Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Не си се бъгнала, съвсем нормално е. И на мен ми се изпариха всички илюзии навремето, когато спрях цигарите. След 5 г. мъка и непоносимост се разделихме.

Няма бъгове. Нормално е. Изострена си, всичко може да те дразни. Дори дреболии.
Неслучайно казах, че емоционалните причини за пушене са по-силни от физическите.
Даже толкова силни, че емоционалното желание всъщност влияе и на тялото и си мислиш, че тялото ти иска.
И да, сега като няма какво да ти замаскира емоцията, битовизмите, връзката, някак нещата изплуват.
И това, че не те подкрепя в отказа, гадно е, много.
В какъв смисъл не те подкрепя? Искаш и той да спре или поне да не пуши около теб?
То няма  как да накараш някого да спира, но пък поне вкъщи майка се съобразява и на терасата. Вътре има тотална забрана. Даже се случи да я хвана в кухнята, прибрах се по-рано.
Вика ми, проветрих, викам ми много важно като си, то се усеща, обонянието ми е на макс, кого лъжотиш. Отивай на терасата. Командир съм малко аз
Оф, и тя иска и все се зарича и пак.
Ох, пък твоя и нарцистичен тип. Ужас е това.

Не ме подкрепя в смисъл да ме гушне, успокои, да ме надъха, да ме потупа по рамото, че стигнах до тук. Такива неща. Аз си мисля, че любовта така трябва да изглежда, може да бъркам не знам. Иначе като му го казах през сълзи взе да ме гушва - изпросено. За това дали искам да спре да пуши - да, искам, щом ще вървим заедно в бъдеще, но съзнавам, че сам ако не го поиска няма да стане, няма смисъл. Не пуши пред мен, избягва да ме дразни. Обаче усещам, че не му е ок, че няма да си пушим заедно и се дистанцира леко. Не вървят добре нещата засега, ще видим...🙄

Не се настройвай.
Различни са представите ни.
Ти ако не му кажеш това, той как да знае. Пак добре че си му го казала, може да се промени.
Той не е жена, той ако откаже може да няма нужда от гушкане
Но да, изпросеното не е като истинско.
Но пак, избягва да те дразни. Браво за това. Но не е узрял за спиране.

За мое съжаление, отдавна бях изтрезняла за тия неща, няколко години преди да спра да пуша. Спирането на цигарите изобщо не ми повлия по никакъв подобен начин за каквото и да е било, фокусът ми си беше изцяло върху самата мен и какво аз чувствам. И честно казано - не ме дразнеха пушачите дори и в началото, поне не и в този смисъл, че са ми trigger. Както писах, дразнеше ме дима. Но така или иначе - в нас не се пуши от много години, само на терасата. Но не ми е пречило да излизам с пушачите на терасата от време на време, поне като не е било студено. Чак си се чудя защо съм си причинявала вечното висене на балкона във всякакви екстремни климатични условия.
Иначе - знам как се чувстваш, у нас нещата са доста по-зле, реално сме съквартиранти… И аз нямам възможност за раздяла на този етап, тъй че някакси така си живея… Но така беше и с цигарите, така е и без цигарите. Общо взето, все тая е в това отношение, но пък ползите за теб самата в здравословно отношение без никотин са несравними. А и реално, като отмине кофти периода в началото, ще станеш много по-уравновесена и спокойна. И като се ядосаш за нещо, ще ти минава много по-бързо.

Бъдете силни и не се поддавайте на изкушението да запалите.  Особено сега около празници и банкети! Усмихвайте се! Мъжете да се оправят.

Да ти иде да му отнесеш главата с един удар, пък в същия момент да му подаваш капките за нос
И от мен - не се самонавивай, усмихвай се, и дишай по-леко

Таня, и аз така. Два пъти ги спирам и преди и сега сякаш някои неща с които се примирявам ( само че при мен не с мъжът ми, а с бившият ми мъж) се изострят като спра. Само дето се чудех дали е заради спирането или просто стечение на обстоятелства. Но сега като казваш, абсолютно по същият начин като теб се чувствам, сякаш цигарите притъпяват някои убеждения и нагласи, спират те да правиш някакви неща. Само дето се чудя кое е правилното, непокизма и това че човек е над нещата за някои неща или това което човек изпитва след като спре цигарите:) Иначе аз много се борих от един месец както казах психологически с това да не запаля и понеже много ми се в насъбрало покрай други неща преди 3 дена отидох купих си кутия цигари и изпуших няколко цигари. Не бях пушила 5 месеца. Да ви кажа , колкото и странно да звучи, доволна съм че го направих. Олекна ми, и не пропуших пак, но аз имам друга голяма мотивация за себе си в момента и според мен това помага. Не знам, сега съм убедена че няма да пропуша пак, но не знам защо не съм убедена за напред. Ако такъв тип подобни борби психически не спрат, просто следващият път няма да са няколко цигари. Бтв, много странно че наистина беше нещо като продължителен крейвинг, както предният път когато пак пропуших. Единствената разлика е че този път бях убедена че няма да пропуша…., а предният път бях убедена че ще пропуша…всичко е в главата с тези цигари…

Да, дълъг крейвинг си има

То според мен е някакво тъпо убеждение в тегави моменти че за кво ти е да водиш този здравословен живот и без това животът е толкова труден и гаден или безсмислен. После идва друг ден и други мисли и така, въртят се нещата и накрая не издържах. И предният път беше така и сега така стана. Не съм пушила от тогава де, вече 3 дена, и не ми липсват. Сякаш се чувствам че съм отпуснала нещата и мо е олекнало и изобщо не ми тежи , както преди ми тежеше. Някак си нямам чувството че рестартирам всичко отначало…считам го като моментно залитане. Засега…:)

15 ден! Чувствам се победител! Сега живея с мисълта, че искам да съм непушач форевър, пък каквото такова! 💪🤗😄
Благодаря сърдечно за подкрепата, дами! ❤️❤️❤️

Ема, въобще да не ти пука! Започваш наново! Само се чудя никотинов спрей или дъвка няма ли да е по-добре в такива ситуации? 🤔

Ей тук много се смях! 😂🤣😂😂

E.M.A., според мен работи чисто психологически върху това, което много се набива на очи - защо ми е да водя здравословен начин на живот като и без това е гаден, смотан и безмислен? Ако вътрешното ти убеждение е, че здравословният начин на живот няма да ти го подобри по някакъв начин - малко е causa perduta. Пак ще дойде период, в който ще си кисела, изнервена, ще ти е тъпо, ще си кажеш, ето - предишния път изпуших 5 цигари, не пропуших… и то така се почва отново. Правила съм го и това, бях спряла цигарите за около 2 месеца, ама ми беше много тъпо. То тогава бях и млада още, излизахме, у-а. На едно излизане с много алкохол - хоп 2 цигари. Мина ми мерака. Да, ама на едно напиване след няколко седмици - хоп - 5 цигари… и почнах пак. Виждаме и нашата приятелка Елора (не се сърди, душичке), колко ей такива опита е имала.
Вариантите са ти в момента:
1. Мисли. Пиши. Ако искаш - запиши се на консултация с някакъв терапевт. Проблемът идва нейде дълбоко в теб и разрешиш ли го - няма да се поддаваш над такива крейвинги.
2. Карай, докато можеш. Ако не пушиш - чудесно, ако пропушиш - няма да свърши света.
3. Пуши си, щом ти е готино да си пийваш винце с цигарка. Ако вътрешното ти убеждение, че така си по-щастлива и животът ти е по-смислен - в момента се мъчиш и залъгваш.

Таня,
Никога не казвай думи като “никога” и “винаги”. Това е много затормозяващо. Прочети книгата на Елора на първа страница 1 - на Джийн Райли. Кратка е, но за мен имаше повече стойност от Алън Кар сякаш.
Просто си избери днес да не пушиш. Без дългосрочни цели.
И аз си мисля, че вече няма да пропуша отново, то ще е абсолютно малоумно при всичките ми здравословни проблеми, но дори и да не бяха те, не виждам смисъл в цигарите. Не са ме направили по-щастлива или красива. Криела съм зад тях някаква социална тревожност.
Сега като видя на улицата добре изглеждаща жена как върви и пуши, някак жалко ми става… Защото това бях аз, повече от 20 години…

В събота прекалих и с алкохола и със стиковете. Вчера брах адски мъки и жестоко ми се отвратиха и алкохол и цигари.... Втори ден ми е зле, не съм пушила още. Алкохол със сигурност няма да близна повече или поне в скоро време, но с цигарите се притеснявам, че пак ще ми мине и ще пропуша..

Да бе, ще се сърдя, не се сърдя.
Има хора са пример, други предупреждение.
Аз съм явно предупреждение, но и все може нещо и от мен да научите.
Как не се прави примерно

Ето и Ема, имала нужда, напушило се момичето.
Важното е после какво прави, дали ще купи още или просто си е начесала крастата и спира.

Преди няколко дни ме съкратиха. Ми изпуших и аз няколко цигари, но не си го слагам на сърце чак толкова, но спрях.
Но най-добре е никога повече. Но понякога това никога повече цигара, направо може да смаже човек.
Та всъщност е ден за ден работата. И е наш избор.
Наистина, четете книгите, не боли. Учат ви на много трикове. Помагат психологически много.

Да, и мен ме подхлъзнаха предния път подобни мисли - "защо да живея здравословно, след като партньора в живота ми не желае....как така аз да съм здрава, а той да кашля, боледува, не дай си Боже и по-сериозно. Как ще живея без него...по-добре да си се тровим заедно..." И така ги започнах отново, тъжна, разочарована, нещастна, но до него плътно...и в радост и в тъга...Да ама не, време беше да изляза от майчинската роля (както и той от бащинската,;ама не излиза да му се не види, въпреки че съм му казвала неколкократно, че искам сексуален партньор, а не баща). Четох книги, мислех, консултирах се с психолог и осъзнах, че не мога и не трябва да искам да го променям, не съм му майка, той сам избира дали да се стреми към по-добро здраве или не, пък каквото има да става ще става. Въпроса е, че е трудно да се съжителства с партньор, с който не гледате в една посока. Но това е положението. И сега ми е по-лесно в отказа. Мисля само за себе си, за дъщеря си, която много ме подкрепя, за едно по-красиво бъдеще пълно с много кислород!

А книгата непременно ще прочета, благодаря! ❤️