Здравейте!
Имам приятел, вече и годеник , от Турция.
Живях при него известно време, когато сме заедно,нещата се получават,имаме доста дълга история и бих казала,че добре се познаваме, преживели сме доста неща - и добри, и лоши,заедно.
Живеейки заедно,се напаснахме -с характерите си и навиците си, комуникираме на английски език, аз започнах да уча турски език и така...
дотук всичко точно, но се наложи да се върна в България за няколко месеца и откакто си дойдох, връзката ни някак си хич я няма. Познавам го, знам, че работи и му е трудно да се справя сам с домакинските задължения, да мисли за храна, имаме и животни там,за които се грижи и че като цяло прави нещата бавно, но грижовно...
и някак си измежду всички задължения , аз оставам на заден план... чуваме се понякога,има дни , в които си пишем по няколко реда и това е... той заспива рано, понякога както си говорим по фейсбук,заспива на камерата ;д
Знам, че не ми изневерява и някакви такива неща , знам, че е много лоялен, просто му идва в повече с тези неща
и се чувствам виновно затова, че на мен не ми стига, искам и имам нужда от повече внимание, да си говорим за нас,за нещата,които ни предстоят, защото дори се сгодихме, по дяволите, някак си си представях,че ще бъдем по-развълнувани, че ще коментираме това и т.н, но това някак си просто не се случва ... казвам му за тези неща,
той се извинява, казва, че ще опита да ми пише повече и да се чуваме повече, но това трае два дни примерно и после пак всичко си е същото... а знам, че когато бяхме заедно нямахме тези проблеми,защото се виждахме и знаехме във всеки момент кой-какво прави, но сега , когато не сме , тази връзка се губи, чак започват да ме връхлитат мисли на апатия и отчаяние, дали наистина той е ТОЙ или аз съм луда и преигравам и се чудя какво да измисля,че да ми е тъпо .... не знам, кажете ми , вие какво мислите по въпроса..
Имам приятел, вече и годеник , от Турция.
Живях при него известно време, когато сме заедно,нещата се получават,имаме доста дълга история и бих казала,че добре се познаваме, преживели сме доста неща - и добри, и лоши,заедно.
Живеейки заедно,се напаснахме -с характерите си и навиците си, комуникираме на английски език, аз започнах да уча турски език и така...
дотук всичко точно, но се наложи да се върна в България за няколко месеца и откакто си дойдох, връзката ни някак си хич я няма. Познавам го, знам, че работи и му е трудно да се справя сам с домакинските задължения, да мисли за храна, имаме и животни там,за които се грижи и че като цяло прави нещата бавно, но грижовно...
и някак си измежду всички задължения , аз оставам на заден план... чуваме се понякога,има дни , в които си пишем по няколко реда и това е... той заспива рано, понякога както си говорим по фейсбук,заспива на камерата ;д
Знам, че не ми изневерява и някакви такива неща , знам, че е много лоялен, просто му идва в повече с тези неща
и се чувствам виновно затова, че на мен не ми стига, искам и имам нужда от повече внимание, да си говорим за нас,за нещата,които ни предстоят, защото дори се сгодихме, по дяволите, някак си си представях,че ще бъдем по-развълнувани, че ще коментираме това и т.н, но това някак си просто не се случва ... казвам му за тези неща,
той се извинява, казва, че ще опита да ми пише повече и да се чуваме повече, но това трае два дни примерно и после пак всичко си е същото... а знам, че когато бяхме заедно нямахме тези проблеми,защото се виждахме и знаехме във всеки момент кой-какво прави, но сега , когато не сме , тази връзка се губи, чак започват да ме връхлитат мисли на апатия и отчаяние, дали наистина той е ТОЙ или аз съм луда и преигравам и се чудя какво да измисля,че да ми е тъпо .... не знам, кажете ми , вие какво мислите по въпроса..
