Февруарски бебета 2025 - ТЕМА 1

На мен в болницата единственият път, когато бебето спа непробудно близо 4 часа, една от възрастните мед.сестри ми каза, че новородено не трябвало да прекарва повече от 3 часа без храна, защото можело да му падне кръвната захар. Даже тогава го боднаха и я изследваха, не беше ниска.
Честно казано не знам дали да им вярвам предвид нещата, които ми говореха за кърменето.
При нас вчера бебето спа два пъти по 4+ часа без да се буди за храна, вторият път го събудих, защото щяха да станат почти 5. Отдавам го на това, че беше се нахранило много хубаво преди това. Ако яде на всеки 3 часа, а имаме задължително един час хранене, прeобуване и държане в изправено положение, то реално ще спи по макс 1.5 часа между храненията, което също не знам дали не е малко.

Абсурд да си дам детето да го гледа някой, за да се наспя. В началото бебето има нужда от майката, не от бабата.

Я, не съм единствената дето постоянно я натискат с кърменето. При нас като при бебе Ерик - не засмуква дълбоко и хем мен адски ме боли, хем тя не се храни пък и аз имах 3 пикливи капки коластра. Ама беше голяма драма да се опитвам от гърда. После на сухо с помпата. И ММ много държи поне първите месеци да е на кърма та ревах поне 2 пъти в болницата понеже нямах. Прибрахме се и явно се поотпуснах вкъщи та кърмата дойде и пак се почна. То е цедене, следене, колко от храненето е кърма, колко АМ... Ей богу като твоите зърна са целите в ланолин и ожулени, тогава имаш думата. Дай сега кръв да започна да пускам та бебето да е На Кърма! Пак, че се разбрахме, че аз зора с хапането не искам да си го причинявам и си боравя с помпа - че в началото и затова спорехме, защото така на гърда бебето се чувствало по-добре и създавало по-силна връзка - малко ме съмнява, че докато майката се гъне в болка, се създава магична връзка на любов и хармония. 😅 Сякаш мъжете имат в главата си някаква романтична картина на кърмещата майка с нежно благо изражение и тн. Иначе много ми помага спор няма. Не е позволил намеси от никакви роднини и е на линия за всичко. Без него щях да се справя ужасно трудно. Памперси сменя, става нощем да храни с бутилката, гушка я и я успокоява. Къпем я заедно. Преоблича я. Ама на темата с кърменето все ме кара да се чувствам кофти като лоша майка като споделя, че мисля 3 макс 4 месеца да кърмя и после плавно на АМ и захранване.

Нямам идея как са ми мускулите долу честно казано. Нямам инконтиненция и мога да стегна, ама подозирам, че реалното положение ще се разбере като започна да правя упражнения. Сега докато още възстановявам нямам идея как са нещата. Имам гадна болка като от спортна травма в пубиса дето нямам разкъсвания отпред. Подозирам, че разхлабените връзки на пубисната кост заради отварянето на таза се мъчат да се затварят, гадно е. Още си усещам тежест отдолу. Скоро ще опитам най-базовите упражнения за тазово дъно да видя как съм и какво ме чака. За стола в Надежда и колан мисля чак след 40 дневния преглед при АГ да изкоментираме според него какви са реалните щети. Че то докато още имаш лохии т.е матката още контрахира и цялото място има травма - цяло бебе е излязло от там все пак, няма много какво да се каже.

Не си единствената с кърменето и аз съм в клуба 😀
Иначе ми махнаха шевовете днес,изобщо не усетих нищо.На УЗ ме гледаха -матката се е прибрала и няма сраствания и възпаление.
Обаче мен продължава да ми опъва при определени движения и като кашлям също.

Напълно разбираемо, предвид кофти отношенията със свекърва ви.Вие очевидно сте си по-груба и като човек /съдя по грубия маниер с личното съобщение с въпрос, което ми изпратихте/.
Не виждам нищо лошо в това, някой да помага, нямам намерение да бъда майка орлица, обсебила бебето си. Не мисля, че като е спала при някоя от бабите си за 4-5 часа през денонощието е някаква драма. Трябва да свиква с хора, а не само с мама и тати, защото утре ще се наложи да свършите нещо, да отидете някъде и по стечение на обстоятелствата, това бебе няма да може да дойде с вас и е хубаво да има изградена връзка с някой друг. / в повечето случаи бабите и прабабите /

Не разбирам жените които създават деца, а после ги дават бабите да ги гледат. И отношенията със свекърва ми не са лоши, напротив. Просто не съм от хората които остават някой да им се бърка и да им гледа детето, ама всеки сам си преценя както се казва

И аз не разбирам хора, които не приемат, че съществуват и други възгледи освен техните.
Голямо осъждане и заключения “че създаваме деца, за да ни гледат бабите”, в което няма нищо лошо, защото аз съм отгледана от баба си, не ми се е налагало да ходя на детска градина, особено много. Това че получаваме помощ, не ни прави лоши родители! Останете си със здраве!

Мога да споделя, че решението, което взехме да няма никой при нас в началото, се оказа прекрасно (за нас). Няма напрежение, няма непоискани съвети. Бабите идват за по час-два и то не всеки ден, даже едната не е виждала бебка от миналата седмица.
Съчувствам искрено на всички, на които се опитват да ви насаждат вина и да ви определят какво как да правите. Бебка днес е на 14дни и за мое съжаление минава изцяло на АМ. Получих подкрепа от всички (мъжът ми, баби, дядовци). Всички видяха, че се опитвам по всякакъв начин да си увелича кърмата, но просто не се получава.. виждат, че ми е кофти и се мъча, та дори те преди няколко дни ми казаха, че не всичко е на всяка цена и в крайна сметка дори самата аз съм отгледана само с АМ. Истината е, че за мен е кофти, просто ми се искаше първите 2 месеца поне да я кърмя уж за да си вземе от мен нещо, но от друга страна покрай мои приятелки видях, че имунитетът на детето и кърменето не са пряко зависещи. Даже има много болнави дечица, които са кърмени до годинка и пак.. Та, наистина е важно ние като майки да сме спокойни, за да са спокойни и дечицата ни.
Аз лично на този етап не мога да оставя бебка на някоя баба, но това си го обяснявам, защото е много чакана и някак чисто егоистично аз имам нужда от нея. Днес имах задачи и 2 часа стоя при баща си. С него ми е много спокойно, а и той се справя перфектно. Буквално няма нещо, което да не прави. Иначе подкрепям в даден момент детето да свиква и с бабите, защото Мими е права, че идва момент, в който изпадат в истерия, защото са свикнали с мама и тати. Просто ще изчакам мъничко да порасне още и ще я оставям за час-два, постепенно за повече (може би).

Пробва ли на смесено хранене? Даваш първо гърда и после дохранваш с АМ. Откакто давам първо гърда ми се струва че малкия стимулира много повече отколкото помпата. Дори вече рядко я използвам нея

Да, първо беше само на гърда, след като установих, че изкарвам малко, започнахме дохранване с АМ. Сучеше по 15-20мин общо, но снощи и двете хранения бяха мъчение, направо се изнервяше детето и сутринта като видях, че с ръчната едва изкарах 10мл за 7-8мин ми стана ясно, че тя просто не приема почти нищо от мен.. и реално въпреки таблетките и чаят за стимулиране, кърмата ми намалява.. сега единствено не знам дали просто спирам да кърмя и това е или трябва да пия нещо. Защото лекарката нищо друго не ми каза освен да спра да я мъча и направо изцяло да мине на АМ

Аз да запитам -имате ли кантар в къщи и каква марка? Чудя се дали да не купим един и да я теглим в къщи.

А майките, които сте смесено - колко дохранвате? Аз давам по 15-30 мин (колкото бебчо успее, сега свеки, като си тръгна, не го мъча на всяка цена да смуче, като няма, няма) и после правя мляко, с неговата си доза и колкото изпие, изпие. Обикновено изпива по 50-70 мл, плюс от мен каквото е взел. Но определено кърмата ми намалява. Мисля си, че е от стреса покрай свеки и енергията, която тя внасяше. Аз имам нужда нещата да се случват бавно и спокойно и на едно по-духовно ниво дори. При нея беше - има работа да се върши и постоянно сновеше и имаше около нея една динамична, бърза енергия, но чисто материална, която в момента не е моята. Надявам се сега, като си вляза в моя ритъм, да ми се пооправи и кърмата. В болницата, когато си бяхме двамата и в розовия балон, нещата с кърменето вървяха перфектно.
Сега си тръгна, взех си бебчо в мен да спинка, малко да си повэзстановим връзката и съм си пуснала един сериал - спокойствие и идилия. Точно този момент чаках.

Иначе, аз го оставях при нея вечерите. С изключение на месенето, не мога да отрека, че помагаше чисто физически. Аз усещам, че още имам да се възстановявам и от тази гледна точка, нямаше равна. Взимаме го вечер при нея и ми го носеше, като се размрънка на папка. Иначе, той си свикна да спинка само в кошарата, за което съм много щастлива. Обаче мисля да си го взимам поне за единия сън през деня, да се гушкаме. Милото ми съкровище, толкова го обичам вече, съвършен е

Нас няма кой да ни помага, но ММ е с много гъвкав график и повечето време е с мен та се редуваме за всичко. Толкова мъничка още би ме било шубе да я оставя на друг, а и може би по-скоро аз самата не искам, а баща й се справя супер. Май само на него имам пълно доверие. Засега. 😀
Иначе за мен няма нищо лошо човек да получи всяка нужна помощ стига наистина да го усеща като помощ. Понякога обществото иска прекалено много от жените... 9 месеца куп дискомфорт с кулминация от брутално преживяване (аз сънувах кошмари за раждането дни след това хем моето раждане се води леко), което оставя организма направо пребит и тотално объркан от болки, хормони и изтощение. Плюс идващата кърма, лохиите и три или 5 дена в болницата... и се очаква после да скокнем моментално като едни феички и да сме на линия за ставане и кърмене на макс 2 часа, пък да си огледаме дома, да не е занемарено, да свалим всички кг до месец-2, да сме мили, грижовни и нежни... Да посрещаме и гости в добър и свеж вид (родата)...Мен всеки ми казва: Сега е важно да се наспиваш и да се възстановиш... ама и да кърмиш през 2 часа 😅😀 Добре, че мъжа ми е свестен и е на линия, защото аз не съм в състояние да съм така идеална и перфектна.

Здравейте момичета,
благодаря за темичката,  включвам се и аз с бебе Крис роден на 05.02.2025г.
По темата за свекървата, моята е много готина, но понеже съм гърмян заек и миналия път кой ли не не идваше в нас и всякакви гостита и софри до по никое време, този път категорично отказах и ги изпратих всички на ресторант. За помагане се оправяме сами  с мъжа ми и никой не е идвал още в нас. Даже днес спорихме кой да бута количката, защото всеки искаше

По темата с кърменето, с първото ми дете   кърми до 9 месец, нямах някакви драми и мислех, че и сега нещата ще се случат някак от самосебе си, но имах проблеми още в болницата, уж се бяха оправили нещата и в неделя вдигнах и температурата, по препоръка на Хедра правих студени компрес и такива с листа от зеле , кърмене и цедене и вече нещата са много по-добре. Бебчо хапва на 2 до 3 часа, нощем може и до 4 часа да изкара. За сега имам кърма, до кога ще видим  в крайна сметка каквото стане.


Бебчо има колики, давам Лефакс, но от както го започнах забелязвам едно страшно гърчене, нагъване, ръмжене, което може да продължи с часове все едно е запек, но когато се изходи не е твърдо. Някоя Мама да е забелязала подобно нещо? Днес мисля даммина на Колиф да видим как ще е.
Също така да попитам пъпчетата на вашитете бебенца паднаха ли, на моето още не е.

Аз съм от Мартенската тема, но следя и предните две. Идвам само да кажа какво научих с първото ми дете преди 3 години за кърменето. Нещата като пиене на чайове, стрес и да имат някакво значение то е минимално в стандартния случай на здрава жена. Основното нещо, което е от значение за това колко мляко произвеждат гърдите е количеството което се изважда от тях. Ако се дохранва и не се цедят гърдите след това, то млякото ще намалява.

Друг е въпроса колко е лесно това да се изпълни. Зависи и от бебето. Моето тогава се нервираше, че няма много мляко и все повече си търсеше шишето за по-лесно. След това почваше да реве и неможех спокойно да се цедя. А цеденето трябва да е след всяко кърмене ако се търси ефект увеличаване... За мен беше невъзможно с постоянно ревящо и неспящо бебе да се цедя след всяко кърмене.

Другото важно нещо за поддържане на количествата е да се кърми/цеди нощно време (да много гадно) понеже тогава има най-много пролактин...

Изобщо както и останалите теми по отглеждане на деца има много крайни мнения и изкавания, което според мен е много неправилно тъй като входните данни на всяка майка са различни и съденето е най-тъпото нещо. Няма как една млада 25 годишна жена, която може да се възстановява с по-малко сън, на която и е дошло млякото веднага, бебето се случило спокойно, спящо и ядящо и има и иска помощ от близките, да съди и назидава някоя, която й се е случило бебе с "кофти" темперамент дето има колики от болницата и не спи по 4 часа нощем, за да се дере от рев, не иска да суче от гърдата, която пък за късмет не е произвела 150 мл мялко от 2рия ден и да й кажеш, че не полага нужните усилия да се цеди по 8 пъти след всяко хранене, за да увеличи млякото.

НО, просто има някои биологични факти... и за кърменето е това - demand and supply

Успех момичета! Дъщеря ми оживя и порастна и на АМ (даже е 99 персентил по височина) и до яслата не е боледувала. Имунитета зависи и от други неща след това.