Отговори
# 90
  • Мнения: 5 379
Аз пък наскоро изплаших някого когото имахме взаимна симпатия, с паника и тревожност, и сега търся да ходя на психотерапия 😀
Много зле е положението. Тежък пост травматичен синдром съм развила и се оказа, че май трябва да потърся помощ.... та така
Аз понеже и от 5 години съм в "режим на оцеляване" и нещата тъкмо започнаха да се подреждат и аз започнах да откачам
Някоя друга мама да е имала този проблем?

# 91
  • София
  • Мнения: 20 632
Различно е при развод и при летална загуба.
Потърси помощ ако го чувстваш.

# 92
  • Мнения: 487
Съгласна съм че е различно при развод и загуба на партньора. Обаче с две ръце препоръчвам психотерапия, но не с лекарства току с разговори и методи които да ти препоръча психотерапевт. Казвам го зъщото съм минала и аз през психотерапия, докато повечето психолози ми преписваха хапчета които не помагаха или само временно, преоткрих себе си и цялаостно се оправих само със правилна психотерапия чрез разговори и различни методи от последната психотерапевтка която открих.

Аз се разведох след много години контрол и манипулации във брака. И това наистина остави дълбоки следи в мен, не сега съм вече подобре.

# 93
  • Мнения: 2 806
Да, не съм разбрала. Запази спокойствие. Това са формалности. Важното е отношенията с детето и самото дете.

Кое точно е формалност ?

Адвокат съм, имам три деца, не съм девойка, та с ръка на сърцето заявявам, че:

Не е формалност времето.
Не е формалност финансовата страната.
Не е формалност несигурността, когато е ясно, че издръжка не се дължи, нито е ясно откога и докога детето къде ще бъде.
Не е формалност, че единият от родителите не знае, има ли време за почивка ( дори ден да е), за да възстанови силите си - физически и емоционални.
Става дума за грижа за дете ( до 18 год. възраст, според БГ закони), което прави родителя, с когото живее детето, зает.

Т.н. "споделено" родителство по едностранно решение на съда е абдикиране на държавата от задълженията и, както и безкраен повод за разходки в чужбина на неколцина активисти от НПО-та.

Ако родителите бяха в хармонични отношения по повод на детето, нямаше да имат нужда от съд , за да уредят отношенията си. Вече все по-често те не са съпрузи.  Щяха да се уговарят устно или с писмено споразумение по чл.127,  ал.1 от СК, само одобрено от съда.

# 94
  • Мнения: 23 978
Не можеш да накараш никого да бъде родител насила. Можеш (и трябва) обаче да се опиташ максимално да щадиш психиката на детето си. Моето изказване не помня от какъв контекст е извадено.

# 95
  • Мнения: 1 442
Ох и аз да се оплача. Две години откакто сме се развели, нз дали съм споделяла,  но не ми се търси да проверявам,  аз още се виждам с бившия- имаме 3 деца.  Под виждам имам предвид,  че правим секс. Не мога да изляза от този емоционален капан. А знам, че и заедно няма как да сме, защото той ще си е същия. Но не мога да си представя да съм с друг мъж,  а аз поисках развод,  но досега ме е яд, че той не се бори за нас, просто се съгласи. Но...тя нашата история е 10 години тръгване и връщане от негова страна.
Иначе и аз имам син, който баща му не е виждал никога. Баща ми си даде името, та той мъжката фигура я имаше в лицето на баща ми.  После като беше на 7 се запознах с бившия и той постепенно започна да му вика тате,  никой не го и карал. Имаха много силна връзка,  но като стана на ок.14 синът ми започна да се отдръпва от него, защото виждаше как ме тормози психически, а и просто нямаха обща тема на разговор. Сега бившият не поглежда момчето , болно ми е, но...не му е баща в крайна сметка,  а на синът ми не му пука вече за него.

# 96
  • Мнения: 43 385
И правиш секс с него?
Не те обвинявам, но преосмисли приоритетите си.

# 97
  • Мнения: 23 978
Рени, удължаваш си агонията и неприятностите. Не знам защо. Според мен щом веднъж си се измъкнала, пътят е само напред. А ти с това връщане назад сама си вредиш. Дано ти размине!

# 98
  • София
  • Мнения: 11 073
Рени, наистина си в капан, но имаш силата да се измъкнеш. Тя е в теб.

Скоро не съм писала в темата. Като се е раздвижила, ще дам актуална ситуация при нас. Не помня дали съм го писала това.
Дъщеря ми вече е на 12 г. С баща ѝ се разделихме когато тя беше на 1 месец. Без брак сме, и съд не сме минавали. Никога не съм го спирала да я вижда. Дори я водех при него ваканциите  ( той живее в друг град). Но неговият интерес към нея траеше докато ѝ се порадва час-два. Тя страдаше. Опитвах да балансирам отношенията им, но детето си е трупало вътре впечатления.
 Вече е голяма и отказва да го вижда, да говори с него, да му пише във Вайбър. Сега той страда, аз му съчувствам, но насила не мога да я накарам да общува с него. Опитвам да го реабилитирам в нейните очи, намирайки обяснение за дадени постъпки, но тя ме контрира с " мисля, че той просто е лош човек".
Истината е, че той ме тормозеше психически и затова си отидох ( тя не знае). Нямам очи да ѝ кажа "добър е". Но и не мога да говоря против него пред нея. Обяснявам, че родителите не си избираме, но какъвто и да е, я обича и иска да е до нея.
Повече не знам дали мога да направя.

# 99
  • Мнения: 23 978
Бащата, ако иска, ще намери път към детето. Няма нужда да строиш мостове ти самата. Достатъчно е, че не говориш против него.

# 100
  • София
  • Мнения: 47 073
Така си е. Ето, моят син от една седмица е при баща си. А аз продължавам да не общувам с него. За 4 години съм го виждала веднъж.

# 101
  • Мнения: 134
А при мен положението е такова, че екс мъжът си има приятелка и е споделил на детето, че трябвало да дели времето си между него и приятелката си и не му оставало време да се вижда с детето. Много се радвам, че си има приятелка, за да не се занимава с нас и да не ни тормози. В същото време детето страда. Все още не е била при него за повече от 1 нощ. Не знам какво е това цяла седмица време само за мен, но се Моля все някога да ми се случи.
От развода насам не съм излизала по срещи, определено ми липсват разговори с мъже, извън работата. Загледах се по "вкусни запознанства" и се чудя дали би ми допаднало нещо такова. Дали сте пробвали?

# 102
  • Мнения: 483
А при мен положението е такова, че екс мъжът си има приятелка и е споделил на детето, че трябвало да дели времето си между него и приятелката си и не му оставало време да се вижда с детето. Много се радвам, че си има приятелка, за да не се занимава с нас и да не ни тормози. В същото време детето страда. Все още не е била при него за повече от 1 нощ. Не знам какво е това цяла седмица време само за мен, но се Моля все някога да ми се случи.
От развода насам не съм излизала по срещи, определено ми липсват разговори с мъже, извън работата. Загледах се по "вкусни запознанства" и се чудя дали би ми допаднало нещо такова. Дали сте пробвали?
Как може да каже  на детето си ,че му е приоритет времето с приятелката пред времето с него.Сам настройва детето си срещу него.После идва един момент в който детето няма иска да го вижда и бащата ще започне да реве по разни групи,че майката го е настроила и всички ще го съжаляват и ще я обвиняват.
Но какво ли се очудвам,моят бивш живее на 40 минути път с кола и пак не намира време да дойде да си види детето(за сравнение аз пътувам в посока ,всеки ден по един час за да стигна до работа и после да се прибера и да си взема детето от детска градина).
 След развода съм ходила на една среща и в последствие човека се оказа женен ,добре ,че го хванах навреме и не се стигна до нищо и го разкарах веднага.
Бих се радвала да споделите кога,как и къде ги срещате тези мъже?Моят живот се върти около работата и детето ,нямам никакво време за срещи и комуникация,освен ако не е в социалните мрежи.

# 103
  • Мнения: 134
Така е, просто толкова му е акъла. Разказва на детето как водил приятелката си по ресторанти и и купувал цветя. Малката чак беше възмутена, че не го е виждала на мен да ми купува цветя, когато бяхме заедно.Добре, че децата са умни. Аз работя с много мъже на работа, но тези, които на мен ми харесват, са женени и не бих се занимавала с тях.
Мирена00-и моят живот е все покрай работата, детето и кученцето ни. Май преди малката да порасне не виждам кога ще мога да отделя време и за мъж, но определено ми липсва да си общувам с мъже.И аз бих искала да знам или ли майки от групата, които успяват да излизат на срещи и къде срещате тези свободни мъже?
 

# 104
  • Мнения: 483
Така е, просто толкова му е акъла. Разказва на детето как водил приятелката си по ресторанти и и купувал цветя. Малката чак беше възмутена, че не го е виждала на мен да ми купува цветя, когато бяхме заедно.Добре, че децата са умни. Аз работя с много мъже на работа, но тези, които на мен ми харесват, са женени и не бих се занимавала с тях.
Мирена00-и моят живот е все покрай работата, детето и кученцето ни. Май преди малката да порасне не виждам кога ще мога да отделя време и за мъж, но определено ми липсва да си общувам с мъже.И аз бих искала да знам или ли майки от групата, които успяват да излизат на срещи и къде срещате тези свободни мъже?
 
Като разказва пак е по-добре,отколкото да и купува подаръци и цветя и да кара детето да и ги подарява,защото моят бивш това прави.
За две години откакто сме разделени,аз купувам на Коледа и на рожденият му ден нещо малко и символично и детето му го подарява,но аз като майка нищо не съм получила за нито един празник.
В същото време тази година за 8-ми март и за рожденият ден на новата му любима, купил цветя и подарък и накарал детето да й ги подари.Обърнал се и казал,че тя била втората му майка.
На моята работа мъжете на моята възраст са семейни, а не семейните са на по 25-26 години.Та изключвам ги и двете групи.
Общо взето къде са тези необвързаните мъже,не знам.

Общи условия

Активация на акаунт