За завистта- „смъртен грях“ или нещо, с което всеки от нас живее?

Не завиждам. Не и в този смисъл на злоба и желание ответната страна да изгуби придобивките си. Искрено се радвам за близки хора, които са постигнали успех, с лични средства и усилия. Останалите не ми влизат в полезрението и ми е все тая какво имат.
На мен не мисля, че ми завиждат, по принцип не се хваля и за повечето неща нищо не се знае.

Речник вадя веднага:
"Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието да притежаваш това, което другите имат и да желаеш те да го загубят. "

И допълвам "Аристотел дефинира завистта като „мъката, причинена от благосъстоянието на други“, докато Имануел Кант дава определението „нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение“"

Бояна, не виждам противоречие на написаното от потребителите с "желание да притежаваш това, което другите имат". Аз също имам тълковен речник.
Ще допълвам, но напред имаше един коментар, че важното е да не те поглъща и да осмисля действия и поведение. Аз също смятам, че моментно е ОК. Не коментирам загуба на хора, това е краен пример, граничещ с лошотия

Radilena, желая Ви спокойствие и не се предавайте.

Завистта е злоба към другите, желание те да нямат това, което имат, вместо тях да го имаш ти. Не е желанието да имаш нещо. Моето желание майка ми да беше жива по никакъв начин не може да бъде отнесено към другите хора. Отнесено към другите живи майки със злоба, че са живи е завист.

Тук си редактира малко, но го цитирам в първоначалния вид с "или", тъй като и аз имам речник. За мен дефиницията е ОК. И не е свързана непременно с отсрещния, а с "предмета" на завист.

Не си редактирайте, моля, пост фактум.

Имаме си шопска поговорка за завистта:
Не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле!

Особено го усетих след развода. Как може да ми е добре? Според някои хора трябваше да ми е зле, да съм наказана, да спя под моста и да не си виждам децата.

Уикипедия ползваш ти, аз ползвам речник. Завистта е грях, защото е злоба и желание другите да нямат. Желанието да имаш нещо не е насочено към другите, то е само желание, мечта. Но щом си готова да спориш с писател и социолог на тема значение на думата, оставям нещата дотук. Завиждайте си на воля, дори приемете, че всеки човек завижда и е нормално, въпреки, че не е.

Цитирам какво си написала в първия си пост. Каза 'вадя речник'. Там си писала "или". После го поправи на "и", за да пасва.

И не, по принцип ползвам тълковния речник, хартиено издание, не принизявай с цел превес в диалог. (Не го гледам като спор, защото пи принцип ти ценя писанията)

Обяснявам ти какво е завист, ако искаш го приеми, ако не – твоя воля.
Това отличава завистта от желанието да имаш, защото последното не е отнесено към другите и не е грях. Дадох ти и пример. Завиждам ли на приятеля, че има жива майка – не, радвам се с пълното съзнание колко щеше да е пострадал и той ако я беше загубил 25 години по-рано, а това е нещо, което не му пожелавам.
Завистта винаги е свързана с това защо той има, а аз не, винаги има съпоставка, която ти си жертва. Цитирала съм ти от Уикипедия вече Аристотел и Кант, обясни и на тях, че е или, не е или, то е желанието другите да нямат. Ти си жертва в съпоставката. И понеже пишеш в Невъзможните хора, да ти кажа, че хората, които нямат други чувства имат това чувство на злоба към другите, които имат нещо повече и то е, защото смятат, че те заслужават всичко повече от тях и ако го нямат, са ограбени, отнето полагащото им се по право. Нещо подобно е и при всеки, който завижда. "Х е звезда, но е ку*ва", "Х е богат, но е забогатял с измами"

Eто ти примери от речника
"Неговото лакомо око гледаше със завист всеки по-хубав имот. Елин Пелин, Съч. III, 111. Първата негова работа беше да погледне към горната воденица, и като видя, че там стояха разпрегнати коля, а при него нямаше никой, завистта заяде сърцето му като змия. Й. Йовков, СЛ, 96. Той притежаваше благородството да се радва на чуждите успехи без завист, без престореност, чистосърдечно. А. Каралийчев, С, 271. И полека-лека, неусетно и за самата Наца, в сърцето ѝ се промъкна лошо чувство на завист, на омраза към хубавото и пълничко бебе. М. Грубешлиева, ПП, 99. Но река ли да предпочета един болярски род пред други, мирът в царството се заплашва от зависти и раздори... Ив. Вазов, Съч. ХХ, 23."

Завистта е нещо като обърнато чувство на справедливост. "Ама как така той има това, не е справедливо, той не го заслужава, трябва да го загуби!"

Точно. Ти си жертва на това, че другия има. Написах го и в първия си коментар. Сякаш другия е отнел от теб като има здраве, пари, любов, и чувството, което настоява да се изравни с теб е завист, желание и другия да няма, не просто и ти да имаш.

Добре, а чувството да искаш и ти нещо, което има някой друг, но без злоба и без желание той да го загуби как да го определим?
Моят случай примерно, когато приятелка ми е споделяла, че има лека и безболезнена менструация, а аз умиргах всеки месец и стигнах до операция - завист ли е? Не съм изпитвала никога злоба, нито желание някой да страда като мен, само желание и аз да съм като нея.
Аз си го определям като завист, макар и бяла завист.

В дадените примери се преплитат и други неща според мен, включително мироглед на невъзможен, че парите, щастието и здравето са краен ресурс и той само се разпределя между хората. И за да имаш ти, другият не бива да има. Не смятам, че завистта е запазена само за  невъзможните.

Не разбирам завистта непременно така. Една жена в другата тема бе дала пример, че е имала моменти на завист, докато не е могла да забременее. Това значи ли по тази дефиниция, че е желала лошото на другите? Или примера с концерта? Ако не е завист, тогава какво наричате?

Кечър, ти я разбирай както искаш завистта, но тя означава винаги злоба към този, който има. Някои измислят благородна завист, за да опишат чувството, когато се радваш на друг, че има нещо, което ти със страдание знаеш, че нямаш. Но пак съпоставката, в която ти си жертва и нещо нямаш, не е хубаво чувство, нито е чувство, което всеки изпитва. Самосъжаление е в частта, в която страдаш. Не е завист. Просто искаш нещо, което нямаш, ощетен си, не злобееш към другите, но отчиташ, че си в минус. Или можеш да разбереш дали наистина не злобееш ако си представиш разликата, когато онази с леката менструация е позната и когато е дъщеря ти. Като е дъщеря ти само ще се радваш, че не страда като теб. Опита със страданието може да те кара да се радваш за другите и, че има други варианти, не само да те кара да завиждаш или да се самосъжаляваш. Много хора не осъзнават какво изпитват като чувства, това вече е нормално. Обикновено чувство като чувството за вина, например, много често минава незабелязано за изпитващия го и се манифестира като обвинение към другите. Бг мама класика е "другите лоши майки и техните деца разболяват моето, защото водят болните деца на градина". Реално напълно здрави наглед деца са заразни часове и дни преди симптомите, но майката се чувства виновна, че детето и е болно и не го осъзнава, но обвинява останалите, за да се отърве от него.

И аз това щях да попитам - ако само искаш да имаш нещата, които другите имат, а не им желаеш да ги изгубят, това какво е? За мен пак е завист, но не така наречената черна завист.

Не превръщайте темата в лична разправия, моля. Всеки има право да разбира нещата по свой начин, а речници имаме всички.