Публикувана: 24 фев. 2025, 13:59 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2025, 16:11 ч.

За завистта- „смъртен грях“ или нещо, с което всеки от нас живее?

3 009
72
1

# 15 24 фев. 2025, 15:22 ч.

Мнения: 25 100

Т. нар. "благородна завист" брои ли се? Завиждам понякога, но без злоба или лоши чувства, обикновено едновременно с това даже се радвам за човека. Което не значи че не се случва хем да се радвам за него, хем да ми се иска и при мен да беше така. Това ако са хора които са ми близки или приятели, за по-отдалечени рядко смятам че ми е работа какво се случва или не се случва с тях или какво имат или нямат.
Но примерно наскоро виждам че изпълнителка която много харесвам ще пее у нас. Знам че няма да мога да отида, а много бих искала. В същото време установявам че мой приятел ще ходи и даже има билет вече, отдавна при това. Ами, завидях му на човека, но не с лошо. Радвам се за него, знам че ще си изкара страхотно. Въпреки че много ми се иска да можех и аз да отида, а това поне доколкото знам се счита за завист. И да ми стане тъжно че аз няма да мога, това си е към мен а не към него.
Но ей така да тръгна да се озлобявам срещу някого задето той има нещо което аз нямам а искам... малко неща могат да са по-непродуктивни от такова отношение. Няма смисъл - те негативите са си за мен ако го допусна, не за обекта на завист.

# 16 24 фев. 2025, 15:27 ч.

Варна
Мнения: 38 684

Човек трябва да цени това, което има. Онази приказка колко малко му трябва на човек за да е щастлив, съвсем вярна си е. Когато ми се случи да пожелая нещо, което нямам, а друг има, се порицавам сама себе си и си казвам "радвай се на нещата, които имаш, не са малко, а сума народ няма и толкова". Тази тактика успешно ми действа досега. Но съвсем не съм възвишена и нищо човешко не ми е чуждо, завиждам понякога.

# 17 24 фев. 2025, 16:00 ч.

София
Мнения: 45 626

Емоция като емоция. Мразя да вкарвам думата "грях" в речника си.
И аз завиждам понякога, и на мен ми завиждат, нито се бичувам че завиждам, нито съм обидена и учудена, че ми завиждат.
Леката завист подхранва амбицията в мен, което понякога води до успехи.

# 18 24 фев. 2025, 16:03 ч.

София
Мнения: 1 683

Според мен - няма човек, който по един или друг начин да не е изпитвал такова чувство, то си е човешко. Тук въпросът е в друго - дали човек допуска да се трови, защото той/тя няма нищо, което Пенчо/Петкакнка има.

Няма как да не ти стане поне малко гадно, че за пореден път в работата те забравят и повишават Пенчо на позицията, за която се бориш 3 години. Дали е насочено към Пенчо - по-скоро не, но със сигурност смятаме, макар и за малко, че Пенчо не е така достоен, както сме ние самите.

Няма как да не ти стане поне за малко гадно, че твоя номер на отдавна мечтани обувки е свършил, но перфектно стават на колежката, чиито номер го има и т.н.

Важното е, това да е наистина кратко и моментно и да не ни обсебва. Защото има и едно друго "Мани я тази, на нея баща ѝ и купи жилище, уреди я, тя е тъпа като галош, ама ей на, има връзки/любовница е на шефа/..." със скрит подтекст - аз съм и по-умна и по-хубава, ама ей на - майка ми и баща ми не са ми дали нищо, не се справям в работата, а дали е така или е въпрос на погрешна преценка за собствните ни възможности - съвсем отделна тема.

# 19 24 фев. 2025, 16:09 ч.

Мнения: 29 700

Нищо човешко не ми е
чуждо, но да завиждам злостно не, повече е насочено, че и аз искам нещо, не към човека отсреща.Но пак е вид завист, де.Усещам се и си “дърпам ухото” сама.
После, както каза някой, се сещам какво аз имам и съм благодарна.

# 20 24 фев. 2025, 17:03 ч.

Мнения: 195

Не бих казала, че изпитвам завист. По-скоро е напомняне или лампа къде са ми дефицитите и къде мога да поработя или върху постигане на цели, или върху приемане на фактите.
Случвало ми се е позната да спомене на няколко пъти, че е възможно друг да ми завижда и заради това така да е подходи към мен. Случи се на няколко пъти и почнах да се замислям дали пък тя не завижда за нещо. Доста е вероятно предполагаемата завист към теб да е проекция на твоята.

# 21 24 фев. 2025, 17:18 ч.

София
Мнения: 4 243

Изпитвала съм завист в тежки или скучни периоди за мен, но не в негативен смисъл. Например и след двете раждания имахме период от 2-3 месеца да не пътуваме и някак тогава пък масово пътуваха покрай мен. Е как ми се искаше и на мен точно тогава, но така благородно им завиждах. С усмивка и мисълта, че и ние скоро пак почваме да обикаляме само сме вече плюс още някой друг член на семейството.

Със злоба или негативен смисъл не съм завиждала. Нито за материално, нито за някакво постижение. Е, Нобелова награда няма да спечеля в този живот, на корица на Форбс може и да не се видя, но ако някой в обкръжението ми го е направил/ще го направи - супер! Всеки има път, капацитет, жертва нещо за сметка на друго. Къщи, коли - това толкова не ме впечатлява. Или са на кредит и се заробват с огромни суми, или цената, която плащат за парите не е моето (време, семейство, здраве, спокойствие).

Не ме интересува и дали някой на мен завижда, то си е за тях.

# 22 24 фев. 2025, 17:31 ч.

Мнения: 3 620

Смятам, че тежка завист може да доведе до сериозни здравословни проблеми за завиждащия.

Също смятам, че хора, които завиждат, не могат да повярват, че има такива, които не завиждат. Защото проектират себе си върху другите.
А тези дето си мислят, че другите нонстоп им завиждат, са просто параноици.

Завиждащите едва ли ще напишат нещо в тази теми и да си признаят, че завиждат.

# 23 24 фев. 2025, 19:31 ч.

Мнения: 7 410

Не съм усещала някой да ми завижда,сигурно има хора около мен,но или го прикриват добре,или е било нещо моментно.Не случайно я има приказката-"Някой някъде си мечтае за твоя живот".Лично аз съм завиждала моментно,споделяла съм и преди,тежи ми че нямах нормално и сплотено семейство,умиляват ме баби/дядовци с внуците,често случайно ме връхлита завист при такива гледки и мислите,че моите деца нямат баби/дядовци и само те губят,въпреки че не знаят какво реално е да имаш такава безусловна любов и подкрепа.Моят дядо беше най-страхотния,съжалявам че децата ми няма да имат такова детство и отношения като моето.Разбира се това са неосъществими завистливи моменти.Иначе за пари,възможности,визия не завиждам,имам си самочувствие и не ме интересуват другите какво имат в това отношение.

# 24 24 фев. 2025, 20:49 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 528

Не знам дали някой за нещо някога ми е завиждал-не съм го усетила,но на мен ми се е случвало да завиждам ,но и в същото време да се радвам, когато се борех да имам малкия син и не успявах,а хора около мен успяваха да забременеят от раз. Като се замисля за нищо друго не съм изпитвала подобно чувство...

# 25 24 фев. 2025, 22:30 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 202

Не завиждам.
Радвам се ,когато съм заобиколена от щастливи и успяващи хора.
Радвам се заедно с тях на постиженията им.

Мрънкащи и вечно оплакващи се хора не обичам,натоварват ме.

# 26 25 фев. 2025, 00:59 ч.

Мнения: 2 478

На 47 години съм. Имам тежко двигателно увреждане още от раждането си, в инвалидна количка съм и понякога просто завиждам на хората, които могат да ходят. Не за материалните им придобивки, не за партньорите и децата им, а просто за свободата да се движат, да пътуват... Човек може да е щастлив и без голямо материално благополучие, и без партньор и деца (аз нямам такива и това не ми тежи), но трудно можеш да си щастлив, ако не си здрав, ако си зависим от чужда помощ. Това отнема свободата да изграждаш живота си както искаш, винаги трябва да се съобразяваш с хората, които ти помагат. Лишава от контакти, от пътувания, от нови преживявания... Но пък съм благодарна, че живея, че имам съхранен интелект, защото много хора с моята диагноза - детска церебрална парализа - и това нямат.

Здравето не е единственото условие, за да бъде човек щастлив, но все пак дава повече възможности.

Бъдете здрави!

Последна редакция: вт, 25 фев 2025, 14:20 от Radilena

# 27 25 фев. 2025, 08:39 ч.

София
Мнения: 16 048

Завистта не е чувство, което всеки изпитва. Всеки може да иска нещо, което няма, но завистта е чувството на злоба, когато друг има нещо и желанието да го изгуби.
Съжалявам всеки, който смята, че това е чувство, което всеки изпитва, че е нормално и естествено. Нормално е човек да иска нещо за себе си, не е нормално да иска другият да го изгуби.
В подобна тема вчера дадох пример. Приятел се е снимал с 92 годишната си майка, усмихната, свежа и здрава. Миналото лято загубих своята майка след няколко години тежко боледуване и беше само на 68. Мъчно ми е, че я няма, можеше и тя да доживее 92, но точно, защото я няма и знам какво е, толкова много се зарадвах, че майката на моя приятел е толкова свежа. Завист би било да искам неговата майка да умре или да беше умряла, вместо моята. Благата в света не са ограничено, но постоянно количество, за да е оправдано или логично чувството на завист, защото, както в случая с майките, никога и никъде не е стоял избор едната да живее за сметка на смъртта на другата. Завистта е проява на чутовна глупост, освен на излишна лошотия. Напълно неразбираемо.
Разбираемо е човек да иска да е добре. Това не е завист. Завистта е насочена срещу тези, които са добре без завиждащия да печели нищо от това.

# 28 25 фев. 2025, 09:06 ч.

Мнения: 656

Не завиждам - в някакви дестки години сигурно съм завиждал, ама в момента просто не обръщам много внимание какво имат или нямат другите хора, за да им завиждам. С малко дете, много стресова работа и много пътувания в свободното време, не ми остава време да гледам около себе си и да завиждам на някого. И да, мисля, че е донякъде проекция и то не само при завистта, а и при други качества.
Имам близки роднини, които постоянно мислят, че другите хора им мислят лоши неща за тях. И точно същите тези роднини винаги са говорели лошо за други хора, ама буквално на всеки намират нещо лошо. И предполагам не могат да приемат, че и останалите не са така.

# 29 25 фев. 2025, 09:13 ч.

Мнения: 7 410

За мен завист е моментно чувство,нещо което нямаш,но си пожелал виждайки го,чувство което изчезва след като осъзнаеш че го нямаш.Злоба и проклетия е това,което описваш Бояна-чак да искаш смърт на човек или да мислиш лошото на друг човек.Разбира се,това е моя интерпретация и разбиране на понятията.

Препоръчани теми

Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?

Бърза интимност от мъжа норма или не?

[помощ] Големи проблеми с жена

Във Франция сексът вече не влиза в брачните задължения.

Причина:

Причина: