За завистта- „смъртен грях“ или нещо, с което всеки от нас живее?

Изобщо няма лична разправия. Като темата е за завист да говорим за завист и по темата. Завистта е злоба.
Иначе никой не е сляп, може да си дефинира чувствата, които изпитва към по-облагодетелстваните както иска. Всеки има право и понякога да злобее. Не сме на конкурс кого ще канонизират, все пак.

Напротив, от 30+ пост нататък двете спорите помежду си кой какво написал, какъв речник ползвал и какъв пост е редактирал.

Пиша само то темата за смисъла на думата завист. Ако някой спори с това го докладвай. Понеже нямам какво повече да добавя приключвам с дефинициите.

Така е, нека всеки споделя според своето виждане за това чувство/усещане. За това е и темата, а не да си налагаме дефиниции и да апелираме за докладни, ако някой не е съгласен.

За мен има много проявления и нюанси. Ще дописвам, като имам възможност.
Има моментна, има и всепоглъщаща.

Завистта е водена от лош мотив. Едно е да поискаш нещо, друго, да искаш нещо, което вече е на друг. Например “искам като твоето семейство” и “искам твоето семейство” са две различни неща. Винаги може да искаш да преживееш конкретни емоции, да имаш определени вещи, да постигнеш цели, но ако искаш някой друг да ги няма, за да са твои неговите емоции, вещи, чувства, това не е Ок.
Аз свързвам завистта с получаването на готово, с някакво кофти действие, за да навредиш на друг.
Както има хора, на които завистта е чужда, така има и такива, на които е основен лост в живота им.

Завистта като грях си я представям като желание да отнемеш това, което другия има, а ти не. Има такива хора, които умишлено вредят и пречат, защото завиждат.
Бялата завист е безобидна. Примерно - отивам на работа в големия студ, а знам, че приятелка е в отпуск и си стои на топло вкъщи. Различно е като емоция. Ще дойде време и ще се сменят ролите.

Съвсем различни неща са да видиш че някой има нещо и да си кажеш че и ти искаш такова или да видиш но да те е яд че той има понеже ти го нямаш.
За мен и двете са някаква форма на завист, но във втория случай тая злоба трови завиждащия, познавам хора които сами се правят нещастни по такъв начин. Те все не са доволни от това което имат защото гледат какво имат другите. И все не успяват да са щастливи.

Не знам дали се води завист, но при мен е така: виждам че някой има нещо хубаво, което аз също много искам. Разпитвам го какво е да имаш това нещо, как го е постигнал и ако продължавам да го искам правя план да го постигна и действам по него. Съответно нямам време да злобея и да размишлявам дали той го заслужава или не.

Никога не съм завиждала на някой за това, че има страшно много пари или че е известен. Многото пари и славата носят и много проблеми, които не бих искала да имам.

В примера, който дадох със себе си - аз не искам другите да са болни, а се питам: „Защо и аз не мога да ходя? С какво не съм достойна и аз да съм здрава, да имам здраво и пълноценно тяло?"

Аз пък нито се впечатлавам от материални неща , нито от нечии чужд живот, та камоли да го поискам. Като искам нещо си гоня целите, гледам си моите неща. На чуждия успех също се радвам. Израза "благородна завист", не го понасям.

Пример за нещо, което не е завист:
- Съседът има нова кола, която струва 350, 000. Радвам се за него, харесвам колата му. Иска ми се и аз да имам такава кола. - Това не е завист, а желание да притежаваш същото нещо, и да имаш същите финансови възможности.

Завист:
- Съседът има нова кола, която струва 350,000. Изпитвам неприятно чувство, като я видя, въпреки че харесвам колата. Тайно си пожелавам да катастрофира с тая кола и да я няма повече. - Това е завист.

Пример за нещо, което не е завист:
- много съм болна, нелечимо. Гледам другите хора, как си живеят живота, ходят насам-натам и смятат здравето си за даденост. Искам и аз да съм здрава. Тъжно ми е, че точно аз съм болна. - Не е завист, а искане да притежаваш същото нещо, също тъга, самосъжаление.

Завист:
- много съм болна, нелечимо. Гледам другите хора, как си живеят живота, ходят насам-натам и смятат здравето си за даденост. Питам се, защо точно аз,  а не те. Искам и други хора да се разболеят от същото, защо трябва само аз да страдам. Или пък искам аз да оздравея, а те да се разболеят. - Това е завист.

Това, дето го наричате бяла завист, не е завист. Бъркате се, и слава богу. Завистта наистина смятам, че е нещо ужасно и се радвам, че не го изпитвам. На мен рядко са ми завиждали, почти никога. Даже в момента си спомням само един пример: съученичка, която злобно ми заяви, че съм била по-долу от нея, но как така съм имала шестици, а тя четворки, и че се надява да получа двойка. Е това е завист - не само иска да е по-добре или толкова добре, но и на мен да ми стане по-зле.

За мен първият пример не е завист, а омраза и злоба. Да пожелаваш страдания на някого.
Повечето хора, когато си кажат "тоя се скъса от почивки", "тая колко апартамента си купи", "гледай как от раз забременяват" не стигат етапа в мисълта си какво да се случи на човека. И пак е завиждане, защото има сравнителен елемент

Завистта винаги е свързана с негативно чувство. Ако няма такова, не е завист, независимо колко искате да имате същата кола, и колко си сравнявате финансовите или други възможности.
Завистта си е разновидност на злобата.

От тълковния речник:
"Завист е чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи"

Не знам дали е завист, но съм имала такова едно неприятно усещане и съм иззлобявала само свързано с любов. Например - един избра да остане с една, която и до ден днешен намирам за много грозна, проста и каквото се сетите. Аз бая си пострадах за него, може да се каже, че с години си лекувах разбитото сърце. Минаха доста години от тогава, включително в този момент съм щастлива с мъжа си, също така и напълно осъзнавам, че онзи човек не беше за мен и в никакъв случай не искам да съм с него. Просто едно такова … като се сетя, ми става мъчно за мен и пак си казвам злобно: “Как може да не предпочете да е с мен, дето съм толкова красива, готина и добра 😂, а остана с тая грозотия”. Реално, не е грозна жената, просто нали разбирате? От моя страна е чиста злоба това, което си мисля като се сетя.
(Също така напълно разбирам, че тя с нищо не ми е виновна).

Значи трябваше темата да се започне с дефиниция и тогава да се коментира. 😁Очевидно е, че всички, които написахме, че изпитваме завист, не се водим по официалната дефиниция. Не споря кое е в речника - но интересно, че повечето се водим по 2 явно:



Бояна, можеше да напишеш просто, че това е официално тълкование, а не да ни съжаляваш колко сме злобни, като е повече от очевидно от примерите, че нямаме това предвид. 😁