Майка съм на бебе на 7 месеца, имам и по-голямо дете. От известно време имам шум в ушите, който е като фонов писклив постоянен шум. Чувам го най-вече, когато съм в тихо помещение. Появява се и замаяност, не изключително силна, но в някои моменти е по-засилена. Още от дете имам проблеми с ушите, правя различни отити и дерматит, които трудно минават. Миналата седмица бях на УНГ, който е и отневролог и спомена, че проблемът с шума може да е от кръвното или шипове, но нямам високо кръвно. Следващата седмица ще ходя да ми правят епикутанно тестуване, за да се види какво провокира тези проблеми и възпаления на кожата на ушите, понеже най - вероятно става въпрос за реакция към боя за коса, или нещо друго. Както и да е, това което мен ме притеснява е този шум в ушите, съчетан със замаяност, защото се начетох на какви ли не страшни диагнози. По принцип хипохондрията си ме гони, но особено много се засили, когато преди 2 години загубих майка си от раково заболяване, което достигна до мозъка. Няма ден, в който да не се сещам за нея и да не ми липсва, много трудно преживявам тази липса и не знам дали някога ще успея. Сега ме е страх да не ме сполети нещо подобно и да не мога да си от гледам децата. Те сега ме крепят да продължавам напред. Та може и стресът да оказва влияние. Знам със сигурност, че не искам да правя скенери или Ямр, точно заради горното имам голям ужас от тях. Единствено рентген на шията мога да преживея, като се надявам да ми даде отговор на болежките и не е нищо притеснително...