Временно живеем в различни държави, моля за съвет

А дали си сигурна, че първо си го приела наистина, като човек, религия, манталитет и характер. Всяко начало е розово. Бих те посъветвал да внимаваш. Реалната Турция няма нищо общо с Турция от турските сериали. Но, ако си решена - давай. Иди за него или той да дойде при теб. От разстояние няма, как станат нещата. Ще има много съмнения и от двете ви страни. Ще си липсвате, ще се карате за абсолютно нищо. Мисли бързо, но мисли реално. Свали си любовните очила, че може да стане лошо. Успех.

9 години са 9 години.
Какво точно сте завършили ?
Педагогика , в която сте имали предмет психология или имате университетско образование по психология.
Най- хубавите Ви години между 20 и 30 сте отделили за тази връзка.
Има много блогове на руски за живота на конкретни славянски жени, омъжени за турци. Всякакви хора има, но доста можете са научите за манталитета.
Дано имате късмет и стане това, което е най-доброто за Вас. Още сте млада и всичко е пред Вас.

Авторката каза, че се занимава с педагогика и психология, не развивайте сценарии.

Автотке, имате ли малко по-конкретен план за бъдещето с твоя годеник? Ти ли ще се връщаш там, той ли с все животните ще дойде да следва тук? Направете си точен план и си го следвайте.

Да,спрях да пиша,защото пишете абсурдни неща,а реалността е доста различна, човекът е по-либерален сигурно от доста българи по принцип и модерен, но нали написах,че е от там и веднага му лепнахте някакви етикети и изобщо нямаше смисъл да питам май,то се очакваше какво ще прочета, не съм изненадана.
А и смятам , че се изяснихме, след часове разговори ...
Минала съм покрай педагогика и психология,да, нищо,че от 6г. се занимавам с това и бих казала,засега успешно. Ама нищо, важното е да се оплювааааа ...
Имаме си план и си го следвам, не съм някаква вятърничева и импулсивна, единствено имах една въпросителна спрямо връзката (на която си отговорих вече) но тя не беше свързана с това турчин ли е,българин ли е,но Ви се стори много интересно и започнахте всякакви сценарии,свързани с това , въпреки че сто пъти повторих че  никой не ни се меси във връзката, семейства и тн нямат думата, а пак прочетох сто пъти ама какви били по сериалите,какви били реално .. да , може би по принцип в Турция (както и тук) го има, но в нашия случай не е така , но както и да е ..

Явно си леплива жена, която има нужда партньорът и да и обръща много внимание и непрекъснато да са в контакт. Моят мъж е малко като тебе, но не чак толкоз и ако беше, да съм го разкарала отдавна. Като живеехме в различни държави се чувахме 2-3 пъти седмично по телефона максимум, не повече от веднъж в началото на връзката. Като се събрахме и често беше в командировка ми се обаждаше всяка вечер и това много ме дразнеше. След децата също, но вече говори и с тях.

Аз съм пасивна и звъня само при нужда. Не виждам смисъл от празни приказки. ММ има енергия за трима и може да спи по 5 часа на денонощие и да е бодър през останалото време.

Човекът работи, гледа животните, които ти вероятно си му натресла, гледа се сам и на негово място и на мене ми се доспива в 20ч. Вече живеете заедно. За какво го тормозиш? Не можеш ли да звъннеш на братовчедка или да излезеш със съседка? Поне си в България и имаш много познати, а не в командировка в Бомбай.

Да ти кажа, че с вашите характери ще стане трудничко след децата ако не се разберете. Ще ги извеждаш ти, заедно с животните (Ако не са котки), ти ще търсиш почивки, екскурзии, а той ще се довлачва за да не ти скърши хатъра. Това известно време. После..... Не знам.

Императивно е да се приемете такива, каквито сте и никой да не бута и блъска другия за дейности, които не са нужни. Добре е да си намериш приятелки там, където сте и на тях да им звъниш по нощите. Жените сме по-сладкодумни по телефона.

След четвърт век заедно ММ вече не звъни всеки ден като е някъде за 15 дена. Аз изобщо не му звъня. Пак праща SMS на цялата рода непрекъснато. Примерно поне 10 дневно и са "Паркирах". "Качвам се в офиса" със снимка в асансьора. "Излизам да обядвам". "Седя в ресторанта и чакам основното ястие" със снимка на предверието. Еми досадно е.

Невена, 1 път седмично да се чуваме с прясната връзка никога не е било, и ми е странно. Това не е връзка. Да се виждаме уикендите, ако е било 1 път, да, не е имало възможност и за през седмицата да кажем.
Разбира се, че всеки ден ще се чуваме вечерно време, обичаме дълги разговори и винаги има какво да си говорим, и да се смеем. Никак не ме "лепливо", и никога не съм го чувствал така, както и от другата страна не е имало "оплаквания". Странното е, ако няма търсене, писане, звънене, заинтересованост.
Сегашните много не обичат телефони и да говорят, а писането е най-лесно. Винаги може нещо да кажеш, за да накараш другия, или да му покажеш, че мислиш за него.
Ако го докарам до четвърт век някога, тогава ще кажа.

Revoker, след 5 и 10г заедно си звъните всеки ден и си говорите дълго, така ли? Те са заедно от 10 години.

Като се запознахме нямаше интернет като сегашния и международните разговори струваха доста солено, особено ако се звъни на мобилен телефон. Също, какво толкоз да си казвам като съм била на работа цял ден и вчера, оня ден и предишния е било същото за двамата. Виждахме се 2 пъти месечно за уикенд и така.

Не мисля непрекъснато за любимия и не виждам смисъл от ежедневни разговори. Трябва и личен живот, приятелски живот, социален живот. Да плямпаме за безинтересни неща ежедневно ми убива мерака.

Не забравяй, че те живеят заедно и тя е в България от няма и 3 месеца. При това положение нещата са улегнали и хората си ценим повече почивката и съня. Представи си и дете да имаше в картинката, освен въпросните животни! Дразнещо е и ти го казвам от опит.

Неве, пишеш за "прясна" връзка, това и ти репликирам.
Не знам, аз с жените си винаги съм имал какво да си говорим, по дифолт. В улегнали отношения вече 2-3+ години пък е още по-добре, защото сте се напаснали вече, има предвидимост, усещате се и нещата вървят гладко.

А пък двамцата от темата още повече трябва всеки ден да се чуват, бидейки в различни държави. На камерките и в чата, това е. Но това бих го приел за много кратко време и временно, нещо ако някой пътува по работа, бизнес, или друго. Иначе плътно заедно.

Познават се от толкова, връзката не знам от колко е. Щом тепърва са добутали до годеж - нещата хич не са розови. Раздялата допълнително кара нещата да изтлеят.

Авторке, сори, ама не виждам да е залетял за теб. Така се почва - с оправдания.

Ако човека работи цял ден и като се върне от работа се занимава с домакинство е нормално да му се доспива рано.
За турците е много важно къщата да е чиста и подредена.
Те винаги са мили ,любезни и внимателни към гостите,а ти не си им снаха все още.
Понякога всичко лъсва чак след сватбата.
,,Ожени се за мене ,за да ти покажа какъв съм,,


Това,че временно живеете в различни държави може да се окаже проблем.Странно е,че се примирява с това и не ти се обажда често.
Вероятно няма голям интерес.



.

Какво значи "занимавам се с психология" четеш книги, посещаваш семинари и т.н.? Или си психолог.

Радвам се, че нещата са ти се изяснили. Връзка в продължение на 9 години и тепърва годеж е леко дълго, но след като сте издържали толкова, едва ли няколо мсеца биха били критични.
 Какво казва твоята професионална част?

Не знам как въпросът за вида и степента на  образованието е оплюване. Психология се учи поне 5 год.в университет. Четенето на книжки и слушането на блогъри и коучове по интернет е друго нещо и няма как да си психолог без университет с диплома именно по специалност" Психология". Професията Ви има значение за това, как оценявате всеки етап от връзката си и за това, как може да се развиете професионално в страна като Турция от гл.т. на независимост, развитие и посрещане на нуждите си.

Както и съвсем уместният въпрос на Как Сийка, който бе отминат без отговор.

Женитбата за турците е не само личен, но и въпрос на цялото семейство, дори и да не се намесват с нищо на вече създаденото младо семейство. Учтивостта и добросърдечието към гостите са пословични, а досега сте била гост.
Дано всичко се развие добре за Вас. Желая Ви го от сърце.

Желая на авторката много късмет в живота, и най вече с човека до нея.
Винаги ми е било странно, защо турците са ви толкова лоши. За мен не са! Не познавам такива, но не може да съдите по корицата.
Сигурна съм че някои българи са доста по зле от тях. Не визирам тук в групите а попринцип.
А нашия манталитет какъв е? Бетер тях сме.
Късмет на авторката.

Не познавате, но знаете какви не са . Интересна логика.

И никой в темата не твърди, че са "лоши", нито пък "толкова лоши". Става въпрос за културни различия, за два съвсем отделни свята. Положителните примери за съвместно съжителство са само знак, че нещата и при едните, и при другите, се променят, но темповете са бавни, а конкретните случаи - много индивидуални.

Мъжът от темата може да е всякакъв - не го познаваме, съдим само по написаното в темата. Може да е уморен, може да е загубил интерес, може авторката да е прекалено прилепчива и изискваща - всичко може. Каквато и да е причината, случващото се е сигнал, че връзката трябва да се "предоговори" и да се предприемат някакви действия - или да се събират, или той да си облекчи ежедневието и да не е толкова натоварен, или... те си знаят, но без действия няма да мине. Малките неудовлетворения трябва да се изговарят и потушават, иначе стават големи, и "обръщат каруцата".

За мен най-голямата червена лампа в случая е, че са се сгодили след 9 години. Това е адски дълъг срок, и за мен показва, че мъжът изобщо няма намерение да се жени, а по-скоро се е поддал на натиска на жената (или на семейството си, или и на двете), докато той самият не гори от желание.

Е, те са в ранните 30г. В днешно време хората учат, градят кариера и купонясват в 20те си години. Повечето жени на нейната възраст не само не са сгодени, ами и никога няма да се оженят. 60% от бебетата в България се раждат извънбрачни. В Турция не е много прието и затова много двойки се женят като решат да имат дете.

Най-добрата ми приятелка е туркиня , 1960 набор. Роди на около 30г, след 6 годишна връзка и без брак. После мъжът се разведе и се ожениха. И двете със сестра и са разведени към днешна дата и се прибраха в Турция. Сестра и живя с по-млад от нея турчин в Истанбул без брак, точно както живя с английския си съпруг преди да се оженят.

Имаме и друга приятелка, 1963 набор, която след развод с англичанин повече не се ожени и роди през 2000г.

Гледате на Турция и турците като на статични и живеещи в 19 век. И там животът се променя и много градски турци живеят както живеем ние.