го намериха и започнаха да ми звънят как искали да ни видят и тн Четете ли изобщо какво пиша?

# 166
  • Мнения: 7 688
Цялата история ми звучи супер невероятно и сигурно нямаше да повярвам ако не бях гледал нещо подобно с очите си, макар и твърде малък за да го осмисля към онзи момент. Любимо дете винаги право, винаги подпомагано и направо дундуркано вече като възрастен и другото виновно за всичко, даже изобщо че го има ( в случая че се е родило момиче) и по възможност да се влачи от него всичко квото може в полза на любимото.
 За майка ми става въпрос, щетите върху психика и бяха огромни и до дърти години не се оправят. По конкретно в частта с човешките взаимоотношения, там са най големите щети. Все пак успя да се откъсне от тях макар и вече в зряла възраст, а те си го получиха когато любимото им дете не полагаше почти никакви грижи вече като много възрастни и си отидоха в студ и мизерия.
Съветвам те да се откъснеш изцяло от тях, както се казва не ви ща ни меда, ни жилото и да си гледаш собствения живот без повече да се интересуваш от тях.

# 167
  • София
  • Мнения: 18 240
Странно разбиране имаш за разбирателството, съдейки по старите ти теми.

А относно "хвалбата" на родителите ти. Те имат толкова, колкото са си изплатили. Неизплатеното жилище не е  още тяхно и е напълно в реда на нещата да искат то да се изплати чрез наем/и.
Те тези жилища надали се пънат да ги изплащат, за да си ги носят с тях. Сигурна съм, че точно от мисъл някой ден да осигурят точно децата и внуците си го правят, ама и децата е добре да се научат да се осигурят и сами.
Вземи и ти жилище с ипотека и им се "хвали" после. Може пък най-накрая да почувстваш одобрението им.

# 168
  • Мнения: 94
Авторке, ако съм на твое място, бих помолила администратор да заключи темата. Сигурна съм, че вече си станала пишман, че си споделила проблема си тук и че изобщо си искала съвет. Почти никой няма да разбере твоите усещания и емоции. Изчетох всички коментари, тук-там има по-разумни и изразени с по-премерен и нормален тон. Всичко останало е едно неприятно кудкудякане и нищо повече.
И защо почти всички, даващи съвет, сякаш непременно се чувстват длъжни да споменат за това колко те са оправни, напористи и как независимо, че са имали подобни преживявания, са се справили с всичко успешно. Защо забравяте това, че всеки е различен и неповторим, имаме различни прагове на търпимост, на издържливост, на работоспособност, светоусещанията ни също са различни, не може ако някой в същата ситуация е съумял да се справи без да има подобни дилеми, да очаква, че всеки друг би се справил също толкова добре. Или може би целта е да разкажем колко сме по-най?!
Никак не схващам нагласата на хора, даващи съвети и сякаш компетентни и вещи по абсолютно всички житейски проблеми и чувстващи се длъжни непременно да споменат как не са очаквали нищо, никога и от никого, са се справили блестящо с всичко!!! Добре, но това сте Вие, а другите изобщо не е задължително да бъдат като вас, дори е сигурно, че няма да бъдат!

# 169
  • Мнения: 66
То тука всичко, което кажа, явно е "странно" и разбиранията ми са "странни"..
Не виждам старите теми. Помня, че съм питала преди за родителско отчуждение (за детенцето на съпруга ми) и за случая с майката Биляна, която се самоуби. Не знам какви стари теми и тн Не знаех, че в ТАЗИ тема и старите теми са важни явно, окей.

# 170
  • Мнения: 21 752
Правилно са те посъветвали терапевтите, друго не виждам какво биха могли да направят. Извън това, че на 35 години все още се държиш като "по-малкото дете", реално друг проблем не изглежда да имаш - животът ти е по-хаотичен от този на сестра ти, с мъжете не случваш, но всичко това не е нещо небивало и безнадеждно.

# 171
  • София
  • Мнения: 22 246
И защо почти всички, даващи съвет, сякаш непременно се чувстват длъжни да споменат за това колко те са оправни, напористи и как независимо, че са имали подобни преживявания, са се справили с всичко успешно.
Защото иначе трябва да признаят пред себе си, че все още имат травма. И защото психиката работи с рационализации- ако те са се справили, значи са по- способни. И значи другите са лигльовци и трябва също да могат. Защо пък едни ще се напъват, а други - не.

Да, не е редно да чакаш на родители за всичко, но пък колко родители има дават я за сватба, я за книжка, я за първа вноска, за бал, за уроци, за платено образование. Не знам що се правят повечето на низвергнати бедняци, събрани от пода. Трудностите амортизират и състаряват, не само градят характер.

Съветите за дистанция са напълно реални, но няма защо да се отричат преживяванията на някого. Колкото и да си кривим душата, българинът все нещичко гледа да даде на децата и няма лошо.

# 172
  • Мнения: 1 662
Авторке, как се държат родителите ти с твоите деца, които са им внуци?

# 173
  • Мнения: 66
Правилно са те посъветвали терапевтите, друго не виждам какво биха могли да направят. Извън това, че на 35 години все още се държиш като "по-малкото дете", реално друг проблем не изглежда да имаш - животът ти е по-хаотичен от този на сестра ти, с мъжете не случваш, но всичко това не е нещо небивало и безнадеждно.


С мъжете не случвам ли? Явно Вие сте капацитет, как по-точно не случвам??

"Авторке, как се държат родителите ти с твоите деца, които са им внуци?"

Аз имам едно дете - държат се нормално, питат за него и го виждат от дъжд на вятър, както казах живеем на 5 мин едни от други, но виждането е по случайност на улицата. Нито синът ми ходи у тях сам, нито те го канят. Като искам да го закараме на GP, крещене. Племенницата ми всяко лято е при тях, те я оставят сама да стои, направи пожар без да иска, та се подпали цялата им къща, добре, че нямаше пострадали. Неадекватни баба и дядо. Това е.

# 174
  • Мнения: 40 147
Тъжна тема.
Съветвам те да спреш да се занимаваш с тях.
Приеми тяхното отношение. Не може да ги промениш, можеш само себе си.
Спри контакти с тях.
Блокирай ги отвсякъде. На твое място така бих постъпила. Ако нещо се опитат чрез някой да общуват - това са заслужили и не желаеш комуникация с тях.
И съм го правила.
Факта, че пускаш тема значи, че това много те измъчва.
Наистина, спри се, ако трябва - психолог.
И забрани достъп до децата ти на тези хора.
Те не би трябвало да имат право да общуват с тях.

# 175
  • София
  • Мнения: 22 246
Мъжът ти те псува, но на теб проблемът са ботушите на сестра ти. Това ти казват.

# 176
  • Мнения: 66
Мъжът ти те псува, но на теб проблемът са ботушите на сестра ти. Това ти казват.

По-тъп коментар, явно не успяхте да измислите🙄

# 177
  • Мнения: 14 642
... Любимо дете винаги право, винаги подпомагано и направо дундуркано вече като възрастен и другото виновно за всичко, даже изобщо че го има ( в случая че се е родило момиче) и по възможност да се влачи от него всичко квото може в полза на любимото.
 ...
Съветвам те да се откъснеш изцяло от тях, както се казва не ви ща ни меда, ни жилото и да си гледаш собствения живот без повече да се интересуваш от тях.
Ниастина го има това с любимото дете. Понякога родителите не си дават сметка и си мислят, че са еднакво доброжелателни към двете, както родителите на авторката.
Лично познавам едно семейство, на което им се роди момиченце и бащата, вместо да се зарадва, че е живо и здраво, се ядосваше, че не е момче, но и сам се утешаваше, че второто ще е момче, а сестричката ще му бъде детегледачка. Не бих повярвала, но с ушите си го чух - нормален, уж интелигентен баща.
Предполагам, че е възможно пренебрегваното дете да развие придобита безпомощност и може би това е, което се е случило с авторката.
Авторке, дано можеш да се откъснеш от тази зависимост. Повече нямам какво да напиша, освен, че този апартамент под наем е само още една верига, която те приковава към тях и ти пречи да се почувстваш самостоятелен и стойностен човек, какъвто всъщност си.

# 178
  • Мнения: 2 451
Авторката не спира да повтаря какви неприятни и неадекватни хора са родителите ѝ, но не дава индикации да иска да прекрати отношения с тях. Човек, когато иска да прекрати дадени отношения го прави, а не търси оправдания да не го направи. Ще се повторя - фокусът на коментарите ѝ е как те имат, но на нея не ѝ дават. Ако са ѝ толкова неприятни и непоносими, то каква мотивация има да поддържа отношения с тях, ако не материална.

Да, много хора сме си купили сами нещата, които авторката изтъква, че родителите ѝ не са ѝ купили. Има хора, чиито родители купуват, но не всички са такива и не са длъжни да купуват изброените неща за децата си. Ако тя не го очакваше от тях, нямаше изобщо да го спомене. Като ѝ се споменава в коментарите, че човек може и сам да си ги набави тези неща, без мама и тате да го играят патерица и вечен спонсор, току виж се вдъхнови и направи нещо повече за себе си.

# 179
  • Мнения: 696
Ботушите не бяха маркови, а от магазин в центъра - кожени ботуши, колко да струват?
Майка ми сигурно е изстисквала бабите за пари, иначе нямам идея как е плащала всичко това и не ме интересува. Аз пред детето си съм честна относно пари и всичко. Нито се скатавам от него, нито му искам от спестените пари да изхранва семейството. Това в супер нелепо.

И темата я пуснах НЕ заради миналото, а заради настоящето - търсим къде да живеем, няма как да си купим жилище, и понеже аз съм майка на това дете, а съпругът ми е чужденец и няма как да търси и намери квартира, аз се занимавам с това, като съвсем нормален отговорен човек със семейство. И в тази връзка, майка ми ми предлага да живеем в техния апартамент, така и така сме били плащали наем, поне да сме им го плащали на тях. Припомням темата, защото много разпиляхте и разводнихте - моят характер какъв бил и какво ли още не. Не обвинявам никого, а търся решение на текущия си проблем - жилище, който проблем засяга детето ми и мъжа ми. Кое не е ясно? Дали да рискувам да отидем в техния ап предвид отвратителното им отношение или да останем в същия (има детска стая, но няма как да останем тук вовеки веков) и т.н

Заемът е бил 5000 лв, като съм се родила, е бил погасен целият. След това третото дете са го махнали - явно е нямало финансова файда от него...
За моето "отглеждане" са им отишли едно 15000 за всичко до 19 г След това не са ми помагали с нищо финансово, само съм взимала пари назаем от тях и съм им ги връщала след това. А, това е доста тъпо да имаш дете, като нямаш пари да го гледаш..

Мацка, те за памперси само са отишли толкоз. Казаха го вече - не е най- розовото детство, ама не си и само ти с такова. Гледай си живота и не го мисли толкоз. Отговорът на подобни въпроси е обикновено "толкова са могли - толкова са направили". За жилището, тук освен някой да ти даде или намери апартамент под наем - с друго не могат да ти помогнат. Щом не е предложено - няма да стане работата.

Аз лично го намерих за много странно, че на 35 години още стоиш и си мислиш "егати, кво тъпо детство имах"? Grinning Щом не е "егати, трябва да избутаме някак месеца", значи не ви е толко тегаво положението. Иначе нямаше да се занимаваш с ...глупости (с извинение, нали).

Последна редакция: вт, 18 фев 2025, 19:40 от duhduh

Общи условия

Активация на акаунт