Мъжът може да е женен за една жена 50 години и да я мрази през цялото време?

Поредната тема, която се превърна в някаква грозна махленска история.

Смятай какво падение...
Ама тя все има драми. С мъжете, с роднините, с работата. Все на работата я мразят.
Въобще целия свят е срещу нея. Всеки и е длъжен, но и виновен.

Е, как може да ви дразни, че някоя се чувства щастлива, сама? И да ви пречи. Аз само се радвам на такива хора. И няма значение, разведени или никога не живяли с мъж.
Една от най-симпатичните дами, които познавам е сама, работи, пътува, грижи се за племениците си и е щастлива. Винаги е усмихната, доволна от живота си, не съм я чула да злослови срещу някой. Не изглежда нещо да и липсва, а дори и да е така, не го демонстрира по никакъв начин.

Защо превръщате темата в поредния безмислен спор?
Нека всеки намери щастието  в каквото намери за добре за себе си.
Има щастливо обвързани, както и такива необвързани.
Аз по- скоро не разбирам нещастно обвързаните, които търпят, какво ли не, в името да имат някой.

На мен вече ми е жал за Ариел. Толкова негативизъм да носиш в себе си вероятно е много натоварващо и за нея и за околните. Па дано се успокои сега вече като се омъжи. Според мен изпитва огромен страх да не остане сама, затова не разбира как някой би могъл да е щастлив сам със себе си.

За толкова години откакто само аз ѝ го повтарям това, не е мръднала и на милиметър, така че се съмнявам нещо да се промени...

Оставете Ариел! На нея характерът и е такъв. В реалния живот може и да не се оплаква и да не мрънка, а да използва форума като отдушник. Тя е амбициозна и претенциозна и се негативизира много лесно от малък неуспех. Няма лошо.

Още като дете забелязах, че разведените жени бяха по-ведри, доволни и имаха по-интересен живот. Никога не разбрах как повечето самотни майки имат същия стандарт на живот и даже по-висок от женени жени със същите професии.

Добре де, не е за всяка жена да живее с мъж, нито всяка може да е щастлива без партньор. Различни сме и няма една истина за всички.

Да не забравяме, че разведената, особено с дете, не се е развела, защото и е било много добре с мъжа. Нещо, в някакъв момент почва да им тежи.

Майка има приятелка, която познавам от студентка. Оженили се млади, на по 19 и 21г, родила дете, пратили го при бабата и учат. Той прекъсна и почна работа по поддръжка на блокове. Нещо като електротехник, техник на парно му беше работата. Започна да пие. Пиеха в компания. Студентски запои. Тя стана преподавател, защити докторат. Купиха жилище и пак купони денонощно, но дойде 19989г, криза. Тя вървеше нагоре, а той остана без зъби, пиеше. Кротък, възпитан, добър човек беше, светла му памет. Обзаведе апартамента, остъкли балкони, доста добре беше у тях. Дъщеря им учеше в университета, когато майка ми каза, че са се развели и той си отишъл на село при майка си. Редовно се срещах с дъщерята и майката в Лондон, в Париж. Майка му умря. Намерили са го мъртъв и даже никой не знае кога е починал. Сам с 1000 празни бутилки. Жената наскоро се пенсионира като професор и сега гледа правнуци. Помня ги като много хубава двойка. Много мили хора бяха и двамата. Не съм чула никого да повиши тон, а живеехме на една площадка. На, разведоха се. Съдба.

Казах ви, че новия статут ще ни излезе през носа.
Аз се забавлявам, де.

Стигнах до 3-4та стр, та коментирам от там
И на много от неостаналите сами им има нещо, даже повече от нещо. Едното хич не предполага другото.
Напоследък забелязвам и около себе си някакъв феномен - тип злорадство от жени към жени или по- скоро самодоволство, което малко ме учудва, тъй като по принцип нямаме ссср-ския демографски проблем.

Не знам как е изтърпяла тая жена. Такъв да го отровиш като плъх. Добре че е събрала сили да се разведе.

Дочетох и разбрах, че щастието е от фалически характер.
Нарциса ме е изпреварила и отбелязала видимата злоба на някои жени, че "някой ги е взел", та нямам какво да добавя.

Имам такива познати, за щастие не им знам живота в подробности. Единият си направил  стая за барбекю в двора и живее предимно там, ако е в къщата, е на единия етаж,  жена му на другия. Децата им са големи, изхвръкнали от гнездото, а те - богати, не седят заедно от немотия.
Вторите също са богати, мъжът има доста  грозно отношение към жена си, определено я смята за глупачка и пуска едни тънки обиди по неин адрес. Грозна гледка, не си го причинявам повече. Да, тя е обикновена жена, не Айнщайн, но за свое съжаление го обича или е в зависимост...не знам, но предполагам никога няма да го напусне.
* пиша, че са богати, за да е ясно, че всяка от двете жени има къде да живее и с какво да се изхранва.

В много случаи е по-добре да си седиш сам, отколкото да търпиш някой, който нон стоп те вбесява.

В много случаи хората го разбират като любов. Карат се, гонят се, псуват се, ама любов.

Чели сте как с носталгия разказват хората за любовта на баба и дядо, майки и бащи.
Това е чистата детска представа, която всеки носи в себе си. В действителност е било не винаги лесно, да не кажа и отровно много пъти, но връзката 50 години и хоп - голямата любов, до последно били заедно.

Да, не знам защо е толкова трудно за вярване. Аз съм се чувствала добре сама, животът ми беше интересен, имах приятели, пътувах постоянно. Освен това се чувствах добре в компанията си, имам безброй идеи за забавления напълно сама. Не ми е пречило сама да пътувам, сама да отида на кино, на пикник, на спорт. Сега, като съм омъжена, понякога не ми стига времето да се забавлявам със себе си. Ако не бях срещнала мъжа си, с който живеем в хармония, щях да избера самотен, хармоничен, весел, свободен живот пред негативизъм, скандали и будуване по цяла нощ.

Противно на мита за неоправената злобна леля, смятам, че жените без деца стават озлобени. Не без мъже.