Отговори
# 135
  • Paris, France
  • Мнения: 17 435
Противно на мита за неоправената злобна леля, смятам, че жените без деца стават озлобени. Не без мъже.

Е, тези, дето не искат деца, защо да станат озлобени? Също и тези, дето не искат мъж. Озлобени стават някои жени и мъже, които са искали да имат партньор и/или дете, а нямат. Не всички, разбира се.

# 136
  • София
  • Мнения: 22 283
Това е ясно, ако искаш деца и нямаш, за жена си е удар под кръста. Ако искаш мъж, копнееш семейсство, а не можеш да намериш, не си много щастлива от това. В задачата обаче май се пита защо тези, които са открили своята половинка, сексят се и т.н., злобеят.
Според мен е комплекс за малоценност, избиващ в посока 'мен са ме взели, а другите- не, значи съм повече от тях.' Просто преминава през обожанието от противоположния пол, защото такива хора per se са нещастни и не са в хармония със себе си. Остава им да се обърнат към външния свят за валидация. Жените трябва да се подкрепяме, не да се кълвем.

# 137
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 475
Злобеят тези, които са с един партньор, но всъщност отдавна не го искат точно него, а вече е късно за промяна. Отнася се и за мъжете също. Даже това не е и злоба, а съжаление за пропуснати възможности и пропилян живот. За изгубеното щастие.

# 138
  • Мнения: 8 400
Ами, който си е прпилял живота и е изпуснал възможности да се сърди на себе си. Аз в тоя живот греба с пълни шепи и възможности, които са били добри за мен, не съм изпускала.
Ама, трябва и топки, все пак.

# 139
  • Мнения: 1 760
...но връзката 50 години и хоп - голямата любов, до последно били заедно.
Дълъг брак не означава щастлив. Отдавна се развенча мита, че 40 или 50 години заедно е  равносилно на цветя и рози. При някои, след 10-15-20  години вече е навик, удобство, задължение, зависимост, лоялност, по-добре с него/нея, отколкото сам, кой ще ме вземе, какво ще кажат децата/съседите.... Всеки си има своите причини да остане с този партньор.

И как сте сигурни, че той я мрази. Може такъв да си му е характера, на нея да не ѝ прави голямо впечатление, да е свикнала от малка, да си обича такъв, какъвто е..... Не виждам защо се обсъждат чужди проблеми. Може би, за да  се отклони вниманието от собствените.

# 140
  • Мнения: 17 883
Да де, такъв си ти е характерът - или си мразещ злобар, или не си. Вътрешно е, не зависи от това дали се е намерил кой да те търпи.

# 141
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 663
Много силно впечатление ми направи едно изказване - мъжете могат да живеят в брак с една жена 50 години, НО да я мразят, да ù пречат, да саботират всяко общо начинание и особено нейните лични начинания, и напук няма да се махнат; жените обаче не могат да живеят така и искат раздяла.
И аз, и статистиката сме съгласни с твърдението.
Вие как смятате и защо?

Противоречиш си. Ако живеят 50 години, значи и двамата могат. Ако единия не може - не биха живели 50 години.

# 142
  • Мнения: 2 878
Ако жената мрази мъжа, е по-трудно да оцелее бракът толкова години, защото това означава, че тя няма да обръща внимание на битовизмите, няма да го пере и да му готви или ще го прави с нежелание, няма да прави секс с него, няма да се отнася с уважение, ще го унижава пред приятели и роднини, той няма да й има доверие с пари, имоти. Малко мъже биха стояли в такава връзка.
Ако мъжът мрази жената, той проблеми няма. Проблем има тя.
Въпросът за мен е може ли да си омъжена в продължение на 50 години за някого, който те мрази?

# 143
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 663
Кой/какъв мъж предлага брак на жена, която мрази ?

# 144
  • Мнения: 17 883
Въпросът за мен е може ли да си омъжена в продължение на 50 години за някого, който те мрази?
Няколко реда над теб има чудесно обяснение. Ми той просто си е такъв. Те мъжете са си такива, ще си ги търпим. И като просто си е такъв, не ти хрумва, че търпиш и оправдаваш неприемливо поведение. Особено неприятно става, когато се бориш с 'другите' жени, за да се докажеш пред мъж, който поначало всичките ви смята за еднакви ПКПта.

# 145
  • София
  • Мнения: 15 166
Факт, че понякога другите жени се показват най-уязвени от отказа на някоя жена да търпи нещастен брак. Или след края му незабавно трябва да си намери мъж и да заживее с него. Сякаш им се нарушава схемата, че всички заедно ще търпим. Пък аз не мисля, че брака е за търпене. Споменаха се 50 годишни бракове, формални, но пък аз съм расла с родители, които наистина се обичаха 51 години, не е някаква детска илюзия. Любов, равнопоставеност, грижа половин век. Като човек е виждал това като модел не е много склонен да търпи отношения, които не водят на никъде. При онези с друг пример вероятно търпенето си е задължение на жената, иначе защо изобщо я има на  този свят. 15-ти век ли, Иран ли, не знам.

# 146
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 551
Майка ми е отгледана от семейство, в което цареше истинска любов. Баба ми и дядо ми са ми пример за безгранична любов. Тя като почина, той след нея буквално си умря от мъка. Не мога да си отговоря защо нито майка ми, нито аз не взехме този добър пример и да се стремим да имаме обичащи мъже... Баща ми откровено си мразеше майка ми. Живяха заедно 20 години, след което разделени още над 30 години, но той си продължаваше да я тормози. Така и не се разведоха. Защо майка ми го търпеше да я бие, че и мен, не знам, не мога да си отговоря. В крайна сметка като отгледана в такава среда, направих същото като майка ми, за което поне си дадох сметка, макар и късно.
Така че, ето, и двете сме видели и любов при много близки хора, но не повторихме добрия модел...

# 147
  • София
  • Мнения: 22 283
Понякога хората, които са расли в саксия и са виждали само доброто, хубавото, честното, нямат защитни механизми и се нахендрят на някоя гад и от там се завърта цикълът.

# 148
  • София
  • Мнения: 15 166
Не мога да си отговоря защо нито майка ми, нито аз не взехме този добър пример и да се стремим да имаме обичащи мъже...
Защото само примерът не стига, срещата с подходяща половинка е и късмет. Примерът стига, когато половинката ти е неподходяща да не стоиш, а да прекратиш отношения, които не са любов и грижа, а съквартиранство с озлобяване.

# 149
  • Мнения: 4 323
Не съм чел всички теми, но явно става дума за хора, които се допълват тъй като са тип садист и мазохист.
Аз не мога да си представя ако мразя някоя жена защо ще живея с нея 50 години. Или защо тя ако вижда, че я мразя, ще продължава да живее с мене (освен ако не е мазохистка)?
Така че на тях вероятно си им е добре така. Ако не им е добре, особено на жената - ми да се разведе тя, вместо да чака мъжът да го направи. Не е като да трябва да ходи при владиката да иска развод, я, като преди 100 години.

Общи условия

Активация на акаунт