За завистта- „смъртен грях“ или нещо, с което всеки от нас живее?

  • 3 006
  • 72
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 22 954
Подтикната от една друга тема, в която се говори за завистта на другите към нас, което е опияняващо, признавам, пускам тази огледална- целяща да си зададем неудобните въпроси.

   Смятам, че завистта е част човешката природа и нищо човешко не ми/ни е чуждо. И ако не системно, то на много се е случвало да завидят за нещо. Ако и вие смятате така, ще се радвам да обсъдим и да се получи интересна дискусия.
   Давам няколко аспекта, за които аз лично се сетих, докато четях споделянията и докато разсъждавах по темата, но тя не е рамкирана и всеки може да сподели какво мисли. Единствената ми молба е хората, които винаги на 100% са добри, честни и не завиждат, да не я оливат с хули и съдене.
Храни ли дефицити завистта или е нужда и копнеж в дадена ситуация, непреработени съзидателно?
Проектира ли се завистта- т.е. хората, които смятат, че най- много им завиждат, всъщност завиждат?
Толкова мръсна дума ли е, че се отрича с много повече хъс от алчността, похотта и останалите смъртни грехове, или просто удря повече по егото?
Тук намесвам малко и Данте, при когото завистта от лошо чувство, че другите имат, се предефинира като „радост, че някой нещо няма или е загубил“.
За да не съм голословна и да дам смелост/тласък – случвало ми се е да се радвам, че някой е загубил нещо (не някого), когато съм сметнала, че е проявявал самонадеяност. Ще допълвам при други хрумвания.
Завиждали ли сте на някого някога и отразява ли предметът на завист вашите ценности или просто така?

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 10 327
Като цяло не завиждам, защото мисля, че това е типична черта на неразвити хора. Има едни масово недоволни от живота, все другите не заслужават, ама на тях се пада голямото парче от пицата.
Говоря за хора, които непрекъснато смятат, че те не могат да променят нищо в живота си, а чакат на готово да падне нещо свише.

Старая се да не общувам с такива.

Мисля, че до някъде завистта е националния ни спорт. Особено в малките населени места, където хората се знаят повече и гледат много в чуждата паничка и предимно за материални неща.

Аз понякога съм имала помисли от рода на “ей, как тоя уцели 6 от тотото, на мен тройка ми се е падала веднъж в живота!” Като не мисля, че е някаква завист, по-скоро се чудя каква е причината моя късмет да ми изневерява.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 38 682
Да, случвало ми се е да завиждам и/или да пожелая нещо, което аз нямам, а друг има. Но не е било много често и определено не съм изпадала в крайности, визирам това, което разговорно наричат "черна завист", която не те оставя на мира и те трови. Напоследък животът е щедър към мен, щастлива съм с това, което имам, въпреки че не е много. Ако пожелая нещо, обикновено работя в посока да си го спечеля сама, а ако не мога, старая се да го преживея.

# 3
  • София
  • Мнения: 22 954
Хечи, в никакъв случай не искам да ограничавам кой и какво да пише точно, но темата е зададена към хората, които са и биха си признали (справка втори абзац), а не цели да издърпа всички потребители от съседната тема, на които им завиждат, но те не го правят.

Ако няма такива, чудесно, значи форумът представлява много чиста извадка на обществото.

# 4
  • София
  • Мнения: 36 059
Съвсем сериозно казвам, че не завиждам. Грам. Имам сериозни отриц. качества, но завистта не е от тях. За да завиждам на някого, той трябва да не ми е близък (като отношения) и да ме интересува достатъчно. Няма човек, който да отговаря и на двете условия едновременно. Завистта е силно чувство, а аз не проявявам силни чувства към хора, които не ме интересуват.

П.П. Почти не съм забелязвала и на мен да завиждат.

# 5
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Кечър, чукни с палеца един интервал на тирето след "завистта" в заглавието, за да застане изравнено между двете думи. По-добре ще седи, и ще кореспондира с пунктуалността и епистоларността ти.

По темата - нямам такива чувства, гледам себе си и моята паничка, не ме интересува кой какво, важното да не ми се меша и бута, като аз самият гледам да не се поставям в такива ситуации, и колкото по-малко инфо и обяснения за теб самия, толкова по-добре.
Иначе е неизбежно, все с нещо ще направиш впечатление, и е в човешката природа да завижда. Важното да не се влияеш и да не обръщаш внимание, а нахални индивиди нямат място в обкръжението, близкия ежедневен и не само кръг.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 406
Имам черни помисли, но не ги свързвам със завист.
И аз с ръка на сърцето казвам, че не завиждам и винаги съм изненадана, когато някой чистосърдечно го казва.
Някак, като шамар ми е вярата им, че някой им завижда.

# 7
  • София
  • Мнения: 36 059
Скрит текст:
Имам черни помисли, но не ги свързвам със завист.
И аз с ръка на сърцето казвам, че не завиждам и винаги съм изненадана, когато някой чистосърдечно го казва.
Някак, като шамар ми е вярата им, че някой им завижда.
На мен са ми забавни.
Толкова са убедени, че светът на другите се върти около тях, че са някакво мерило за другите, че другите само тях гледат...

# 8
  • Melmak
  • Мнения: 10 327
Аз за това написах, че в някакви конкретни ситуации съм си казвала “ех, защо на нмен не ми се падне джакпота”, може и да е завист, не знам. Едно такова “аз по-малко ли заслужавам от Пенка?” Ама помислям си го и после пак продължавам да си живея живота. Квто цяло съм приела, че животът е несправедлив и някои имат късмета да получават повече (не само материално), ама това е… няма как да го променим.

# 9
  • София
  • Мнения: 22 954
Не знам какво е епистоларност, неука съм.

И аз с ръка на сърцето казвам, че не завиждам и винаги съм изненадана, когато някой чистосърдечно го казва.

Защо те учудва, другата тема е пълна, тази ще е празна. За мен отразява горе- долу и живия живот. Много хора смятат, че някой им завижда (и то за глупости според мен), но при толкова уж завиждащи, никой не завижда.
Т.е. едните са се объркали, а другите казват истината и реалността е, че никой на никого не завижда и хората масово се радват на успехите на околните.

Дори във форума в някои теми, когато някой се включи с нещо по- така, се изсипва доста жлъч. Идеята не е да дойдат и да си признаят, просто се замислям тия дни дали сме бели и добри.

# 10
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Кво да се замисляш, лошотията ходи по хората.
Както има добри, така и зли, всякакви. Имаш ли чувство за самосъхранение и изострени сетива, оцеляваш по-леко, като цяло, иначе си във вечна драма. Аз от излишни емоции, особено негативни, както и стрес, нямам нужда. Като не е до пол, има и много силни жени.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 406
Кеч, тази жлъч за мен е друго, не завист.
В онази тема във връзка - извън връзка си викат, че си завиждат, а на мен ми пука на пуканката кой в каква конфигурация е.
Обаче натриването за мен идва от желанието на някои да покажат превъзходство, малко в състезателен дух, не изразено от завист.

Примерно брат ми е като мен. Гледани сме в духа "да си знаеш паничката", да умееш да се заразваш на чуждите постижения, успехи, но това е извън материалното. Иначе има пълен набор качества да е всичко, което не приемам и не разбирам в един мъж Mr. Green

# 12
  • Мнения: 9 116
Една колежка сега топи д-то на екзотичен остров. Пък другите се гърчим в офиса. Ха познайте дали не й завиждам люто точно в момента.
Завиждам на другите за пътешествията им и на приятелките ми за безболезнената им менструация.
Ако видя някой с много скъпа кола или голяма къща не завиждам, а си мисля колко зле бих се чувствала, ако имам такава кола и я фрасна в бордюра или колко ще ме е страх от злосторници, ако живея в такава луксозна къща.
Завиждам на хората, които с таланта на ума или ръцете си си вадят хляба. Бих искала да мога да рисувам, да вая грънци или да пиша романи по цял ден, обаче талант ню-ню.

# 13
  • Мнения: 329
Разбира се, че се случва да завиждам. По-скоро ме жегва нещо краткотрайно, анализирам защо и какво означава за мен и това е. Примери:

- Последно се сдухах малко, като приятелка ми каза, че след 2 апартамента са си купили и къща и сега ще я ремонтират и т.н. Всъщност чувствата ми нямат общо с приятелката ми - просто разговорът ми напомни, че надали ще ми се случи на мен, и сигурно ще си живея под наем завинаги (различни обстоятелства, те имат съвсем различен начин на живот и приоритети.) Размечтах се, но реално не бих си сменила ситуацията с нейната.
- Завиждала съм на хора, които знаят какво искат в някаква ситуация (тип цял живот знаеш какво искаш да учиш или работиш.)
- Като съм била сама на страхотно място се е случило да "завидя" на някоя влюбена двойка, че имат с кой да споделят.
- Завиждала съм на хора с 'готина', различна работа, а не скучен офис като моята.

Във всички случаи не ми пречи да се радвам искрено за хората. Та за мен завист е мимолетна емоция, не става въпрос да се депресираш, да желаеш лошо на някой и т.н.

# 14
  • Мнения: 523
Обикновено се радвам, когато приятел ми се похвали за нещо.
Не мога да отрека, че в някои случаи не съм завидяла-казвала съм си "и аз искам да ми се случи това, и аз искам да отида там.."
Но с чисто сърце мога да кажа, че не е било злобно и по-скоро ми е ставало мъчно за мен самата, отколкото злобно за отсрещния човек.

Общи условия

Активация на акаунт