Клуб на самотния родител, отглеждащ сам децата си - да се преброим и опознаем! - Тема 11

Ами аз си взех малко почивка след 2 години почти нон стоп работа, дори нямах време да обърна достатъчно внимание на децата си.
Но дори и когато бях на работа на график и имах режим на виждаме с детето, имах и трета колонка - време за мен.

Аз съм в сходна на вашата ситуация. Бащата няма желание и отношение за грижа към децата. Справям се спрямо ситуацията. Имам своето време с децата, но държа на личното си такова. Когато бях омъжена, всички бяха по-важни от мен, по-трудния начин разбрах, че родителя трябва да има време за себе си, за да се грижи пълноценно.

Минавам да се оплача, че нещата нещо се пообъркаха. Оня ненормалния е изгонил дъщерята/20г/ и тя дойде при мен и сега съм с двете деца.
Тоя май си прави сметката да си живее като цар, сам в семейното жилище!
Делото за издръжка продължава да седи "в папката".
Въобще - човекът се освободи от всички задължения на родител и щрака с пръсти!
Оф, бясна съм просто.

Разчиства си терена човекът. Искай делба, щом вече никое от децата не живее там.

Да мине делото за издръжка, ще му заведа и за делба.

Rockstar, понеже е токсичен по твои думи, то това е добра новина. Не е хубаво дъщеря ти да стои с него. За издръжките стискам палци, но ти е ясно, че то е като да пуснеш тото. Никой не бърза с тия неща в съда.

Да, така е. Говорим си всяка вечер с нея, постъпките и думите му са като "Азбучник на токсичния". Тя е много смачкана, отслабнала, без желание за живот. Ако мога да си го позволя, бих я пратила на психолог.
Засега гледам да й е комфортно. Дадох й един шкаф да си сложи дрехите и т.н.
Иначе ни е приятно и забавно тримата. Готвим си, говорим си, чувстваме се като семейство.

За жалост, децата на токсичен родител разбират какъв е по трудния начин. Важното е, че има теб и е голяма, ще се съвземе с времето.

Тя имаше някакви големи илюзии за него. И това е разбираемо - тя не го познаваше добре. От раждането до 7 години я отгледахме аз и баба й. После - предимно аз, оня все по командировки беше. Когато той се задържа тук, тя вече имаше своите компании и занимавки. После той замина 2020 и се върна 2023. Фактически, едва 2024 се сблъскаха лице в лице, всеки ден.

В такъв случай е много странен избора, дъщеря ти да живее с него.

Тя не е отишла "при него". Фактически той дойде "при нас" - в семейното жилище и ни изгони всички от там полека лека.

Здравейте. Вече и аз съм тук. Мъжът на детето ни ни изгони - мен и детето. Ще събирам багаж и ще си тръгваме. Детето ми е на 5 години и ми е много притеснително. Най-вероятно ще трябва и детската градина да сменим. Кажете как се справяте. Имам живи родители за щастие и те ще ни помагат, но ми е много притеснено как ще се случват нещата. Също така може ли да ви попитам вие като си гледате сами детето с какви доходи разполагате? Пред дилема съм. Учител съм и исках да продължа с учителството, така ще имам повече време за детето, но заплатата е по-ниска. В същото време мога да започна във фирма, където ми предлагат с 600 лв повече, но ги няма отпуските и ме е страх след време мъжа ми да не ми вземе детето. За сега няма претенции, но знам ли. Непрекъснато ме тормозеше и ми повтаря,че няма да мога да се справя да гледам детето, но аз няма да се откажа от детето си.

Oй, сладурчо, гаргите ще плаши!
Нямало да се справиш, детето ще вземе! Оххх,какви вицове ръсят, чак се чудя как женичките им се връзват.
Спокойно! Никой няма да ти вземе детето!
Аз също съм учител и като прибавиш парите за 24ти май, платената отпуска, ваучери за храна и разни други придобивки,  % за стаж и т.н. - става. Да, ниско е, много повече сектори са с по-високи заплати, но не си струва.
Но аз много си обичам работата и дори като бяхме с най-ниските заплати (сега все пак ги вдигнаха) пак стоях, просто работата ми с деца е над всичко друго. Г.з знае 2 и 200 както се казва. Да, не съм на квартира, в собствено жилище съм (на майка ми, де), но се оправихме. Всичко, което съм взимала на заем от нашите съм го връщала (не обичам да живея без да съм си изплатила всичко, дори и  на родителите ми). Сега давам частни уроци и взимам едно дете от училище. Не сме гладували, не сме стояли на студено, дори ремонти правех. Да, дрехите ми са second hand, но то е и от гледна точка замърсяването на природата. Не ходя особено по заведения и екскурзии (макар, че от училище бяхме на обучения дори извън страната няколко пъти). И помощник-възпитател съм била едновременно с това, и вход съм чистила, и детегледачка съм била, не се страхувам от работа. Стига да има желание, има и начин! И действително, свободното време, предлагащо учителската професия е много ценно за жена с малко дете. Казвам го от опит.
Р.S. Радвай, се, че детето е 5-годишно, можеш и на подготвителна в училище да го запишеш, места ще има!. Не е като да е 1ва група!
И честит празник!
 

impresita- Съжалявам, за това, което се е случило. Надявам се, че сте изчерпали всички възможни начини за продължаване напред заедно. Голяма част от двойките днес се разделят заради незрялост или илюзията за голям избор навън, който се изпуска, докато животът си минава в битовизми. Ще се справиш, разбира се. И аз бих избрала учителството, заради повечето свободно време. Децата имат нужда от внимание и ако си постоянно зает и изморен и не им обръщаш внимание, това им се отразява.
От момента, в който моят БМ се изнесе, се почувствах СВОБОДНА и в пъти по-спокойна. Имаше много напрежение покрай развода, а и продължи над 2г., но след това нещата слягват, той някак се примири с положението и всички се успокоихме.В началото беше разярен, че казах край, може би му беше засегнато егото и се започна пазарене за детето , жилище, пари, правеше циркове, наговаряше роднините си срещу мен. Сега, когато се обърна назад, осъзнавам колко нещастна съм била с него и каква съм късметлийка, че се отървах. С времето всичко се нарежда.
Аз нямам кой да ми помага. Горе-долу във втори клас се престраших да оставям детето само вкъщи за по 1-2 часа. Преди това се разбирах с родители от класа да я взимат от училище, докато свърша работа, с една жена от блока срещу 15 лв. на ден /за 1-2 часа/, имах за кратко и детегледачка, на която плащах по 800лв. месечно, за да я взима от училище три пъти в седмицата, да я води на занимания или да стои с нея вкъщи, докато се върна от работа, тъй като свършвах късно. През ваканциите-на частни занимални. В трети клас тя вече иска сама да си стои вкъщи и дори не и се ходи на занимални.

Здравейте.  Присъединявам се към вас, официално съм разведена от юли миналата година. Имаме 3 деца, а аз отделно имам и голям син на 18 години.  10 години продължи бракът ни, като бях убедена, че ще остарея с този човек, но....не издържах. Няма да се впускам в подробности, просто беше абсолютно токсична връзка с нарцистичен човек. Не очаквах , че разводът е толкова тежко преживяване,  поне за мен беше така. Все се успокоявам,  че децата няма да им се отрази толкова, защото той е международен шофьор и по принцип винаги е отсъствал и те са свикнали да го няма. Минахме през обвинения и спорове с него. Аз поисках развод,  той се съгласи веднага. Това ми беше много смачкващо,  как бързо се отказа  от нас. Имахме обща кола и къща,  новопостроена, на груб строеж.  Остави ми ги, но първоначално искаше да му дам 50 хил за къщата, я той знае, че нямам толкова пари. Явно се е посъветвал с адвокат, защото изведнъж реши да ми я остави,  но издръжката да е минимална за в бъдеще. Съгласих се и без друго никога не съм му искала пари докато е на път, сама съм се оправяла винаги.  Боли ме все още,  имам някаква мазохистична зависимост от този човек. Не съм предполагала, че съм толкова слаба.
Извинявам се,  че малко хаотично е написаното, но няма как в един пост да споделя  хаоса в главата ми.
Няколко месеца след развода той ми предложи да правим секс. Никога не е имало трети човек във връзката ни. Върна ме в първи клас, бях продължила напред, спокойна и уверена, че съм постъпила правилно като пожелах развод. И сега година по- късно съм съвсем разбита психически.  Знам че този човек не става, но ми липсва. Толкова е шантаво,  чета много литература психологическа,  старая се да разбера себе си и да започна да се обичам. Вчера окончателно му казах,  че приключваме да си играем на семейство и със секса също. Ще объркаме тотално децата така. Направо.....не съм предполагала в какъв филм ще се вкарам. Сега съм твърдо убедена , че връщане назад няма. Толкова гадости изтърпях от него...